Отиди на страница:
| Васила, Има наистина такива случаи като твойта дъщеря и те никак не са малко. Но ти просто имаш, очевидно, прекрасно умно момиче, да ти е жива и здрава. А иначе основната причина за частните уроци е разминаването в изискванията на министерството по отношение на това какво трябва да се изучава по програма в училище и това, което се дава на изпитите. Когато за първи път въведоха тест за изпитите в 7 клас, малката ми дъщеря имаше " щастието" да бъде от "опитните зайчета", защото такова чудо тест в училище май не бяха помирисвали. Та затова тогава изпитът беше някаква комбинация, хем тест, хем класическото "интерпретативно съчинение" /като чуя този термин, нещо отвътре ме напъва да изокам и аз като Стоичков - да .....мамата !/. Като тестът беше като за олигофренчета /ето откъде е взет челният почин за сегашните матури  /. От друга страна пък, разминаването, и то с огромна ножица, в изискванията за прием във ВУЗ и това, което се учи по ПРОГРАМА, не случайно го подчертавам, води до индустрията на частните уроци. Тоест отново виновно е министерството. Защото вузовете са автономни, не могат да ги накарат да си смъкнат нивото на изпита /е, тъй-наречените елитни де/, ами вдигнете нивото на програмите тогава де. Да, ама не. Доколкото съм чувала, в средношколската програма по математика има цели дялове, които просто не се учат, а са в конспектите за кандидатстване, как тогава да не ходят на уроци. Другата причина е криворазбраната мода сред родителите - как тъй детето на Иванов ще ходи на уроци, аз да не съм по-долен та мойто да не ходи. И такива простотии, та и още. |
| Simplified Solutions, Имахме такъв сборник и по физика, още стои някъде в къщата на родителите ми. Даа, учехме тогава, сериозно.... |
| ...навремето , по съветски тертип удариха рамо на математиката... ...първата математическа паралелка изникна в осма гимназия още в 60-61ва... ...в 64та пак там се сложи начало и на националната мат.гимназия... ...вярно момичетатаа им бяха отврат но мислещи... ......................................... ............................ ...от ония випуски 99% са в америка... ...вярно заблуждават се че е добре там да си преподавател, защото им викат професори... ...но... ...тук не остана човек който да ти каже каво е косинусова теорема... |
Едно време имаше и списание" Математика".Сега като отворя някой брои от 60-те или 70-те и ми пада шапката...задачите са на ниво-ROCKET SCIENCE Имаше, вярно е - беше предназначено за ученици със специален интерес по математиката, които ходят по олимпиади. И аз съм ходил, стигал съм и до международна олимпиада. Добри бяхме, но не печелехме първите места и много награди. Днешните българчета редовно обират наградите, дори и без списание "Математика"_______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Прочетох го тоя разказ, току що. Не разбирам защо се сърдят учители и родители, та тук фабулата си е направо плакатна. А за неумението на децата да разсъждават самостоятелно, вина нямат нито класиците, нито съвременните ни автори - справка оценките от матурите |
| Стига бе, Манрико, сега печелели олимпиадите, а тогава - не. Ами сега то си е производство на тез отличници по олимпиадите - какъв екип ги обучава само - асовете на алгебрата в България. А преди кой да те обучи - даскала ти по математика в школото ли? Без да го подценявам, щото много свесни имаше всред тях, да ти кажа, че онуй беше като успеха на една домакиня, дето е метнала един кекс във фурната и се е получил много добре, та е обрала овациите на съседите. А туй сега си е производство - сладкарски цех, кво искаш? Впрочем за сборниците - а Рибкин, некой помни ли Рибкин? Зубрачите си изрешаваха всички задачи до края на 11 клас. А аз, бедната, като не обичах извънкласни занимания, т.е. обичах ги, но в друга област  , преди матурата по математика получих нервна криза, като слушах кой колко задачи е решил. А аз - ни една. Та ме утешаваха даскалици и ме гладеха по главата и викаха - ама ти ако плачеш от страх да не изкараш , какво да кажат останалите.....  Каква чувствителност, кел амбисион!!! |
| Manrico, това, че 100-200 деца в България са супер подготвени и редовно печелят международни награди по математика, съвсем не значи, че нивото на останалите стотици хиляди е задоволително. Освен това, при условие, че ние нито развиваме наука, нито имаме някаква що годе изследователска, приложна дейност или производство, нуждаещо се от математици, всичко що е показало качества в областта на математиката, излита от България и никога повече не се завръща. Всъщност, това не касае само тази наука... И така, в страната остават най-некадърните... |
