Отиди на страница:
аз го прочетох разказа в интернет ( Натиснете тук) и не го схванах. това без съмнение означава, че съм тъп  |
| И аз така (прочетох го и не го разбрах) ама не се притеснявам хич! И жената го чете... и тя не го разбра? Може пък дефекта да е в монитора? А може просто да сме тъпи?  Рот Фронт! ЗКПЧ-др.Радул |
| Я да питам, кво според вас е "Рич Деди Бийч Резорт и СПА"? Според мен требе да се преведе като "Курвата на чичко паричко - отдих и спане"?  Рот Фронт! ЗКПЧ-др.Радул |
| Не сте го разбрали щот' сте гламави. Поуката е че една бабичка донесла златен часовник в заложна къща. Собственикът си помислил че това е една common пенция, но се оказало че е таласъм. |
| Е, поздрави за министерството Метафорите са трудно разбираеми ако не се знаят предварително А разказчето е такава метафора Става дума за наследството Незнайно и ненужно, но златно Ех, умници |
| Тежко и горко на тази държава, която осигурява такова образование на учениците си, че масово трябва да си доучват чрез частни уроци. Защото те (децата) ще станат някой ден нейни управници. |
| Аз го разбирам като съвременен вариант на "Пази, Боже сляпо да прогледа!" Иначе родителите трябва да са доволни, че на децата се налага от малки да научават банкови термини.Нали те ще връщат на родителите си ипотечните кредити.  |
| Бабичката не е таласъм, а Кристофър Уолкен. Нема да ви казвам къде е бил скрит часовника преди да го донесе в заложната къща, обаче Калин Бендеров сигурно има синузит. / също така некои хора винаги си намират повот да реват, дори и да нема причина. |
| Мъчил се Деянчо нещо да изсмуче от пръстите си, но забравил, че след О'Хенри истории за заложни къщи не впечатляват. В замяна на това, много хубав разказ става, как е изработил комисията да му направи тази феноменална реклама. Иначе, тежки дни се задават за българския ученичор... |
Тежко и горко на тази държава, която осигурява такова образование на учениците си, че масово трябва да си доучват чрез частни уроци. Защото те (децата) ще станат някой ден нейни управници. Такива са значи и Япония и Китай и Корея, а? Щото тук ако не ходиш на извънчасова подготовка дори в средно като популярност училище не можеш да влезеш. Огромен бизнес и огромна тежест за родители и тук е подготовката на децата им за различните изпити. |
| К, во пък толко има, че подскачат толко родителите и аз за пръв път го чувам тоя автор и сега прочетох разказа...наистина лек, сив, прилича на доста "неща от живота" през последните 20-тина години..., а кредита и заложната къща са България през периода на демокрацията..., но пък започва с картата на Съветския съюз, като кръстокловица...Малий, елементарни внушения и идеали...Това е разбира се моята гледна точка... |
Сега може да очакваме децата да се заинтересуват от този автор и да прочетат и другите му разкази, още повече, че ги има онлайн. А дали са точно за седмокласници, да кажат литераторите  _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Perkele, никой от вас не е тъп. Според мен, когато четеш някакъв текст, дано не се повтарям, съществуват две възможности - да има и да няма резонанс между читателя и автора. Подобно твърдение, но разбира се в съответния интелектуален раздел на мислене, съм чел от Емили Дикинсън за четенето на поезия...На мен разказът/може би защото съм си своеобразно тъп, а следователно и неразбираем дори за себе си/ ми хареса. Помислих си кои са причините да ми хареса и реших, че това е резонансът на чувствата. Обичам си детството, а това е много важно, когато наближиш 40-50-60-70 години. Опитваш се да поискаш прошка от отдавна отишлите си родители, да се изповядаш някак си, но няма накого... Православието не дава такива шансове, пък и десетилетия атеизма ни е бил задължителен... Е, имам икона, макар и рядко чета свещени текстове... Опитвам се да разбера хората около мен и посвета...