Влашко!
Отиди на страница:
| Николай Генчев: Добруджанският въпрос като предмет на международните отношения възниква след Руско-турската война от 1877-78 г. Дотогава никой и никога не е изказвал съмнение, че Добруджа – люлката на българската държава, принадлежи към друга земя освен земята на българите. След войната Русия, за да компенсира Румъния (за отнетата й Бесарабия - б.м. - Ф.), й предлага Северна Добруджа. В Санстефанския мирен договор от трети март 1878 г. границата между България и Румъния се определя както следва: ”Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.” Румънската общественост отхвърля руското предложение. Нежеланието на румънските управляващи и общественост да приемат Северна Добруджа се илюстрира добре от следните няколко цитата: “Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания.” В. “Telegraful”, 30.III.1878 г. “И въпрос не може да става да се приеме Добруджа” – Братяну, министър-председател на Румъния, 2 април 1879 г. “Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана...” В. “Steana Romania” На 14 ноември крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език: “С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...” Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения, за да се превърне в съответствие с традиционната политика на великите сили в една нова “ябълка на раздора” на Балканите. От 1878 до 1912 г. добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния. Без да се отказва от своите исторически и етнически права над Добруджа, България, заета с обединяването на разпокъсаното отечество и с освобождението на земите, останали под турска власт, дълго време не повдига добруджанския въпрос. В същото време обаче румънските апетити растат и погледите се обръщат все по на юг към българските земи. Удобен момент за задоволяване на своите аспирации Румъния намира след българските победи в Източна Тракия през есента на 1912 г. При откриването на румънския парламент на 25 ноември 1912 г. крал Карол изведнъж заявява, че “Румъния е важен фактор в европейския концерт и при окончателното уреждане на въпросите, повдигнати от балканската криза, нейната дума ще трябва да се чуе. Армията е в състояние да отговори на доверието на народа.” Веднага след това румънското правителство поисква корекция на границата, а в страната се създават големи настроения за компенсация за сметка на България. Така се стига до конференцията на посланиците в С. Петербург на 9 май 1913 г., която под председателството на руския министър на външните работи Сазонов и участието на посланиците на Германия, Англия, Австро-Унгария, Италия и Франция решава да отстъпи град Силистра на Румъния, но отхвърля румънските искания за корекция на останалата част от границата. По този начин великите сили разгарят противоречията между двете страни и създават нови усложнения на Балканите. В Румъния са недоволни от решенията на посланическата конференция и се надигат гласове за заграбване на Южна Добруджа. Удобен момент за това се оказва Междусъюзническата война от 1913г. Използвайки крайно притесненото положение на България, ангажирана изцяло във войната срещу Сърбия и Гърция, румънската армия напада на 29 юни 1913 г. България в гръб, завладява Южна Добруджа и през Дунава достига до околностите на София. Това вероломство в балканските отношения е узаконено в Букурещкия договор за мир, подписан на 10 август 1913 г. Според договора новата граница между България и Румъния “тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан, по течението на реката и достига до Черно море на юг от Екрене”. Договорът задължава България да събори не по-късно от две години съществуващите фортификационни съоръжения и да не предприема военно строителство в Русе, Шумен и областта между тях в една зона двадесет километра около Балчик. Европа въздига договора от Букурещ до ранга на голямо международно постижение, а Румъния – до истински хуманен, безкористен миротворец, без да отчита, че този миротворец заграбва част от най-плодородната българска земя – Южна Добруджа. Но Румъния продължава прекрасно да осъзнава етническата и историческа принадлежност на Добруджа, като дори сега се надигат гласове призоваващи към благоразумие: “Справедливо и необходимо е да се ревизира Букурещкият мирен договор. Ако Румъния желае да изтрие горчивите следи на миналото на Букурещкия договор, трябва да бъде по-примирителна и върне територията на Южна Добруджа, която тя отне несправедливо от България.” (Таке Йонеску – бивш министър и един от авторите на Букурещкия мирен договор). “Рано или късно, при принципа на националностите ще трябва да върнем на България териториалния четириъгълник (Южна Добруджа), който взехме с Букурещкия мирен договор – с това ще останем честни спрямо българите и направим за тях това, което желаем да се прави на нас” (Фору – румънски публицист, Universal, 10 юни 1914) В пламналата след една година Първа световна война добруджанският въпрос отново излиза на сцената. В подписаната тайна конвенция на 6 септември 1915 г. между германския посланик в София Михаелес и българския министър-председател и министър на външните работи Радославов се предвижда, че ако Румъния без никакво предизвикателство атакува България, нейните съюзници или Турция, Германия се съгласява