Отиди на страница:
Омръзнало ми да слушам мантрите на интелектуални пигмеи - ах, колко били ощетени, ах, ако не беше Караваджо, изумително, но сякаш слушам описанието на дудук - по цял ден мрънка и се оплаква колко е лошо положението СЕГА и колко хубаво било ПРЕДИ. Парадокс, а? Колкото до Брайтмана, струва ми се че имаш много грешен подход към него. И аз като разказах някоя друга случка преди време, първата работа беше да ме обвиниш в пъжа. Както и Марксчо, де. Значи почваш с "баналности", после директно обвиняваш в лъжене. Демек може свободно да се оплакваме от сегашното дередже, но дума да не се казва за соца - че хамел, Караваджо и Маркс++ веднаха скачат и обявяват всичко за лъжа и измама. За щастие не живеем в Средновековието вече, че да разчитаме единствено на избирателната памет и дори съзнателното послъгване на племенните старци. Точно за тази цел хората са създали сайтове като този - Натиснете тук |
| 1. Характеристика от кварталната партийна организация - Змея 2. Характеристика от университетската партийна организация - Мрх++ 3. Препоръки от двама (или трима) партийни члена - Хамел, Караваджо, Ганю 4. Характеристики за майка и баща - Димитрова |
 В тоталитарно време доносите вървяха безплатно ... С компромати и медиен шум сега , доста по-скъпо иде ... |
Какво да видим, веднага изскочи нещо по темата. Айде обяснете сега как са се изредили толкова лъжци - става комично вече  Жилища и лихвоточки Йосиф Швертнер, 58г., преподавател в СУ “Св.Климент Охридски”, София Завърших СУ през 1971. От 1973 започнах да спестявам за жилище за бъдещото си семейство, което се появи през 1978 г. С жена ми Красимира спестихме пари, но се оказа, че аз като кореняк-софиянец и безпартиен не влизах в онзи контингент, който (също не много лесно) получаваше жилища в “Младост” и други квартали – мечти. Не бях и сред приближените на върхушката на Математическия Институт, които по незнайни пътища получаваха жилища или бяха включени в прословутите три мегакооперации на БАН. Оказа се, че за моето семейство важи общият ред, т.е. констатацията, че жилища няма. Роди ни се дете. Живеехме в стая и хол с родителите ми на бул. Патриарх Евтимий. Често пъти семейството ни гледаше от платото под Черни връх комплексите на София и се чудехме как така няма и за нас една хралупа, там долу в това огромно море от жилища. Имаше групи за “крайно нуждаещи се”, но аз бях в безперспективната четвърта група. За да премина в трета група се наложи да “сключа” договор с родителите си, че живея при тях под наем, което си беше пълно извращение. Въпреки това жилище не получихме. Всеки октомври в един клуб срещу ВИАС се обявяваха продажби на нови жилища, но нашите “лихвоточки” не ни класираха. Минаха 10 години от брака ни, синът ни навърши 8 години. С жена ми бяхме натрупали цели 34 хил. лева (достатъчни за купуване на 2-3 жилища в брой, но такива не се предлагаха). И така жилищният ни проблем стана кошмар. Но тогава с маршове и фанфари настъпи ... 100 годишнината на Софийския университет (1988). ЦК на БКП постанови тържествено честване и “приласка” преподавателите с отпускане на 100 апартамента под наем. Наричаха се ведомствени апартаменти. И ето ... сред 100-те щастливци се оказа и моето семейство. Бях щастлив и окрилен – след 10 години брак – собствено жилище, макар и под наем. През 1990, 17 години след първите ми спестявания, успяхме да си купим жилището. Тези редове са предназначени за хората, които слушат, че по време на социализма е имало жилища за всекиго и то евтини. Нямаше жилиша за всички, а само за приближени на властта или работещи в такива предприятия, които се толерираха по някакви причини. И жилищата не бяха евтини. Парите за тях бяха проблем, ако неистово не се пестеше, какъвто беше случаят на нашето семейство. Даваха се заеми, но за сметка на огромното количество жилищно-спестовни влогове, които така и не доведоха в повето от своите притежатели до покрив. Не искам да съм черноглед. Като човек живял известно време в Германия и САЩ Ви уверявам, че и там, както навсякъде по света, жилището е голям проблем и огромна семейна инвестиция. Но никъде нямаше такава очевидна дискриминация при (не знам как да го нарека) придобиване на жилище, няма такива унижения и кастови ограничения. Да не говорим, че бе забранено да имаш повече от едно жилище (хората се развеждаха, за да запазят жилището на родителите си след тяхната смърт), че ако напуснеш дадено населено място до 2 години трябваше да си продадеш имотите там ... Това беше някаква неоформа на крепостничество .... Да не забравяме и понятието “софийско жителство”. |
