Влашко!
Отиди на страница:
| Да подмениш езика си с хиляди думи от чужд речник и да си преизмислиш историята не е малка работа. Руският езиковед Самуел Бернщайн (ни най-малко не пробългарски настроен, а най-вече проруски) в 40-те години доказа, че власите са писали само на славянски (български) - от началото на писмеността си в 14 в. до 17 в. - не защото били взели книжовния си език от България, като чужд класически език (подобно на латинския в Полша), а защото мнозинството от населението във Влашко в 14 - 17 в. говорело жив български език. От края на 14 в. няма и бълг. държава, която да влияе на влашкия език (освен поколението търновски книжовници, избягали във Влашко). При това влашкия славянски език е очевидно същия като мизийския, тракийския и македонския български език. Езикът на влашките грамоти от 14-15 в. е много различен от официалния (архаизиран) бълг. език на патриарх Евтимий от 14 в. и съдържа много новобългарски развития, засвидетелствани в бълг. документи от 17 в. (А също и други чужди влияния (унгарски, сръбски) в орнаментиката, термините и др. които ги правят различни от търновските грамоти от 14 в.) Обратното, влашкия църковен език си е българския църковнославянски, донесен от България, и остава единствен църковен език чак до 19 в. Няма нито един превод на църковните книги от гръцки на влашки - само преписи на Евтимиевите. *** С. Бернштейн Разыскания в области болгарской исторической диалектологии Т. I. Язык валашских грамот XIV—XV веков (гл. 3) ...Вo второй главе мы показали, что славянская дипломатика (писането на войводски грамоти) Валахии возникла не под влиянием болгарской. Из Болгарии была заимствована лишь церковная литература, но и она развивалась в Валахии своим особым путем, во многом отличном от болгарского и сербского. До конца XIV в. все потребности духовной и светской письменности в Валахии удовлетворялись своими книжными людьми. Почему с л а в я н с к и й язык стал первым литературным языком в Валахии? Ответить на этот вопрос легко, когда речь идет о церковном, культовом языке. Этим языком здесь стал язык той письменности, которая вместе с православием была занесена из Болгарии. Труднее ответить на этот вопрос, когда мы обратимся к деловому канцелярскому языку, к языку грамот. Мы видели, что появление славянских грамот в Валахии хронологически почти совпадает с появлением церковной письменности. Это как будто свидетельствует о том, что и канцелярский был заимствован из Болгарии. Однако анализ языка светских памятников древнейшей валашкой письменности приводит исследователя к иному выводу. Если древнейшие памятники церковной валашской письменности написаны на современном им болгарском церковном языке лишь с некоторыми орфографическими особенностями, то язык древнейших грамот Валлахии резко отличается от языка современных им грамот болгарских царей. Различия эти не орфографического свойства — они гораздо глубже. Валашские грамоты свободно передают такие особенности ж и в о й славянской речи, какие в самой Болгарии грамоты не отражают. В валашских грамотах встречаем такие формы и слова, которые хорошо известны лишь памятникам новоболгарского языка, среднеболгарская письменность их не знает. Очень часто можно наблюдать значительные расхождения между церковным языком и языком грамот. Это обычно объясняется тем, что язык культа заимствованный, чужой, а язык светский, язык грамот — свой, близкий живым нормам родного языка. Подобное расхождение наблюдаем в древней Руси. Древние русские грамоты дают во многих отношениях более ценный материал для истории языка, нежели памятники церковные. Ту же картину мы наблюдаем в Валахии. Выше мы уже отмечали, что в Валахии не было сделано ни одного самостоятельного перевода церковных книг с греческого, переписывались лишь болгарские. Исследователи правы, когда говорят о валашском изводе среднеболгарских церковных памятников. Совсем иную картину наблюдаем, если обратимся к грамотам. Валашская дипломатика не связана с болгарской ни содержанием, ни стилем, ни языком. Как на Руси, в Сербии, так и здесь, в Валахии, грамоты хорошо передают особенности живого языка. Но почему в таком случае валашские книжники пишут на языке славянском, который, по утверждению многих румынских ученых, являлся всегда чуждым населению в Придунайских княжествах? Кто были первые устроители валашских канцелярий? Они не могли быть ни болгарами, ни сербами, так как выходцы из южнославянских стран, несомненно, принесли бы такие навыки канцелярского языка и стиля, которые встречаем в византийской и южнославянской письменности, но которые были чужды валашской. Эти первые устроители были местные люди, которые создали самостоятельный валашский тип славянского канцелярского языка. Если бы славянский язык был чуждым, только книжным, то откуда могли бы валашские грамотеи в XIV в. взять такие слова и формы, которые не были известны среднеболгарской письменности и встречаются лишь в новоболгарских памятниках с XVI—XVII вв.? Многие румынские лингвисты и историки охотно говорят о том, что даже о начальные века государственной жизни славянский язык был исключительно языком письменным, книжным языком только духовенства и боярства. Народные массы этого языка не понимали, он был им чужд. Славянский язык был чужд неграмотному населению Придунайских княжеств— эта мысль, по их мнению, даже не требует доказательства. Постепенное вытеснение из письменности славянского языка объясняется тем, что среди господствующих сословий Придунайских княжеств пробудились, наконец, национальные чувства, в связи с чем они стали пользоваться народным языком, языком румынским. Таким образом, славянскому языку в Валахии и Молдавии приписывают ту же роль, какую, например, латинский язык играл в Польше. Редактирано от - Чичо Фичо на 03/5/2008 г/ 16:19:18 |
