Отиди на страница:
| Референдум(плебисцит) си е чиста проба двоична математика! Ето защо в него могат да участват само математици и компютърни гении от ранга на Мони Паси, а за запълване времето на плебса се раздават близалки, кебапчета, двайстолевки и пр. благини.  Пряка демокрация...ама друг път! |
| "В което се изнасят всички мнения и цялата информация по този КОНКРЕТЕН въпрос." Сигурен ли си, че е така? |
| "Още един, който смята, че само умните хора имат право на мнение за съдбата си. И, че грамотността прави хората по-умни." Да, така е. Не желая пияни чалгаджии, озверели от мизерия излъгани хора, цигани без трети клас дори, и изобщо хора, които се продавата за 20 лева, да се изказват за съдбата на страната ми, за бъдещето на децата ми и т.н. |
| малко препечат "За един демократ не е нужно да вярва, че мнозинството винаги ще вземе едно мъдро решение. Това, в което той трябва да вярва, е необходимостта, решението на мнозинството, независимо умно или не, да бъде прието, докато не бъде предложено друго решение. Бертранд Ръсел ............................... .................. "Изборите са дело на народа. Решението е в неговите ръце. Когато той обръща гръб на огъня и подпали задните си части, трябва след това да сяда на мехури." Абрахам Линкълн ......................................... .......................... ......................................... мнението Евр. съд за правата на човека в едно свое скорошно решение: "Свободата на изразяване съставлява един от главните фундаменти на едно демократично общество и една от основните предпоставки за неговото развитие и за себеосъществяването на всеки негов член. Предмет на параграф 2 от Член 10, тя се прилага не само по отношение на “информация” или ”идеи”, които се приемат благосклонно или се считат за безобидни или неутрални, но също и за онези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и либералността, без които не може да има “демократично общество”. " ......................................... ................... ......................................... ...... ..................... Народен суверенитет Според принципа на народния суверенитет цялата власт произтича от народа. Според това всяка държавна власт трябва да е легитимирана от народа. Принципът на народния суверенитет не изисква политическите решения да биват вземани непосредствено от народа, например чрез народно решение. Той изисква само това, всички държавни носители на решения да дължат в крайна сметка позицията сиопределена от властта на народа, или непосредствено чрез избори от народа (например депутатите в парламента), или да са поставени посредством избрани от народа представители (например едно парламентарно правителство или назначената от него администрация) Проблеми на мажоритарния принцип Волятя на мнозинството се приема за воля на цялото общество само там, където съответното неполучило достатъчно гласове малцинство не участва сериозно в общата политическа игра, и където тези, които биват преборвани, не са постоянно едни и същи." (...) Мнозинството в никакъв случай не може да взема решения по свое осмотрение за всичко. Консенсусът изисква разбирането относно това, на кои нива мажоритарният принцип може въобще да бъде приложен, и на кои не. (...) Но преди всичко актуалните мнозинства не могат да си приписват завинаги веднъж постигнатото политическо превъзходство, като сами отменят мажоритарния принцип за бъдещи решения, или чрез манипулации намаляват шансовете на малцинството днес, да се превърне в мнозинство утре. В днешно време, в много зависими от политическите решения области, като например в сферата на атомната енергия, генното инженерство, (...) военните технологии, сме изправени пред политически решения от исторически нов вид. Необходимите в тези области решения са затруднени в следствие на тяхната специфична сложност и със съзнанието за необратимостта на техния характер. За всеки е ясно, че "нови мнозинства" вече не биха били от полза срещу атомни електроцентрали, когато те вече са изградени. Колкото повече държавата и политиката стават отговорни за всичко, толкова по често се натъкваме на ситуацията, на апатичните, лошо информирани и поради липса на очевидна заинтересованост напълно недействащи мнозинства, да се противопоставят ангажирани, компетентни и силно заинтересовани малцинства [извадено от: Бернд Гугенбергер/Клаус Офе: На границите на мажоритарната демокрация, Опладен 