| Доколкото си спомням за партийците толкова характеристики не се искаха - тях си ги бяха проучили при приемането в Партията и затова май минаваха само с характеристика от партийната си организация - затова явно другарчетата не ги знаят. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Ето и още едно разказче. Човекът е бил идеалист, но явно е запазил чувство за хумор: Три облаги Цветан Манолов, 72г., пенсионер, Враца Роден съм на 13 октомври 1932 г., в семейство на червар и тъкачка. Пълен пролетарски произход! Може би и затова отрано заживях с идеите на "Как се каляваше стоманата", "Разораната целина", "И сам войнът е воин", със стиховете на Маяковски, Младен Исаев, Пеньо Пенев, Вапцаров и Смирненски. Отрано се влях в редиците на "Септемврийче" - стигнах до отряден командир!, след това в РМС, ЕМОС, СНМ и ДСНМ (ранни имена на комсомола, б.р.). Бях председател на учкома. Тогава се заплених от идеите на бригадирското движение и то ми донесе първата "облага" от социализма. През 1947 г. , докато участвах в жетвената кампания, паднах от купен със снопи върху ритлите на волската кола, която ги возеше, и нараних белия си дроб. Прекарах по болници повече от половин година, местен от стая в стая по пътя до моргата. Оказах се инат - оживях! Явно за да се сдобия с втората си облага от социализма. Понеже бях признат от военната комисия за негоден за строева служба, ме пратиха... трудовак в мини "Горубсо" - "Южна Петровица". В оловно-цинковата мина под земята очевидно не беше нужно да можеш да маршируваш. Трябваше да копаш - норма като за малък багер, но турчетата, с които работех, я изпълняваха без проблем. Помагаха и на мен. Пак тръгнах от мината към моргата, и сигурно този път щях да стигна, защото службата през 50-те беше три години. Но имах късмет - след конкурс "надписване на папки" - аз пиша красиво с технически шрифт, завършил съм строителен техникум - станах ротен техник. Всяка вечер отчитах работата на взводовете в ротата. Взводът обаче на партийния секретар почти редовно се оказваше последен. Злобата на този човек се оказа голяма и по негов рапорт бях свален от писарството. Заради брат-фашист, избягал в Германия. А аз нямам и никога не съм имал нито брат, нито сестра! Както и да е, започнах кариерата си в цивилния живот, устремен към сияйните върхове на социализма, на път към третата му облага. Буквално го строях - бях строителен техник. На 1 април 1964 г. Партията ме "удостои" - така се казваше тогава! - да бъда директор на Стопанска дирекция за изграждане на населените места - Враца. Работех денонощно Ръководех и лично участвах в подготовката, проектирането, инвестирането, контрола, приемането на готовите жилища в целия окръг. И така до един фатален ден на 1979 година, когато в кабинета ми влезе някаква мижитурка, призната за активен борец през 1978 година. Предстоеше продажбата на готови апартаменти и този юнак поиска да избира жилище без ред, най-напред. Обяснявам му реда - че трябва първо да го представят от окръжния комитет на БПФК (борците против фашизма и капитализма, б.р.) и когато му дойде редът, ще избира. Не се сдържах и завърших с въпроса: "Абе вас докога ще ви признават за активни борци, не се ли свършихте вече?" Бяха минали 35 години от 9 септември... Оказа се обаче, че новият активен бил селски на тогавашния първи секретар на окръжния комитет на партията Нано Лалов. Това лице - и до днес не му знам името - ме наклепало пред местния Първи, че съм казал: "Абе не се ли свършихте вече, вашата мама? Докога?" И станах по-черен от дявола. Започнаха тормози, разследвания, търсеха под вола теле... Накрая без причина ме уволниха дисциплинарно и ме наказаха с "последно предупреждение за изключване от партията". И това след 15 години образцова служба, след стотици построени обекти, след няколко ордена, вкл. "Народен орден на труда - златен". Какво съм преживял тогава, само аз и жена ми знаем. Често ми минаваше през ума да скоча от балкона и да сложа край на този кошмар. Така се отблагодари социализма на един верен негов син. |