| Взгляд этот опровергается историческими, топонимическими и лингвистическими данными из прошлого и настоящего румынского народа. Уже данно ученые обратили внимание на то, что значительная часть лексического состава румынского языка славянского происхождения. Славянских слов и суффиксов много в народной речи, в литературном языке; много, несмотря на то, что румынские националисты приложили немало усилий, чтобы изгнать их и заменить образованными от латинских корней. Академик А. Н. Веселовский приводит следующий факт: “Живя среди мадьяр, упорно отрицавших латинское происхождение румын, Мариенеску не только очищал от славизмов и других иноязычных влияний текст изданных им румынских колядок, вводя, напр., sigila вм. pecete, aratru вм. plugu и т. д., но и внес в одну колядку римлян (romanaş i) и похищение сабинянок (febiş iore sabiniore). Этим доказывалось, по признанию Точилеску, что румын “потомок Трояна не только не забыл похищение сабинянок, но и называет их по имени в своих песнях”. Известен в этом отношении опыт А. Лауриана и И. Максима, которые в 1871 г. в издании Румынской академии наук выпустили трехтомный словарь румынского языка (Glossariu care ciprinde vorbele din limba romana straine prin originea sau forma loru cum ş i celle de origine indouiosa). Желая увеличить число слов латинского происхождения, авторы смело брали латинские слова и, придав им черты румынской фонетики, включали в словарь. Примечательно, что их деятельность в области „исправления” румынского языка нашла поддержку со стороны высшего ученого учреждения страны. „Каждое новое румынское слово, — писал проф. А. Яцимирский, — вместе с отысканным для него соответствующим латинским считалось националистическим подвигом историка-филолога”. Славянский облик румынского языка привлек внимание ученых уже в XVIII в., когда еще очень мало изучали язык румын, а еще меньше язык славян Балканского полуострова. А. Шлецер в своей „Allgemeine Nordische Geschichte” писал: „Однако значительно больше половины их (румын. — С. Б.) слов вместе с их грамматикой взято из какого-то до сих пор еще неизвестного языка, который, вероятно, был староболгарским (alte Bulgarische)”. Всесторонние и объективные исследования балканских народов и языков впоследствии подтвердили в полной мере предположения Шлецера. Эти исследования обнаружили всю значительность славянского элемента во всей румынской национальной культуре в прошлом и настоящем. В 70-х годах прошлого столетия вышел известный этимологический словарь А. Чихака, который наглядно показал всю неосновательность претензий румынских националистов. Уже объем словаря показал, что самый значительный пласт в румынской лексике славянский. Сам автор словаря в введения достаточно определенно высказался о характере славяно-румынских отношений, указав, что наличие большого числа славянских элементов в румынском объясняется смешением двух народов. Он полемизирует с проф. Хаждеу, который полагал, что все элементы славянской культуры являются просто заимствованными. Против проф. Хаждеу свидетельствуют и современный румынский язык, и данные исторические, и топонимия Румынии, и весь архаический быт валашской деревни. Словаря румынского языка не удовлетворяют многим требованиям. В них не отмечается территориальное распространение слова, социальная среда, о которой она бытует. Мали специальных областных словарей. Народный характер того или другого слова может подтвердить лишь его реальное значение. Возьмем пример. Чихак указыаает на существование в румынском языке слов razor — земля между двумя нивами, крайняя борозда, podina — нижняя часть копны, godac — годовалый поросенок и др. Само реальное значение этих слоя указывает на то, что это крестьянская лексика. Городской житель не знает наименований для разного вида борозд или отдельных частей копны. Славянские элементы мы находим во всех областях повседневной бытовой жизни деревенского жителя. Значительно меньше их в языке городского просторечья. Еще меньше их в современном „образцовом” литературном языке, который оторвался от народного языка. Современный литературный язык Румынии настолько далек от народного языка не только Молдавии, но и Валахии, что часто даже говорят о существовании в Румынии фактически двух языков. „Разница между тем и другим языком (литературным и народном.— С. Б.), — пишет публицист А. А. Иорданский, — настолько велика, что в деревне при преподавании в начальных школах по новым учебникам встречаются большие затруднении: дети не понимают „городского” языка, а горожане в свою очередь издеваются над языком народным, „царанским”, и тоже не всегда его понимают”. Редактирано от - Чичо Фичо на 03/5/2008 г/ 16:20:38 |
