Отиди на страница:
Българославянската каша обаче е по-голяма, отколкото дори бейзадето си представя, според едно интердисциплинарно изследване на италианците от 2003 Натиснете тук въоръжението на тракийските гладиатори, мечове, ризници и т.н. материална култура по италианските музеи говори за централноазиатски / степите на скития произход на "траките" т.е. за използване на скитски технологии, ноу-хау със хората от степите; оттам и хорсманшипа на траките и специалното място на коня в тракийския светоглед, където, в известен смисъл, коня е се ползва с предимство пред жените...за да бъде кашата още по-голяма, малкото известни тракийски думи са подозрително близко до славянските, вкл тези, които са останали по топографията на българия - тракийското струма/стримон=славянското струя; тракийското "марица"=славянското "море" и т.н. т.е. по някакъв мистериозен начин езикът на славяните е пристигнал на балканите десетина века преди официалната им поява..  Кашата обаче става ептен голяма според лингвистите, тъй като много от западноевропейските селскостопански/градски термини са от "славянски" произход, т.е. "дивите" славяни са на едно по-високо културно ниво от комшийските германски и келтски племена, които "заемат" цивилизационни понятия от славяните - типичния пример са "стоун" - камък на английски, което според лингвистите е заемка от славянското "стена" т.е.западноевропейските племена за сефте са чули за каменен градеж от хора, говорещи "славянски"славяните; "оригиналната" англосаксонска" дума за камък е...хамер, което, след заемане на дублетната форма "стоун" се е превърнало в "чук' и т.н. Пойнта на лингвистите е, че езикът на славяните е много по "градски" от езика на келти и германци, много по културно натоварен, "стар". говорещ за висока и древна уседнала култура..възможно ли е това да е езикът на автентичните хора от блатата край висла и прибалтика, предполагаемата родина на славянството ? Съмнявам се.... |
Редник,  . Както обикновено, написаното от теб е адски интересно, завладяващо е, обаче, имам едно опасение, което искам да споделя - тресавищна е почвата на славяно-българския генезис, на всичките там археолингвистики и сравнителни палеоевгеники, сам не усеща човек, кога затъва до под гръцмуля и минава в друго състояние на духа и съзнанието... е, виж двамата ни е-ерудита тук по-горе докъде са се докарали. Нали не си се поддал и ти на тази омая?А и редовия български труженик баш го брига каква е "истината" за отпреди 2000 години, още повече, тя тъй или иначе обективно е неустановима. |
Воци   дет се, вика, за цялостно творчесто, вкл. последните две реплики -на теория за "историците" има хляб още 10-тина години, докато популационната генетика и археогенетиката понаместят чарковете; всеки "исторически" "труд" е като състезание по художествена гимнастика - некви скачат, правят чупки и хвърлят по някой гюбек, и съдиите викат бравос или долу; докато поп. генетиката е като бягане на 100 метра - чия теза "пичели" и чия губи го определя не политическото либидо на съдиите -т.е пристрастията им и конюнктурата, а хронометъра....политиците обаче ще си останат на хоризонта и след десет години, (историята на племето е твърде важна за тях) та малко се съмнявам, поне за България, да се доближим до "истинската" си история...а и не само за нас се съмнявам; в историческия прочит има твърде много политика. Без майтап - персоналното ми мнение е, че българския етнос е много млад, на два три века - заченат и оформен в недрата на турската империя. Никакви 13 века, няма континуитет в колективната ни памет между първо, второ и трето царство, нишката в народната памет е скъсана, а племето - това е паметта му за себе си; диса е форматиран твърде много пъти; имаме една единствена народна песен за цар - за иван шишман - и тя със съмнителна автентичност, затова пък имаме песни за някой си цар Костадин (т.е. Константин, последния ... византийски император) В народната памет градът на царете ни не е Търново или Плиска, а..Цариград (т.е. Константинопол)...т.е племето не помни българския си период, за него е научило от книжчицата на отец Паисий, автентичните му спомени са за царе Костадиновци, Царигради, крали-марковци и т.н. т.е. колективния спомен е за "византийско" минало, а не за "българско", което е тъжно...и говори колко млада нация всъщност сме. |
| Редник , напълно съгласен с тезата за рестартирането. Макар че корените ни са некъде в траките оттогава толкова вълни са ни заливали , че не можем да говорим за приемственост в нито едно отношение на човешката дейност. Паисий поставя началото на формирането ни такива каквито се виждаме сега . |
