Отиди на страница:
| Много мъртъвци, смърт и гроб си струпал, Ламбовски. Няма кой да носи ламбата и кой последен да изгаси копчето, , |
| Е, само пък лимонада да пиеш...то си е чисто наказание. Аз нали съм от ония дето пишат, ама не четат...та си чета само себе си...Не те разбрах Бойко?!, ама нейсе. |
| Всеки има право на "първа проба"! Дори и шивачите не шият костюм "от раз"! Следващата седмица пък може да се представи по-добре...двамата с Калин Донков са чудесна комбина. ... Вий ся к'во - вчера видехте Дедо Д.И. на снимка, поуплашихте се и ви се смъкна фасона: - "Леле, колко ли съм одъртял и аз"! Ами погледнете се в огледалото! Всички одъртяхме... |
Зебележителен текст!  На онези, които не могат да оценят глагола "олаврявам", "не са забравими" вместо незабравими и прочее бисери, не можем да помогнем с нищичко. Рядко се чете нещо толкова хубаво из пресата. Цитатът от Белла ще ме накара да си купя книгата. Мерси! |
| Много хубаво! "тя стъпва леко, като катеричка, и разлюлява трагично, като земетръс" ... страшно! а " често гледаше така, сякаш псуваше с очи" е направо магично! Титанов поглед! |
| Авторът цитира някаква плява Мейд ин Булгария, та искам да попитам профилактично на новоБългариски ЯзЪк няма ли някаква грешчица в цитатчето, или е дословно преписано. ".....по-нисръчен човек...."  |
| Що се отнася до статията, авторът е употребил необходимия замах, за да покаже истинското лице на литературното помрачение в българската литература, пълното изпростяване и постепенно изгасване на една нещастна нация, от която се пръкват все по-често псевдолитературни елементи, мислещи себе си за роднини на Анри Мари Бейл или Шекспир, а всъщност първи братовчеди на Стоян Бойчев, "Топла Есен" или поезията на Попа, която и да е родна чалга, африкански "ултраинтелектуален" рап.... Много точни пояснения и отправки за подобни "литературни" творби и "гений" са дадени в произведенията на Илф и Петроф. Thank You Very Mutch for Your Time and May God Bless You All  |
| Бойко Ламбовски е бил обзет от лирична носталгия и, както става в подобни случаи, е казал много горчиви истини за българската литература. Хубаво и тъжно четиво. Българската литература е българската душа. Всичко е казано в тези два реда: -Стой! - извика българският войник Танкурката. -Слушам! - отвърна българският идиот Фрънко. |
Jeannot Lapin, бая труд шъ фърлиш да направиш от нация ГАЛФОНИ, интелекуалци, като теб.  Редактирано от - The Spy на 10/6/2008 г/ 16:45:11 |
| Много помощници нещо се навъдиха. Като бълхи по време на суша. Има нужда, няма нужда, току тичат да помагат (хапят). По времето на комуняците помощниците помагаха като клакаха на всяка миропомазана дивотия, която течението "социалистически реализъм" изкакваше. В Комитета за култура във всеки кабинет седеше по един толуп, който оценяваше на кое "произведение" помощниците ще клакат и на кое ще какат. И ония клакаха, какаха, клакаха, какаха. И до ден днешен не могат да спрат. |
Повече прилича на Калин Донков, отколкото на Димитри, Калин Донков все по-често напоследък подхваща темата за смъртта и за мъртвите си приятели -спомням си забележителния му текст за Гена Димитрова и за момичето, чийто последен полет спрял в една липа, а оттогава Калин Донков не обича аромата на липите. Последното му стихотворение, което той прочете в предаването на Васа Ганчева като гост, пак беше за равносметката и за тъгата от това, че сме за малко тук, а той е поет.....натъжи и мен. Жано Лапен, разминаваме се с теб за първи път - аз няма да си купя книгата на Бела, този начин на писане изглежда лесен, но всъщност е само за майстори на словото. За Ламбовски, |