България да си присъедини територията, която е отстъпила на Румъния по Букурещкия договор, както и на една поправка на българо-румънската граница, начертана от Берлинския конгрес. По време на войната българската армия освобождава Добруджа. Румъния капитулира през 1917 г. и през пролетта на 1918 г. тя подписва договор за мир с България, Германия, Австро-Унгария и Турция, според който Румъния връща Южна Добруджа заедно с една ратификация на границата в полза на България под линията Черна вода – Кюстенджа. Останалата част на Добруджа до дунавските устия бе отстъпена на четирите съюзни държави и остава под тяхно общо управление като кондоминиум. Но идва катастрофата от 1918 г. – България е победена. Добруджанският въпрос се поставя пред мирната конференция. И въпреки безспорните исторически, географски, икономически и етнически права на България върху Южна Добруджа тя отново е дадена на Румъния. Границата между България и Румъния според Ньойския мирен договор остава такава, каквато е била на 1 август 1914 г. Така Румъния поробва без война една чисто българска област. Според статистиката през 1910 г. в Южна Добруджа има 282 007 жители, които се разпределят в следните етнически групи: българи 134 355, или 47, 6% турци 106 568, или 37, 8% цигани 12 192, или 4, 3% татари 11 718, или 4, 2% румънци (власи) 6 348, или 2, 3% гагаузи 4 912, или 1, 7% арменци, евреи и гърци около 1, 5% Тези данни са потвърдени и от рапорта на териториалната комисия на мирната конференция под председателството на Тардьо от 6 април 1919 г. Според анекс III на този рапорт през 1913 г. Румъния е получила една област от 7630 кв.км с 273 090 души, от които само 6090 румънци срещу 267 000 друго население. След войната румънските власти предприемат една системна политика на колонизация на Южна Добруджа с румънци, куцовласи и цинцари, която има за цел да промени етническия облик на областта, да изтласка компактния български елемент, да денационализира останалото българско население, да подготви и осъществи продължителното господство на Румъния над цяла Добруджа. |
| Добруджанския въпрос е пример как руската политика може да се преориентира и в наша полза. Заслуга има и антируската ориентация на Румъния след ПСВ, и активността на България, която никога не се примирява със загубата на Южна Добруджа и винаги при случай издига претенции, и установяването на дипл. отношения м/у България и СССР в 30-те години. Николай Генчев: (В 1939 г. - б.м. - Ф.) В отношенията си с Англия и Франция по добруджанския въпрос българското правителство се опитва да използва същия дипломатически ход, който пласира в Берлин и Рим. Докато българските дипломати внушавали на Германия, че не е в неин интерес въпросът за Добруджа да се урежда чрез съдействието на Англия и СССР, а в Рим направо плашели, че ако Италия не прояви разбиране, българското правителство ще се обърне с молба към Русия, по отношение на англо-френския блок била лансирана главно съветската заплаха. В разговор със служители от английската легация в София в началото на 1940 г. цар Борис им заявява: „По-добре би било да се получи Добруджа с благословението на Запада, отколкото с това на Изтока, но понеже сте закъснели, то да не се сърдите на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледат пак към Русия.” Но въпреки очевидните права на България над Южна Добруджа всички опити на българската дипломация да склони Англия и Франция за съдействие остават напразни. Едва към пролетта на 1940 г., когато Румъния окончателно се преориентира към Германия, англо-френската дипломация променя своите разбирания в полза на България. Отношението на СССР към българските искания за Добруджа се различава от позицията на Германия и на англо-френския блок. Още през 1937 г. сред дипломатическите и военните среди в Москва се говорело, че България, поради тежкото положение на Румъния, имала най-добър шанс да си възвърне цяла Добруджа, да излезе на устията на Дунава и да установи съседство със СССР. Две години след това през май 1939 г. Антонов (Никола, бълг. дипломат - б.м. - Ф.) донася, че благосклонното отношение на Съветския съюз е официално засвидетелствано пред него от комисаря на външните работи Литвинов. „Длъжен съм да призная - пише Антонов, - че Литвинов е проявявал винаги много насърчително разбиране за положението на България. И в това отношение трябва да ви донеса, че и в навечерието на падането си той се е застъпвал твърде настойчиво пред английския и французкия представител за нашата страна по добруджанския въпрос, като е намирал най-убедителния от съветско гледище аргумент за обосноваване връщането на Добруджа от Румъния на България, че не само национално, а още повече стопански Добруджа като житница е необходима за България, за възстановяване на стопанското й равновесие, докато пък отцепването й от Румъния...” Съветското отношение остава непроменено и след 1 септември 1939 г. На 20 март 1940 г. Антонов пише вече от Стокхолм, че не бива да се забравя, че съветското правителство, след като уреди финландската криза, ще постави въпроса за Бесарабия, което ще бъде в полза на българската кауза по добруджанския въпрос. И така към пролетта на 1940 г. се очертава една твърде благоприятна международна обстановка за уреждане на въпроса за Южна Добруджа. Германия, главната