| В споровете за независимостта на Косово по-миналия месец си изяснихме, че ниското самочувствие на някои българи пред сърбите е съвсем ново явление, най-вече продукт на комунистическото време. Нормалният българин в 19 в., още под турско, нямал никакви комплекси пред вече свободните сърби, напротив. Той се имал за много по-работлив и кадърен от сърбина, да не говорим - за по-трезв, разумен и пестелив. Сърбите не можели и не искали да учат по-сложни занаяти, всичко им се правело от чужденците - българи, албанци, западняци. Сръбкините не знаели да точат баница и да квасят мляко. Ядели царевичен хляб и като имало - и месо. Българите научили сърбите що е домат, чушка и патладжан и за какво се използват. Един лясковски градинар, за който пише Цани Гинчев, будалкал едни сръбски селяци на пазара в Белград, че патладжаните му били камилски яйца. Сърбите не познавали гайдата, имали само свирки. *** Сега често четем по форума възхищения от румънците. Това пък е съвсем нова мода - понеже в 80-те години у нас имаше вицове за най-бързото животно (това, което може да претича през Румъния, без да бъде изядено). Тогава румънците ядяха кокоши крака и им пускаха тока (в Букурещ) по два часа на ден, а в същото време (1987) беше завършен грандиозния канал Черна вода-Кюстенджа и грамадното пристанище Кюстенджа-юг, което трябваше да стане източния Ротердам. От Кюстенджа в 1987 г. се изнесоха 60 млн тона стоки - барабар с месото, което не стигаше до румънците. Чаушеску плащаше външния дълг. "Етиопия на Европа" - казваше ББС за Румъния. Да видим как нормалните българи гледали на румънците в старо време, преди налагането на казионното лицемерно доброжелателство на комунистическите режими от 50-те години насам. Благовест Нягулов: ...Нека да видим какви са отличителните черти на румънската идентичност и на образа на Румъния според българската книжнина, издавана от 1878 до 1944 г. На първо място - в сферата на икономическия живот. Според преобладаващите български представи, трудолюбието като нагласа и способност за упорита, градивна и творческа работа не е присъща черта на румънците. Като съзидателен елемент в Румъния се сочат чужденците. Тази констатация преминава в сарказъм у един от екстернираните от Румъния българи по време на българо-румънския конфликт през 1900 г. След като описва как румънците “чистят” земята си от чужденци, за да останело само тяхното “влашко племе”, той продължава: “Туй племе е безродно, ялово - то градини не копае, зеленчук не посажда, злато не ражда, калдъръм не прави, къщи не съзида, то банкерски къщи не основава, фабрики не отваря. Всичко туй е плод на чужденеца, на тогоз, що изпращат.” Георги Калинков, пълномощен министър в Букурещ преди и по време на Балканските войни, прави обобщението, че трудът в Румъния е “робски” или “паразитен”, а богатството на страната се дължи на нейните природни ресурси (богатите солници, петролни източници и др.) и на чужденците: “Но с какво се занимават румъните? Селяните работят земята и робуват, чокоите експлоатират труда на селяните и събират обилни ренти от земите си и печалби от експорта на храните, аристократите прекарват в странство като ревностни гости и клиенти на Ница, Монте Карло, Абазия, Сан-Себастиян, Остенде и в най-скъпите парижки увеселителни заведения. Как българите виждат и оценяват социалната действителност в Румъния? В българската книжнина се обръща внимание преди всичко на социалната поляризация, която е отличителна за начина на живот в съседната държава. Ето описанието, което дава един учебник по география: “Румънските селяни се хранят повече с растителна храна (мамалига) и пият цуйка (ракия). Облеклото на румънския селянин се състои от бели конопени ризи и панталони, препасани с кожен колан и с кожен калпак на главата. Селяните живеят в бедни и ниски къщички с малки прозорчета и покрити със слама (в равнината). Румънските села са бедни и мръсни, докато градовете са добре застроени. В тях се наблюдава голям разкош и лукс във всичко, защото румънските чокои харчат луди пари за удобства и удоволствия. Всички румъни обичат музиката, танците и увеселенията.” Ако се прави сравнение, то винаги е в полза на селския бит в България или както пише народопсихологът Тодор Панов, “българинът никога не е изпитвал и не може да си представи ужаса на руския и румънски селяни-крепостници, които работят цяла година, за да видят как техните деца умират без къс хляб.” Според преобладаващите констатации в българската книжнина, румънците са лишени от социалните добродетели и активното гражданско съзнание на населението в България. В един от своите военни разкази, писан през 1916 г., Йордан Йовков представя впечатленията си от група пленени румънски селяни, които са били заселвани от румънската държава в Северна Добруджа: “За някаква любов към държавата, за социални добродетели и съзнание - не може и да става дума. Напротив, у тия първобитни души има анархистични инстинкти, които тъй свирепо и кръвожадно се проявиха в оная необуздана жакерия, която неотколе като опустошителна стихия премина през Румъния* (става дума за селското въстание от 1907 г. - б. а. - Б.Н.) Могат ли да скърбят за гибелта на една държава и един обществен ред, против който те са били с цялото си същество? В тая безпросветна и тъмна раса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, отдето и да иде, ги озлобява и гнети.” Друга задължителна част от представите за румънците, които присъстват в българската книжнина, се отнася до просветата и културата. На основата на сравнението с образователното ниво на българите се констатира слабата образованост на преобладаващата част от румънското население. Изоставането в образователната сфера в Румъния и фактът, че там има повече неграмотни отколкото в съседните й балкански държави се обясняват със слабата просветна политика на държавата, с липсата на училищни сгради, с “недостатъчната любов към учението у възрастните. Същевременно се подчертава голямата разлика по отношение на образованост и просветеност между мнозинството на народа и малцинството на интелектуалния елит в Румъния: “Същата пропаст, която съществува между работния народ и богатата класа, срещаме в образованието. От една страна, много образовани, хора, които говорят френски език като матерен, които мислят на френски, а от друга - тънеща в невежество и мрак