БУРГАС
Отиди на страница:
| Верно е .Ма некой колега , па бил той и от ниската земя би казал:и уискито и кокошката , па и още нещо...Не мога да се сдържа да не пийна едно за негово здраве Натиснете тук Бравос и да живей! |
Бирник, гарузите са осолените дробчета на паламуда и черноморската скумрия. Някога, когато Поморие, Созопол и Несебър бяха рибаски градчета таз дробчета се подреждаха със сол в дъбови качета и се затискаха здраво отгоре.... Страхотен деликатес след това... върху препечена филийка с мАсълце и с поморийска ракия или кой квото пие.  Питай Керпедена, той по-добре разказва.  |
Както казваше един колега , бургазлия, от ВИИ "Карл Маркс":"Напика ми се устата"  Това мезе носи всичко!!! |
Някога, когато Поморие, Созопол и Несебър бяха рибаски градчета Имаш предвид второто българско царство? |
| Е не чак дотам. Докъм 70-та някъде. Тогава все още рибарските мрежи не бяха само за декорация. Верно, отдавна беше.  А гарузите са смертелно мезе. Да. Ама вече ги няма. Щот то си иска майсторлък и време, а рибарите станаха хотелиери и кръчмари, и Метро е основният източник на едни и същи дълбоко замразени полуфабрикати, поднасяни с различни имена. Уви.... |
| IN MEMORIAM За чируза. Ех, ние софийски чада, какво сме знаели от тез риби? Носеха, носеха, паламуди - пресни, татко ги солеше по някакви негови рецепти. А също и солени, веяни и т.н. Но всяка есен лято, когато се прибираха нашите от морето, носеха, обикновено една кесийка, от онез, бакалските, жилавите, бежавите, пълна с чирузи. Твърди, ако те ударят по главата, контузията не ти мърда. Но не за това се ползваха. И започваше тайнството, когато вечер ще идват на тати гости на ракийка. Иска се време, все пак, не могат така да се поднесат, това да не е руската суха вобла, дето направо се гризе. Първо се препичаха на котлонче, леко да се опърлят. След това се завиваха в кърпица, да се задушат и омекнат. Помня, че и ги начукваха в кърпицата с дървено хаванче. Обелваха се и се нацепваха на филенца. И след това простичкото - в олийце (зехтин нямаше, да покиснат). Не си спомням колко. След това се вадят, с лимонче и мнооого, много копър, чак да ги покрие. Може просто така, да си боцнеш, а може и на малка филийка ръжено хлебче (някой помни ли ръжените хлебчета по 6 стотинки), с тънко намазано масъл-ЦЕ, и парченцето чироз отгоре. Куда, куда, куда вы удалились, весны моей златые дни? (не важи само за любовни възпоминания, за кулинарни също става). |
| И за тези, които са виждали риба само в чиния - разликата между заргана и змиорката е синьозелената средна кост. Мдам. |
Куда, куда, куда вы удалились? Прожитых дней листаю я страницы, Как много в них печальных дней и бед. За то, что мне ночами так не спится, Я не прощу вам никогда, о, нет! Куда, куда, куда вы удалились? Куда от счастья вы подались прочь? Вы мне опять сегодня ночью снились, И я о вас проплакала всю ночь... Где вы сейчас, и кто там с вами рядом? Умчались вы в туманы и дожди! Возможно вы кому то и награда, А мне тоска и боль в моей груди. Куда, куда, куда вы удалились? И кто в беде сумеет вам помочь? Вы мне опять сегодня ночью снились, И я о вас проплакала всю ночь... |
| Чироза също е скумрия, млада. По-възрастните си спомняме на филма за Петко войвода как на вечеринка у тях пееха старата градска песен "Чироз се носи в морето, песен любовна той пей" Чироза е жив, още не осолен. Това не е наша измислица, взето е от популярните тогава неаполски канцонети. В "Марекиаре" например има как рибите се "любуват" Quanno spоnta la luna a Marechiare, pure li pisce nce fanno a ll'ammore В захласването по рибите има голяма доза лицемерие - малко хора у нас обичат риба, камо ли па солена. Друг "хит" беше акулското осолено филе, на една екскурзия до Калиакра специално ни водиха учителките в Българево (Гявур суютчик) да си купим. Всяка къща имаше, първия срещнат човек отвори саята и извади достатъчно филета. Трудно се ядеше, макар хич не евтино. Подобно едва съедобно филе от паламуд ми попадна по-миналата година. Виж, руснаците знаят да правят риба, ама може би само в Америка. Редактирано от - Чичо Фичо на 08/9/2008 г/ 01:28:34 |