военнополитическа сила на европейския континент, вече беше успяла да се наложи в румънската политика. В стремежа си да овладее положението в Югоизтока, тя се опитва да спечели окончателно България. В резултат на това германската дипломация съзрява идеята за компенсация на България, като й се върне Южна Добруджа. Англо-френският блок също изоставя Румъния. Както вече беше посочено, през пролетта на 1940 г. английската и френската дипломация правят все по-определени признания за законността на българските искания и се отказват от гаранциите, дадени на Румъния през 1939 г. Съветският съюз и сега продължава да защитава своята теза, че България има исторически и икономически права над Южна Добруджа, и застава изцяло в подкрепа на България по добруджанския въпрос. Международното положение на Румъния се влошава и поради това, че Малкото съглашение и Балканската антанта... към пролетта на 1940 г. окончателно се разпадат... Тези промени в международното положение на Румъния я принуждават към отстъпки. Още в началото на 1940 г. румънското правителство започва да търси пътища за подобряване на отношенията с България. За тази цел в София пристига румънският министър на финансите, а официозът „Универсул” пише, че Румъния желае „да поддържа най-добри връзки със своята южна съседка”. В един доклад на българския пълномощен министър в Букурещ от 9 април 1940 г. се съобщава, че Румъния, „притисната от Германия и Съветския съюз в края на 1939 г., започва да търси пътища за подобряване на отношенията си с България”. В официални разговори румънските политици не отказвали вече да обсъждат, макар и все още в негативен дух, въпроса за връщането на Южна Добруджа. Но Петров предупреждава, че Румъния няма лесно да отстъпи, тъй като се страхува от териториалните претенции на Унгария и Съветския съюз и от искане на България за Северна Добруджа. Нейното по-нататъшно поведение - заключава посланикът, ще зависи единствено от международното положение и от отношението на Германия и СССР. След всичко това българската дипломация е усетила, че часът за уреждане на добруджанския въпрос е настъпил. На тайното съвещание във Външното министерство на 4 април 1940 г. добруджанският въпрос се определя като задача № 1 на българската политика. Иван Попов разработва цяла програма за неговото уреждане. В цитираното вече „Заключение” той отбелязва, че за момента най-достъпният обект на българските аспирации се явява Южна Добруджа, връщането на която би могло да стане и преди бъдещата мирна конференция само при най-благоприятно стечение на обстоятелствата. Поради това - пише Попов - „като пръв етап в бъдещата си дейност нашите представители в чужбина и особено ония, които получат изрични наставления, ще трябва да заработят с необходимата предпазливост и сръчност за изясняване на добруджанския въпрос и за спечелване на подкрепа за неговото уреждане в смисъл на възвръщането на Южна Добруджа в границите й от 1913 г.”. След това Попов съветва дипломатите да подчертаят, че България иска да реши миролюбиво този въпррс, че става дума за поправка на една несправедливост, че България няма други интереси в Румъния, че срещу Южна Добруджа тя не би могла да влезе в Балканското споразумение, но че е готова да сключи с Румъния пакт за ненападение или за гарантиране на новата обща граница. Българската дипломация се заема незабавно да осъществи начертаната от Иван Попов програма. През април и май 1940 г. легациите в чужбина и особено представителствата в Берлин, Москва, Лондон, Париж и Букурещ правят предписаните от Външното министерство постъпки. В началото на юни Ив. Попов разговаря с германския и италианския посланик в София. Най-голямо насърчение, този път не само дипломатическо, българското правителство получава отново от СССР На 24 юли 1940 г. Молотов заявява на германския посланик в Москва, че Русия трябва да си възвърне Бесарабия и Северна Буковина. Германия и Италия се отказват да подкрепят Румъния заради спокойствието на Балканите и войната на Запад. „От Букурещ ни питат направо какво трябва да правим - е отбелязал в дневника си граф Чано. „Подчинете се” - е отговорът ни. Трябва да се избегне какъвто и да е конфликт на Балканите - разсъждава Чано, - което ще ни лиши от техните сурови материали. Що се отнася до нас, ние ще пазим Унгария и България да не влязат в конфликта.” На 26 юни на румънския пълномощен министър в Москва се връчва нота за опразване на Бесарабия и северната част на Буковина в срок от 24 часа. След два дни Съветският съюз пристъпва към завземане на посочените области и за 4 дни Червената армия установява новата граница. Това предизвиква спонтанна реакция в Унгария. Още през юни 1940 г. е проведена мобилизация и концентрация на унгарската армия на румънската граница. Заедно с това унгарските държавници Телеки и Чаки отиват в Мюнхен, където на 10 юли енергично настояват пред Хитлер, Рибентроп и граф Чано за съгласие да започнат война за Трансилвания. Възпирайки Унгария, Хитлер и Мусолини обаче обещават да изпратят писмо до румънския крал, за да го убедят да се договори с Будапеща. Но въпреки германо-италианските постъпки в Букурещ, Унгария продължава да мобилизира и трупа войски на румънската граница. Румъния е смъртно изплашена. Тя решава да уреди бързо въпроса с