огромна маса на народа.” Дипломатът Петър Нейков оценява критично румънската елитарна култура, която е съсредоточена преди всичко в столичния град: “Всъщност букурещката култура беше доста повърхностна. Всеки четеше последния французки роман, жените по-ревностно отколкото мъжете. Всеки отиваше в народния театър да види последната французка пиеса, играна често от гостуващи големи френски артисти. Но това се повеляваше повече от модата, отколкото от вътрешна нужда. Много повече любознателност имаше в среднобуржоазния строй, дето се вербуваше интелектуалния елит. Там се проявяваше интерес не само към чуждото, но и към своето-родното.” Различията между образоваността на българското и румънското общество се потвърждават от наблюденията на румънците, посетили България. Съприкосновението на два държавно-национални модела в нея създава условия за задълбочаване на представите за “другия”, но това става предимно като се подчертават и оцветяват негативно съответните различия. В своята “анкета” за румънското управление в Южна Добруджа местният общественик Петър Габе подчертава, че румънската държава се е почувствала застрашена от придобиването на областта през 1913 г., защото “намерила в новозавладяната земя обществено-стопански форми, съвсем противоположни на ония в Румъния: вместо обширни латифундии - дребно и доста сполучливо разпределено земевладение; вместо рязко класово деление (боляри и роби) - един единствен клас на население с гарантирано средно състояние; вместо непроницаемо невежество, тъй необходимо да се крепи аграрната тирания - почти обща грамотност и любознателност на българите в Добруджа; вместо пълен политически индеферентизъм и гражданска незрялост - едно ясно и живо схващане на задачите на държавата и нейните институции …” Българските учебници оценяват румънската военна кампания срещу България и анексията на Южна Добруджа в 1913 г. като “безпрецедентни” и “разбойнически” действия. В един от тях четем следното: “Румъния се намеси (във Втората балканска война - б. а. - Б. Н.) уж да възстанови мира на полуострова, а всъщност да ни изнуди и да ни ограби най-плодородния североизточен край на Северна България. Това двулично поведение на официална Румъния и онова хунско нахлуване на нейната войска в беззащитна Северна България, където нямаше нито един войник да им се противопостави, както и лошото държане на нейните войски няма да бъде забравено от никой съвременник и очевидец.” Румънските действия през 1913 г. пораждат у българите презрение и сарказъм, но и омраза, чувство за мъст и злорадство от нанесеното на Румъния поражение три години по-късно. Тези настроения и чувства са отразени в политическите карикатури и сатири, в бойните и войнишки песни, във военното литературно творчество. Ако през 1913 г. персонифицираният образ на Румъния е наречен “Домну Килипиреску”, в 1916 г. той става “Домну Магареску” и е изобразяван било като “новата кафешантанска звезда на Съглашението” след присъединяването на страната към този военно-политически блок, било като оскубана “румънска гъска” след претърпяното от нея поражение**. Безмилостно е и обръщението към румънските военнопленници: “Потомци на робство, в робство ще умрете.” Техният “окаян вид и страх”, както и скромната им храна - “царевица и мамалига” предизвикват българските войнишки “шеги и подигравки за мамалигарите”. Във войнишките песни румънците са “заклеймявани” като “власи мародери, хиени подли и страхливи”, “пигмеи, зайци малодушни… с крака за бягане послешни” или като “подла влашка сган” с “нечиста душа”, чийто “сетен час” скоро ще удари. Подобни настроения се откриват във военните стихове на Иван Вазов. Силните антирумънски чувства са недвусмислено изразени във военните разкази на Кирил Христов.*** ________ * Как да не си спомниш за "революцията" от декември 1989 г. и разстрела на Чаушеску? И за миньорите от Валя Жиулуй, които при сгода пристигаха в Букурещ със сопите. - б.м. - Ф. ** Слабостта и страхът на румънската войска, истерията на правителството, пълният разпад на румънската държавност само за три месеца, от септември до декември 1916 г., още преди идването на българските и немските войски - направили силно впечатление не само на българите в армията, но и на руснаците, румънски съюзници. - б.м. - Ф. *** Важно е да се каже, че и в цитираните стари български текстове, и в коментарите на Нягулов има и много положителни неща за румънците, и много критични за българите, изобщо похвален стремеж към обективност. - б.м. - Ф. |
| ...Етнопсихологическият портрет на румънците, според българските учебни издания, включва качества като: добродушни и кротки, гостолюбиви, скромни в изискванията си, тъжни и флегматични на вид, но със скрита практичност, лениви и безгрижни, отмъстителни и недоверчиви. Последните негативни качества се обясняват с преживените от румънския народ “войни и борби, мизерия, работа на господаря-чокоин, винаги недостатъчна храна, непрекъснат непосилен труд”. Неблагоприятна оценка се дава на семейните и политическите нрави на румънците: в тях нямало “оная чистота, каквато има между българите”, а пиянството, кражбата и други пороци в Румъния се срещали често и “в голям размер”. Българите обръщат особено внимание на характерната за румънците показност или на “вкорененото им желание да се представят, да блестят с една особена надутост и стремеж към разкош”. Тази особеност на румънския манталитет е предпоставка за демонстриране от страна на румънския елит на превъзходство спрямо българите. Затова българското светоусещане, което е чуждо на всякаква показност, констатира, а под въздействието на засегнати национални чувства - и осмива видимото противоречие между форма и съдържание в румънския характер и поведение. |
