Отиди на страница:
| Добре де, майната му на Андрешко - тоя "мръсен хитър шоп", който не е лоялен към властта. Няма да се учим повече на милосърдие и солидарност, щото това са анахронизми. Ама нека ми каже някой, какво му е хубавото на тоя разказ - малко "разказ с неочакван край", малко "магически реализъм"и накрая - нищо! И какви са идейните позиции на автора - никакви! И у Джоан Роулинг също има вещици, ама те са с позиции, и нещо става - доброто се бори със злото и т.н. А тука вещицата се появява, фърля часовника и изчезва. И - край на разказа! А можеше Диан Енев да я сложи бабата върху една метла /марка Кавасаки или Мото Гуци/и да се получи "екшън с елементи на разсъждение". Ма не може така бе другарю Енев- поне да беше оставила някакво послание на децата таласъмката! Няма нищо, върху което да се замислиш.Мизернооо!!! Редактирано от - widenow на 21/6/2008 г/ 21:29:10 |
Караваджо, чакам те да си кажеш мнението за бугарите, обсъждащи Македония в съседната тема (Чужбина>Охрид). Специално за теб ги разбуних, понеже вчера ме докачи с онова изявление за палестинските дебати. Ако не щеш да пишеш, отговори с пантомима  |
| Ама много го зациклихте с тази Заложна къща на Енев. А класиката затова е наречена класика, защото всяко поколение намира нещо в нея, зависи как и кога ще му я поднесеш тази класика. За всяка книга си има време и възраст. И какво му е на Андрешко, прекрасен и за съжаление все актуален разказ. То затова е и класика де. Пък Шибил, господи, не знам, ама за мене е кощунство някой да казва, че Йовков не върши. То разни хора, разни идеали де. Пак цитат от некаква класика май. А що се отнася до отворения край, хайде сега, то има писатели и писатели. Има един, Джон Фаулз се казва и една прекрасна книга, Жената на френския лейтенант, там какви краища има. Ама хайде, да не се отплесвам в литературата. Нали сега не е на мода четящото поколение. |
| Ама аз не искам да се месиш. Питам какво мислиш за дебата - и дали откриваш разлики с ония евреи, дето си видял да говорят за Палестина |
| Дебат? Повече ми заприлича на махленска свада, ама както и да е... Караница между роднини е най-баналното нещо на света. Газенето с булдозери е друга музика... Редактирано от - Caravaggio на 21/6/2008 г/ 21:27:40 |
| Мммм, чудесен разказ на Деян Енев. Хубаво, че бяха тези матури, та да го прочета. Мммм, с удоволствие бих го преразказала, какъв късмет за невинните години,  Опааа, пардон, ставало въпрос за седмокласниците, още по-добре.  Но объркването ми дойде от това, че тук така сериозно сте се насмели един-друг, като че ли става дума за така ненавиждания литературен анализ на въпросния разказ, тоест, "какво е искал да каже автора" и "какви художествени методи е ползвал, за да го каже". Редактирано от - Сибила на 21/6/2008 г/ 21:36:14 |
Ти ме разбра, Караваджо, нали, глаголът е "насмитам" . Иначе, да, за смеене има доста, и аз се посмях, предполагам, на същото, на което и ти. |
| Виденов /ааа, имах такъв чудесен преподавател по стилистика в университета - проф. Михаил Виденов/, ти пък чак накъде далеч си се отнесъл.... Стига си ни, по домашному така, и Светослав Минков, роден в началото на миналия век, ех, пък ако неговата рентгенова дама бяха дали за преразказ - какъв родителски вой щеше да оглася родните простори.... |
| Сиси, доколкото си спомням идеята у Минков беше, че това , което виждаме - т.е. външния вид, тоалетите, то не е "ТО". Тая стара тема, обаче е страхотно барната в оная даоска притча от разказа на Селинджър "По-горе, билото, майстори". Бих я дал нея за преразказ !!! Редактирано от - widenow на 22/6/2008 г/ 01:04:31 |
| Дами и господа, народни представители, да, народни представители, няма грешка, малко или много, но всички тука са истинските представители на "този народ". По темата накратко - прочетох всичките постинги (ах каква красива, но НЕбългарска дума) и какво да Ви кажа. Определено считам, че класиката затова е класична, може би дори и романтична !