Варна
Отиди на страница:
Художника-фотограф се качил на Франгата, ама голям зуум, голямо нящо Преместихме се в Чайка, тогава на Рупите, като бях дребен - отпред, зад листата, ходих на осн. у-ще в Захари  Рубрика любопитни факти: Ташла тепе (Каменица) е дето Дънов възлязъл с първите двама ученика в 1900 г., единия имал лозе на Сотира, там ставали паневритмиите няколко години, докато се пренесли в столицата  Дъновистко-джулайска гледка от Свободния ун-т към дома на журналистите. Всяка сутрин гледах подобна от руския паметник (Турна тепе, Жеравна могила), на път за у-ще (първа г-я)  Нашите се преместиха в Левски (горе ляво) вече като бях в София Редактирано от - Чичо Фичо на 21/6/2008 г/ 16:24:42 |
... а в превод от советцки на американцки като как ли ще да е ...  в ред. ... увисна този постинг ... чвно чичата преосмисли язиково/географските си познания ...ама за историята да остане поне ...  Редактирано от - Старшината на 21/6/2008 г/ 16:32:11 |
| аз съм най-скромната в таз тема, нищо не съм рекла за Варна, една леля си спомних, и туй не бива, ае, и мене у кюпа. Ееее, то верно високите дървета най ги удря мълнията, карай да върви, макар че мълнията е твърде благородно название за туй състояние на духа, аз бих казала по-скоро - и най-благородният храст може да бъде препикан ... |
Е, че то какво има чак толкова по-особено да кажеш за Варна, град като град - български. Все се мерят с Пловдив кой бил по-голям и по-важен. А това мерене, дано не се обидят жителите им, си е чиста комплексарщина. Я на нас, родом софиянци още от дядовци, някой да ни каже, че София намалява? Няма по-голяма радост за нас да има. Най-обичам София, когато "софиянци" вземат да си заминават за почивните дни по родните места. Тогава дори се диша с пълни гърди. А от местния патриотизъм винаги ме е досмешавало, една шъпа народ останахме, на градове-крепости като в средновековието ли да се делим? |
| Значи, като пловдивски зет, дългогодишен скиталец по тепетата имам богат опит. Най-новата постановка по въпроса е: братска дружба, във Варна - филиал на Пловдивския панаир, в Пловдив - филиал на Златните пясъци. За лимоните - по нас първи стъпил Аспарух (Теофан Изповедник: "така наречената Варна близо до Одесос" в 680 г.) и може да е погребан Борис, а пък манастира на Теке Караач (над кв. Възраждане) от 9 в. си бил одма важен център на Преславската книжовна школа - едно от местата, дето се развила кирилицата. Другите открити центрове са в Преслав, Плиска, Равна (Провадийско), с. Черноглавци (Новопазарско) и Мурфатлар, под румънска окупация. Имаше голям ажиотаж наскоро около паметника на Калоян Ромеоубиеца, освободил града в 1201 г. и изтребил ромейците. Гръците никога не са били мнозинство, нито цисти като в Несебър, Анхиалос и Созопол. Името Одесос е карийско, йонийските заселници били наполовина карийци и си живеели сред траките, великия бог на града бил тракийския Дарзалас с рога на изобилието, а не гръцкия Аполон като в Созопол. В 1878 г. повечето "гърци" (които били 6-7 хил., 25% от града) били гагаузи и българи гръкомани. Варненските възрожденци построили със свои пари грамадните за времето си катедрала и две гимназии най-вече да смачкат фасона на гръците. В началото на 20 в., по големите българо-гръцки страсти в Македония, варненци не пуснали новия гръцки владика да слезе от гемията и си отплавал за Фенер. След 20-те години гърци вече нямало, освен политемигрантите комунисти по-късно. Много българи от Егейска Македония надошли след войните, има македонски дом, празнува се тържествено Илинден, цели села като (град) Бяла са от такива бежанци - тези специално са от Бозец/Атирас, Солунско. М/у другото, в Солун има квартал Варна, етимологията му не ми е известна. Според мене приноса на чалгата е, че избърса интереса към "гръцкото". Сръбското пък никога не е било на почит, макар че тая година сръбите пуснаха директен бръз влак Белград - Варна. В последната година излязоха две "песни за Варна", Тончо Русев използва средиземноморски и "гръцки" орнаменти, другата на Киро Маричков и колегата Валери Станков - според мене много по-добрата - е хубав класик рок. |