| Дано го прочетат и други, защото много нас българиге живеещи в българия, нямат добри канали за информация. Наскоро пък ми издадоха ултиматум да изхвърлям "ненужни" книги...Ужасно е... |
| Евгения Иванова: Под натиска на Москва (след 1944 - б.м. - Ф.) "ухажването" на малцинствата било "внедрено" и в Румъния. Властта обезпечила унгарското малцинство с училища, в Клуж бил открит университет. И, също като в България, театри, фолклорни групи, вестници. Румънските унгарци "получили" дори политическо представителство - Унгарското народно обединение, а през 1952 - и автономен район - Тиргу Муреш; те просъществували четири години. След Унгарското въстание от 1956, пак под натиска на Москва, повечето от тези "привилегии" били отнети. За разлика от България, където привързаността към Русия била традиционна, в Румъния също толкова традиционни били антируските настроения. Това била една от причините за слабото влияние на твърде малобройната преди Втората световна война комунистическа партия, която "пристигнала с обоза на Червената армия". В добавка водещата група в партийното ръководство, наречена "московити", била съставена все от "несъщински" румънци: Ана Паукер (еврейка от Молдова), Емил Боднъраш (украинец от Буковина), Василе Лука (секлер от Трансилвания). "Чужденци без бог и родина" ги нарекъл през февруари 1945 министър-председателят генерал Ръдеску, уволнен по-късно от краля по настояване на Москва. "Чужденците" се задържали във властта за кратко. Били отстранени чрез показни процеси от Георги Георгиу Деж - "местен" кадър и "истински" румънец, който започнал да провежда политика на националкомунизъм. Националкомунизъм (комунизъм, независим от Москва), било (явление,) характерно преди всичко за Балканите: най-напред Югославия, след нея Албания и Румъния се "отлъчили" от съветската орбита. В началото на 60-те Албания, а през 1964 и Румъния напуснали СИВ и съветската орбита и се ориентирали към Пекин. Сега "албанизмът" и "румънизмът" заели полагащото им се място като национални доктрини. Възраждали се националните митове, особено в Румъния, чиито елити отново привидели "латинския" си произход като връзка със Запада... Традиционната румънска омраза към Русия и славянството се изляла не само в преименуването на улици, кина и театри или в затварянето на руските книжарници, но и в припомнянето за Бесарабия като "румънска земя"... Румънският националкомунизъм, провеждан още от Георги Георгиу Деж, достигнал апогея си, когато новият "кондукатор" - Николае Чаушеску - през 1968 заклеймил инвазията на Варшавския договор в Чехословакия и мобилизирал цялата нация за отпор срещу Съветския съюз. Постигнал изключителна популярност с този акт, помазван като "демиург" и "бог", Чаушеску започнал да клейми и "космополитизма в изкуството" - кодовото понятие за разпалване на антисемитизъм. Скоро, след като "заплахата" от инвазия в Румъния се разсеяла, естественият "враг" станали малцинствата. От 1973 "демиургът" започнал да провежда своята "политика на уеднаквяване": ограничаване преподаването на малцинствени езици и ощетяване на малцинствените издания при разпределянето на хартията. Систематичното "уеднаквяване" продължило до края на 80-те. През 1984 малцинствените емисии по радиото и телевизията били окончателно прекратени. Цялата топонимия била румънизирана. Чаушеску също се повлиял от "българския опит": след 1988 новородените трябвало да бъдат записвани само с румънски имена. За тотален "възродителен" процес, вероятно, не му стигнало времето... Все пак, самоопределението "румънец" (по етнически признак, а не по гражданство) станало задължително за всички. Гарант за изпълнението на това решение била "Секуритате". Повод за румънската "революция" от края на 1989 дало убийството на един унгарски свещеник. Социалният бунт, довел до падането на режима и до екзекуцията на "кондукатора", започнал като национален... Националистическите партии, формирани от различни (не непременно десни) среди в етническите мнозинства, се радват на сравнително широка подкрепа в Румъния. Най-голямата националистическа партия в Румъния - "Велика Румъния" ("Ромъния маре'), е създадена от придворния поет на Чаушеску, помазал го като "бог" и "демиург" - Корнелиу Вадим Тудор, който получава министерско кресло през 1994. На местните избори през 2000 година "Велика Румъния" заема второ място с 20% електорална подкрепа, а Тудор събира 28% като кандидат-президент - само 8% по-малко от избрания за президент Йон Илиеску. Платформата, с която Тудор печели този зашеметяващ резултат, е основана върху мерките за неутрализирането на заплахата от "унгарската змия" и циганите. Той публикува списък със 180 души, които ще бъдат екзекутирани като предатели и изменници. Основният електорат на "Велика Румъния" са бедни хора в активна трудова възраст, фрустрирани от социалното си положение. Именно това са хората, които са податливи на параноични теории за световни конспирации и които обясняват лошото положение на страната с малцинствата или с плановете на Запада. На парламентарните избори през 2002 "Велика Румъния" запазва впечатляващата си електорална подкрепа (19%). Партията за национално единство на Румъния, създадена от Джордже Фунар - кмет на Клуж, обединил антиунгарски настроените националисти от Трансилвания, също получава министерско кресло през 1994. На парламентарните избори през 2002 резултатът й е 6%. На изборите през 2002 малцинствените партии в Румъния печелят общо 13%, а националистическите - 25%. Редактирано от - Чичо Фичо на 05/5/2008 г/ 21:47:04 |