Добруджа, за да освободи ангажираните отвъд Дунава военни части и укрепи отбраната на западната граница. Така се създава най-благоприятна обстановка за бързо уреждане на добруджанския въпрос. Българското правителство решава да действа бързо и енергично пред великите сили, за да не изпусне благоприятния момент. На 27 юни 1940 г. Драганов и неговият унгарски колега поискват от Германия, да поддържа българските и унгарските териториални претенции спрямо Румъния. В отговор на това искане Вьорман заявява, че Германия е заинтересувана от мира на Балканите, затова съветва двете страни да не прибягват до военна сила. Приемайки за сведение германското становище, Драганов отново прибягва до стария трик да внушава, че Германия няма да има полза, ако в България се уреди добруджанският въпрос главно с руска помощ. На следващия ден Вьорман отново поканва двамата посланици, за да им съобщи, че Германия „още не е определила окончателно своите позиции във връзка с руските действия в Бесарабия.” Въздържаността на Вилхелмщрасе кара българската дипломация да търси и други средства. На 29 юни цар Борис извиква Рихтхофен, пред когото декларира, че ако България не получи Южна Добруджа, възниква опасност за революция, която ще установи най-тесен съюз с Москва. Съобщавайки в Берлин за разговора с царя, германският посланик обръща внимание, че обстановката в България с оглед на германските интереси става много опасна. Той препоръчва на Вилхелмщрасе да предприеме необходимото за засилване на германските позиции в България. Наред с постъпките в Берлин българското правителство решава да консултира и Москва. В началото на юли 1940 г. българският военен аташе запитва началника на външните отношения при Комисариата на отбраната какво би било отношението на СССР, ако при новата обстановка България пожелае да си възвърне Южна Добруджа. Българският дипломат получава най-благоприятен отговор, дори му бива внушено, че трябва да се помисли и за Северна Добруджа, за да може България да излезе на дунавските устия и установи съседство със СССР. Съветската позиция бива скоро и публично афиширана. През август в. „Правда” обосновава справедливостта на българската теза за Добруджа и се обявява в нейна подкрепа. В тази обстановка в България закипяват твърде големи страсти. Започва една шумна манифестация на българо-унгарско сближение , като българското правителство приема по принцип идеята на унгарския пълномощен министър Арноти за една паралелна акция срещу Румъния. |
| Италиански кардинал призова да не се демонизрат румънците Дневник, 13.05.2008 Кардинал Ренато Мартино заяви, че нелегалната имиграция не може да се разглежда като престъпление и не трябва да се "диаболизира румънският народ", предаде АФП. Кардинал Мартино, който е председател на папския Съвет за справедливост и мир, направи това изказване, след като италианското правителство подготвя серия от мерки, за да улесни експулсирането на нелегални имигранти, начело с румънски граждани. Абсолютно не съм съгласeн да се разглежда нелегалната имиграция като престъпление, заяви Мартино. Споменавайки слабата раждаемост в Италия, кардинал Мартино изтъкна, че след 15 години италианците няма да бъдат вече 57 милиона, а 50 милиона, което по думите му е истинска катастрофа за страната, която има нужда от работната сила на имигрантите. Не трябва да се диаболизира един народът, както е на път да се направи с румънския народ, подчерта кардиналът. Съветът на министрите на Силвио Берлускони, който ще заседава следващата седмица в Неапол, трябва да приеме новите мерки срещу нелегалната имиграция. Около два милиона румънци на възраст между 15 и 65 години в момента работят в чужбина, съобщи междувременно македонската агенция МИА, която циира данни на Националния статистически институт на Румъния. Между 700 и 750 хиляди румънци работят в чужбина за по-дълъг период от една година, но без официални трудови договори, а между 700 и 800 хиляди румънци работят в чужбина от време на време. Според цитираните данни откакто Румъния е станала член на Европейския съюз, броят на хората, напуснали държавата, за да работят в чужбина, е намалял. Очаква се емиграцията да намалее още до 2013 година, но дотогава Румъния ще има недостиг на работна сила от около 400 хиляди души. |
| Radio Free Europe - Radio Liberty Tuesday, May 13, 2008 EU: Italy Targets Romanian Immigrants With Plan To Suspend Schengen Romanian Prime Minister Calin Popescu Tariceanu is warning of rising xenophobia in Italy Italy’s new right-wing government has unveiled plans to make illegal immigration a crime punishable by up to four years in jail. According to media reports, the plans could also lead to reimposing border controls on travelers from the passport-free Schengen zone. What explains the measures? Partly, it’s because Italians for years have felt frustrated by an ever-rising tide of illegal immigrants who arrive by sea, air, and land. The latest figures, from 2006, indicate that there were nearly 4 million foreign residents in Italy, according to ISTAT, Italy’s state statistical institute. And press reports say more and more illegal immigrants have arrived in Italy since the European Union expanded in 2007 to include Bulgaria and Romania. The plan's main target is Romania. It's not part of the