Отиди на страница:
| Антон Дончев ви харесва, защото не сте чели внимателно Димитър Димов. Става въпрос не само за "Тютюн" и "Осъдени Души", за които не бива да съдите само по филмовите версии, но и за "Поручик Бенц" (екранизирането беше спряно по "партийна" линия), където бе раздробена на молекули, че и "по-надолу" психологията на една българска проститутка. На времето също бях повярвал, че романът на Хемингуей, "Сбогом на Оръжията" е най-големият антивоенен роман, докато не прочетох "Младите Лъвове" на Ъруин Шоу. @ Четете дами и господа, преди да пишете свободни съчинения! Четете повече българска литература и сравнявайте, преди да оценявате напосоки и да замесвате евреи, руснаци, американци, че даже и китайци от Австрия!   |
| За Вера Ганчева и другите. Няма да дочакаме от тези хора да кажат нещо искрено, в смисъл, "абе знаехме, че всичко е фалш, но такива бяха правилата на играта и ние ги спазвахме и си живеехме добре". Те винаги ще ни разправят как все за правда са се борили и колко доблестно са постъпвали. |
| А за издателската политика по соц времена, многократно е казвано, ама пак да кажа и аз, тя имаше един парадоксален ефект. Тъй като се издаваше всякаква съветска плява, хората решиха, че руската литература е боклук. А пък защото западната литература, особено англоезичната (на класовия враг!!!) минаваше през иглени уши, и то само наистина качествена, у хората се затвърди убеждението, че американската литература е върха. Тук във форума също се виждат жертви на тази издателска политика, като FL например. |
| Така е, Карамфилов, или по-точно така беше! Подбирано бе най-доброто, най-качественото и най-хуманното от щатската и "западняшката" литература. Филтърът работеше много добре! Лично познавах личности от преводаческите колективи, които вършеха тази работа нарочно и на пук на червеното правителство, като невидима опозиция по комунистическо време! С оглед на окретенизираната върхушка, чиито членове си умряха неграмотни, то преводачите имаха интелект и образование, достатъчни, за да ебават глупаците по най-интелигентен начин, от което печелеше и читателската публика. Сократе, примерът с произведенията на определени автори, отстоящи на транс-атлантически разстояния, е нещо като контрапункт насочен срещу генерализирани твърдения или опит за елиминиране явлението "коне с капаци" в литературния бранш и защото в главата ми все още е жива "Нещо като цвете, нещо като нож, изобщо като НИЩО на света". |
| Дончев няма друга книга освен "Време разделно" - тя е интересна за юношите в 60-те и 70-те, романтична, разкрасена, но без никаква познавателна стойност. След 80-те години е ясно, че е и без голяма възпитателна стойност. Сравнете с Йовков - Сали Яшар, Шибил (тоя е циганин де, като Индже и Божура). Филмът по романа беше unfortunate отвсякъде. Учеше на омраза и обслужваше разпадащие се режим. Излязох от него с гадене и общо неразположение. По-миналата година погледнах някакъв нов исторически роман на Дончев - нечитаем, инфантилен, останал далече назад от съвременността. |
| Чудесни бяха поредиците на Народна култура, че и не всичко можехме да си купим и те под тезгяха се разпространяваха. Няма естествено сега такова издателство, Захари Зограф малко го наподобява с поредиците, но в друг диапазон. На Вера Ганчева не може да стъпите и на .... ае, нема нужда да продължавам, че е безсмислено. |
| На другаря Дартанян му препоръчвам да прочете в спомените на Веселин Бранев един много любопитен епизод за "страхотния поет" В. Башев. Мисля, че другарят Дартанян не прави мили очи на вестника, просто се е объркАл. |
Ах, ма и Веско Бранев писал мемоари, виж ти, виж ти, well, well, well, дето викат едни хора...  гаче ли пък него не си го спомняме как се мажеше... |
| Безмислено е да се "спори" с Кока Кола, хот дог, каубойските гащи и совалки културата...Они са супер-жестоко ниво...Ха Ха. |
| другарко Геновева, в спомените си В Бранев признава, че е бил вербуван от ДС. Вие бихте ли си признали? Чудесна книга на стойностен човек, но бъдете спокойни - в контролирано от същите престъпници общество тя никога няма да бъде популярна като книгите на винаги верните на когото трябва. |
| Геновева, на нищо не искаме да й стъпваме на В. Ганчева, за друго ставаше дума, но може би наистина е безсмислено... А все пак Народна Култура издаваше преводна литература и като така, по определение, интересът беше голям. Свестните книги тогава трудно се намираха, сега книги - бол. |