Симпли, а туй пък нящо (Varna South Bay) се издига от комунистите на Карантината, отдето Димитров и Коларов тръгнаха с лодка за Съветския съюз. Доколкото помня, и малкия Никола Деянов (бъдещ бате Сергей) в края на първия епизод.  |
И в САЩ има град Варна, това много ме учуди, но го разбрах, когато се пусна една класация, че варненките били четвъртите по хубост жени в света, а то се оказали американските варненки. Натиснете тук |
Чоко,  Паметника на Сталин изчезнал за една нощ след 20. конгрес. Сега е слънчев часовник. По мое време имаше още останали капаци на шахти от гр. Сталин. Колоните на "портала", както му казваме, били построени в 1939 г., а централните морски бани - в 1926, от чешка фирма, която искала да направи българския Карлсбад. Пред колоните били двете първи кръчми, Грозд и - (help anyone?) Фестивалното кино е на мястото на две стари летни кина, които помня, Република и Благоев. |
| А, тази Варна е "хамлет", няколко къщи, край градчето Драйден, на 1-2 км от Корнел ун-т, в Итака, Ню Йорк. Може там да се съберат 5-16 възрастни варненки, е, ако кооптират и студентките от Корнел ще са много повече, ама над половината китайки Ние ходихме там преди няколко години и си пуснах снимка на форума пред табелата Варна. Има такава Варна и в Илиной(с) до Пиория. Също Варна е италианското име на немското село Верн в южен Тирол. Има и село в Русия, на Урал, и други. Без италианската май всички са кръстени на нашата. |
| Като прочетох за леля ЛимонИ за какво се сетих... Преди време бях сравнително близка с една жена, която тогава беше някъде на около 40+ години, която на свой ред имаше свекърва, която не знам на колко беше, но аз (вероятно доста несправедливо) я възприемах като много възрастна. Та тази свекърва веднъж помолила снаха си да я закара до Балчик, защото искала да види гробовете на родителите си, понеже ги била сънувала и нещо й домъчняло. Позната ми на свой ред ме покани да отида с тях, понеже по стара българска традиция не била в прекрасни отношения със свекърва си и не искала да бъде сама с нея. Беше лято и денят се случи много слънчев и горещ. По пътя към Балчик свекървата разказа това за съня и че искала да види "гробницата". Под "гробница" аз си представях някаква постройка, нещо като пантеоните-костници, обаче като стигнахме на гробището се оказа, че това е просто едно оградено място със занемарена желязна оградка, зад която имаше 6 надгробни камъка, доста килнати от времето, и съответно плочи на земята. Тази част на гробището беше доста запусната и буренясала, "гробницата" - също и с познатата ми се заехме да пооправим малко. Беше доста трудно, защото бурените бяха много избуяли, а ние ги скубехме с голи ръце, освен това беше и много задушно от тревите и дърветата. След като изскубах бурените около паметника, край който съвсем произволно бях започнала да плевя, на плочата се откри снимка на едно момче в старовремска ученическа униформа и името Николи. Като извадих от годината на смъртта годината на раждането установих, че е починал на 17 години. Тази ранна смърт на непознатия Николи ме натъжи, но същевременно ме изпълни и с любопитство и аз попитах свекървата на познатата ми кой е Николи и от какво е починал. На което тя доста разсеяно отговори: - А, НиколИто ли. Почина от перитонит. Беше ми първи братовчед. Помотахме се още малко, за да довършим плевенето и да изнесем бурените до един казан за боклук, и после си тръгнахме. На тръгване свекървата взе със