| Сега често четем по форума възхищения от румънците. Това пък е съвсем нова мода… Чиче, само леки литературни рипиъри.. „често четем по форума” – вярно „възхищения” – грешка – правилното е „констатации, че сме по назад” „от рунънците” – вярно |
| Ганю, Единственото нещо, в което и аз помислих, че сме останали по-назад (и го писах в сайта Декомунизация) беше, че румънците приеха закон за лустрацията. Но и това се оказа фалшификат. Иначе - сори, но сме по-напред по БНП (РРР) на калпак ($11, 800 с/у 11, 100) и по чужди преки инвестиции (около 1.7 пъти) (по ЦРУ). Цените у нас са по-ниски - румънците се тълпят в нашите курорти, не ние - в техните. Румънците купуват имоти у нас като за световно, не ние - у тях. Ние строим и цял билюк молове специално за букурещлии. Нашите фирми засега навлизат в техния пазар по-яко, отколкото техните - у нас. Приста ойл е най-голямия доставчик на масла в Румъния, ТИМ произвежда жито в северна Добруджа, Диневи строят хотели в Мамая. Като цяло българската промишленост е пред румънската, което отбеляза "Икономист" миналата година. Прочети целия текст на Евг. Иванова, цитиран по-горе, за да узнаеш, че Деж и Чаушеску не приеха съветската "наука" за индустриализацията в 60-те години. Ако тъпака Румен Гечев от БСП не беше изгонил Ровър, можеше да произвеждаме даже и коли като румънците. В енергетиката - с Белене, Южен поток и Трансбалканския нефтопровод зачертахме всички амбиции на Румъния, което се отбеляза и от румънския печат. Румънската АЕЦ в Черна вода, която м/у другото произвежда по-малко ток от ТЕЦ Варна, миналото лято спира аварийно два пъти. В областта на потребителския кредит Румъния се смята за една от най-застрашените страни в сегашната криза. Това лято планираме екскурзия до Букурещ - ще докладваме. |
| Фичо, сравнението България-Румъния е интересна тема. Освен евтините почивки на румънците у нас и ошмулкването на магазините заради доста по-ниските цени(все още) тука има и нова шокираща мода. Румънци масово погребват у нас близките си 07 май 2008 / News.dir.bg Румънски граждани масово посещават българския град Русе, за да погребат най-близките си, тъй като разходите за погребение за много по-ниски отколкото в Румъния. Натиснете тук ..съответно може да се очаква и тука инфлацията да удари и погребалните услуги. Това, че въпреки „успехите” румънците цакат и на стотинката у нас показва, че имат сериозни проблеми. Както писахме и по време на учителската стачка, не трябва да им се гледат само по-големите заплати(над 2 пъти), а цялостната картина. Какви им са негативите? - Това, че не могат да се порадват на доста по-големите си заплати най-вероятно означава, че заплатите им в голямата част отиват да изплащат кредити и с това, което остане едвам пазаруват в България. - „Големите инвестиции”: демо примера с вложенията на „Нокия”, особено любим на Манрико, а и някои други инвестиции изобщо не са сигурни и отдавна се пише за тяхното замразяване за неопределено време поради сериозното оскъпяване на банковите кредити в Европа - Европейските доклади за Румъния сочат, че е заплашена от цикличност. Или днеска оживление и цъфтеж, а утре може да има и срутване. Това, съвсем не значи, че ние сме цъфнали и вързали и то единствено по банални и субективни причини - мащабно крадене, корупция, некадърност и беззаконие. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 07/5/2008 г/ 18:15:32 |
| И у нас трябва да се развива електрониката - и там традиционно сме били пред Румъния. Засега се работи по-сериозно да ги настигнем в морския транспорт, където водят благодарение на Чаушесковата гигантомания и на по-либералния режим, който въведоха. Ние имаме по-добри природни условия и ни трябват много по-малки инвестиции. Голямо предимство за нас са отношенията ни с Русия. Румъния е традиционно антируски настроена и това съвсем не е незабелязано в Москва. Но Румъния ни е съюзник в конкуренцията със Сърбия за нашия и гръцкия транзит за централна Европа. |
| В далечната 1974г , когато ти си бил на 7-8 годинки , а батко ти Чоко студент втора година в Русе , между България и Румъния имаше спогодба за безвизов режим на живеещите на 20 км от границата и с право да навлизат на не повече от 20 км в съседната държава . Естествено ние това не го спазвахме , качвахме се на влакчето до Гюргево в 6:10ч сутринта , прехвърляхме се там на бързият влак за Букурещ и в 9-9:30 ч вече се разхождахме по Каля "Виктория"(булеварда на Победата) , пазарувахме евтини и красиви стъклени и човенени сервизи , китайски трикотаж и порцелан , обикаляхме евтините и пълни с различни меса ресторанти( в България имаше недостиг и ходехме от София да пазаруваме -там беше пълно с различни меса , но софиянци предпочитаха пилешки кремвиши с перушината  ) и се радвахме на румънките , ходещи по принцип без сутиени и полюшващи разкошни гърди по улиците ! Обикаляли сме и района на Политехниката да общуваме със студентки на свободна практика  Та при една такава моя разходка по Булеварда , вниманието ми привлече една църква и се зачетох в стенописите . Бяха на кирилица , но текста бе на румънски език . Един румънец , виждайки ме , че чета , ме попита мога ли да му преведа какво пише . Казах му , че няма какво да му превеждам , тъй като е текста е на румънски и започнах да му чета написаното . Човечеца се разплака за това , че в собствената си страна , на един от културните и религиозни паметници не може да прочете какво е написано , а трябва да моли чужденец да направи това . Така ще стане след време и с нашите деца и внуци , когато сегашните простаци - демократи заменят кирилицата с латиница ! Ще молят някой турист - руснак да прочете какво е написано на този или онзи паметник на културата или изкуството , да им прочетат някоя стара българска книга , защото са написани на кирилица ! |
