Варна
Отиди на страница:
| Глинке, вода си имаме бол и морска и чешмяна. Не съм била в Ашхабад. Но си позволявам да Ви кажа нещо друго: Във Варна е открито най-старото златно съкровище в света. Не само български учени предполагат, че край нос Галата са открити останките на кораб, толкова древен че може би е ... Ноевият ковчег?! Край градец от областта /Провадия/ са намерени археологически находки, даващи повод да се мисли, че това е селище на протоевреи. Аз не съм нито археолог, нито историк, но ако това за протоеврейското пещерно селище се докаже 100% / мисля, че и в момента там текат разкопки/ Варна и областта могат да се окажат, едно от местата, където се е зародила цижилизацията на бялата раса / арийците /. |
| Глинке, не се обиждай, ама толкова плитък ум от участник в тоя форум не очаквах. Хитлер няма нищо общо. щО НЕ ПОчЕТЕш МАЛКО КНИЖКИ, чЕ ДА НЕ СЕ ИЗЛАГАш ТАКА |
Ааа, ама гледай как локалният шовинизъм става агресивен! Сега и Провадия анексираха! Ами то цялата рода на баба ми от там, аз сега и варнецианка ли да се пиша? Ако прибавим и сватовете от Шумен (дето Варна му е пристанище), направо си ме прилапват, нищо че последният ми спомен от Варненско е ах и ох на току-що!  построения Гранд-хотел Варна, ако некой се сеща за кой хотел иде реч. Впрочем, сега пак така ли се казва шведския?  |
| Цялата крайморска алея на Морската градина в Бургас е в такива лилави дървета. А на юг от Созопол около пътищата, доколкото са останали и в дворовете на хората има райска ябълка, смокиня, нар, дафиново дърво, зокум, хибискус, глициния и друга пищна растителност, достойна за всяка ботаническа градина. |
Може бе, Хамър. Споделям най-общи впечатления - от свежестта на Северното и жегата на Южното. Малка ми е извадката за наблюдения и update не се предвижда, което не ме натъжава. Ако има хора, с екстремна привързаност към определен вид пейзаж и природа, това съм аз - с любовта към гората, дъхавите треви и планината (без преходите, разбира се .  ), китните дворчета и моравите, надморска височина над 800 м.Редактирано от - Геновева на 23/6/2008 г/ 13:16:07 |
| Извинете, но кои са тия варнецианци? Нещо на италианци ли ми докарват? А уж местни патриоти..... Все едно тоя Фаренхайт да се кръсти Аврена ди Варнона.  .То хубаво човек да е безразличен към неприятните нему, защото за една война си трябват две воюващи страни, едната като липсва-войната се превръща в стрелба по пясъчни крепости, но това е дело трудно и волево, требе да се устиска. Аз познавам само един, истински устискал на думата си никога да не ближе там, където е плюл. Колкото и нескромно да звучи - това съм аз. Хубава ли, лоша ли темата, аз предлагам да я караме така, щото все едно е само хубава. ......... Редактирах се, някои от войнствените провокативни постове са изчезнали, слава Богу, тука има ред. Хора на по 50 и над години с неизживяно детство и неизживяно дисидентство са смешна и жалка картинка. Редактирано от - Сибила на 23/6/2008 г/ 14:49:03 |
| За природата на "северното" и "южното" черноморие" - това са са доста неточни термини, както и изобщо етикетите "северна" и "южна" България - възпроизвеждат изкуствената граница Княжество България - Източна Румелия и преди нея - Дунавски и Одрински вилает и Търновското царсвто и Ромейската империя в края на 14 в.: например Обзор /Гьозекен, бълг. Козяк/ се води "южно Черноморие", но е на север от Стара планина. С тази граница съвпадат и с границата на гръцките топоними - северно от Бяла те вече не се срещат. Температурната разлика по меридиана межди примерно Балчик и Созопол не е голяма - обикновено е един градус - и едва ли се усеща без термометър, особено сега при общите жеги. Естествено, ако беше голяма, в Одеса щеше да замръзва, Истанбул - да ври. Но Черноморието, макар в учебниците по география да беше отделна природна област, има няколко различни части. Добруджа е отделна област, наричана някога "Малка Скития", продължение от евразийските степи, и на юг стига до Албена и Златните, дето рязко взема връх влажната гора. Ели ни е описала Балчик, който впрочем си е много красив, но не спада към темата. Там са и най-дивите хипарски места - Калиакра, Болата, Тауклиман, Камен бряг, Тюленово. Някъде скалите са до 70 м високи и отвесни. най-голям плаж - Албена - Кранево, над 5 км. От Златните (по-точно от р. Батова м/у Кранево и Албена) до Черни нос е Дунавската равнина - брега прилича на Русе, Свищов и Оряхово - висок, усоен, с буйни естествени гори* по стръмни, почти отвесни скатове (усип по селски и обръйв по руски), по които отдолу сълзи вода и текат поточета "бистра варна вода", навсякъде податлив на свлачища, някъде има широки гористи тераси и банки в морето срещу тях. Предимно карстов (варовит) релеф, плата (съртове на турски) високи до 350 м, високи подпочвени води - оттам