Schengen scheme, but Italian officials say many Romanians travel to Italy through other countries that are part of the zone. There's also been a steady trickle of crimes linked to Romanians and Roma from Romania, which have been played up in the Italian press. Italian interior statistics from 2006 show that, among foreigners involved in crime in Italy, Romanians ranked first in arrests for homicide, sexual violence, and robberies in homes. Gesture Wasn't Enough Italy’s previous center-left government moved in November to begin deporting Romanians with criminal records. The gesture wasn’t enough for Italian voters, however. Last month, they handed a big majority to center-right parties led by former Prime Minister Silvio Berlusconi, who has returned to that job. Among his main coalition partners is the anti-immigrant Northern League, which seeks wide autonomy for Italy’s wealthy northern regions and from which the new interior minister, Roberto Maroni, hails. Berlusconi’s new government is set to vote next week on Maroni’s draft measures to crack down on illegal immigration. The move has sparked concern in Bucharest, with Romanian Prime Minister Calin Popescu Tariceanu warning of rising xenophobia in Italy and urging Rome not to restrict the freedom of movement in Europe. "The right to free circulation in Europe is one of the main pillars of European society, and we cannot agree with breaking this right," Tariceanu said. "We understand that a firm stand from the authorities is necessary, but we cannot accept the restriction of fundamental rights which are, if you want, the values on which the European project was built.” Tariceanu said he would send Interior Minister Cristian David to Rome to discuss the issue. He also said the Romanian cabinet could provide Italy with a team of prosecutors and police officers to support efforts by the Italian authorities to combat crime. Business Group Voicing Concern Romania is not the only party voicing concern. Unimpresa, an association of Italian businesspeople, has complained loudly that the new measures could damage relations with Bucharest, with which Rome has 12 billion euros of annual trade. Italian companies also employ some 800, 000 people in Romania, according to Unimpresa President Stefano Albarosa. In an interview in Rome’s “La Repubblica” daily, Albarosa said the Italian media and politicians had unfairly painted all Romanians as criminals. Human-rights activists have also protested the plans, as has Cardinal Renato Martino, who heads the Vatican department that formulates refugee policy. He says Italy should not "demonize a population, as is being done with Romanians." In the latest ISTAT statistics from 2006, the vast majority of rapes or attempted rapes in Italy were committed by a family member, friend, husband, boyfriend, neighbor, or acquaintance. Only 3.4 percent were committed by an “unknown person,” such as, possibly, a foreigner. With wire service reports |
| Безредици избухнаха в няколко ромски катуна край Неапол Дневник, 14.05.2008 Тежки инциденти станаха вчера сутринта около няколко ромски катуна в околностите на Неапол /Южна Италия/, някои от които бяха опожарени, дни след опит за отвличане на бебе от млада ромка, предаде АФП, цитирана от БТА. Неизвестни лица хвърляха вчера сутринта коктейли Молотов срещу ромски катун в Понтичели - квартал в периферията на Неапол, като подпалиха четири бараки. При инцидента няма жертви. Вечерта неколкостотин души, сред които младежи, въоръжени с палки, демонстрираха около ромски катуни в квартала, хвърляйки камъни срещу тях. В резултат на това ромите напуснаха два от най-малките катуни и намериха убежище в най-големия, охраняван от полицията, съобщи Анса. През деня ромите заявиха пред телевизионните камери, че изпитват страх и са подложени на агресия, когато пазаруват в магазини в квартала. След бягството на ромите от двата по-малки катуна, бараките в тях са били опожарени от жителите на Понтичели. Жителите на квартала настояват за незабавното оттегляне на ромите, които обвиняват в различни нарушения, включително в опит за отвличане на бебе в събота. Предполагаемата извършителка на опита за отвличане - 16-годишна ромка, е задържана и към нея са предявени обвинения. Румънците и специално роми от румънски произход са обект на остри реакции от страна на италианското население, което вижда в тях основните виновници за несигурността. Новото правителство на Силвио Берлускони обяви бъдещи мерки за по-добър контрол върху тази ромска общност и дори мерки за експулсирането на нейни представители в случай на престъпления или липса на средства. В началото на годината Италия беше разтърсена няколко жестоки престъпления извършени от румънски емигранти от ромски произход. Властите в няколко града в Италия започнаха да разчистват ромски гета, обвинявайки масовия приток на имигранти с разширяването на ЕС за нарастващата престъпност в страната. Милано беше първият град, които започна експулсирането на граждани от ЕС. В град Павия ромите получиха по 1000 евро, за да се завърнат в Румъния. Смята се, че в Италия живеят поне 560 хиляди румънци - това е около 1% от населението на страната, но те водят (5.6%) в статистиката за убийства, обири на домове и сексуални нападения, твърдят властите. По данни на общината в Рим всяка седмица тук пристигат по хиляда румънски цигани. |