Ha-ha-ha! Мильчы, жаль поспорить нельзя, ждать много лет надо, а и как да спориш с червени знамена, колкозники и совхозники, кога за нищо не стават и пеят само военни маршове, честушки и бленуват за несътворими неща. Хич не е лесно. Ха-ха-ха. Иксепт дис, би трябвало и да те попитам една работа, абе, нашь Мильча, почему тъпите кока коли и хамбургери, купиха от раз филмът с Катя Паскалева, Антон Горчев, Тодор Колев и т.н., именуван "Козият Рог", ако тоя филм въобще ти говори нещо!? Ха-ха.  |
| Ще ви кажа едно - съвсем сериозно, пък който ще да го приема за клевета. Сериозните издатели се оплакват: няма достатъчно качествени съвременни автори за издаване. Западни имам предвид. Наши - съвсем, но това е друга работа. |
| The Spy , дали няма да си промените класацията за антивоенни романи , ако прочетете “Отбой в полунощ” / с извинение , на несправедливо нападаната - ДИ “Народна култура “, рецензент Димитри Иванов!!! / от автора и на култовия роман на моето време “Пилето” – Уилям Уортън Карамфилов , според мен , няма место за сравнение между някогашните издания на “Народна култура” – като автори , превод , като вкус, като избор и днешните книжни стоки , написани , преведени тип “всичко за един лев” , в лъскаво розово оформление , съдържание –“ бърза закуска” , дизайн – илиянски тертип , анонимни и небрежни преводачи /”Духлесс”/ , рецензенти ???, а коректори ??? Всеки с глава на раменете си има свободен избор , да си потърси ценното . Онова време роди и не малко добри руски автори , с риск да ме обявите за еретик – и Шукшин ми харесваше , а Айтматов ... и сега ми спира дъха с “Денят по-дълъг е от век” .Днешният ПКуельо може да му диша във врата .Несериозно е да кажете – руската литература = плява ... Такова е било времето , но ако не беше “ Народна култура” , пускам по въздуха –едно голямо мерси , срещнах и Стайнбек, и Фокнър , Керуак , ККиси, Джоузеф Хелър, Оруел Р П Уорън и неговото "Цялото кралско войнство" , Кастанеда ...много, много имена , недостигнати все още ...и никакво значение няма за четящия чий представител - руснак, американец , евреин /чудесен е Л Фойтвангер !!!/ е авторът ... хубавото “перо” се прави от еднакъв материал .За съжаление , днешните издателства не могат да ми спечелят доверието , което имах някога към “НарК”. Само един обикновен читател съм и се въздържам от мнение за авторите , които могат да са Нобелисти , за процедурата и за всичко зад завесата , не знам защо –не ми е важно това , обичам литературата в най-чистия й вид ...но съм чел номинирани произведения – “Пианистката”,”Новите варвари”,”Кръвни братя”,”Английският пациент” ... и си взех дозата наслада без да изпитам грам разочарование .  |
| Пенкелерът Фичо па се произнесе! Фичка, що не напишеш един роман за Батак, щот там си ногу "силен", ама така съгласно съвременните политтенденции на втората ти, явно вече първа родина?!? Одма шта номинират, да знайш?!? Само не разбрах, как роман, написан през 64 година, е написан да обслужи конюнктурните интереси на БКП-то през 80-те години! Явно брилянтно планиран роман!  |
Давайте, българи!!! Намерете си лоби да ви спечели Нобеловата награда, после си намерете лоби да ви работи, друго--да ви чисти, трето--да ви съди, и, не на последно място, някое лоби, което да вземе да ви нахрани и облече...и изкъпе    |
| Абе, Тошев, да не ме храниш ти бе, аланкоолу?!? Глей си там емигрантството и не плачи над чужд гроб!Ще се оправим и без тебе, после заповядай, няма да те върнем! Стой си сега там,дето си намерил на хляба мекото и не плюй там отдето си се пръкнал, не е хигиенично! |
| horrortv, Всичко това е вярно; както казах сега книги - бол, и да допълня, въпросът е да намериш свестните измежду тях. Всичко добро, издавано някога, го има и сега. Но има и неизброимо повече заглавия, и наистина хубавото се загубва, трябва да се търси. Как не сванахте, и шпионина също, леката ирония. Да поясня - става дума, че преекспонирането на съветската литература (не руската - четете внимателно!), доведе до обратния ефект - хората решиха, че американската е върха. Сега, когато са ни засипали с т.н. бестселъри и прочие, се вижда добре кое е стойностно. Това се отнася впрочем и за киното, и за какво ли не. Трябваше да ни залее масовата продукция за да разберем какво е истинското ниво. И да оценим хубавите руски филми. |