1984] ......................................... ......................... ......................................... ......... "Демократическият процес е една игра със залагания относно възможностите на един народ в своите автономни действия да се научи как да действа правилно." Дал Democracy and Its Critics, p.192 Едуард С. Коруин „ние се радваме на гражданската свобода заради ограниченията, които държавното управление налага на съседите ни от наше име." "Свободата", добавя той, „може да бъде накърнена от други сили наред с държавното управление; всъщност [свободата] може да изиска позитивната намеса на държавата срещу тези други сили" . Constitutional Revolution, Ltd. (Claremont, CA: Claremont College Press, 1941) pp.7, 67. Едно често срещано обяснение на явната стабилност на конституционната демокрация акцентира върху легитимиращата сила на общественото мнение. Както отбелязва Хюм, всяко управление почива на общественото приемане, дори и само като по-малкото зло; и повече от всеки друг режим конституционната демокрация включва гражданите в мирни политически процеси. В един по-широк смисъл електоратът може донякъде дори да ревизира правилата на политическата игра. Институционалната организация осигурява допълнителен контрол върху управлението. Според Сандъл тази култура е размножила една „процедурна република", в която публичната философия се оказва по-малко загрижена за същността и съдържанието на решенията, отколкото за процесите на вземане на решения Народът е „наследник на Бог и Абсолютният цар". Michael Walzer, "Philosophy and Democracy", Pol. Th. 9 (1981): 386 Третият модел възниква (на представителната демокрация), когато учени превръщат американската дескриптивна теория относно политиката на груповите интереси в нормативна формула: Мнозинствата се са крехки и променливи; бидейки рядко монолитни, те типично се формират с преговори между различни групи, които действат като фирми в олигополна конкуренция. Политическите процеси насочват борбите, преговорите и компромисите между множество етнически, религиозни, географски, социални и икономически интереси, чиито различия пресичат, а не споделят пътя в общата посока. Съюзите се спояват и разпадат в зависимост от това как разнообразните групи се обединяват и разделят, и сливат отново, за да образуват преходни мнозинства за осъществяването на определени политики. Справедливостта и общественият интерес почиват върху самите процеси, които дават израз на временна и изменчива воля на мнозинството - накратко казано, процедурната република на Сандъл. Привържениците на представителната демокрация твърдят, че този трети вариант защитава пряко и непряко основните права: пряко, защото коалиция, която застрашава правата на други групи, засилва срещуположни обединения; непряко, защото лидерите на отделните групи са наясно, че обичайно техните коалиции са много непостоянни. Ако днес те ограничат правата на участие на другите, утрешните коалиции легитимно могат да ограничат и техните права. От своя страна, избраните държавници знаят, че имат съществен личен интерес от прозрачност в управлението. Ако те безскрупулно потиснат един набор от интереси, много лесно могат да се окажат следващите жертви Историята предлага оскъдна утеха за тези, които искат да вярват, че управляващи, които могат да игнорират избирателите, биха използвали своята власт за добри цели. Тук опасността е в появата на олигархични вълци, предрешени в овчи кожи, при това щедро дарени от самите овце. Джордж Мейсън: Трябва да се погрижим за правата на хората от всички класи. Учудващо е безразличието на висшите класи от обществото към тази повеля на хуманността и политиката. Особено като се има предвид, че колкото и да е благоденствено и издигнато тяхното състояние, за няколко години техните последици могат и даже със сигурност биха се отразили и на най-низшите класи в Обществото. Следователно, всеки егоистичен мотив, всеки групов ангажимент трябва да представя такава система от политика, която би осигурила правата и щастието на низшите класи в не по-малка степен от тези на висшите класи от граждани. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Д.Р.: Аз пък твърдя, че народът никога не бърка. М.: Това само за референдумите ли се отнася или и за изборите? Само за референдумите Манрико. Само за тях!  