БУРГАС
Отиди на страница:
Старшо, мани дивотиите, я кажи сега - що на картинката песъко е черен?!  На туй отгоре с печати от кубинки... А? |
... да поръчкаме, викаш ... ..ето мястото за бг-кубинки :-)) ... невгаш ..Редактирано от - Старшината на 08/9/2008 г/ 22:47:10 |
| Благодаря на Караваджо. В нашата къща баща ми, лека му пръст, хоби въдичар и голям спец на рибни манджи си коландреше сам солената хамсия / в добре измита тенекия от маслини/ и правеше фантастични домашни консерви от есенен сафрид и илария. За едната заргана пуста, беше готов да мръзне и денонощие. Помня от най - ранното си детство и делфиновото филе. Акулата той не я уважаваше. Прояде филето и на стари години и то покрай приятелчета които влизаха навътре с лодка и се гмуркаха с харпуните. За мидено ястие мога да извърша убийство. Може би защото така се научих да плувам в морето. В басейн - ясно ама вода без дъно - шубето е голям страх. Била съм 2-ри, 3-ти клас. На Галата сме на излет. Родителите ни си гледат плажа и биричката.Приятелите плуват и се кефят, аз цамбуркам на дюшека. Промъкна се един хубостник, издърпа ме във водата, а отдолу камъни, обрасли с миди. Страх я било глезлата да плува...  |
| Леле пропуснах тарама хайвера. Най-вкусен е от кая, според мен. /Говорим за морски риби, нали, шарановия не е по темата/. |
| Това - кая - някаква риба ли е? Подобна консистенция на тарамата съм виждала само в есесесер, имаше една суперевтинка Икра минтая, не го знам тоз минтай каква риба е. Същите зрънца, само че жълтеникави, не розови, и пак много солени. Онези там хора, нали нямат традиции в разбиването, си го потребяваха намазан в микроскопични количества връз филийка с масълце. Вярно, не станах мукает да се опитам да го разбия, но сигурно добър щеше да бъде резултата, щом и от един грис се получава...  |
| Това каята е риба, мадам, черноморска, много вкусна и наричана още попче. Точно тези жълтеникъви зрънца зреят в моя хладилник по година, две, обилно осолени, после се разбиват, първо на ръка, задължително с дървена лъжица и добавяне отвреме на време олио, добавя се сух хляб - без кората - класиката е с бял, лук, лимонов сок , прясно изцеден, в никакъв случай заместител. Миксерът влиза в роля на един много по - късен етап. Тъй като в началото зрънцата се смачкват с дървената лъжица и се иска и сила и чалъм да не си пресечете хайвера, по -добре с това да се заеме мъж, притежаващ нужните компетентност и опит. На мен ми разрешават при подобна мкулинарна операция само да чиракувам. Цедене на лимон, добавяне на олио по команда, отваряне на биричка на баш майстора и пр. Неразбит хайвер, доколкото ми е известно не се продава, трябва да си уловите рибката сама. Към горепосоченото, ако и Вие като мен не обичате особено бира - сухо бяло вино. Добър апетит |
| Продава се неразбит хайвер в едни бурканчета и му казват тарама-хайвер. Хайвера от кая го събирам в малко бурканче, осолявам го обилно и след няколко дена си го разбивам без кой знае какви особени хватки - една супена лъжица неразбит хайвер, една филийка хляб (с кората) накиснат във вода или мляко и започвам бъркането (дали на ръка, дали с миксер - както дойде), наливам олио на око и пак бъркам, после овкусявам с малко лимонов сок и мъничко настърган лук. Никога не се е пресичал. |