| Геновева, "тогава" и конкуренцията беше доста по-сериозна, и като се кажеше "математика", не се разбираше "информатика". На едно събиране на випуска директорът се изтъпани и взе гордо да изрежда колко от възпитаниците работели вече за Бил Гейтс. Идеше ми да потъна в земята. |
колко от възпитаниците работели вече за Бил Гейтс. Идеше ми да потъна в земята. Срам наистина, голям срам! Не стига че работят и произвеждат нещо, което за истинския Ентелектуалец вече е достатъчно срамно и позорно, ами и за Бил Гейтс отгоре на всичко. Добре все пак, че не е за някой йодеин _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Мда, за истинския технократ работата не е работа, ако не е съпроводена с леене на пот, скърцане със зъби и опъване на жили. Както и производството не е производство, ако не можеш да го пипнеш, гризнеш, да му се порадваш на графичния дизайн и да се хилиш доволно на простотията, положена в основата му... |
| В сп. Математика имаше всякакви видове задачи. Имаше конкурсни - те бяха на олимпиадно ниво, и някакви други - съответстващи на нивото на нематематическите гимназии, точкуваха ги и публикуваха имената на решилите ги. Имаше и едно руско списание "Квант". То беше супер. В него имаше статии и по математика и физика и много задачи. Впрочем "Квант" и сега излиза - извлачил съм си всичките му броеве от 70-та до сега - втори брой на 2008. Сега да съм ученик! До международни олимпиади не стигнах, до подборни кръгове в две години, втората в XI-ти клас и по математика и по физика. Но специално по физика нямаше много сборници, Имах само сборника на Голдфарб. И що изчисления на задачите по физика - с логаритмичните таблици на Брадис. Някаква специална подготовка нямахме - освобождаваха ни от училище по няколко дена за подготовка (самостоятелна!) и толкоз. Редактирано от - hamel на 21/6/2008 г/ 11:30:52 |
| Мале, ква завист бликна от караваджовото Хем се леела пот и била заложена простотия, хем го е яд че него не са взели да бачка за Бил Гейтс. Абе много смешно става, когато гледаш такива лафонтенови ситуации отстрани |
Разказът го има и в "Монитор". Мойте уважения към автора - такива заслужава всеки, който в наше време се опитва да каже на хората нещо. Може да не е добре литературно, може да не е внушително, може да няма рефлексия - но поне се опитва чрез думите да каже своето. Някои работи на автора съм чел. Добри са. Не по-добри и не по-лоши от разказите на куп съвременни автори /Стефан Кисьов, Алек Попов и т.н./. Но за изпшит? Нима никой не се сети, че това ще бъде внимателно прочетена и задължително осмислена /в рамките на възможностите и желанието / творба?/. А за някои ще стане една от трите, прочетени за цял живот.  Уж училището трябва да те води - и да започне от нейде си, от някаква база. Базата е класиката. Векове са минали, откакто са се появили някои творби, които и днес казват много. Та ако щете "Андрешко", "Една българка"/така предъвквана - и то най-вече от ония, дето не са запомнили нищо, освен кола/, "Косачи", "Албена", "Шибил", "Индже"... Хайде да не изброяваме. И сред тях историйката, пусната за изпита - някак си сивичка, елементарничка, епигонска, искаща да каже много нещо и не успяла даже да бъде запомнена.  Кой и по какви принципи определя темите за изпити? Кой в МОН носи отговорност? Техническа също - втора груба грешка е имало /повторение на въпрос/ след "загаТка"-та/. А министърът се хвалеше, че покривал теста за матура - и нищо не видял. Тези тестове също са контролирани УЖ. Изобщо - струва ми се, че няма случайност. Като деца си играехме с думите. И стигнахме до извода, че СЛУЧАЙНИ СЛУЧАЙНОСТИ НЕ СЕ СЛУЧВАТ!  |
| Разказът ми прилича като продукт на компютърна програма - от тия, дето ровичкат в бази -данни с думи и подреждат кръстословици ... А що се отнася до понятието "трансформиращ преразказ" (?!) - попитах дъщерята да ми го обясни. Така и не схванах дълбокия замисъл... И се зарадвах, че това не съм го учил. |
| Не мога да преценя дали точно този разказ на Деян Енев е подходящ за деца в 7 клас, но ми се струва, че посоката в случая е вярна. Имам предвид, че ако искаме да проверим дали децата могат да мислят, е добре да се дава на такива изпити непознат текст. Същото според мен трябва да е и на матурата - да приложат наученото като са анализирали класиците в анализ на нещо непознато като текст. Тогава заучени теми и клишета не помагат, а се вижда кой може да мисли. |