-)), защото на умните и разумни личности, тя винаги ще им даде нещо ново, макар и духовно (не материлано за съжаление на съвременниците, пропити с финикийски дух), което да ги обогати, докато за другите, "модерните" дето се терзаят от красивото, в смисъл, че красивото, етичното и естетичното ги изнервят и изваждат от равновесие (и те не знаят защо, а може би всъщност знаят - те си знаят) и все гледат всичко да се нивелира, унифицира, редуцира до, симплифицира и прочие "цира"! Е, пък то на тях класиката винаги ще им пречи и то мноооо и винаги ще им бъде като трън в окото .... Има тука едни индивиди, дето си мислят, че като са ловки в боравенето със средствата на формалната логика, в плещенето на думи и нищонеказването, всичко им е позволено. Тия много искат да бляснят и все гледат да гризнат задните части на няколкото малко останали истински мислещи във форума. За Генек и Хамел ми е думата, (казвам, никого не познавам, нито кой кой е, нито на колко години, а и какво значение има това, нито къде си вади хляба - в БГ или чужбина), защото техните позиции най-много ми допаднаха. Гледам ги само как от време навреме, даже и малко мързеливежката ще поставят на мястото им новоглъмите орки, дето само знаят да мацат епитети, лепят етикети, недомлъвки, клишета, квалификации, тезиси, модернизми и др., но всъщност в резултат на това за тяхно съжаление ми заприличаха на десет литрова тенекия за сирене, в която отдавна няма нищо останало, освен силен мирис и ... въздух, който даже не е и под налягане. Може много да им е мука, но тези все още не се достигнали до това качествено състояние като четат нещо да го осмислят, не, те просто пърхат модерно като едни пеперуди насам и натам с цел и смисъл знайни само тям. Малко сложно го написах, но се надявам да сте разбрали гледната ми точка - най-малкото, ползувам се от статута си на новак  |
| Та като сме се заговорили за .........се сетих за оня виц - две кандидат-милиционерчета от училището в Пазарджик излизат в неделя градска отпуска и вървят по улицата. Единят вижда над една витрина "Топли банички" и казва: "хайде да влезем и да си вземем по една баничка , виж, пише "топли банички", а другия: " Недей бе, брато, не им вярвай на надписите... миналата неделя, гледам, на едно място пише "жени", а то........! Редактирано от - widenow на 22/6/2008 г/ 01:30:41 |
| "Ангелинка" пък какво ви пречи? Направо лично го приех. Относно изпита на седмокласниците - разказът ми хареса, идеята да се пише от името на някой от героите - също. Спомням си, че брат ми като се готвеше за изпит след седми клас беше писал, че баба Илийца преминава Дунава. Поправих го и му казах, че Македонски преминава Дунава, а баба Илийца - Искър. Детето много се притесни и угрижено взе да си повтаря - "Илийца-Искър", "Илийца-Искър"... Една приятелка пък вместо за баба Илийца, беше писала за баба Иваница... От моята подготовка за изпита за гимназията пазя много хубави спомени за учителката ми по литература. Накара да науча наизуст речта на Странджата, описанията на природата в "Андрешко", "художествените детайли" в "По жицата", описанието на Ниагарския водопад в "До Чикаго и назад" и ... Беше ми досадно, но в края на краищата си мисля, че не беше излишно. Тази жена ме накара да прочета и есетата на Цветан Стоянов, "Вино от глухарчета" на Бредбъри, Флобер... Поклон! |
| Крайно време беше стериотипа да се причупи. Дават им преразказ, а не анализ. Разказът го прочетох в интернет и не мисля, че би затрутнил децата.Крайно време е да се спрат частните уроци и старите клишета.Който може си го може. |
 на МОН за стремежа към осъвременяване на репертоара. Относно качествата на разказа няма да споря. Защото не го прочетох. А не го прочетох защото намирам конкретното съдържание за не особено важно (казвам не особено, а не съвсем). По-важното на този изпит мисля е да се преработи съдържанието, като по този начин се демонстрират определени умения. Оценява се качеството на преработката, а не на преработения материал. Това дори дава възможност при лош изходен материал, при преработката да се получи нещо по-добро .Второ, да кажа и аз нещо и по темата за класиката и съвремието. Вярно е, че има вечни човешки ценности, но също така е вярно и че формата и обстановката се променят и не виждам защо да не се търсят и възпитават ценности, но "облечени" в по-нови дрехи. Ама нямало съвременни примери. Категорично не мога да се съглася. Който казва това, значи не е търсил достатъчно. В краен случай, ако не намира в България да потърси другаде. Или в още по-краен да измисли сам ако е толкова претенциозен. А съвременните дрехи са важни. Защото в ученическата възраст (всъщност далеч не само), дрехите (външната форма) са много, ама мнооого важни. И като е така, намирам за безсмислено и крайно демотивиращо да се държим за баба Илийца и прочие архаизми. Не за друго, а защото с тях просто не се постига достатъчно добър ефект. Дори напротив - често се постига отблъскване от литературата. Сега не казвам, че класиката трябва да се изхвърли и забрави, но просто не трябва да е толкова застъпена, колкото беше досега. Което и МОН прави и за което още веднъж от мен. |