Отиди на страница:
| Аз, такова, като прост компютърджия, от поезия и литература не разбирам, но все пак май има разлика между "велик поет, с велики творби, нищо че е бил и пияница, наркоман, педал..." и "абе тоя е поет - пияница, наркоман, педал, значи трябва да е велик поет" _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Абе, щом кампютърджиите земахме да правим литературни анализи докато „културните дейци” дънят водки и пцуят колко са неразбрани – начи яко сме изтървали Ясните Европейски Правила или "Алиса в страната на чудесата"(автора е математиче)..  |
Почитания, Сиби  !Много сиротен ми се струва списъка на поетите-пияници без Висоцки...  Аз пък имам и друг случай - пребори се с алкохола човекът, да е жив и здрав, ... но пък вече не пише, уви...  Не нам е дадено да съдим, кое е за предпочитане.Иска ми се да кажа добра дума за Белла Цонева. Спомням си я още като многообещаваща абсолвентка във ВИТИЗ (през 60-те на миналия век). Страхотен випуск бяха, май Б. Дановски им беше курсов. И както някои от безспорно добрите от тях се продадоха на системата (ще спестя имена  ), Белла успя да остане встрани. Затова съм сигурен, че и поетът-пияница е бил свестен - едва ли би го търпяла иначе. |
| Дали има някаква възможност, когато не сте чували за някой поет и преди да отсъдите, първо да го потърсите и попрочетете... Още повече, че претенцията да разбираш от поезия, а да не си чувал за Иван Динков, си остава .... ми куха претенция си остава. Г-н Ламбовски,  . |
| Фуле, приятелю, , списъкът може да бъде попълнен с толкова много велики поети и писатели пияници, че не си направих труда, те са всеобщо известни: Вийон, Хемингуей, Фицджералд, Стайнбек, Амаду, Буковски, Христо Фотев - карам ги разбъркано, така ми идват - а, разбира се - Есенин - отчаян поет и пияница: Черен човек, черен, черен, черен човек сяда до мен на кревата, черен човек ми пречи да спя цяла нощ. Черният пръста си плъзга по мазна хартия и, гъгнещ над мене като над тяло монах, ми чете живота на някакъв негодник и гуляйджия и в душата навява мъка и страх. Черен човек си, черен, черен! "Чуй това, чуй - ми мели с уста. |
Следното стихотворение е написано през 1956 - не се заблуждавайте, че е от оня ден. Кой е автора?  "На Гьоргя и на двамата Ивани отдавна вече Лилиев се кани сърдечно да благодари, поне, - да им яви, от тях че е доволен, че им изпраща днес другаря Волен, а утре - театралното турне. За себе си какво да им обади? - Освободен от всякакви доклади той сладко дреме в своя кабинет и не сънува никакви награди, и не изпитва никакви наслади, че някога и той е бил поет. " |
| Какво означава да разбираш от поезия, да разбираш от литература....да разбираш от киноизкуство, от театър, .... Това означав ли според теб едно лице да е завършило Българска Филология, Журналистика или Право (там също се наблягаше върху литературата), а онези, другите, които не са преминали през тази висша школа - СУ Климент Охридски, например, са ГАЛФОНИ, изроди и тъпанари и не могат да разграничават поезията от боклука. Или защото те не разбират от ямб, хорей, дактил, омфибрахии, бели стихове и стихове в рими, строеж и композиция на едно стихотворение, как се пишат балади, сонети, какво представлява Чайлд Харолд на Джордж Г. Байрън или пък онези дето ги знаят, не могат да напишат нищо свястно, защото по рождение са сакати в поетичното творчество или не си чувАл за Иван Динков, БАЩАТА НА ПОЕЗИЯТА И ПОЕТИТЕ и прочее щуротии. Сега разбирам защо селяндура Т.Х.Ж. е искал да ви ликвидира! Защото е разбрал, че всички подмазвачи са шутове и некадърници. |
| Точно тези думи съм слушал многоразно (многократно/и аз малко да се поразлича в словото от нормите) и то точно в клюкарските питиепродавници, наречени Съюз на Българските Писатели/Поети, където ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ (като онези 100, дето писаха писмо до "Господ" се надпреварваха да словославят партията кърмилница и да лижат органите на ВЛАСТТА и където партийната принадлежност беше издигната в култ, а истинското слово заклеймено. Място, където мъжете играеха ролята на мъжки курви, словославейки партията кърмилница. Не случайно ви дадох пример с първата ОФИЦИАЛНО издадена и конфискувана от 6-ти отдел, VI-то управление, книга - "Магарето на Исуса" от Черемухин, когото също лично познавах от редакцията на в. "Стършел", за да ви подсетя докъде я бяхте докарали с вашия фалшив прагматизъм, соц.-реализъм, потънал в новата ви роля на демокретени с червени езици. АНАТЕМА ВАМ! |
| Ей, Ган, не знаех, признавам си, но го намерих, хареса ми и това: Бях у Бешков. Заварих го със съвършено скъсан кожух, а под него друг - без ръкави. Веднага заговори и то увлекателно, разбира се. Не бил чел нищо от новата руска литература, защото не харесвал старата. - Кажи ми с героите на кой от най-големите им автори би живял в една стая два-три месеца? - С всичките жени на Тургенев - му казах аз. |
| Още малце от г-на Чорбаджийски.. "Възрожденският топос на земята – рай, реактуализиран от Вазовото творчество, е обект за пародийни и травестиращи атаки в литературните текстове. Връзката с по-ранната възрожденска символика е запазена с една реплика към “отечеството” и новото му езиково обкръжение във втората част на “Бай Ганьо”: когато става дума за включването на думата в журналистически материал, тя претърпява плеонастична редакция, която можем да оценим и като натиск на медията над самодостатъчната лексикална семантика, и като обедняване на смисловия обем на понятието и разтеглянето му в израз: “Само отечество много просто излиза” – преценява журналистът бай Ганьо и нарежда на Гуньо Адвокатина да тури “нашето мило отечество.” |