Отиди на страница:
| Въх, учителят- ДОСТАВЧИК НА УСЛУГИ!!! Според домораслия пазарник Манрико. Манерко според Маркса. Пазарник та дрънка! |
 на МОН за стремежа към осъвременяване на репертоара.[/quote]Разбира се - без аргументация. Ако не се брои "Сега не казвам, че класиката трябва да се изхвърли и забрави, но просто не трябва да е толкова застъпена, колкото беше досега". Защо? Ами на, така пък! А съвременните дрехи са важни. Защото в ученическата възраст (всъщност далеч не само), дрехите (външната форма) са много, ама мнооого важни. На което му викат снобизъм. И би трябвало да напомни за П.Р. Славейков - "Конте". А някои му казват елементарщина - формата да скрива съдържанието. Лек пример - площади, пълни с хора. Които гласуват винаги "за" решенията на Партията /с мнооого голямо П/. Познато?Ама нямало съвременни примери...Или в още по-краен да измисли сам ако е толкова претенциозен. Не намерил търсеното от размирната му душа, Ботев създава неповторими стихове. Вазов слага началото на много нови форми и жанрове. И така нататък. Претенциозни типове, ще знаеш!  Виж, това е страшно. Ако го усещате, госпожо. В краен случай, ако не намира в България да потърси другаде. Без коментар! А особено ми се понрави - "аз не съм чела разказа, ама ми се хареса нововъведението..."Боже, нима още го има? "Аз не съм чел романа на Солженицин, но смятам, че той е вреден за нашата социалистическа държава". Говоря заумението да се хвали или отрича нещо - без да се познава.  Що се отнася до Оценява се качеството на преработката, а не на преработения материал. Това дори дава възможност при лош изходен материал, при преработката да се получи нещо по-добро. ще съм безцензурен. Нима смятате, че може от лайна да направите торта? Пробвайте! Приятен апетит!Като пример - "Приключенията на Чонкин" и рецептата за водка.  Изобщо, Сирена, вас не ви интересува качеството на изходящия материал, не ви интересува въздействието му върху учениците /по-интелигентните повече няма да отворят този автор!/, не ви интересува съдържанието му. Важна е целта - да направят някакъв измислен формат на преразка, съчинен от скучаещи чиновници от МОН. Което ваше мислене не е оригинално. Формулирали са го йезуитите - "Целта оправдава средствата!". Макар опитните хора да казват, че с мръсни ръце не можеш изпра до чисто дрехите. Приятна неделя, Сирена! И - прочетете текстчето /не смея да го нарека разказ/.  |
| Manrico, не знам за колко специални ученици е било предназначено сп. Математика, но се продаваше в павилионите на РП ( разпространение на печата), които ги имаше на всяка спирка. |
Тюх, голямо тюхкане покрай един съвсем обикновен разказ, лесен за преразказване, класически по форма /какъв ти тук модернизъм, магически реализъм, абсурдизъм, преобладаване на формата над съдържанието и тем подобни али-бали/. Една бабичка, тънка като плетена дантела, която изчезва така, както се е появила, е хвърлила в смут и потопила в небивали душевни терзания форумното братство. От всяка муха може да се направи слон, стига човек да е зареден с кипящ ентусиазъм. Виденов, не си ме разбрал. Исках да кажа, че Светослав Минков също е класик със своите диаболистични разкази, а за магически реалист у нас май се брои само Йордан Радичков, но и около това се спори. Я вижте пък него, лесен, та лесен за преразказване....Царамбука  Шведът с брада на викинг не се спира на едно място, а обикаля села, колибарски селища и махали, надявайки се някой ден да намери купувач за центрофугата. Навсякъде, откъдето мине, го посрещат и изпращат песните на дървените бучки, които ахкат, бухат и царамбукат. И когато седи някъде с някой пастир край стадо овце и пастирят се оплаква, че времето нефела, хората нефелат, а млякото на овцете секна, защото са пупави, то шведът не слуша разказа на пастиря, а слуша идващите отдалеко песни на дървените бучки. Те се диплят на талази, както на талази се диплят житните ниви, когато през тях мине вятър, догонват се една друга, застигат се, изпреварват се. Ден из ден шведът тъй много свиква с всичко това, че без да се усети, пригажда викингската си брада и започва да си тананика: "Бах-бух, бахта-бахта! Атабата ата-ата! Царамбу!..." Като гледа как чужденецът приглажда брадата си и си тананика, за да не остане по-назад от него, подпряният на гетата пастир възкликва от цялото си сърце: "Бах мааму!" С това си възкрицание той слага своя удивителен знак на поетическото царамбукане. Ехото го подема и дълго-дълго го препраща от баир на баир: "...ааму...ааму...ааму!" Натиснете тук Изобщо....ааааму...ааааму...ааамууууууу.. .. Редактирано от - Сибила на 22/6/2008 г/ 11:07:12 |