| В Румъния корумпираният елит спъва реформите Дневник, 14.05.2008 Шоколади и бонбони - това са нещата, които се канел да купува собственикът на румънски футболен клуб, когато го попитали за какво са му 1.7 милиона евро, намерени в колата му, паркирана до ресторант, където той гледал с компания мач. Джиджи Бекали, собственикът на "Стяуа" Букурещ, обясни след това, че парите всъщност били за закупуване на имот. В момента той е разследван за корупция, свързана с футболния шампионат. Същата седмица президентът Траян Бъсеску нарече Конституционния съд "щит" за корупцията. Коментарът му навлече критики от политиците от всички цветове. Комбинацията с аферата "Бекали" само показва до каква степен корупцията се е превърнала във всекидневен проблем в Румъния. Думите на Бъсеску засегнаха болезнен въпрос в страната, която според мнозина наблюдатели откакто е влязла в Европейския съюз е в отстъпление на реформите срещу корупцията по високите етажи. На 1 юни в Румъния ще има местни избори и листите на кандидатите са пълни с обвинени в корупция, а притесненията са, че не е сторено достатъчно тези хора да бъдат държани далеч от обществени постове. Бъсеску имаше предвид решение на Конституционния съд от март, изискващо прокурорите да искат първо одобрение от парламента преди да проверяват високопоставени политици. То отвори вратата към нови отлагания на разследванията за корупция и засили критиките, че елитът няма намерение да се бори с нея. Шепата проверки по обвинения за злоупотреби срещу бивши и сегашни министри, включително и бившия премиер Адриан Нъстасе, вече замръзнаха, затлачени от други забавяния в съдебната система и промени в законите. "Нищо не е помръднало от 2005г. насам. Посланиeто към хората е, че за да живееш приятно, трябва да си богат и с власт. Няма никакъв закон, само власт", коментира Лаура Стефан от Румънското академично общество. Проблемите са навсякъде Всичко това увеличава притесненията в Европейския съюз и дипломати твърдят, че може би Румъния е била приета в него твърде рано. Бюксел надзирава реформите, но способността му да притиска Букурещ да спазва обещанията си, е силно ограничена. Това разочарование в Брюксел, може да направи доста трудно за другите страни от Балканите да станат членове на ЕС. Дипломати обясняват, че вече ще бъдат много предпазливи, когато стане дума за определяне на конкретни срокове за членство и ще поставят много по-сурови изисквания към реформите. "Поуката е, че ако виждаш неща, които не могат да бъдат решени по пътя към членството, няма увереност, че това ще се случи след като вече са вътре в съюза", казва Катинка Бариш от Центъра за европейски реформи в Лондон. За Румъния влаченето на реформите означава и по-бавна трансформация от бруталния режим на Чаушеску към демокрация във времена, когато румънците не се доверяват на държавните си институции. Според "Трансперънси интернешънъл" Румъния е най-корумпираната държава в ЕС. Управляващите в Букурещ настояват, че могат да се преборят с масовите нарушение на законите и да реформират правораздавателната система. Те вадят статистика от прокуратурата за борба с корупцията, според която стотици хора са били обвинени през последните месеци и десетки са осъдени. "Резбира се, че има съпротива срещу категорични реформи", казва пред Ройтерс министърът на правосъдието Каталин Предою. "Аз не вярвам в реформени мерки, които не вземат предвид тенденцията за запазване на статуквото. Обаче съм доволен, да видя, че и правителството, и парламентът показват готовност да се борят с корупцията." Но въпреки щедрите обещания, резултатите в борбата с корупцията по високите етажи са оскъдни. Вестник "Романия либера" публикува свое изследване, според което почти във всяка община е издигнат кандидат за местните избори, разследван за корупция или обвинен в злоупотреби. Един от най-високопоставените служители, осъдени на затвор за корупция - Николае Мичие, сега пак се състезава за изборна длъжност, след като премина от партията на бившите кумонисти към националистическата Партия на новото поколение на Бекали. Мичие бе осъден на 4 години затвор за злоупотреби, докато ръководеше общински съвет в Югозападна Румъния. Дълбоки корени Неправителствени организации и дипломати твърдят, че много румънски политици са оплетени в групи по интереси, които спъват реформите или просто бранят статуквото. Типичен пример е проточилият се парламентарен дебат за новия Наказателен кодекс, който според наблюдателите би могъл ефективно да възпрепятства преследването за корупция, ако бъде приет в сегашния му вид. Сенатът внесе подобрения в проекта, включително премахване на забраната да се използват специални разузнавателни средства преди да бъдат повдигнати криминални обвинения срещу заподозрения. Но съпротивата е много силна. "Системата се оказа далеч по-силна, отколкото си мислехме. Хората се бранят като откачени", коментира Стефан. В следващите седмици парламентът трябва да реши дали да одобри искането на прокуратурата да се разследва бившия премиер Нъстасе, бившия транспортен министър Мирон Митря и сегашния министър на труда Паул Пачурару. И тримата са заплашени от обвинения в корупция, които според