| Ох, пък снощи се сетих за солената хамсия. Изчистена рибка по рибка на филенца, в тенекии ги редяха, ред морска сол, ред хамсийки, най-отгоре пергаментова хартия, дъсчица и голям камък, и да гний на тъмно и хладно.... месеци минаваха докато мазнинката избий отгоре и се поеме от пергаментовата хартия...чак тогава почвахме да вадим...по малкичко, щот свидно...измием филенцата, подсушим и с олио от буркана с маслините (тва беше номера, като нямаше зехтин, Геновева ).... по-нежна рибка от солената хамсия не съм яла... Бирник, и тя много носи... ох. Тва акулата не се ядеше през онез години. Хвърляше се. Но после, като почнаха да орат морето с РК-тата и рибата намаля та чак изчезна, дойде модата на акулата. Дет казват хората, като няма риба и акулата е риба. Лицемерие, вика Чичо. Ми то си личи кой откъде е.  Редактирано от - Simplified Solutions на 08/9/2008 г/ 07:13:24 |
В захласването по рибите има голяма доза лицемерие - малко хора у нас обичат риба, камо ли па солена. Друг "хит" беше акулското осолено филе, на една екскурзия до Калиакра специално ни водиха учителките в Българево (Гявур суютчик) да си купим. Всяка къща имаше, първия срещнат човек отвори саята и извади достатъчно филета. Трудно се ядеше, макар хич не евтино. Подобно едва съедобно филе от паламуд ми попадна по-миналата година. Виж, руснаците знаят да правят риба, ама може би само в Америка. Ох, ох...това уики ще те довърши ! Спри да го четеш , то за тебе е като Енциклопедията на Хъркимър...ще загазиш некъде с тез масивни енциклопедични познания...Кои учителки водеха в Българево , бе човече ? Тия от повеляновското основно училище ? Нали във Варна си учил?Що щат даскалици от Варна в Българево за акула , мигар по Варненска няма?Ама ти си бил голяма работа , бе Фичо?Малиии, хубаво , че си в Манхатъня ... представих си те постоянно в България.... нееее!!!!! |
Аз пък си мислех, че темата е за Бургас, а не за аквакултурите, ама като е тъй, аз съм голям любител на манджи всякакви, приготвени от черноморски миди, ония големите с черно-сините черупки. Даже знам какво ще ми кажете за пречистващата им функция, няма да ми се отяде, не бойте се, ами дайте някоя бургаска рецепта.  |
| Гледам, пиша чирО/Уз по два начина. По съм склонна на О-то, но съм срещала и с У. Простено ми е, понеже не гледам в енциклопедии, не съм такъв човек. За солените хамсии - ах, къде изчезнаха едни големи кръгли тенекиени кутии с гръцката осолена аншуа. Също в едра сол, вадеха ги, изтръскваха ги от солта и ги продаваха на кило. И по тях си имаше масраф, да го киснеш, да го обелиш и т.н. Сега вече филенца в бурканчета, тцц.... Ние, лицемерите, които се захласвахме по рибата само в софийските магазини - спомня ли си някой старите рибени магазинчета в София, дето имаше от пиле, пардон от риба мляко, с тенекиените тави, в които имаше и прясна риба, спомням си заглавията - пресен черноморски сафрид, и т.н. Сьомга не си спомням да е имало, абе бедняшка работа. Имаше и тарама хайвер - и разбит, и за разбиване - също ритуал в къщи, триене до отмаляване в дървената гаванка, за развиване на бицепси много полезно. Има някакви остатъци все още от тези магазини в София, ама не то, не то....  |
| Здравке, ето ти една рецепта: - в дълбока тенджера се запържва малко чесън - сипват се мидите (добре изчистени, стърчащото водорасло трябва да се изскубне) - по желание малко бяло вино (не е задължително), пресен магданоз - държи се на бавен огън, захлупена десетина минути, докато се отворят мидите - неотворените миди се изхвърлят, останалото се яде Забележка: колкото по-южни са мидите, толкова по-добре. Добър апетит! |