| Бирата я уважавам, но не с риба. Бира с риба ми напомня страшничките руски пив-барове, където правостоящи, в ръка с огромни халби бира, едни много специални субекти вадеха от джоба си, обикновено завити във вестник, някакви сухи риби (ама не като нашите чирузета), а огромни некви, плоски, чукаха ги да омекнат малко и си ги цепеха на конци. Това с бира - никогиж! Естествено, бялото вино е другарчето на рибата, има някои позволени отклонения в канона в посока на лекото червено или розе, но те са специално уговаряни. Общо взето, голяма част от рибните деликатеси са женени за водката, няма как... За хайвера - паралелни спомени със същите ингредиенти. За улавянето на рибето - не съм опитвала още, но що е живот, пред мен е... Като планинско чедо единствените ми спомени от ловене на риба са в искърските бързеи, където вуйчо ми ги ловеше с вилица (всички вилици на баба бяха изкривени по този случай), а дори и с голи ръце, с отместване на камъка. И то си е един друг спорт, в по-други условия, също така живописни. Редактирано от - Геновева на 10/9/2008 г/ 18:31:56 |
| Защо все пак не оценяваш умилително-умалителната форма? Ми страшни бяха, сама девойка там да влезе - нивгаж! Безопасни бяха само кафе-мороженые, блинные, пелменные и подобни наивни места. И много централните и скъпи ресторанти, и то пак, хм.... в най-добрия случай за две девойки. На пръстите на едната си ръка мога да ги изброя последните, за толкоз години. |
| Подобен пив бар имаше и в Прага, в долната част на Вацлавака - на мостчето (Мустек). Тъмен, огледала, без столове, почти само бира продавха там. И некви хлебички (сандвичи)... Колкото и да е странно, но точно на това място хлебичките, бяха винаги стари, сухи и безвкусни. Не, големи риби нямаше. Или не си спомням да е имало. Странни субекти се мотаха из това място... После този пив бар го реституираха много брзо след копринената революция. Ама, това е вече друга история. |
...еййй, бг-любознанието не е имало мера нивгаш .. на коя нормална девойка би минало през ума да не заобиколи един почтен пивной ... А? Ааа? ...  |
| Ха, колко интересен паралел за цивилизацията в консумацията. В Прага съм била пет години години преди да бъда в Москва. Влизала съм си навсякъде сама. А такива малки, квартални, схлупени кръчмици, на последна спирка на трамвай, наоколо тъмно, а светлината на кръчмето мъждука, вътре една стъклена витринка с 5-6 вида салати по 100 гр. - йедноу деку, дето му се викаше, а баш по темата, от едро нарязани парчета херинга с лууук, хубавите хлебчета в кошница, и апарата за точене на наливната бира. Двама трима самотни квартални пияндета на една масичка, и ти влизаш, та си поръчваш, та приседнеш, докато чакаш нарядко вървящия трамвай. Никакво притеснение. Тази история - невъзможна, в Москва на 70-те години. Верно, за наяждане имаше много хубави местенца, общепитовски точки, както се вика още. Ама за кеф и сръбване - не. И като бях в преходния период, да речем, преди 7-8 години, пак понятието - кафе на тротоара, квартално кръчме - нанай. Сега може и да се е променило, ама пък за средна ръка хора пак не може. Бе това град, дето да не можеш да си седнеш, да си погледаш нещо, да се порадваш на хорския поток около теб, на речта, не ми го хвали. Елементарно първо ниво на сивилизасион е - сама жена да си седне спокойно и да си консумира каквото си ще. Фаст фууд и барачките естествено не влизат в сметката. |
... бургаска е темата, ама да кажа ... русия си е страна на рускинчетата ... те си знаят ... е, и ний, мужиците, си поназнайваме малко, ама ще си траем, ч е е т е м а Б у р г а с к а ...  в ред. апа украинчетата к'во знаят, лелееееее ... 'ма некога, сега - едва ли .. Редактирано от - Старшината на 10/9/2008 г/ 22:59:34 |
| А за вепршове с зели и кнедликами по-добре да не мисля, че още утре фащам самолета за златната столица. Да, Прага си беше много спокойно местенце...И после се започна - дойде революциятя, а скоро след нея и българската мафия. Години по-късно разбрах, че с Иво Карамански сме кръстосвали едни и същи площади. В различни посоки, обаче. |