Та, обичайки си детството, си спомних, че все не бях доволен от беднотията... Сутрин, когато се събуждах нямаше никой - мама и татко отиваха да работят на полето... Чувствах се самотен... Всичките ми приятели от махалата закусваха вкъщи с родителите си и с другите деца - братя и сестри... Големите ми сестри бяха отдавна омъжени... Може би затова сега ставам и правя закуска вкъщи...Обичам да сме заедно вкъщи... Да има нещо на масата и в хладилника... Такива простички неща, но осъзнавам, а и виждам, че на доста хора липсват... Едва ли ще намеря часовника на татко, защото той никога не е имал часовник, но няма да забравя никога думите на един човек: - "Това, което направи баща ти в къщата ми/тишлерията - черчевета и дюшеме/ е толкова здраво и стабилно, че ще ме надживее..." Вероятно тук е резонанса... |
| Всичкото това плямпане за частните уроци, че без тях децата не могат да се преборят и огромните разходи са пълни глупости. Говоря напълно отговорно и от личен опит. Дъщеря ми никога не е ходила на частни уроци и подготвителни курсове, нито сме давали подкупи. Изкара много високи оценки на изпитите след 7-ми клас, завърши елитна езикова гимназия, абитуриентският й бал /преди 2 години/ с абсолютно всички разходи ни излезе около 600лв, след което детето си взе двата кандидатстудентски изпита в СУ с оценки над 5.50, приета беше в една от най-елитните специалности..., а нейни съученици след хиляди похарчени левове и уроци при професори - не успяха. И тя не е гениална - просто беше мотивирана. Т.е. напълно е възможно без разходи и истерия. Родители с болни амбиции създават сами корупцинна среда и харчат безсмислено пари. |
| През послезните години се наблюдава трайна негативна тенденция към влошаване на резултатите на българските ученици. Обикновено цялата вина се хвърля върху учителите, без обществото като цяло, най-вече управляващите да поемат своя дял от нея. Но няма как да е иначе, при условие че в България се установи дивашки капитализъм, без човешки образ, капитализъм отприщил най-долните страсти у нашенеца като омраза, егоизъм, себелюбие, поквара. Как искаме животът в училището да върви нормално, когато всяка една от останалите ни системи - обществен ред, здравеопазване, правосъдие, армия, администрация и др. издишат тотално? Как искаме училището да ни е наред при условие, че децата учат в порутени сгради, в които през зимата не е сигурно дали ще има отопление? Как искаме в училището да има нормален живот, когато нивото на културата на българина падна до страхотно ниско, чалга ниво? |
| ...навремето имаше вестник вечерниНовини... ...и всяка вечер публикуваха нечий разказ... ...пишеха студенти, бояджии, даскали, пощальони... ...по добре от прочетеното за нашенския бендер... ...в хайскул дъщеря ми учеше как се пише есе, разказ, сценарий... ...как група пишещи за 2-3 нощи да изкарат на пазара 7-800 стр мемоари на някой престъпник... ...а бе българия сме си... |
| Едно време имаше и списание" Математика".Сега като отворя някой брои от 60-те или 70-те и ми пада шапката...задачите са на ниво-ROCKET SCIENCE |
Мотивация нама.Децата виждат, че най-тъпите им съученици с богати татковци имат всичко и си мислят, че това е живота, че няма смисъл да се полагат усилия.Момичетата мечтаят за силиконови цици и богати мъже да ги издържат(за какво им е да учат).Образовани родители казват на децата си, че и двойкаджиите успяват(установили го от опит и писнало им от шуробаджанащина). "Живот ли бе да го опишеш".Изплагиятствах, но е много точно. |
Едно време имаше и "руския сборник". Една такава книжица на половината на А4, 2 см дебела и с твърди корици. В езиковите гимназии беше закон да я имаш заедно с абонамента за списание "Математика". Мдам.  |
| В понеделник 8:30 всички пред община Бургас !!! В Коритаров лайф- бащата на Мишо ЦОНКОВ ще говори с Коритаров на площада. ДА ГО ПОДКРЕПИМ!!! ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ ОБИЧАТЕ БЪЛГАРИЯ!!!! http://dariknews.bg/view_article.php?arti cle_id=263883 |