Варна
Отиди на страница:
Аз, понеже си карам главно по тангентата, за основната тема не ми стига ресурсът, няма да уточнявам какъв, се радвам на новата бримка за чешко-варненската дружба, която, започнала в началото на миналия век в една област, се е развила към средата и към края му почти в една симбиоза, чаахкинчетата имам предвид.  Щото Варна, освен красиви морски изгледи и хубави сгради, има и човешки материал, сега му викат HR. Варна и нейните трудови хора, с една дума, независимо къде и как се трудят и с много или малко пот изкарват хляба си насъщен и още нещичко, на филийката за намазване ... |
Аз се радвам на красивите гледки от всички български градове, колкото по-красиво, толкова по-гордо и добре за самочувствието. Дори в моята тема със снимките съм напускала толкова много българска красота /освен чужбинската/- и Пловдив, и Варна мирно съжителстват там - редом с Виена, Барселона, Париж, Венеция, Амстердам и Мюнхен. Не могат да им се мерят, но пък са си наши. А тук снимките от Варна са красиви, темата е хубава и интересна, включих се и аз с такива, съвсем добронамерено.  |
Това фото с лакомите, кресливи и красиви варненски гларуси си го свивам директно за тапет на десктопа. Като си помисля, че по някое време ще се учат да летят и малките олелеее. Ама Варна без гларуси със и без кавички, врабчета и гълъби, няма да е същата. За котките друг път  |
| Подкрепям Ели и Здравка за толерантността на нашенци. То е и отвореност към света, като морски хора. Чува се, че сега имало над 20 хил. нови руснаци и рускоезични имигранти. За българо-чешката дружба - ето братята Шкорпил, Карел и Херман, създателите на бълг. археология и музейно дело, откриватели на Плиска и много други наши сегашни гордости. Къщичката им е запазена на ул. Братя Шкорпил, до бившата пивоварна Прошек, сега кино. Варна е побратим с родния им град в Чехия - Високе Мито, имаме и село Шкорпиловци. Района около къщата им от Съборни до Мария Луиза и от Владислав до Сливница е нешо като варненско Нове место - модерно планирано, хубави turn of the century къщи, някои имитират пражкия сецесион - местни архитекти, и споменатия скулптор Шиваров, учили в Прага. В музея Владислав Варненчик са чествани и 300 чешки хусити, взели участие на наша страна в битката на народите 1444 г. с известния Вагенбург - подвижна крепост от бронирани каруци. Дава се вече пример за цивилизовано отношение към войнишките гробища на "противника" - връщат френския паметник на мястото му на старите католически гробища - до Пантеона, и нов английски паметник до Спортната зала сочи мястото на английските гробища. Хиляди френски и английски войници измрели от холера по време на Кримската война, когато Варна била основна морска база за обсадата на Севастопол. Чарлс Дикенс бил в града като млад репортер. Има разбира се и руски военни гробища дето Ели казва, с паметник, от 1944 г., на умрелите в болница. Варна била превземана от Русия и по-рано - за известно време от Суворов и за две години в 1828-30 г. в Дибичовата война след сложна морска и сухопътна обсада и ракети. След изтеглянето на руснаците и 250 хил. българи тръгнали с тях от цяла източна България за Бесарабия и Крим. Нашия край обаче се побългарил отново от балканци. Също е хубаво, както казва Здравка, че толкова много, и то "престижни" обекти, се строят в панелните комплекси, а не в "центъра" - вдига се самочувствието на хората (и цените на апартаментите), дава се интифа за благоустрояване и "саниране". Ето покрай мола на Узунови пооправиха бул. Смирненски и покрай "Гранд мола" ще оправят бул. Левски - баш през средата на най-старата циганска махала Максуда. Да няма никакви гета - нито за бедни, нито за богати, нито за етноси и бои, нито построени с добри социални намерения, а всички да за размесени, да ходят в едни и същи училища, бакалии и пазари - това е номера на китайката на "успешните" градове. Редактирано от - Чичо Фичо на 22/6/2008 г/ 15:49:17 |
| Не знам как го прави Геновева , но току каже нещо и то ме навее на някакъв спомен без никаква информационна стойност, но който ми е приятно да споделя. И така по повод на чехкинчетата, познавах една жена, която живееше близо до Летния театър, която цял живот се беше препитавала от даване на стаи на курортисти, а преди нея - родителите й в същата къща. И тя разказваше, че като била малка, всяко лято в тях идвали на квартира семейство чехи - майка, баща и дъщеря и майката и дъщерята като подреждали дрехите си по закачалките - под всяка рокля имало съответен чифт обувки в тон. Явно за варненките (може би жени с доста по-скорми възможности към момента или пък по-незаинтересовани от елегантността) това е било нещо невиждано и повод за възхита. И малко да генерализирам - мисля, че чехите имат огромен принос за "поевропейчването" на българите по един много ненатрапчив начин, който все още чака достойното си признание от наша страна. Май само един Явор Милушев е обърнал официално внимание на този факт с книгата си "Чехите в българската политика след Освобождението" (надявам се да цитирам точно), но тя не получи никаква широка гласност. Иначе във Варна има клуб на чехите, живеещи в града, който е доста активен. * По повод на английското присъствие във Варна по време на кримските войни, наскоро попаднах на едни дневници на английски войници, участници в кампаниите и техните впечатления за града. На моменти не е особено ласкателно, но при проявен интерес ще постна избрани пасажи. |