А сега сериозно: Дори и да сбърка, народа е този, който в крайна сметка ще носи последствията. Но едно е да сбъркаш сам и да си плащаш, друго е да сбърка някой друг и ти да плащаш (което е родната картинка). Освен това, една народна "грешка" дава много силни основания на "умните" политици да кажат след това: "Те така е като не ни слушате". Но! Много спорна и издишаща теза е че политиците (правителствата) вземат по-правилните решения. Особено българските такива. Аз не бих приела (и не приемам) за компетентни политици, които управлявайки ни, са ни довели до положение да сме най-бедната държава в Европа!!! Не мога да разбера, при този безспорен резултат, как някой политик (български!) може да твърди, че е по-компетентен от колективното мнение на цял един народ?! Затова да запитам: ти например, Манрико, как би разтълкувал този парадокс (да повторя: компетентни политици/управници, а пък държавата най-бедна в Европа)??? Редактирано от - Сирена на 12/1/2008 г/ 12:53:37 |
 Практиката на допитване до народа и нацията , е реално усвояване и налагане на демокрацията , като канава на общия ни живот ... В нея добиват изключителните си знания и опит за него , както политическото , така и гражданското ни общество ... За времето от 18 години , усвояването на това непросто знание , можеше да даде и противоречиви в по-общ план резултати , но важният щеше да е един - изстраданата ни в опита убеденост , че имаме общото си откровение , заедно да сторваме своя прогрес ... Свършеното до сега , е "законообразно" обсебване на общия ни живот от страна на политиката и е пар екселанс , бутафорна демокрация във вариант по-лош от тази при тоталитарната система ... Колко "по-лош" , всеки може да прецени ... Галка  ...  |
| Политиците, лоши или хубави (а в България са лоши), поне донякъде осъзнават, че ще носят отговорността за едно решение и криво-ляво си представят последствията. Хайде един конкретен пример. Да си представим въпроса "Да стане ли минималната заплата в България 800 евро?" Казвам "евро", за да не се отплеснем в темата за лева и валутния борд. Ако що годе разумни политици трябва да вземат това решение, отговорът ще е отрицателен, защото все пак ще помислят, че отнякъде ще трябва да намерят парите за бюджетните заплати, а може дори и да се досещат какви ще са последиците за реалната икономика. Ако се постави този въпрос на референдум, съм убеден, че отговорът ще е "ДА", което ще срине за 6 месеца икономиката до такава степен, че после, когато народът види последствията и му дойде акълът, за 6 години дори няма да може да започне да се възстановява. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| В отговор на Simo: Аз съм ЗА референдум. Не мисля, че сме чак толкова незрели, колкото ни описва Bacho Ilia. Все пак съм част от този "народ", а не страничен наблюдател! . Brightman, поставя един много хубав въпрос - дали сме колониална страна с колониално правителство? Ами погледнете правителството - непрекъснато прокарва чужди интереси. Било за АЕЦ, било за НАТО и участията в мисии, било за ЕС и селското ни стопанство, Русия и тръбите и за каво ли не.... Кога правителството направи нещо за собствения си работодател, народа? Когато се чуди как да затвори и продаде болниците? Когато обявява за престъпници, без съд (не е ли точно това правото на разни монополисти да ни пращат направо съдия-изпълнител)? Списъка е безкраен, но почвам да се нервирам и затова ще спра! |
Ееееей, Манрико, можеш и по-добре: какво се шикалкавиш с 800? Сложи 8 хиляди евро и тогава тезата и примера ти ще са безспорни.  После, дори и да допуснем, че такъв референдум по някакво чудо се състои, защо мислиш, че "политиците донякъде осъзнават отговорността", а народа не?! Кой мислиш е по-отговорен за един имот - собственика или назначения от него управител?! И вземи си прочети логото дето ти излиза под постингите! Там май пише нещо за правителствата! |
| В една псевдодемократична държава, каквато е България чието управление е изцяло в ръцете на олигархията на БСП/ ДС, винаги е съмнително за какви цели може да бъде употребен един референдум. Напълно споделям подозрителността на авторката. |
| Признавам че с квалификацията "просветеното малцинство" , дадена на изключително умните, талантливи и практични евреи, авторката ме заби в земята. Не съм се сещал за тази квалификация, а то е близко до ума, че умните и талантливи евреи са в действителност "просветеното малцинство", а ние тъпите гои сме невежото мнозинство. "Просветеното малцинство" като каймак на обществото е естествено да плува от горе и да не позволява да се вижда бълбукането под него на невежото мнозинство, известно по вече като гои. |