и буйната растителност по "усипа". Почвите са чернозем, дето не е варовито. Географски това е Франгенското и Авренското плато, Варненската и Камчийската долина. В последната е и най-големия плаж у нас, от нос Палеца до Черни нос, около 12 км дължина и ширина тук-там и до 400 м, с тревисти и гористи дюни. Варненската долина има две тесни, дълбоки езера (лимани), които стигат 22 км навътре. Новия общ устройствен план на Варна (проект) включва земите от Златните до Лимана (на Паша дере), дето ще е терминала на Южен поток. Основния растеж на града ще е на юг от Галата. От Черни нос до Емине е Стара планина, на която както си спомняме северните склонове са полегати и гористи, със стари гори, а южните - стръмни и голи, или залесени с млади гори като над Слънчев бряг. И тук има дълги плажове - Обзор - трети по размери у нас. От нос Емине (правилно Емона, ударение на Е, от Хемона, Хемон - тракийското име на Стара планина) до Форос или Атия е продължение на Горнотракийската низина (и Задбалканските полета, които се сливат с нея). Брега е нисък и равен, предимно глинест (не варовит), с отделни вулканични скалисти места и без естествени гори. Има много плитки и широки лагуни, успоредни на морето, около Несебър има и големи пясъци. Най-голям плаж - Слънчев бряг, втори по размери у нас, с тревисти дюни. Странджа, за която Геновева говореше за кактусите и камъните, започва от нос Атия и продължава в Турция. Тя е продължение на Сакар и източните Родопи. Във високите си части има обширни дъбови гори, в които съм прекарал цяла година, но не влажни, с лиани, като на Златните и Фичоза, и дърветата са по-малки - но влажните речни долини Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска много приличат на Батова и Камчия. Плажовете са по-малки, в отделни заливчета, брега е скалист, но не много висок, с много островчета. _________ * На старите снимки от 19 в. се вижда, че бреговете на Галата и Евксиноград, склоновете на Франгата, а и бреговете в самия град са голи - това е, понеже са били изсечени през турско. В старо време всичко било покрито с гъста влажна гора, като на Златните до 1950-те - рекички, езерца, костенурки и водни змии. В 20 в. бреговете са пак залесени. |
| След като взех отношение за братската ни дружба с Пловдив, сега да взема и за Бургас. Имам много добри приятели от ПАГ Гео Милев от казармата и съм им ходил на гости сто пъти. И тука постановката е: братска дружба на два съседни (като стане магистрала Черно море - ще се ходи за един час) града, свързани с общ поминък - хиляди хора живеят в единия, работят или учат в другия. И пазаруват също. Това, че съседите понякога обичат да си ги мерят с варненци е понеже те са по-млад град, който, със или без да иска, е заимствал много в градоустройството, така че двата града много си приличат по някои неща, да не говорим, че и жп гарата са прекопирали почти едно към едно Бургас имал шанса да стане пристанище на София (и Кремиковци), особено след окончателната загуба на излаза ни на Бяло море след 1919 г., и е бил избран (по екологически съображения) за място на НХК в 50-те години - и до днес най-голямато българско предприятие. Така стана голям град (в 1878 г. е имал 3 хил. жители, а се споменава за пръв път в 17 в.), и внимателно да не обидя пловдивчани, не е изключено да стане и трети по големина след някое време - не много скоро. Според Джаред Даймънд до 2025 г. 75% от населението на земята щяло да се струпа по крайбрежията - в САЩ вече е така. Макар че в ЕС не Бургас, а пак Солун ще бъде пристанището на София, Дедеагач - на Пловдив. |
| Хайде, хайде, за самообладанието - да не отговаряш - ама НИКОГА!, и без малки палави изключения, на бивши и сегашни хулители, си има други шампиони тук. Ама понеже не са скромни, си траят. Щото не това е короната, не това. Това е качество на характера и не е заслуга, просто едни го могат, а други не. Прочие, локалният патриотизъм е черта, присъща на не повече от 2-3 града в България. Варнецианците - впрочем, в живота не са толкова кичливи, само във Форума, по причини, много далеч от географските. Така се е случило щото. Виж, пловдивчани и бургазлии, мамо милаааа. А ако се съберат и повече от двама, ела та гледай. Ако подхвана пак от прашасалите , имах състудентка от Бургас, заедно с братовчедка си учеха с мен в една група. Не бих я споменавала просто така, аз споменавам само еминентни личности - тя беше първата жена на Милчо Левиев, още Росица Николова (морското момиче Варна, ако някой си спомня). На всеки урок по руски, каквато и битова лексика да се учеше, веднага се скачаше и се казваше - в Бургас са най-хубави. Така съм и запомнила - бургаската лимонада, бургаските милинки и бургаската шкембе-чорба.