тях са несправедливи и са политически мотивирани. "Никой не вярва, че депутатите ще ги предадат на правосъдието", коментира Мирча Мариян, анализатор във всекидневника "Евенитемнтул зилей". "Техните дела за корупция ще бъдат изгубени завинаги." *** Критики от "Трансперънси интернешънъл" Международната организация "Трансперънси интернешънъл" критикува днес изявления на председателя на Висшия съвет на магистратурата в Румъния във връзка с делата за корупция, съобщи Би Би Си. Председателят на Висшия съвет на магистратурата (ВСМ) Лидия Бърбулеску заяви неотдавна, че съдиите и прокурорите чувствали засилен натиск от страна на медиите, когато журналистите отразявали дела за корупция. Освен това доказателства по такива дела ставали публично достояние, въпреки че би трябвало да бъдат известни само на страните в процеса, посочи още Бърбулеску. Директорът на "Трансперънси Румъния" Виктор Алистар посочи днес, че подобни изявления не помагат в борбата с корупцията, още повече, когато са направени от председателя на ВСМ. Алистар е на мнение, че изявления от рода "корупцията в Румъния не е по-голяма от тази в другите държави", направени също от Бърбулеску, не биха насърчили прокурорите и съдиите, които трябва да се занимават с дела за корупция, да си вършат работата. |
| Неаполитанци опожариха лагери на румънски роми Дневник, 14.05.2008 Тълпа от десетки разгневени неаполитанци разгроми и опожари два лагера на близо 200 румънски роми след съобщения, че една от тях се опитала да открадне 6-месечно бебе. Десетки полицаи предотвратиха линчуването на 17-годишната румънка в събота, а вчера охраняваха и евакуираха стотината имигранти от предградието Понтичели. Преди това в продължение на две нощи имаше нападения срещу румънците с камъни и коктейли Молотов. Вътрешният министър Роберто Марони обеща да ликвидира ромските гета край големите градове. Кметовете на Рим и Милано създават специален пост на префект за проблема с ромите, които са почти половин милион. Същият лагер в Понтичели бе разгромен от скинари през 1999г. след друг инцидент - негов жител блъсна с мотор две жени. Сега италианските медии цитират очевидци, според които румънката се промъкнала в незаключена къща, взела 6-месечно момиченце и се опитала да избяга с него, но била хваната. В момента тя е в полицията и очаква обвинение в опит за отвличане и незаконно проникване в частна собственост. Италианците все по-често обвиняват имигрантите и най-вече ромите, идващи от Румъния, за нарастване на престъпността в страната, припомня Би БиСи. По различни изчисления в Италия днес има между 300 хиляди и половин милион румънци. Проблемите, които те създават, ще бъдат обсъждани на среща в четвъртък в Рим с румънския вътрешен министър Кристиян Давид. Инцидентът в Неапол е най-тежкият след ноември 2007г., когато от Италия бяха експулсирани 210 румънци с криминални прояви. Поводът тогава бе убийството на съпругата на офицер от военния флот край ромски лагер в покрайнините на столицата. Във вторник новият премиер Силвио Берлускони обяви пакет от мерки, събрани в пет точки, за засилване на сигурността, включително чрез експулсиране на безработни имигранти. Той описа ромите и престъпниците като "армия на злото". Вътрешният министър Роберто Марони възнамерява да ликвидира десетките ромски гета около големите италиански градове. Румъния, която е най-ощетена от мерките, критикува плановете за затягане на границите и частично връщане на шенгенския контрол. Премиерът Калин Търичану заяви, че намеренията да се наказва със затвор до 4 години нелегалното имигриране в Италия може да раздуха ксенофобски настроения срещу румънците. Новият консервативен кмет на столицата Джани Алемано съобщи в сряда, че възнамерява до няколко дни да назначи специален комисар за проблемите с ромите в Рим. "Не става дума само за пътуващите роми, а за една истинска инвазия - ситуацията е извънредна", каза той. "В Европа има 16 милиона номади и ако това масово преселване не се контролира, има риск всички тези хора да се преместат от бедните държави към тези, които те смятат за по-богати." Съобщението на Алемано последва споразумението на министър Марони с кмета на Милано Летиция Морати от вторник да създаде същия пост за района на най-големия индустриален център на страната. Само около Рим се смята, че има 60 ромски лагера. По време на предизборната си кампания кметът Алемано заплаши да изгони 20 хиляди души от страната. В кризата се намеси и Ватикана - кардинал Анджело Баняско, ръководител на конференцията на италианските епископи, коментира, че страховете на хората са обясними, но че това не им дава право да се вземат закона в собствените си ръце. Преди да пристигне в Рим румънският вътрешен министър Давид предложи да изпрати полицаи и прокурори в помощ на италианците в борбата им с престъпността. |