| Чакай сега - никой не се гласи да сменя кирилицата с латиница - напротив, стана третата официална писменост на ЕС. (Има и българска книжовна норма на латиница, на банатски български, и на сръбска кирилица - македонската) Съвременната наука показа, че кирилицата е българска азбука, създадена в Преславската книжовна школа. Румъния, като си смени азбуката и повечето си думи, си отряза връзката с миналото. Днешните румънци (вкл. историци) наистина не могат да четат собствените си исторически документи отпреди само 150 години и не разбират езика, на който са всичките писмени извори за историята им от 1350 до 1700 г. (за по-рано няма документи). Не разбират значението на много днешни свои думи, на имената на реките и градовете си, на имената на князете си. Какво значи за днешните румънци името Раду(л) Празнаглава? Или Търговище, Дъмбовица? Почти същото обаче стана и в Турция с реформте на Ататюрк. Нова азбука, нови имена, нови думи, нови месеци, посоки на света. Да не говорим за македонизма. Не в такава степен, но подмяна на миналото стана и в Гърция. Омразата към славяните (и собственото историческо наследство) у румъните и гърците, омразата към бугаро-татарите у македонистите - това са си живи болести, които пият жизнените сокове на тия хора. |
| Да напомним за каква подмяна става дума. "Гърция" и "Румъния" са изкуствени имена, наложени от националистическите им елити в 18-ти и съотв. в 19 в. с политическа цел - да привлекат вниманието и симпатията на западноевропейците. Гърция Гръкоезичните християни от 4 в. насам поне се самонаричали "ромии/ромеи" (римляни), Източната римска империя - "василия тон ромион", царство на римляните, или просто РоманИя, езика си - ромеика (римски). Тези имена били здраво закрепени - турците нарекли европейските си владения Румили, християнските си поданици - рум миллиет (римски народ). И у нас балканджиите наричали Старозагорско "РоманЯ" и жителите му "романци". Кръстоносците също ги употребявали. И даже областта на Равена в Италия, която известно време в ранното средновековие била под ромейска власт, досега се нарича Романя (Емилия-Романя). До 1885 г. гърците смятали името "Източна Румелия" за доказателство, че това е гръцка страна. За гръкоезичните християни думата "елин" (грък, както се самонаричали старите гърци езичници) значела езичник, пустословец. Тя била укорна. Черноризец Храбър също пише, че нашата азбука свят мъж е създал, а гръцката - елини езичници. Симеон бил "полугрък" - многознайко. В 18-19 в. Европа преоткривала класическа Гърция - лорд Байрон, лорд Елгин дето обрал мраморите от Партенона за Британския музей. В същото време сред учена Европа се установил анахроничният термин "Византия" по адрес на бившата РоманИя. Гръцкият националистически елит - фанариотите, гръкоезичната буржоазия на служба на османците - преценили, че Европа ще симпатизира много повече на "елините", отколкото на еретиците "византийци". И ромеите набързо се пребоядисали в елини, ромеика - в елиника. РоманИя станала Елада. Нямало било почти никаква разлика между древните и днешните елини - и айде мраморен кич, фризчета, Кавафи, Вангелис, набрашнени живи статуи на олимпиадата. Съвременните гърци са потомци на разноетнично множество, вкл. много турци ("гръцката" музика е турска - зейбекико, хасапико - т.е. касапско хоро), албанци, власи - асимилирано и сплотено от фанариотите чрез старата гръцка култура и език и фанариотската надменност към варварите. Много българи и български гагаузи също били погърчени от гръцкото училище и църква и станали част от новогръцкия етнос. Процесът още не е завършил. Румъния От друга страна, до 18 в. пък никой не наричал власите другояче освен власи, страната им - Влахия или Влашко. Има един документ от 16 в. с името Цара Ромъняскъ (римска земя), но и той е написан на кирилица. До 17 в. влашките княжески канцеларии пишели на жив български, до 1868 г. - на влашки на кирилица. Дотогава и рум. православна църква служела на църковнославянски. Но в 19 в. трансилванските латинисти (от унгарска Трансилвания) решили, че името "Румъния", латиницата и латинизирания зорлем език ще се харесат на Европа - и така станало. Наполеон Трети тутакси станал пръв покровител на ненадейната "латинска" сестра на Франция на Балканите. "Латински" западен остров сред варварското славянско русофилско море. Каква сестра на "първородната дъщеря" на католическата църква е православна Румъния? Чийто първи писмен (и говорим) език е български и азбука - кирилица? Първа столица - Търговище? Боляри (от прабълг. боилар, боили), войводи Раду Празнаглава, Мирчо, Влад? *** Така българите се оказахме затиснати от юг - от древни елини, от север - от древни римляни, а сега и от югозапад - от антички Македонци. |
