Отиди на страница:
| Това е Франция, аланкоооооолу, това не е територията, където на гражданите им ритат вратите, пък шефовете тънат в ДИВАШКИ РАЗКОШ!!! |
| Тия прехвалени инвеститори гаче въздухари ми се видят - визирам братята Мангал. Иначе Мерил Линч добре ще си напълни гушката, май . |
| Ау-у-у аз мислих , че само в Кремиковци може да се случи подобно нещо. Тия у Франция са го ударили на комунизъм май. Не знам дали голизма е вече исторически факт за Франция , но гаврошизма си е част от настоящето ... ако мога да вярвам на очите си. Аз няма да казвам кой какво ще напише след мен ама един вече е пошъл рано - рано . |
| Не е хубаво да се рита врата, дето се отваря към ритника.По хубаво по главата на Миталя, и по-меко ще е. |
| Те там са много Тук са малко и никой не ги познава Та и да чупят пак партийния дом просто ще бъде шоу или проишествие мина време, тук за протести там отиде |
Объркали са нещо у редактирането на вестника, тази "новина" е за спортната страница. Те тоя начело на бунтарите май е "сецекар" търсещ офиса на Лупи-Томов.  |
| Да видите дорде могат да ви докарат чорбаджиите изедници.Пият кръвчицата ви и живеят кат бурнейски махараджи! |
| И като потрошат кабинета ще ги оставят ли на работа? Едно време лудитите чупели машините защото се увеличавала производителността, намалявал се ръчният труд и в крайна сметка и броят на заетите. Те и Русе шивачите изхвърлили в Дунав първата шевна машина, защото щяла да им вземе хляба. Значи, ако питаме работниците не трябва да има съкращения (дори и да се въведат нови технологии) и не трябва да има и закриване на мощности (дори и ако няма пазар за продукцията). Работодателят трябва да осигури редовно увеличение на заплатата, намаляване на работното време и разширяване на социалните придобивки. Ами да кажем, че ги осигури всички тези неща и фалира к'о шъ праим тогава? Редактирано от - Cruella de Vil на 05/4/2008 г/ 11:06:29 |
| Круелке много се застъпваш за чорбаджиите изедници.Да не си работодател? И ако си , зачиташ ли законите/кодекса/? Или както казват повечето чорбаджии изедници, фирмата е моя кво искам това ше правя? |
Ами да кажем, че ги осигури всички тези неща и фалира к`о шъ праим тогава? Точно в този момент на помощ идва държавата, Круелке. Налива пари в губещото предприятие и му покрива загубите (за справка вж. "Булгартабак"  или направо се национализира и преразпределя - край на чорбаджиите изедници. Когато всичко стане държавно, почва и жонглирането с парите на данъкоплатците - от едно губещо предприятие в друго, от пожар на пожар. А те, пролетариите, се редят по опашките и си живеят с илюзията че всичко е наред и са построили комунизма - докато един хубав ден не само губещото предприятие, ами цялата държава обявява фалит и предава ключовете на новия собственик. И това, Круелке, е историята на каманизма у нас  |
| Апропо данаец кво стана с кибуците бря?Винаги съм ви смятал за умна нация.Не мислиш ли че е време за възраждането им? |
| Мерил Линч вече са се нагушили към 2мил., ако стане сделка май към 20мил ги чакат.Що да не се натискат за сделката тогава? |
А, далече съм от мисълта да се застъпвам за чорбаджиите-изедници. Само питам в една такава ситуация какво трябва да направи изедникът, та хем да си съхрани бизнеса и да не фалира, хем работниците му да са доволни? В случая говорим за европейски завод, с прилично платени работници и спазване на законите. Dinain дава едно възможно решение. Други предложения? |
Plamen44, казвал съм и преди, пък и то е известно: кибуците отдавна умряха. Някои фалираха, други са на ръба на фалита от много години, а повечето се приватизираха, частично или пълно. Някои станаха музеи и се превърнаха в туристическа атракция. Обликът на работниците се промени с времето - станаха по-мургави и монголоидни. Сигурно е тежката работа и слънцето  Тежко е да видиш едновремешните идеалисти как днес наемат тайландци и филипинци да копат на къра, а те си пият сокчето на верандата. Истината е кибуците винаги са разчитали на държавни субсидии и чуждестранни доброволци. Те са си митологизирани, и Чоки ще ти каже.В златните години на соца, 60-те и 70-те, започват да идват идеалистични младежи и девойки от западна Европа да работят в кибуците по няколко месеца. Плащат им някакви символични пари, дават им подслон, храна и т.н., а те трябва да бачкат. Освен това в свободното време им организират екскурзии, вечеринки и прочие. Не е лоша сделката и до ден днешен в някои кибуци могат да се намерят по няколко стотин такива доброволци, backpackers от цял свят. Работата е че традиционно най-активни са младежите и девойките от скандинавските страни - тия се хвърлят на слънце като невидели. От там и митовете за шведките по кибуците - каква интернационална любов пада в сеното на краварника, ох мале.  |
| Круелке, дано не си се докачила.Ше ти редим една история, моята история.Преди 11 годин решиха да приМатизират фирмата по формулата РМД/разбойническо менижерска приМатизация/.В продължение на 4 годин намаляваха се заплатите, никаква инвистиция и постоянно текучество/включително и на директорите и средния управленски персонал/.През 2001 напуснах, писна ми.Бях я закъсал кат битолски просяк.1 годин бях на борсата и 1 годин бачках кво ли не.През пролетта на 2003 случайно започнах в една малка фирма.На интервюто ми дадоха 10 дена изпитателен срок и ме попитаха за заплатата.Исках 300.Шефо каза за тая работа стартовата е 420.Вече 5 годин си късвам дъто.Дохода ми нарасна 3 пъти.Фирмата се разрасна и тя 3 пъри. Та сакам да речем-пазар- пазар му е мамата и диалог.Където го има има прогрес!Няма ти казвам кво стана със старата фирма.-Купи я конкуренцията преди 2 годин.Работите постепено се оправят, а бившия собственик/бандата оти бяха 4/, сега живят кат бурнейски махараджи.Кажи сеги на кого да начупя канчето за провалените години и изживяната мизерия, тях или другаря иБан костов! |
| Ако ще си разказваме истории - по време на фалита на държавата при Жан Виденов парите на нашата малка частна фирма бяха окрадени от банките и фирмата доведена почти до фалит. Балтията удари най-вече прохождащите тогава малки частни фирми с по няколко души, решили да правят частен бизнес. А парите влезоха в джобовете на другарите, които бяха източили каквото има да се източва от предприятията, повечето от които бяха затънали в дългове и с непродаваема продукция. Та вместо да работя по фирмите на другарите реших да си пробвам късмета при гадните гнили капиталисти в Западна Европа. Ама тука думата е за друго и въпросът ми беше съвсем друг - какво да направи собственикът на фирма, за чиято продукция няма достатъчно търсене за да не фалира пък и работниците да са доволни? |
| Труда в промишлената продукция е 10%.Реално се плащат около 2-3.У нас държавата цоца още 30% за ДОО.Ако собственика не мое да намери пазар, той не става за управител да си намери такъв.Менаджер не ражда всяка майка, требве талант като пеенето.Така беше и при нас в предишната фирма.Оди да видиш сега кво става като я купи конкуренцията.Колкото за жан -той създаде масова Приматизация дето някой ора зеха фирмите срешу хартийки без да вложат пукнат лев забогатяха кат бурнейски махараджи.По времето на жан поне плащаха девиденти.Сеги и това не правят! |