себе си един издълбан камък с посадени в него скални рози. Той стоеше при едната от плочите и тя каза, че ще си го сложи на стълбите в къщата (тя се изживяваше нещо като художничка и естетка, пък може и наистина да е била такава, почти не я познавах). По обратния път разказа за камъка, че той бил взет от "чифлика" и в един предишен живот предназначението му било да слагат в него каменна сол на животните. После разказа за едно място някъде около двореца, където те като момичета ходели да се къпят голи (този спомен доста ме изненада с фриволността си в устата на тази жена). След като я оставихме в дома й, с познатата ми отидохме да пием кафе и тя изкоментира, че доколкото знаела, от гробище не се вземало нищо, още по-малко пък, за да се отнесе в къщи. Та това по повод на малките имена с ударено "и" накрая. Иначе Балчик винаги ми е бил един напечен и душен град. Там морето е избеляло сиво и ми навява чувство за заточение накрая на света и не мога да разбера как някои го намират за много романтичен. |
| Човек една бримка да наниже, важно е кой и как ще я продължи. Та в духа на ароматната мараня, която ме облъхва от отворения прозорец, си спомням градината на леля ЛимонИ, смътно, като някакво буйство от дървета и храсти, а също и чинното ядене на сладко в миниатюрна чинийка (Боже, с какви порцийки са се черпели едно време) плюс задължителната чаша вода, в един затъмнен хол. Защо си спомням това име, защото баба ми, която винаги като ме водеше на гости, ми четеше една предварителна лекция за очакваното от мен поведение, ме предупреди да й казвам леля Лимонка, макар че името й било ЛимонИ, но тя не обичала да й казват така (ето един далечен отглас на възродителен процес още от миналото). Съчетанието - леля Лимонка, предизвика бурен смях в мен (още от тогава си бех сеирджийка) и дълго си го повтарях, подскачайки по улицата. А баба ми рече - само да посмееш! Така и не посмях да се обърна към тази леля, защото все ме напушваше. А за какво се сетих, сега, в тази връзка - беше сезонът на липите, както сега, улицата беше цялата в липи (смътно чувство имам за квартал някъде към Морската градина, но то аслъ Варна колко ли е била голяма тогава, все в центъра ще да е било), някакви дечица бяха мобилизирани да берат липа и идваха да трупат набраното в кухнята. И от това количество също бях впечатлена като софийско дете. Ето този аромат, който усещам сега в ноздрите си - не от спомена, а от липите на 13 март, той ми е мостът между тогава и сега, в това кътче, отворено от Здравка. А иначе за Варна - много оскъдно. Конференциите в Жолио Кюри, заедно с банкетите, прекрасните дървета в Св. Константин, алиас Дружба. И една шкембе-чорба на зазоряване, в Трифон Зарезан. О, да, и един романтичен спомен - за гледката от скалите на Аладжа Манастир към брега, потънал в розово-бял цъфтеж. А на раменете ми една ръка - интелигентна, нежна.... както се пее в песента. |
| Възродителен процес, ама наистина възродителен. В старо време българите се гърчеели. Чичовците на Антон Страшимиров, македонски българи, женени за варненски българки, и те говорели само гръцки у дома. Най големите "гръцки" първенци в турско били българи гръкомани. "Гръцката" махала - Вароша - била дето е и сега, около Римските терми и до морето, Св. Атанасий е бившата гръцка владишка църква, Малката Св. Богородица е най-старата запазена. Балък пазар (хали Сан Стефано) бил по средата между гръцката и еврейската махала. Арменската - от тяхната църква до Мусалата (пл. Независимост), турската - от Мусалата надолу към Табаната (сточна гара) и стария мост. Ченгене пазар (Шишковата градинка) било в гагаузката махала, до Фестивалното кино. Българската църква и училище били дето са сега, на ул. 27 юли, между арменците и гагаузите, но новата бълг. махала, Йени махлеси, е по-нагоре, от адвокатската градинка до Севастопол и Баба Рада. На мястото на стария Спортмаг била фабриката на Никола Провадалиев, там Левски създал комитет. Татарите живеели около джамията на ул. Жолио-Кюри и кино Тракия, циганите - по Ак баир, сегашния бул. Хр. Ботев към Аспаруховия мост. |