| Нищо не се опитваме да "подменим", и никаква особена "истина" не се опитваме да наложим. Живели сме по същото време с лошите и хубавите му страни. И когато някой тръгне да раздува едното от двете, се дразним, нищо повече. Особено, когато го прави нескопосано като Брайтмана. Аз, персонално, не си спомням да съм мрънкал за нещо в този форум и, колкото и да е странно, съм съгласен с Манрико, че с мрънкане никъде не се стига. Редактирано от - Caravaggio на 22/6/2008 г/ 16:04:19 |
| Истината на дудуците е проста и ясна истина - стани ти за да седна аз. Другарите се бяха накичили с привилегии по всички линии и зорко бдяха някой, който не каскет като тях, да не се доближи до нещо, което те считаха че им принадлежи. Характеристики, доноси, насилие всичко, което служеше на каузата им, беше добро. Когато демокрацията ги изрита започнаха да тръбят колко било хубаво по онова време и колко било лошо днес. |
Мали-ий Зевзечето го мислех за дружка, за интелегентен лютеничар, па той излезе номенклатурна партийна секретарка и вече прави „списъци” с неблагонадеждните. Честито Зузи! И в „списъка на КОСТАДИНКА” бех на челна позиция. Ся при мене работата е по-друга. И при камунизъма пак ме слагаха в „списъка” ама не кат „политически враг”, а като „по-умен”. Партийните секретарки и тогава и сега се плашат най-много не от полит.неблагонадеждните а от умните..  |
| Брайтман, никого в нищо не обвинявам и не пробутвам никаква своя истина. Аз ти говоря с факти. С риск да стана недопустимо конкретен, ще ти кажа, че за аспирантския конкурс, за който Манрико пише страховити работи, сведенията ми са от първа ръка. Един приятел, приет в Морското у-ще във Варна, 40 дена след влизането му е бил отстранен за кофти произход. Завърши ТУ-Варна, почна работа и подаде документи за редовна аспирантура в СССР. Влезе си като момченце, завърши я, защити се и т.н. Въпреки произхода. |
Ганюг, шъ ни дави в казана с лютеницата, садистът му със садист... Давай да емигрираме по далече, докато е време ...  |
| Динаин, не ми се меси в дискусията, тъй като не съм съгласен и с двете - ярко очертани - страни. Обаче, нещо ненаред има в дадения от теб пример. Йосиф Швертнер, 58г., преподавател в СУ “Св.Климент Охридски”, София Завърших СУ през 1971. 58 годишен - значи е роден 1950 - почти набор. Завършил 1971??? На 21 години? Та той на 16-17 ли е влязъл? Без казарма?  Вярно, при нас имаше един Владко Симеонов, баща му беше главен редактор на "Народен спорт" и момченцето, прието в 11 клас в партията, без казарма беше първокурсник в СУ през 1973 година. Комсомолски секретар и т.н. Ние - отслужили /по закон!/ двадесетгодишни мъже и някакво хлапе, ученичка...  Ето защо не съм склонен да възпявам миналото - Зевзека изобщо не е прав за науката, но има нещо вярно в бълването на удобни кадри. Ние започнахме около 30 души на бригадата в Плевен, есента на 1973 година, а после...После като започнаха - подводничари, парашутисти. И се увеличавахме... Съкратирантът ми беше архитектура. И при тях така. Но да се върна на твоя човек /евреин, както разбирам - затова ли му вярваш?/. Нещо не е наред с думите му!  |
| Глупости, никъде няма да ви давя. Комунизите бяха специалисти по давенето. Аз ще ви почерпя с гроздова и лютеница и ще ви слушам с удовоствие как хленчите и мрънкате за онова време. И ще се радвам, че е минало бешело... |