| Харесва ми желанието на автора всяка седмица да ни поднася нещо забравено и много спорно от българската история. Но нека си отговори сам на въпроса защо пискливата българска общественост сама търси отговор за изворите на нашата нация и история - може би има достатъчно коректни и достоверни трудове на академици и професори, може би всичко е изяснено и много други въпроси. Пискливците сме жадни за българското и България, затова се ровим я в трудове на татарстански учени, я четем д-р Ганчо Ценов и няколко други автори. Нека бъдем коректни и да се уважаваме. Май по-добре да не си пречим. |
| Много интересантни неща , браво на всички с мнение по темата ! Моля ви по -често да коментирате в дълбочина статиите на Петрински . |
| Тия реплики с доктора и воци за реформатирания диск ми напомиха нещо. Kой както иска, така да го разбира: Григорий Цамблак, 14 век, за края на това, което наричаме второ царство ".....Варварският цар, възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение – извънредно труден за превземане..а освен това – големи богатства и многобройно население .. пожела доброненавистният да го разори. Затова, , , , всичките си източни войски.... тях пристигна и ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града......И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждеземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно – светините бяха предоставени на псетата. (Патриарх Евтимий)... дори се яви пред ..варварина-завоевател.. и укроти неговия порив, дишащ убийство, и страшния вид на варварина превърна в благоприлично държание, ... Защото и варварската ярост обикновено се срамува от добродетелта на такива мъже....И когато видя отдалеко, че Евтимий иде с обичайното си благочиние и мъдро самовглъбение, без да погледне нито едно от зрелищата пред него, които привличаха очите и слуха на малоумните, а ги отминаваше, сякаш те бяха изписани върху стените, тогава царят не продължи да седи, а веднага стана и с благовиден израз на лицето му отдаде почит и го удостои с най-близкия стол. И той изслуша молещия се за народа, макар че не изпълни докрай реченото...." Редактирано от - Rednik South O.Z. на 03/4/2008 г/ 09:36:07 |
| Какво общо имаме ние с тези благородни и достойни мъже? Отново Цамблак: "... ...Военачалникът – турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града (Търново) – повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство ......... И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и, по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта, а в забава на ножа превърна гърлата им. Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв; пролели посред църква кръвта си .....Мъчителят хвърли техните трупове за храна на птиците небесни......О, воини, които вярата опазихте и броя си не намалихте! Чуйте и броя им: сто и десет бяха те, чиято кръв обагри църквата. ..(Патриарх Евтимий) грабнат от войниците, той благодръзновено застана пред мъчителя, без страх в душата си, без да се измени от боязън и със спокойствието на лицето си проявяваше благодатта на Духа, Който живееше в него. А когато съблякоха одеждите му и го отведоха на градската стена, за да бъде позорна неговата смърт, и приготвиха всичко необходимо за посичането му, нима промени лице, нима се разтрепера, нима показа с нещо обич към живота? Съвсем не: защото беше ученик на Павел и като него бързаше да се отдели от тялото и да заживее с Христа. И това пролича от думите, които каза на варварина: "О, несправедливецо, защо така безумно и долно унизи величието на моето достойнство? Подобаваше по-напред свещеникът да се пожертвува, а след това да го последват жертвите, трябваше пастирът да върви пред овцете и бащата – пред децата. Те всички бяха първо на мене поверени, затова и на мене първо приличаше да изпия чашата на заколението: защото работникът, който се труди, трябваше пръв да вкуси от сладкия плод!" Това говореше великомъдрият и призоваваше палача и главата скланяше, като протягаше с готовност шия. И оня дойде и беше вече готов да нанесе смъртоносния удар. Но Този, Който някога порази и направи неподвижна ръката на оня беззаконен цар, простряла се да улови пророка, и тази убийствена десница по същия начин превърна в неподвижна и неспособна за действие, сякаш беше някаква ръка на мъртвец, прилепена към живо и движещо се тяло. ...Това хвърли в ужас оня горделивец и цялото измаилтянско сборище и ги накара повече да не стоят и да избягат от самото място, а на блажения (Патриарх Евтимий), като наметнаха одеждите, му казаха да върви свободно, където иска..... Като видяха мъжеството на този велик човек, презрението му към смъртта, вярата му в Бога и грижите Му за Своите чада, а също така и преславното чудо с ръката на палача, увериха се, че християнската вяра е истинска.... И то пролича от това, че избягаха и от мястото... А някои, като помислиха, че ще изпитат по-голям гняв от небето, ако още мъчат архиерея, оставиха го и сами предпочетоха да избягат. |