| Чоко, Румънците прокопаха канал с цената на един милион концлагеристи и 250 хил. трупа, но каналът при сегашните темпове ще се изплати за около 600 години (според румънската Уикипедия). Беше изкопана повече земя, отколкото за Суецкия канал. Това е чаушексковата гигантомания. Ние обаче никога няма да построим канала Русе-Варна, понеже не е икономически оправдано. Макар да се е мислило от 19 в. Достатъчно е да построим голям мултимодален център в Русе (започва се) и да модернизираме жп линията Русе-Варна (да е скоростна и да може да носи контейнери на два ката, рядкост в Европа и масова практика в САЩ). И пътя Русе-Шумен да стане скоростен - вчера писаха за това в Дневник. Това плюс либерални закони за транзита и привличане на големи международни оператори и с предпочитанията на Русия към нас като врата към ЕС (вж. Южен поток и Трансбалканския нефтопровод, които зачеркнаха румънски амбиции за подобни проекти) - ни е гарантирано да изпреварим Констанца по оборот. Новите ни морски пристанища вече се почват. |
| В. Сега, 15.05.2008 Кметът на Венеция забрани на просяците да се мяркат в историческия център на града, където винаги има многолюдни тълпи от туристи. Солени глоби до 500 евро и отнемане на спечелените от просията суми заплашват нарушителите на заповедта, издадена от градоначалника Масимо Качари, съобщава агенция Анса. Според началника на полицията Марко Агостини средно между 50 и 80 просяци всеки ден кръстосват из центъра на Венеция и досаждат с присъствието си на туристите. |
Същото е и в Барселона пред Двореца на изкуствата - 7-8 момичета румънски циганчета събират по 1 евро за някаква организация на инвалидите и докато едните ти приказват и баламосват , другите ти огеждат джобовете и чантите какво може да се свие !  |
| Фичо след като се оправи сьс Сьрбия(беше оправил Бг преди да замине) сега се зае с румьния. Да ти кажа тебе чакаха за да се оправят и да разберат кой са. |
| За бекграунд и сравнение - Israeli History at 60 Натиснете тук Редактирано от - абулафия на 16/5/2008 г/ 16:50:21 |
| И още мъничко Натиснете тук |
| Да, в Израел, както и в Румъния, археолозите също изпълняват "онтологически" задачи - доказват правата си над земята. Имаше интересна статия в Ню Йоркър миналия месец за една палестинска изследователка в Колумбийския ун-т, Надя Абу Ел-Хадж, която критикува методите на израелските археолози и вижда бая трудности от произраелските среди в Колумбия. тук Редактирано от - Чичо Фичо на 16/5/2008 г/ 17:42:26 |
| Дневник 21.05.2008 В Румъния за периода от 2005 до 2007 година са завършени средно 1, 8 жилища на хиляда жители, при положение, че близо една четвърт от румънците възнамеряват да си купят собствено жилище в идните десет години. Според проучването на банката обаче, едва 7.5 на сто от румънците, които желаят да си купят жилище, т.е. малко над 400 хиляди души, имат необходимия финансов потенциал на базата на декларираните доходи. |
| Чичо, да си чувал за някакъв стар румънско-български речник, издаван от преди Освобождението от българи-преселници от Свищов? В него поне 30% от думите били общи, тоест от български произход, става дума за първата половина на 19 век. Аз често-често ходя до Румъния по работа и не преставам да се удивявам на многото румънски думи от очевидно български произход - най-вече в ежедневнита лексика, например: шапка, пещера, градина, kaskaval de bivolita (!), ракия, която те наричат шливовица (не е цуйка, което значи гроздова ракия) и още много-много, също така "да" си е "да". |
| Кашкавал, целина, картофи, моркови, шунка - все думи от реклами на румънски, произнесени точно по български, без никакъв акцент. |
| и още докато ровна в мрежата за българо-румънско и хоп! Title: Българо-румънски езикови отношения Натиснете тук[/quote] |
| Марко, Не съм виждал стари речници, но след обединението на Влахия и Молдова още над 50% от румънските думи са били от бълг. произход - според румънските езиковеди. От латински произход са били не повече от 30%, имало е много заемки от албански, също от гръцки и турски - последните явно през български. Интересно, че даже и някои латински по произход думи са минали в румънски през български, като колинде, през Коледа от лат. Календе - познава се по о-то. После се хвърля голям езиковедски труд да се заменят бълг. думи с новообразувани от латинския речник, натъкмени според влашката фонетика. Така е, понеже българите (и славяните) заварили в Мизия местно тракийско и друго население, говорещо вулгарен латински. Цяла северна България в 3-4 в. говорела латински, там имало три легиона, много големи римски градове, колонии и италийски колонисти. Нищо подобно във Влашко - там няма намерен нито един римски град, а у нас почти всички големи и някои малки градове имат римски останки. У нас са запазени и старите имена на реките - Утус-Вит, Асемус-Осъм, Ескус-Искър, Ятрус-Янтра, Алмус-Лом, а във Влашко най-старите запазени топоними са български - Дългополе, Търговище и Дъмбовица. Дърт реалист, Много интересно четиво. Спред мене думата "славянски" по отношение на езика в Румъния и Гърция трябва да се замени с "български". И в двете страни се заселили славяни от "българската група" (термин, широко признат и в Русия, и на запад). Бълг. народност се формирала в 9-10 в., а в 11 в. и езикът ни вече се наричал "български". По това време Влашко, Молдова, Трансилвания (както и в някои периоди и северна Гърция, Албания и Косово) били в българското царство. Едва след падането на Търново и Видин под турците във Влашко се развила влахобългарската книжнина, на жив български език, много различна от архаизираната реч на Евтимий и българските царски грамоти от 14 в. Точното име и за тази книжнина е влахобългарска. По-късно в нея има и сръбски заемки. |