| Мисля, че в 1909 г. кмета Иван Церов издал заповед да се говори само български на "пияцата". Голямо недоволство - различните народности нямали друг общ език, арменците също повечето говорели само турски. Десетина години по-рано Вазов заговорил едно българче на турски и като разбрал, че е българче, зарадвал се, сякаш бил срещнал българин в "Рио де Янейро". |
Малко чушмички     Любопитни факти: костенурката с децата е на скулптора Кирил Шиваров - нашенец, автор на лъва на паметника на Шипка, статуите на братя Георгиеви пред СУ и скулптурите на БНБ      Последната е балчишка, но прилича малко на горната и за разхлада за Ели Ригби Редактирано от - Чичо Фичо на 07/7/2008 г/ 06:22:23 |
| Преди много години моя колежка (с моминско име Попова) ми беше споменала, че колоните пред Морската градина във Варна ся проектирани от баща й. Сега чета в varna.info.bg/sea_garden_past.htm, че "...През 1939 г. по проект на главния архитект на града Георги Попов там бил оформен и централният вход - колонада, какъвто го познаваме днес. " Та мисълта ми е за продължилата чешка връзка на Морската градина. Майката на тази колежка (т.е. съпругата на архитекта) беше чехкиня. Впрочем, и самата ми колежка в началото на 70-те се омъжи в Чехия и там си остана. |
| Сибила, нещо не си ми схванала замисъла, въпреки името си на пророчица. Нямам никакво намерение да сравнявам Варна с Пловдив, София, Маями и пр. чисто и просто считам, че Варна е един град с който по една, или друга причина сме свързани почти всички българи, а вече и немалко европейци. Леле пропуснала съм това че Варна е свързана и с други континенти чичо Фичо и GreenHawk ПРОщАВАЙТЕ  Редактирано от - Здравка на 22/6/2008 г/ 10:56:17 |
Не ми трябват пророчества, Здравке, за да ти отговоря, че всички българи сме свързани с всички български градове. А пък аз до миналата година си живях съвсем спокойно без изобщо да съм я виждала - Варна. Сега, като я видях, пак съм така,  Редактирано от - Сибила на 22/6/2008 г/ 11:03:24 |
| Аз, както е известно на някои, не мога да не бъда пристрастна към темата Варна, но във връзка със историческата статистика на чичо Фичо искам да кажа, че едва ли има друг български град (освен може би Бургас?) където етносите си съжителстват мирно и кротко в зачитане един на друг. Дори градските гробища са разделени на парцели (наричат се квартали) където всеки да погребва скъпите си покойници по своя си ритуал и под надписи на своя си език. Съответно има българска и арменска църква и мъничка синагога. Няма джамия (а и не знам дали техният ритуал го изисква), но затова пък турските гробове сочат към Мека. П.П. Съжалявам, че пускам втори пост по гробищна тема, но просто така ми се получи.) П.П.П. Чичо Фичо, благодаря за балчишката снимка. Редактирано от - Eleanor Rigby на 22/6/2008 г/ 11:35:25 |
| Mrs. Rigby Ние си построихме и МОЛ до най-старите гробища във Варна. Втория и най голям за момента на Балканите се строи пак до тях. Може би за да си напомняме че всички сме гости на тази земя, независимо колко харчим за маркови дрешки. шегата настрана, това за толерантността си е баш тъй. Аз съм расла в гръцката махла, на моята улица имаше поне три арменски семейства. Бях болнаво детенце и често ме водеха на частен лекар. Сред майките от махлататогава бяха най-популярни руснакът д-р Матвеев, гъркът д-р Иракли Елефтеров и евреинът д-р Варро, който ни беше не само съсед но и на разположение денонощно. Сигурна съм, че и тримата са до дясното коляно на Господ в Рая. |