| Разказът е хубав и няма нещо кой знае какво трудно, освен че трябва да внимават. Много рядко го казвам но този път - за МОНТъкмо няма как да се предъвкват наизустени неща |
| Не е матура, седми клас, малко раничко не е ли сякаш за такова упражнение? Но пък със сигурност ще посочи "можещите". Хубав разказ. Великолепна задача. Няма нужда от "анализ" щото като разкажеш от първо лице се дава и отношението... И ще се види, "надеждата и упованието" до какво са стигнали... Търговското мислене срещу човешкото... Хубава закачка. И баба Илийца е уникален разказ, решава по перфектен начин изключително трудната задача да се покаже, че "героичното" ходи между хората, а не е само в Троянската война. И ти дава да го усетиш... |
| Баба Илийца бръкнала в пазвата си, но там не намерила нищо освен малко сухи корички. Монахът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя си мислела за младия юнак, който я чака в храстите и отказала. Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и сама се прекарала. Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита: "... кажи ми , сестро де е Караджата" По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход. |
| Кракатау, ако се замислиш - в твоите заети отнейде "бисери" няма нищо ненормално, просто езикът ни е дотолкова дву- и многослоен, че възприемаме доста дву- и многосмислено нещата. Не зная отде си заемал, но "Челкаш" ДАЖЕ АЗ не съм учил, а от тогава има 37 години! |
Генек, благодаря за изчерпателния анализ. Нямам време да Ви отговоря по-подробно освен със следното (колкото и да е рисково, добре го осъзнавам): Добре че са холивудските филми, в които руси хубавици и мускулести мъжаги спасяват света, защото ако се оставим на примера на баба Илийца мисля, че ще я закъсаме сериозно. Нищо лошо разбира се за тази изстрадала баба, но мисля, че също така нищо лошо няма да се взема пример и от други. А формата не е само снобизъм, а в случая е И обикновена психология и съобразяване с възрастта... Но както казах, нямам много време. Приятна вечер! |
| Сирена, благодаря! Но има една разлика. Холивудските герои са основно измислени, да не кажа фалшифицирани /Аламо, уестърните, човекът по потник/. А Вазовата баба Илийца е с прототип - истинската баба. И случката е реална. Така, както са реални българите от старо време, Нено и Неновица, Андрешко и т.н. Приятна вечер! |
| " шноли, напръстници, портмоненца, покривчици с целуващи се гълъбчета, мастилници, цигарета, пачи пера, тенекиени гривни, имитация на злато" - и това е трябвало да бъде запомнено и цитирано от децата, за да успеят!!! Мммдаааммм. Такъв е съвременният сюжет. А инак - "разказът е много хубав"! |
| У бря, бря дядовата!Мислех, че сред изначалните години на 20 век "енциклопедистите" са изчезнали, но некои изяви тук ме разколебават!Колкото до класическите повторения, Църквата повтаря едно и също повече от 20 века!Да се чуди човек, това от лукаваго ли идва или от "света го дууха"!?! t |
| Генек, , познавам на Андрешко внучката - изключително фина и приятна жена. Държи малка бакалничка на "Цар Иван Асен" до бившето уругвайско посолство. Редактирано от - widenow на 23/6/2008 г/ 12:05:01 |
| С удоволствие чета форумите на в"Сега". Това е най-интелигентната публика . Дано и хората онт МОН го четат. Сега на въпроса : 1. Става дума за дадени умения /лингвистични, комуникационни , културни /- т.е. за текстово грамотност /компетентност. Голяма част от децата не ги притежават- поради различни причини. 2. Текстът на изпита също не е подходящ за тази възрастова група. Той е пногопластов, не еднозначен. Проблемът е в качеството на хората в МОН. Те трябваше да съобразят тези особености.[/center] |