А в Бургас пък изобщо не съм ходила. И не съм ги опитвала даже тез прелести. А софиянец да си е малко срамно, аз все си трая, щото на младини много ходих по почивни станции и санаториуми, та като ме питат - вий отдйе сти, промълвявах - София, и следваше веднага язвителното - аааа, от големото добрутро, значи! В широките социални кръгове, обикалящи чушмичките с минерална вода и теренните пътеки, думата софиянката се произнасяше с особена ирония. Мани, мани.... А градовете може да се обичат като хора, по-точно и като мъже, с всичките атрибути на голямото чувство, дори и с просълзяване и мечти за нови срещи, с кътане на снимки, с пазене на дребни предмети по чекмеджетата. Моите градове-любовници са 4. Моля Господ да ми даде възможност поне по още един път да ги посетя. За два от тях си спомням при подготовката на самолета за кацане и панорамната гледка отгоре, променяща се под клатещите се крила, наистина съм се разплаквала и съм благодаряла на съдбата, че пак ще ходя по тези улици и ще видя тези места. Няма да ги казвам кои са, темата не е за това. Темата е за Варна. |
да не говорим, че и жп гарата са прекопирали почти едно към едно Не са я прекопирали. Проектът е един за двете сгради и те са съвсем еднакви. Проектирането е завършило през 1903, колективът е арх.Кирил Маричков и арх.Никола Костов. При изграждането им първият е отговарял за Варна, вторият - за Бургас. Градоустройствените решения, включващи гарите, гаровите площади, митниците и връзките на пристанищата с железните пътища са работени по същия начин, затова разликите са малки. |
| БДЖто, Ето новината за влака: тук От Белград директно за Варна, Бургас и Истанбул - явно през София и Пловдив |
| Тъкмо затова споменах, че "информаторите" са те подвели... Един сръбски вестник с не дотам безукорна репутация, цитиран от още по-малко достоверен български източник... На гара Варна до ден днешен не е пристигнал и един вагон от Сърбия... |
| Градовете-любимци са тези, които помнят твоето детство и младост, моите също са четири, също няма да ги споменавам, а, защо не - Стара Загора и Пловдив. С Пловдив съм също в братска дружба,  , като Фичо, пък и ни е наблизо.Много го обичам, а "чорбаджиите" си имат своите основания за голяма гордост, така че, когато започнат да се хвалят, само кимам подкрепящо с глава и мълча. Темата за София не ми се подхваща, че боли, винаги софиянците /имам предвид истинските/ сме били самотници, където и да отидем, а пък по разните конкурси, всички местни патриоти се организират да подкрепят свойте си, само софийският кандидат разчита на собствени таланти и дадености. Местен софийски патриотизъм няма, уви, не.  Геновева, аз понякога си преосмислям отношението, но само спрямо хора, които също си го преосмислят и изпушваме лулата на мира, защото да воюваш заради самата война и тя да бъде единствената цел на пребиваването ти във форум, нищо друго да не ти е интересно и един миролюбив ден дори да ти се струва загубен ден - това е вече неизличим порок на характера и волята, да не кажа и по-тежката диагноза. Хората с лош вкус, правят и лош избор, а после не им стиска /а и нямат достойнство/ да си го признаят, макар да е видно отвсякъде, колко много съжаляват за това. Иначе, щеше ли да ги има тези прелитания тук? И когато казвах, че никога не се връщам там, където някой непрекъснато воюва и то задочно, и с призраци, имах предвид МЯСТОТО, което ти, май вчера снизходително нарече кошарка, ползвайки кошаркови цитатчета. Нищо лично, здрава бъди,   Редактирано от - Сибила на 23/6/2008 г/ 15:57:18 |
| Това, което липсва на всички големи български градове е проектирането. Имането на пари, не означава и наличие на вкус. А рекламните фотоси на Фичо са все от реставрираните сгради на Центъра в стил късен барок...Но ги има, а в София ги бутнаха, за да строят мутробарок. |
| Тегави станаха много обясненията. Рискът си беше мой и аз си го поех с репликата. Все някой ще го прочете както трябва, а не както му изнася. Дано това да е точка в моя оффтопик, щото - мы мирные люди, но наш бронепоезд стоит на запасном пути. Дори и свирката не пущаме. |
Аз твърдя, че го приех както трябва и с това приключвам оф-топика, сигурно Здравка е разбрала защо някои теми не могат да започнат на чисто - аз поне се опитах, с надеждата, че прелитащите пернати ще си намерят друго занимание, но не би, а с това съм й била полезна. А всичко е добре, когато свършва добре, нали? И с ползи.  |
| Аз съм наистина изумена от това, как изглеждат тези варненски сгради. Дори първата препратка - Нове мйесто, ме насочи към един от четиримата ми градове-любовници. След това разбрах, че това било Варна. Ашколсун, че са ги запазили и реставрирали. Ма се едно не е българско, бе! Е, сигурно има и отстрани по нещичко българско, ама там се не види. НемА късмет нашето големо село, немАААа, ..... Оди да снимаш комплекс Манастирски ливади, еххх .... |