Чичо Фичо [Златен] от USA Общо мнения: 11204 Чакай сега - никой не се гласи да сменя кирилицата с латиница Е , айде сега , чак пък никой ! Не ме карай да ровя из интернета 2-3 години назад и да ти намеря статии , в които напоително и наторително ни се обясняваше , как като си сменим азбуката и европейците веднага ще ни приемат и ще се "впишем" в Европа . Надълго и на широко се обясняваше кои букви от кирилицата с кои букви от латиницата да се заменят , "че да стане разбираемо и на европейците" ! И не ставаше въпрос само за пътни табели ! Наскоро пак четох някаква статия , в която пишеше ча в СУ " Климент Охридски" "някои" от лекциите ще се преподават на английски . По принцип , нямам нищо против , някои лекции да се четат и на чужд език , стига това да не става тенденция и постепенно всичко да премине на английски ! Не зная на кого му е нужен такъв езиков гьотверанлък , но явно не липсват идиоти в Парламента и Правителството и като нищо , както отмениха Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: да се запази усвояването на книжовния български език като част от Държавните образователни изисквания , така могат могат да направят хиляди други простотии ! **************** Казваш , да сме развивали електрониката ... А защо бе неабходимо да съсипваме толкова заводи за електроника , толкова много специалисти да се пръсват ? Русенският Завод за Печатни Платки бе съсипан и почти закрит , в същото време подобен завод със същата численост на работници 4500 бе построен в съседна Турция ! Какво стана със Завода за запаметяващи устройства в Стара Загора ? Кой го съсипа - комунисти , демократи ? И още колко ? ******** Имали сме традиционни връзки с Русия ... Е , и ? Ние затваряме руските блокове в АЕЦ Козлодуй , румънците строят Атомна централа с френска помощ.. Чии връзки са по-силни и по-добри ? Те плюят ли по французите , тичат ли да ги съдят като Стоян Ганев едно време Русия ? Въртят ли си гъзовете румънците , тъй както ги въртим ние - веднъж към Германия , веднъж към Русия , а сега пък ще го разцепим на две , щот не знаем на САЩ ли да подгъзуваме или на ЕС ? Твоята тема "Rusia" за какво я отвори ? Не бе ли за оплюване на Русия или ще кажеш , че не си очаквал да стане така? Традиционните ни връзки с Русия умряха през 1989г , та дори и през 1986г. От тогава Русия си гони интереса и не и е до "братство" ! ************** - Европейските доклади за Румъния сочат, че е заплашена от цикличност. Или днеска оживление и цъфтеж, а утре може да има и срутване. Голямо откритие ! Че кое развитие , икономическо или политическо не е заплашено от цикличност ? Да не би американската икономика в момента да не е зациклила с това стремглаво падане на долара ? А Китай ? Акциите на нефтените им компании не тръгнаха ли надолу , незациклиха ли ? Румънците и преди и сега провеждат самостоятелна политика , нещо , с което ние българите не можем да се похвалим ! Те успяха навремето да се откачат от Варшавският договор и СИВ , да запазят дипломатическите си отношения с Израел в тежък за него момент , да проведат редица реформи , да осъществят големи проекти . Те дълго време произвеждаха техният автомобил "Дачия" и успяха да пробутат 20-30хил бройки в Израел  , които на десетата година се превърнаха в морги ! Те произвеждат дизелови локомотиви , добиват нефт , малко или повече . Имат традиционни връзки с Франция и Китай . Да , имаше период на криза , през който бяха на мамалига , но малко преди да го разстрелят , Чаушеско изчисти целият им външен дълг и ги остави на нула , а ние ?Колко бе външният ни дълг тогава, сега ? Какво стана с автомобилите ни Булгаррено и булгаррено Алпин ? С нефта ни край Шабла , с Газовото находише в Гиген ? Те построиха плавателен канал , ние кога ще построим нашия Русе(Свищов) - Варна ? Те се опънаха и гласуваха против признаването на Косово , а ние ? По какво ще се сравняваме с тях , освен по това , че ВСЕ ОЩЕ сме запазили писменоста си , а те не са ? |
| Чоко, Повечето ти въпроси не са за мене, а за вашите хора - върхушката на червените. Аз нищо не съм съсипвал и винаги съм казвал, че още в 1989 трябваше да се дадат всичките соц. фирми на западни партньори ако трябва и гратис, ако обещаят да запазят работните места две години и поемат дълговете. Никога не е имало сериозни намерения да се сменя кирилицата. Това е псевдопроблем. Tемата ми за Русия! не е за оплюване, а за дискусия, в т.ч. за негативните тенденции при късния Путин да ограничава свободите. Самото заглавие е взето от изложбата на руско изкуство в Ню Йорк, която имаше голям успех. Тази тема също не е за оплюване на Румъния, а за научаване истината за историята й, я която има и много материал за нашата история. Например няма по-ценен източник за истрията на българския народен език и бит от 15 до 17 в. от влахо-българските грамоти. Румъния винаги е имала не независима, а антируска политика, понеже е имала териториален спор с Русия (сега с Украйна) за Бесарабия, Буджака и Буковина. Румъния воюва с СССР през ВСВ и окупира Одеса, изтреби своите (в Буковина) и одеските евреи. Отношенията на Румъния и Русия (Украйна) по повод Молдова приличат на тези на Румъния и България по повод Добруджа - и Влашко. Българското участие в историята на Влашко и Северна Добруджа е безспорно, макар непризнато от Румъния. Руското наследство в Молдова и Буковина (заедно с българското) също е безспорно. Сега антируската политика на Румъния и вреди толкова, колкото й злополучното й име "Romania". В английската Уики има предупреждение над статията "румънци" да не се бърка с "роми". Явно бъркането е масово и тубата е пълна с клипчета "ROMAnia - motherland of all Gypsies". В Румъния има над 2.5 млн. цигани (по данни на западни НПО, правителството признава 500 хил.) - най-голямото циганско население в коя да е страна. Много от тях шетат по Италия и Франция. В Италия комунистите искаха да ги затварят в концлагери. Много цигани в съседните страни, и у нас, са с "румънски" произход. И у нас редовно се бъркат циганите с власите и румънците - повечето "румънци" и "власи" в нашите преброявания са влашки цигани. В Северна България са повече от половината - във Варненско има цели села по 90-95% влашки цигани - Л. Каравелово, Въглен, Изворско. |