| Да се въздържим от чешката тема, поне в насоката - варненци и техните чешки приятели, че далеч ще ни отвее, към едни опасни брегове. Нека да си останем на солидната почва на културния обмен. Пък ако вземем да отидем оттам и към Прага, ще стане напечено, тогаз няма да си мълча откъм фактология, ще има - охохох, както казват в една друга кошарка... |
Ей, забравих чеха Антон Новак - създателя на Морската градина, наскоро площада пред колоните беше кръстен на него, и наблизо е и къщата му, построена му от общината. Вляво от другия (кметски) mansion, в който беше Радио Варна  Малко гардинки         Тук сме израсли...   Тук се скатавахме да пушим цигари  Настъпва към морето, на "отвоюваната земя" са израсли грамадни дървета   Направиха няколо такива площадки, също в крайните квартали Редактирано от - Чичо Фичо на 05/8/2008 г/ 13:54:09 |
| От оскъдните ми спомени от Черноморието, едно хубаво ярко петно са тези дървета с лилавите цветове. Растат на север само, в Южното не съм ги виждала. А във Варна - оградени от стари къщи. Също и в Св. Константин са доста. Особено към Албена.... охохох.... И една много хем силна, хем нежна миризма се разнася под тях. Общо взето флората на Северното по ми допада, но пък на Южното една флора - на любителя, дето викат моите роднини. Кактуси и камъняци, а и малко змии за гарнитура. Ама вкус де... Артистичната бохема едно време все в Созопол и по на юг се тъпчеше. И сега се сещам пак. Като магия са ми тези лилави дървета. Като си под тях, си като в приказка. Видях ги и в Лисабон, ама на цял булевард по средата. Напънах се да си я спомня, някаква Авенида 5 октомври. Ама сигурно не е била само тя. Редактирано от - Геновева на 22/6/2008 г/ 18:39:25 |
А, и дакели ли се разхождат под лилавите дъвета или само тъй се стори на влюбеното ми в породата око?  |
| Отдавна не съм ходил до Варна, но скоро май ще ходя по работа за ден-два. Я кажете някоя хубава кръчма в центъра, подходяща за компютърджийско хапване-пийване. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Под "компютърджийски хапване-пийване" разбирам нещо по-непретенциозно, което да пристига бързо и да е полято обилно с бира. Ако представата ми е точна, препоръчвам "Бончо и Мишо", известно още като Биема при входа на морска гара. Предимства: - лесно намираемо, защото няма лутане тук наляво, там надясно - представени са всички изконни български салати и ракии - бира има в изобилие всякаква - представени са всички черноморски риби и някои от по-южни морета - нещата идват бързо - има и големи маси и сместването на повече хора около една не е проблем - цените са средни за Варна (максимум 30 лв. при аперитив със салата, основно с 2-3 големи наливни бири и десерт, който може би във вашия случай ще отпадне) така, както ги помня - няма музика, така че нищо не пречи на разговорите - открито е, т.е. не е масивна постройка, в която климатикът да не работи. има и част с навес, в случай че вали Недостатъци: - много е популярно и масите се заемат отрано - ходят доста семейства с деца, което според случая може да се окаже и доста досадно |
Туй нашето Ели за пореден път показва, че е голям познавач на мъжката душевност и мъжките желания, особено на по-добрата част от мъжете Откъде ги е придобила тези познания, няма да разпитвам, че не е удобно  И къде е входът на "Морска гара", пак няма да питам, че ще се изложа - срам, не срам - през Варна все по-скоро транзитно съм минавал. Па и все някой от колегите ще знае._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) Редактирано от - Manrico на 22/6/2008 г/ 21:33:18 |
| Ако е около бул. Приморски и ул. Сан Стефано - оттам май се ходи на кея, софтуерът казва координати N 43.19850 x E 27.92017 _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Днес, сутринта минах през Варна - да си доставя удоволствието, дори и за едно кафе само. Чисто, слънчево, тихо, спокойно - може би хората още спяха в 10 сутринта, не знам, но беше сякаш неделно утро отпреди 20 години. Само гледката на окълцаните дървета на "Севастопол" ми развали приятното настроение. |
| Друго възможност - колегата Монтен 1 едно време каза, че Параклиса "бил най-хубавия ресторант в България". Ходихме и на двете места, в самия параклис с/у Военноморския музей и зад него на ул. Йоан Екзарх. Има и друго място - на терасата на Морска гара. Не е евтино, но има безброй домашни гозби, и постни, каквито само сме чели в приказките - лапад, киселец Ако сте с кола по-късно може да опитате и Бай Миле на плажната алея под делфинариума, привечер морето е като огледало, или Фантастико на пътя за Галата - евтиния и широки гледки, ако имаш бинокъл - такива:   Без бинокъл:  Има и плажче  |