| Впрочем, ти не даваш годината на записа, та може и да греша. Но вторият ти пример е много добър. Отрано се влях в редиците на "Септемврийче" - стигнах до отряден командир!, след това в РМС, ЕМОС, СНМ и ДСНМ (ранни имена на комсомола, б.р.). Бях председател на учкома. Тогава се заплених от идеите на бригадирското движение и то ми донесе първата "облага" от социализма. Типичен дребен човечец. Бил пионерче и комсомолче/ чак отряден командир бил!/ - келепир има, станал /ами - тук сте прави със Зевезека, направили го/ шеф и нейде нагазил лука. Малко трудно ми е да приема, че човек от определена номенклатура /а този е бил!/ ще говори така откровено с непознат и ще "излива" /както твърди/ антикомунистически и натишуробаджанашки настроения/. Не станало каквото си мислел, оказало се, че и за другарите ДОРИ е прекалено тъп и - недоволен! Както Асен Агов, Стоян Ганев, Георги Панов и куп други некадърници, опитващи се да осребрят некадърността си в дисидентство. Още повече, че не видях някакво образование ПОСЛЕДОВАТЕЛНО да е завършил. Имаше една наредба 2 - по нея може би е "удостоен" с диплома? Изобщо - по-внимателно със свидетелите. Субективността винаги е водеща. |
| Генек, аз не напразно съм ти казвал че си глупав и предубеден. Тъпичък си, аз ли съм виновен за това?! 1. Ако си беше напънал малко мозъчните клетки, щеше да се досетиш че разказът не е писан през 2008 г. Представи си че е писан примерно 2003 г., тогава авторът е бил на 58 г. и всичко си идва на мястото. 2. Знаех си че името няма да остане незабелязано. Не познавам човека и не знам какъв е, но ако го "дисквалифицираш" заради необичайното име, то явно си точно на нивото на хората, които той и множество други описват в спомените си. |
Gan(ю)гоТрий ... Партийните секретарки и тогава и сега се плашат най-много не от полит.неблагонадеждните а от умните.. Нас само Aknaton можа да ни оцени...  |
Генек, спести си критиките, не съм ги писал аз разказите. То е ясна програмата ти - ако е бил комунист, е "дребен човечец", подлога, не може да му се вярва; ако не е бил комунист, е некадърник, оправдаващ провалите си с дисидентство, не може да му се вярва. Значи важното е какво казва - ако хвали соца, може да му се вярва, ако не го хвали, не може. Нали така?  |
| Зюзи, засега най-вече ти мрънкаш, а ние слушаме. Иначе, добре би било да си пийнем ракийцата заедно, обаче с друго мезе, ако не възразяваш |
| Възниква уместният въпрос ще настъпи ли най-накрая време, когато реформите ще свършат и ние българите ще се насладим да живеем в една докрай реформирана страна. (Перифразирам!...) Разбира се, всичко, което в историята е започнало, рано или късно свършва. Но кога и как? Ако България не изчезне, то краят на епохата на реформиране не се предвижда в обозримо бъдеще. Едва ли днешните българи ще могат да присъстват на такава сцена - с бурни аплодисменти, преминаващи в овации и възгласи на трибуната илиза президентът и обявява: "Преходната епоха на реформи завърши. Най-после, уважаеми българи, от утре ще живеете в развито, а по-късно и в пълно капиталистическо общество. Задачата до сега беше да се разруши комунистическата социална организация и създаде нова по западен образец. Но затова е необходимо историческо време, така че до пълния западнизъм ще трябва да почакате както вие, така и вашите деца и внуци. Такова нещо не се прави само с нареждане на висшата власт. Нужна е мобилизация на цялото общество." Необходима е смяна на поколенията, хората трябва да забравят за разрушаването на "комунизма", да изчезне базата за сравнение, и тогава времето на недоносения, недоразвит или развит социализъм и комунизъм ще изглежда така, както поискат реформаторите. И точно тази е задачата на т.н. "социални реформи" сега и през следващите десетилетия. Редактирано от - Zmeja на 22/6/2008 г/ 16:37:28 |
| Момци мили , Който не е бил "ни риба , ни рак" , малко знае за онези времена ... На някой се случвало и по-сложното , в една ситуация да бива "нездрав тип мислене , но наше момче" , а в друга , "наше момче , но със склонност към нездраво мислене"... Безсрочната резолюция към такива "момчета" , беше една - работа за двама и растеж на място ... Животът не е само в черно и бяло ...  |