| Краят на автентичния средновековен български етнос, Григорий Цамблак, свидетел: "...И както стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония.... И той тръгна заедно с хората като втори Йеремия – гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на оня град..... Защото се разделяха деца от бащи и братя от родни братя; при това не всички заедно биваха отвеждани, та поне като се виждат, да се утешават в скръбта, но едни, които се отличаваха по род, богатство и красота на лицето, се откарваха, а други се оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и по-тежко от раздялата с родни, когато споменът за отечеството и близките пробожда винаги сърцето като жило? И ето, прегръщаха се един друг, целуваха се, прощаваха се, с ридание огласяха местността. Сред тях, подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест и старост беше сломен, а защото бе изтерзан от страданията на хората и от крехката възраст на децата... И когато стигнаха до мястото, където въпреки желанието си пастирът щеше да се раздели с тях – о, кой без сълзи би си спомнил това! – всички паднаха в краката му, обливаха ги с дъжд от сълзи, допираха устни и лица, целуваха му ръка, наричаха го пастир и учител, чедолюбив баща; и раздялата си с него смятаха за раздяла с душата... Едни от жените слагаха пред него децата си, а други, които бяха по-близо, се удостояваха да се докоснат до ръцете му, трети – до дрехата му, която напояваха с горещи сълзи като някоя ръка на светец; други, поради силната вяра, изтръгваха тревата, на която стоеше; някои пък, притискани от народа, като не можеха да се приближат, с вопъла на горчивите сълзи молеха отдалеко за последен благослов и прошка искаха, понеже предчувствуваха в душите си, че няма вече да го видят жив.... А....Евтимий се помоли заедно с тях. После стана от молитвата и им даде последен благослов. И когато един от народа се обърна към него и ридаейки извика: "Кому ни предаваш, добри пастирю?", той отвърна: "На света троица ви предавам и сега, и навеки!". |
Разпадът на Велика България е и краят на българското време в източноевропейските степи и Северното Причерноморие. За да започне българското време отсам Дунав . . . и да не свършва никога. Българското време ще свърши след около двайсетина години и ще настане циганското време... |
| Къде са Огуреца, Лудогорския и сие да ни разкажат колко много сме получили, как сме благоденствали след края на Второто царство в сянката на падишаха. Няма ги. Тази тема не е интересна за ДПС, затова ги няма. Виж ако става дума за пенсии и осигуровки на български турци... Чорбаджи Редник |
ГусинПетрински, струва си да сепозамислиш, щом като известния универсален всезнайко Фичко е съгласен с писанието ти и те поздравява.  |
| Българинът се е появил на Балканския полуостров преди човека. Много ми допадна описанието за края на Волжска България ...чиято държавност била всмукана в московското царство. Мисля, че е навременно да поканим Волжска България в НАТО да засилим източния фланг. |
| благодарение на хора като Другаря Тодар Живков /neminona/, чорбаджи Мичо бейзадето и разбира се редник саута и на мен, и на много хора са ни са се отворили очите за много факти, за които от дълги години стръвно и безцеремонно се лъже от кой ли не. И оплитат в лъжи народа още от деца. |
| Досега стисках зъби и не реагирах на редовните изстъпления на Петрински, но вече не се търпи. "Професионалистът" Петрински отново ни занимава с овехтели отдавна признати за негодни хипотези от времето на баба му. Хипотезата, че Кубрат е пребивавал в Цариград и бил покръстен и даже имал некаква си дружба, докато бил на 10 години?! с императора е пълна измишльотина. Ако забелязвате в цитирания от Петрински “етиопски” извор името Кубрат дори не се споменава!!! Говори се за някакъв “Катредес”?! Това са нашите историци, дами и господа! А после, под статията взели да се жалват, че с исторически изследвания се захванали “непрофесионалисти” – лекари, учители, икономисти. Ами това е много показателно и съвсем не е случайно явление. У нас дипломираните “историци” са толкова некадърни, че някой друг трябва да свърши това, което те очевидно не могат. |
А после, под статията взели да се жалват, че с исторически изследвания се захванали “непрофесионалисти” – лекари, учители, икономисти. Ами това е много показателно и съвсем не е случайно явление. Показателно е наистина - всички се жалват от лекарите, ходят по баячки и се лекуват сами, като закъсат съвсем, търчат при лекар. Всички разбират от икономика, тълкуват пазарите по-дълбокомислено от Грийнспан, Бернанке, Трише и Сорос, взети заедно, пък реват, че нямат пари и ги излъгали с кредита, щото не чели договора. На мен пък куп познати са ми давали акъл за компютри, а после плачат да им преинсталирам омазания компютър. Та явно и с историята е така _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |