Отиди на страница:
| Че какво и е лошо на двупартийната система? Защо ни плашат с нея? Нямало да има плурализъм? Че то си няма по начало. Защото има само и точно два вида политическо мислене - ляво и дясно. Всяко "трето" е измекярлък между тях. Защото едно добро, зряло "дясно" управление знае как и доколко да вкара достатъчно социална защита в политиката си, че да не се разбунва обществото. И обратно. Светът и мисленето ни са по начало бинарни. . После, в големите партии е много по-трудно властта да се узурпира от малка група. А заради мажоритарния избор те са пълни със ярки личности, които се дебнат един друг за фалове, и като се сбърка - няма прошка. Което е квинтесенцията на демокрацията. И изобщо не може да се стига до положения тип изкуствена засада - на "незаменимия лидер". А ако се стигне - значи наистина е гениален. Именно явлението Човек-Партия е политически безсмислено. |
Дърти реалисте, съвсем сериозно ти предлагам да се прекръстиш на Дърт идеалист  По същество (и накратко) - двупартийната система е лоша с това, че е (само) двупартийна. Т.е. числото две е малко. Така, като два мобилни оператора бяха малко и беше необходим трети за да паднат цените.... С една дума, повече значи повече - повече партии значи повече конкуренция и съответно по-добро качество. А и света е доста шарен за да го вкараме само в две идеологии. Да не говорим пък, че вече партиите не се различават по идеологиите си, а по други признаци - напр. експертен капацитет и пр. |
| 80% от хората в България харесват чалгата. 50% биха крали, ако имат такава възможност. 30% са полуграмотни. Каквато и да е избирателната система - положението ще си остане същото! Не виждам смисъл, защо изобщо се правят избори! |
| Сирена, идеята е - първо да има конкуренция, и второ - тя да е качествена, да работи. Числото две е минимално необходимото. А ако то не работи - то и три няма да върши работа. Което и наблюдаваме. Важно е самите условия на играта да "пържат" участниците да се конкурират. Иначе става като в твоя неудачен пример  - един монопол и на десет да го разделиш, все е монопол. Мобилните оператори поевтиняват заради ЕС, отворен пазар. |
Напротив реалисте! Примера с мобилните оператори и яловата конкуренция между тях е от повече прекрасен. Видяхме как като бяха два, конкуренцията между тях беше главно на телевизионния екран и в областта на лотариите. Имаше дори слухове за картел... С появата на Вивател цените паднаха значително. Малките падания на роуминг и СМС са заради директиви на ЕС и в никой случай заради отворен пазар. Напротив, както и при партиите, пазара на ГСМ услугите е затворен (в страната) и силно регулиран. Поради което е слабо конкурентен. Дори появата на Вивател, макар и много положителна, вече се изчерпи. Вивател си намери нишата и се отказа да се бори за повече. И цените вече две-три години са си почти същите като при влизането й на пазара... Извод: системата трябва да позволява лесно "опресняване" на играчите защото застопоряването на кои да е от тях, води до тяхното "ояждане", окопаване и спад на производителност и конкурентност. А по-добрата система в това отношение е пропорционалната. |
 Мили Дъртий  , Консолидирането на Фор-ума ни около ефективната идея за Промяна на политическата система , е своеобразен индикатор и за актуалната способност на обществото , то да стига до нея ... Сам разбираш , че докато без вярна оценка за нейното състояние , трудно ще сетим общата си рецепта за нейното лечение ... Приоритета е , така да мотивираме личното си участие във Фор-ума , че да се сбираме около възможното решение на обществената проблема , в качеството си и на общностен , граждански субект ... Не е лесно , но за да я променим , ние сме длъжни да вкарваме повече общество в политиката ... Другото е говорилня ...  |
Как политиците да работят на ползу роду, а не на ползу джобу Има само един начин - с примка на шията. Крадеш - увисваш. Поне за следващите 50 години.  |
| Отново споделям , Партиите ни са в длъжност , да сторят своята политическа оценка за стореното от тях в смяната на системата и родния преход към демокрация , като я докладват пред обществото ... След това , то ще си смята проблемата , щото е негова ... Обществото е самоорганизираща се система ... При тези комуникации , още повече ... |
| когато вкараме в затвора поне 10% от тези дето ни "оправят" последните 20 години може би ще се намерят и политици които не работят ексклузивно на "полза джобу". докато няма категорична репресивна мярка спрямо т.нар върхушка и държавен управленски елит промяна няма да има. Нов бардак със стари к*ви не се прави. Ако се придържаме към софтуеърна терминология - начинът за провеждане на изборите е просто "фиичър" към основната програма и не следва да се бърка с бизнес логиката зад управленския модел и поведение. |
Брайтман, и ти си май непоправим оптимист Смисъла на малките партии в парламента е да дадат представителност на повече избиратели и да формират динамични мнозинства по различни въпроси и тези. А не по всеки въпрос да има само две страни. Тезите, за които говориш и обединяването около тях на практика не се случват при двупартийна система. Гласуването в огромната си част (или поне по по-ключови въпроси) си е (дву)партийно. Т.е. желанията и очакванията от двупартийната система в края на краищата се израждат до по-малко конкуренция и от там по-лошо качество. А за далаверата на депутатите - както сам казваш, каква далавера е една депутатска заплата  Далаверите са в управлението (което трябва да е отделно) и следователно една малка партия не може да прави далавери. Но повече малки партии в парламента могат да контролират голямата, която е взела управлението. |
| Колеги, броят на партиите и на партизаните им е обикновена дъвка. Необходими са дългосрочни стратегии, каквито България от 20 години няма. Само тогава флуктуациите в ляво или дясно от центъра на вашите "динамични" мнозинства няма да предизвикват катаклизми и катастрофи. Защото: Този, който не знае накъде върви, не отива никъде. |
| Сирена [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 1560 Дърти реалисте, съвсем сериозно ти предлагам да се прекръстиш на Дърт идеалист По същество (и накратко) - двупартийната система е лоша с това, че е (само) двупартийна. Т.е. числото две е малко. Така, като два мобилни оператора бяха малко и беше необходим трети за да паднат цените.... С една дума, повече значи повече - повече партии значи повече конкуренция и съответно по-добро качество. А и света е доста шарен за да го вкараме само в две идеологии. Да не говорим пък, че вече партиите не се различават по идеологиите си, а по други признаци - напр. експертен капацитет и пр. Създадено: 22.7.2008 г. 12:24:23 Сирена, ако повече партии значи повече конкуренция и съответно по-добро качество, при наличието на няколкостотин партии у нас България би трябвало да е най-доброто място за живеене в света от всички гледни точки. А партиите вече не се различават по идеологиите си главно защото са креатури на една и съща сила - политическата мафия, която обяздва народа и го прави послушен. Другата сила е сила на книга, формално, доколкото в конституцията е записано, че цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Време е да се появят и партии, които да се опитват да направят формално записаното в конституцията реалност. Пък дали и кога и доколко ще успеят е друг въпрос. |
| Брайтман! ами направо един диктатор избиран на конгрес на БКП по решение на политбюро, пък парламента да се събира три пъти в годината за да одобри формално за пред света решенията на ръководните другари, депутатите да се издигат единствено от ОФ, и за всяко място да има само един кандидат. Тази Ваша идея е интересна . Само махаме БКП, политбюро, Оф-та и прочее защото ни е ясно , че около диктатора има много потомствено некадърни лапачи.Освен това задоволително късно установихме , че няма отърване от тези мишоци.Ще обявим изборност на диктатор, може пък да се намерят кандидати. При липса на нашенски мачо става и външен, имаме натрупан известен опит.Защо трябва да е от партия.Да носи измислената политическа отговорност ли?Я по добре да си носи персоналната-такава.Парламента ще го има , но в намален състав , избран по посочените в по горните постинги начини. Множко е в момента бройката, която търка столовете, когато е там, случайно или по нареждане.Например има известни нормотворци, говорещи леко завалено, поради интелектуалната натрупаност на знания по политически бизнес, който нямат и пет дни присъствие-те защо ни са? Орязване на безбройните партии, пръкнали като сергии на женски пазар, предлагащи едни и същи продукти от един производител с различни опаковки. А диктаторчето ни трябва , за да бие със сопата.Само ще му разрешим да бъде за по кратко време, докато разчисти боклука.Без сопа няма да има управия в тази страна След това вече можем да си направим нещо като държава, белким умниците , дето се разбягаха по белия свят се върнат и съберът труповете на падналите в боя .Кой за кокъл, кой от глад, кой опраскан от диктаторчето. Щом една жена го разбрала това, някоя си Тачър, Маргаритка.едно нежно същество е поискало тояга, то какво остава за нас балканските пичове! |
| Докторе , Дългосрочната стратегия за развитие , е длъжност на обществото ... След като то си формира Субекта , който да я систематизира ... Проблемата не е партийна , а обществена ... |
ако повече партии значи повече конкуренция и съответно по-добро качество, при наличието на няколкостотин партии у нас България би трябвало да е най-доброто място за живеене в света. За съжаление има и други фактори (което не значи, че трябва да се откажем от този). Като основен фактор (за дереджето ни) намирам липсата на разделение на изпълнителна и законодателна власт. Тази липсва позволява на взелите властта да я имат цялата - част от една партия (или коалиция) приемат закони, а друга част ги изпълянва. Резултат: първо, закони удобни за управляващите и второ, липса на качествен контрол от страна на приелите законите. А партиите вече не се различават по идеологиите си главно... ... Аз казвам: главно защото едната идеология преди 20-тина години претърпя съкрушителен провал. А който смята, че броя на конкуриращите се субекти на който и да е пазар е без значение, значи не разбира нищо от пазар . |
Абе мили хора , като защо не ви светва още , че в Ново начало биваме и сме в длъжност да сторим радикална смяна на субектите в пространството на политическото си общуване ...  |
| Сирена: Но повече малки партии в парламента могат да контролират голямата, която е взела управлението. Или пък по принципа разделяй и владей по-лесно да се купуват малките партийки. Я вижте какво представлява коКалиция за България и колко партийки, движенийца и прочие организацийки влизат в нея! Проблемът е в това, че засега не е създаден надежден механизъм за въздействие на конституционния хегемон - народа и управляващите не искат да го създадат, защото нямат сметка, а народа не е дозрял до стадий да си го извоюва и наложи. Достатъчно е да си припомни нулата референдуми, проведени за две десетилетия в страната. Влошаването на положението в страната обаче постепенно ще отваря очите на повече хора. |
| Като казваш , длъжен си и да го вършиш , Брайтман ... На първо място и време , във Фор-ума ... Не се събираме , Приятел , защото по различни нива на абстрахиране летим , а така и различно сещаме проблемата си като обща ... Накаква нарцистичност ни яде ... |
Аз спирам до тук. Резюмето ми е: който иска двупартийна система (добре поне, че за това се съгласихме), да натиска за мажоритарни депутати. Нямам достатъчно "наблюдения" за да споря дали и пропорционалната система също води до двупартийност. Мисля си, че дори и да води, то е по-слабо и ще стане по-бавно (а времето винаги е фактор). А мога пак да се върна и на първоначалната си теза, че избора на депутати не е най-важен. Най-важно е да има реално разделение на властите - независимо избиране на изпълнителна и законодателна, като всеки избор е по средата на мандата на другата власт. Това е основното за мен. Лек ден на всички. П.С. И пак да кажа, че примера с мобилните оператори (а вероятно далеч не само) ясно показва какво значи да има повече играчи на пазара... И отново казвам - всички тези разсъждения ги правя с уговорка ако имаме президентска република и разделение на властите. Ако пък ли сме си република с тоталитарна (парламентарна) власт... нямам какво да кажа изобщо. |
| За жалост повечето български политици ( а и лаиците извън управлението) си останаха с удобното марксово определение за пазара като стихиен регулатор. И понеже засадиха около тази крива пътека и гора от криви закони, направиха всичко възможно хората да се изгубят, макар да носят карта и компас. Та сега 7 милиона нещастници си мислят, че като има Закон и Пазар, всичко се решава автоматично и от самосебе си. За това малцината, които крадат вече 20 години продължават да подхранват илюзиите, че моделът е верен и "пътят е страшен, но славен". Като Райчев, който преди няколко години в този вестник написа, че "преходът е свършил"...Великият Криминален Преход. |