Отиди на страница:
| Много го харесвам! Той е моят фаворит не само от бг поети. Този човек, за мен е гений! Сигурно от година използвам за описание на блога си негови цитати. ...Из "Поема" Поръчвам първата бутилка гроздова, присядам сам на камъка пред кръчмата, надигам я - поливам с нея лозето, възкръснало в душата ми измъчена. Ноември е - до костите, до ставите. Така изглежда и така е сигурно: над хълмовете - ниско над дъбравите, небето сякаш е сега подсирено. Ах, тия български тъги - заполнени по клоните на орехи и брястове: "Кажи ми, брайно, мърлят ли ти овните, защото ходят по овцете бясове?" И както мислят за рода на стадото, и както молят за сърцати кочове, така изричат думите изстрадани: не всяка жалба заслужава кончина.” И още: Сега ще бъда личен във поемата. Така се случи, че на път към хората, стихът ми падна от гърба на времето и много лошо си разкърти мордата. О, аз добре познавам ценоразписа на хилядите видове мълчания: аз - българският поданик на страстите, аз - българският гражданин на раните. .. ............. Заглъхват ангелските речи за падналите за народа и тежък дим от чевермета забулва майката природа; и сядат внуци и правнуци край разкрасените могили или край прашните каруци, покрити с весело чергило; и няма “гък” от “Бог да прости”, и няма смърт, и няма слава: един народ подхвърля кости и гарвани опитомява. ............. Навсякъде - и денонощно! - вицове; и женска пяна, и мъжкарско цвилене; и майната му на един народ, превърнат в наемател на живот; и кръстене, и тракане на вилици; и мляскане - на ивици, на ивици; и майната му на един народ, обречен да живее без живот. В мрака плачат коне в черни треви. Пълно е с рамене. Няма глави. ............ В села, в градове - политически курви; и все на трибуни, и все пред народ; и все го възкачват - от урва на урва не този, а онзи - от рая - живот; и все се усмихват, и все се покланят, и все се протягат за нови цветя: животни - в яките с условни гръкляни - без място - да върже въжето смъртта - безсмислени, жалки, безлични, убоги... Бяха малко. Останаха много. ... Хорица. Разни чиновници. Чинни са! Пътници - с път през косата. Чакат си хлебеца, чакат чиниите: чакат хранителна вата. Смешно е! Страшно е! Бирена пяница кипне, напомни за злоба. Мои далечни, велики пияници, плащам, излезте от гроба! |
| Вилкомен, Зе, отдавна не си се навъртал тук, но ме навестяваш в блога на leroisalomon.blog.bg, за което ти благодаря. Всеки път се зачитам в стиховете на Динков в твоя блог! |
Бря, "бял стих", нема рима, ама има балдър бели ямбове и анапести.  В Русия е бил на мода, ама "бил", мин. вр. Ето затова мерената реч е премерена, за да не се използ/у/ват обратни речници, за да скрият некадърността на ГАЛФОНИТЕ, наричащи себе в по-тесен кръг от посветени "културтрегери", из разни български питиепродавници, именувани клубове на писатели и поети, където се решават - и сега - кардиналните проблеми на родната литИрЪтОра.  Тоа Ботюв, оня Вазов, ми Дебелянов, ми Явуруф, съдя "некадърници". Дручко си е да си спретнеш бяло стиховце - оргазъм за душата и интелекта. |
| Spy, тези кръчмаро-интелигентски излияния са от онзиденшния ти постинг: Спомням си, че когато даваха филма, с Митко Щерев (композиторът на музиката) и А.Т.- "Гарвана", известен колекционер на книги, си пиехме уискито в Стария Град, Пловдив, "***** къща", а след премиерата в Пловдив, отидохме и се накопахме в "Тримонциум" заедно с поета (лека му пръст на човека) Дамян Дамянов, затваряйки ресторанта (това става по комунистическо време), когато живата музика беше чарът на ресторанта. Виждам, че си от породата, която клеймиш, което обяснява бяса ти. |
| И тъй като бесовете паразитират върху таланта, с това мисля да спра, защото темата все пак е текстът на Бойко, Динков и прочее, а не някакви неврозни почесвания. Беж да шпионираш! |
| Напротив, аз съм от най-интелектулните и затова ти изпрасквам най-интелектуалния с най-Ного ЕнТЕЛЕктуалници. Натиснете тук |
| Трагично. Когато нямаш идея какъв си и защо изобщо се занимаваш с литература, когато нямаш визия (или имаш изкривена такава) за света и страната си, за родния си град, за хората около теб, когато нямаш съзнанието за мисия (а един поет или писател трябва да има съзнание за мисията си), тогава дами и господа пишеш нелепости като г-н Бойко Ламбовски или като цитирания от него и тотално неизвестен, поне за мен Иван Динков (кой е па тоя?)!?!? |
| Че как ще няма мисия Ламбовски, я чак до Иберия е стигнал - както тъничко е загатнал в ентрефиленцето си в стил късeн Е. Дайнов - в опитите си да разяснява на света, че и у нас имало литература. Имало е. Едно време. Прочее, като изключим отклонението по повод И. Динков, според мен тази статия е всъщност на тема Ламбовски и неговото местенце в строя. За мен лично, рекапитулацията е, че съвременните БГ поети и писатели вече са отсвирили "уважаемия" читател и рабоят само за Историята И за някоя и друга мисия в чужбина. Пък читателите - те, те са идиоти...  Редактирано от - цуцурко на 10/6/2008 г/ 18:46:31 |
| Така е, и в САЩ и Канада, и в Япония и в Южна Корея (там имигрантите са по-белите цигани), в Нидерландия-Холандия и Норвегия, Франция и Великобритани и... където и да отидеш, виждаш че българинът е пренесъл със себе си целият си арсенал от злоба, ненавист и клюкопроизводство - двукраков елемент достоен за съжаление, чието место е действително някъде, но не и в нормалния свят. Освен Поети и Писатели, композитори (завършил съм консерватория, но след това започнах да се занимавам с други работи - шпионаж), политици, посланици, журналисти, киноактьори и кинокритици, артисти от драматични и сатирични театри, че даже и спортисти, и так дале, съм виждал най-невероятни образци на негово величество Бай Ганя, олицетворение на нашата просперирала нация. Ей, оттова не може да се избяга, никъде и никога. Малък проблем. Моментът е уловен от ДЕдо Алеко в мъртва хватка и нема бегане! |
Не ви ли омръзна да живеете с толкова отрицания и омрази в сърцето? Езикът на омразата трови не само околните, трови и вас. Добре, не е поет и писател Бойко Ламбовски. Това теб прави ли те писател и поет, цуцурко? Добре, няма съвременни литературни авторитети. А от това на вас става ли ви добре и щастливо. Боже Господи, прости им, те не знаят какво вършат.... |
| Сибила, Както никой не става по-набожен, когато не спира да повтаря "О, Боже", така и не става по-голям поет като пише статии за по-големите от него. |
Ученикът. Не затова ли Иисус е казал: "Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат"? Мъдрецът. Да, това е едно от значенията. В известен смисъл те са действали сляпо, под влиянието на времето, смятайки се за прави. Цуцурко, те си отиват, един по един си отиват, стана вече толкова голямо - обществото на мъртвите поети. А за мъртвите - или добро, или нищо. Защо? Защо само за мъртвите? |
| Спайчо... българинът ... двукраков елемент достоен за съжаление, чието место е действително някъде, но не и в нормалния свят. тъй като всеки познава най-добре себе си, това ли е самооценката ти? Или не си българин ( а - дойчо)? Ако не си българин, не ти ли е малко неудобно да квалифицираш? |
| Сибила, моята дума не беше за мъртвите, а за онези, които се пъчат до паметниците им, и нямам предвид конкретно Ламбовски, а всички онези модерни личности, закичени с пагоните на "писатели и поети"... Ламбовски говори за начина на излъчване на авторитетите. От каква позиция? Кой назначава БГ писателите за авторитети, че да им вярваме до запетайката? Пазарът ли? Читателят ли? Явно не. Кой тогава? Като получим еднозначен и позитивен отговор на този въпрос, тогава и ние - читателите - можем да пренаредим списъка в пантеона, щото явно това е целта на упражнението. Мен лично много ме дразни фактът, че явно един от критериите за излъчването на добър писател у нас е... да е добър пияч. Някакси с възхищение и коленопреклонно се говори за онези мигове, когато БГ творците седнат на по шише водка да разнищят живота, вселената и всичко останало. И това е само едно на ръка, но вече не ми се пише по тази тема, тъй че сполай ти. |
Колкото и тъжно да е това, цуцурко, времето, времето ги нарежда в Пантеона. Малцина са щастливците - като Вазов, под чиито прозорци се събирал.... народът, в дни на изпитания. Като Юго и като Волтер, завърнали се в Родината след дълго изгнание, а .....народът ги посрещал триумфално и тържествено - като победители. А иначе, всеки има своите поети за себе си, от тези, които сме останали още да четем, и когато видим "своите" поети, вкарани в безмислена война с поетите-избраници на някой друг, криво ни става и някак самотно. Докога римите ще воюват със свободния стих? Не можем, скъпи форумци, завинаги да останем в къщата на единствените и величествени рими и другото да обявяваме за плява. Поне аз не мога, вие - както желаете. Сполай ти и на теб, цуцурко.  |
| Сиби, ключовата фраза е ”Пиеше водка, почти не ядеше. „. Това е сигурен симптом за непреодолим вече алкохолизъм и когато водката гипсира устата нищо чудно дето човека се е мъчил да „псува с очите”, може и с ушите да е пробвал.. Но това няма нищо общо с „творчеството”, а е пълна деградация, както пиян до козирката циганин прави циганчета за Могилино. В случая Ламбовски демонстрира как „известните” при Тато „културни дейци” са били такива не по някакви свои заслуги, а по благоволение на Партията и сега когато него го няма са изпаднали в безтегловност и не разбират езика на живота наоколо. |
Но какво от това, Ган, едни от на-великите поети са били пияници и напушени с опиати, Пърси Шели и още по-големият пияница и негов приятел - Байрон, Бодлер, охххх, трезвите поети, боя се, че са малцинство. За какво ми говорите вие? Караваджо, то какво друго ми остава, освен да бъда добра и търпелива, каквато всъщност винаги съм била? Благодаря ти за комплиментите,  |
| Тъй като изкуството и културата са последна грижа в „демократична” България, заслужава си още някоя приказка. ИЗОБЩО не е така Сиби. Ако направим сравнение, да речем с Пеньо Пенев за който се разправя, че много е либел чашката, има ОГРОМНА разлика. При П.П. стиховете са лаконични, точни и картинни и изпълняват основното предназначение на твореца – да вижда повече и по далеко от другите и да умее да го изрази на разбираем за тях език. Явно Пеньо Пенев не е допускал по никой начин алкохола да навлезе в творчеството му. Това, че е пролетарски пoет няма значение – такъв е бил живота му. Ако е живял живота на Данте Алигиери вероятно пак щеше да се впише в културното наследство с някоя по-другa версия на „Ад”. |