| Манрико и Сър Джон са го написали много хубаво. С две думи на референдумите ще се повтори ситуацията от изборите с послушните електорати, купуването на гласове и изборния туризъм. |
Абцолютно, Круела! Дали не е добра идея изборите да се забранят изобщо (поради изброените от теб, без съмнение фундаментални, причини)?! |
Политиците, лоши или хубави (а в България са лоши), поне донякъде осъзнават, че ще носят отговорността за едно решение и криво-ляво си представят последствията. Манерку, нещо по-умно не можа ли да измислиш?  Значи честно казано се отчайвам безкрайно като гледам т.н. ЦВЕТ на нацията кви глупости говори и колко е зле образован относно демокрацията. Ма кво ли се учудвам, питах преди време една пишман демукратка депутатка-Юлиана Дончева, кво е държава и она рече "Набор от институции". Аферим, машала. Они управляващите, депутатите и дупедавците не са наясно с думичките, кво говорим за реалността и кво говорим за отделните граждани. . Бе имаше преди време, некой теоретик да каже, имаше изследване, теория, книжка не помня вече, за адекватността на решенията на масите. С много примери. Нещо от рода, че ако 100 човека трябва да вземат едно решение, колкото и да са прости и 100-те, решението ще е далеч по-разумно от решението на един човек, па бил той и гений. Че при големите числа вероятността за грешки намалява, нещо такова беше? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Много просто, Сирена. Проблемът е не че народът не може да упражни правото си на избор, това той го прави на парламентарните, местните избори и изборите за президент. Разширяването на демокрацията трябва да върви по пътя на развитие на гражданското общество, т.е. разширяване на контрола върху избраните да управляват. Законите трябва да се спазват от всички и съдебната власт, прокуратурата и органите на реда да предприемат действия срещу всеки, който не ги спазва. Вкл. и купуването на гласове и изборния туризъм, с което грубо се нарушава закона. Колкото и каквито референдуми да правим не се ли постигне ограничаване на корупцията и беззаконието сред овластените, ситуацията въобще няма да се промени. |
| И още нещо-къде е научно доказано, че другите народи са по-умни от нас, че на тях се позволяват референдуми, а на нас не? В Мароко и Алжир, Тунис и Либия, както и в Ирак правиха референдуми. Къде е доказано, че останалият свят е пълен с качествен народ, ама българите сме некачествени? . Аз бих могла друго да кажа- че Бертранд Ръсел и Абрахам Линкълн са по-умни от наша Крюела и наш Манерку И е редно ако трябва да избираме между доводи, да избереме техните, а не на форумните ентелектуалци. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| В дадения момен при липсата на каквато и да е медиина култура и качествена журналистика референдумът е безмислен и дори вреден. Българинът просто няма от къде да събере качествена информация за да направи обоснован избор. При масовия клиентелизъм в телевизиите и вестниците , които са обвързани силно с мафията и олигархията всяко нещо което се предложи ще бъде изкривено за да е в угода на нечйи личен интерес. Някой представя ли си сериозно Тошо Тошев да поднесе адекватна и обективна информация по какъвто и да е важен въпрос? Политиците подлежат на контрол в крайна сметка, народа не. |
| ЗА СУВЕРЕНА, НЕГОВАТА ВЛАСТ И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА Натиснете тук Свободата е да се упражнява власт и да се носи отговорност за своите постъпки. Ето защо, когато някой започне протести, то това е или израз на безправие, или пропаганда на малцинството от народа. Ако народът е свободен, той не протестира, а упражнява властта си. Правото на протест замества правото на власт и е доказателство за липсата на народен суверенитет. Правото на протест е прах в очите на народа, защото упражняването на свободно поведение не е свобода. Свободата е само когато реално се упражнява властта. Тогава има ли свобода в Българияω Няма, защото, ако мнозинството от суверенния народ поиска да отзове свой пълномощник от законодателния орган, това е незаконно. Ако мнозинството от суверенния народ поиска да спре решение на законодателния орган или да наложи свое законодателно решение, това също е незаконно. Незаконно е суверенът да поиска оставката на министър или да контролира работата на изпълнителната власт. Според Жан Жак Русо суверенитетът не може да бъде отчуждаван. В България обаче волята на суверена е незаконна, защото суверенът е подменен. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |