Отиди на страница:
"Щамът Андромеда", издаден през 1967 г. е с цена 0, 68 лв. През 2002 г. струва 6, 75 лв. Ето ти тук безплатно Крайтън на руски и английски: Натиснете тук То компютрите и интернет освен за мрънкане по форуми, и за друго стават  А иначе двете позиции "може да няма, но каквото има да е евтино и да ми дава някой пари, па макар и малко" и "нека да има всичко на свободни пазарни цени, ще се постарая да спечеля, за да си купя каквото искам" очевидно няма как да се примирят. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Да, това знаем всички за Жан-Пол Сартр - че е войнстващ атеист, такъв са ми го преподавали и в университета, но ето какво пише проф.Томас Молнар професор по Френска и Световна литература в Бруклин Колидж, “Jean-Paul Sartre, R I P: A Late Return,” in “National Review”, New York, 11 June 1982, Vol.34, Issue 11, page 677; ОБРЪЩАНЕТО КЪМ БОГА “Почти през цялата си кариера философът Жан-Пол Сартр беше войнстващ атеист. Въпреки че понякога политическите му убеждения бяха в конфликт с Марксисткия материализъм, всъщност те бяха изключително близки до най-тираничните Сталинистки доктрини. И все пак, през последните месеци от живота на Сартр се случиха някои изненадващи обрати. През 1980 г. той беше почти загубил зрението си и силите си, но все още беше запазил непокътнат своя здрав разум; именно тогава Сартр се приближи твърде много до вярата в Бога, а може би се случи и нещо повече. Тази история може да бъде разказана накратко, но с необходимото уважение. През последните години от живота на Сартр един бивш комунист-маоист, Пиер Виктор, беше постоянно до него. В ранната пролет на 1980 г. те двамата водиха диалог на страниците на ултра-лявото списание “Nouvel Observateur”. Достатъчно е да цитираме само едно изречение от думите на Сартр, за да можем да оценим до каква степен той е приел благодатта на Бога и идеята, че човекът е сътворен: ‘Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога.’ Привържениците на атеистичния екзистенциализъм ще забележат, че с това единствено изречение Сартр се отрича от цялата си философска система, от всичките си доскорошни убеждения, от целия си живот. Краят на тази история, за съжаление, никак не е поучителен. Житейската спътница на Сартр – Симон дьо Бовоар – се държеше като ограбена вдовица по време на неговото погребение. По-късно тя публикува книгата си “Сбогом на Сартр”, в която злобно атакуваше Сартр заради неговото религиозно обръщане. В своята книга тя пише: ‘Сартр дълго се противеше на религиозните изкушения от страна на Пиер Виктор, но накрая се предаде. Как да си обясним тази изкуфяла постъпка на един предател?’ – пита тя глупаво. И след това добавя: ‘Всички мои приятели, всички Сартърианци и целият издателски екип на списанието “Les Temps Modernes” са потресени също като мен и ме подкрепят в моя ужас’. Пред нас се сблъскват ужасът на мадам дьо Бовоар и религиозното обръщане на Сартр. Безспорно, истината е безкрайно по-близо до слепия, но все още виждащ, стар философ.” |
Сибила, не е хубаво така - "Пушкалото от стената" още не е гръмнало...после знаеш ли колко претенции ще ти предявят за "Равен старт"?  |
| Това, което съм чел за Сартр (и куп други) в "Интелектуалците" на Пол Джонсън, ме кара да си мисля, че тези хора са се интересували преди всичко от своята собствена персона, веруюто им към даден момент е било просто инструмент за привличане на внимание към собствената уникална, гениална и неповторима личност на принципа: "Не ме гледай какво правя, слушай ме какво казвам..." |
Има резон в думите ти, Мики, виж и това: “БЕНИ ЛЕВИ: Ти веднъж ми каза: ‘Аз често съм говорил за екзистенциалното отчаяние, но всъщност това са празни приказки. Аз говорех за отчаянието, просто защото другите говореха за него, защото беше модерно; по това време всички четяха Киркегор.’ САРТР: Точно така. Лично аз никога не съм изпитвал отчаяние; нито за миг не съм мислил, че отчаянието е част от моя характер. И все пак, аз бях склонен да приема, че отчаянието играе важна роля в живота на другите, просто защото те непрекъснато говореха за него. Но това беше временно явление, което съм наблюдавал и при много други философи. Обикновено в началните етапи на своето творчество философите възприемат дадена идея от хорските приказки, на която придават прекомерна важност. Но по-късно, постепенно те спират да говорят за тази идея, защото осъзнават, че тя е напълно лишена от смисъл. Тогава философите разбират, че всъщност са били повлияни от слухове и празни приказки. БЕНИ ЛЕВИ: Можеш ли да кажеш същото и за така нареченото екзистенциално страдание? САРТР: Аз никога не съм изпитвал такова страдание. Просто това беше едно ключово философско понятие от 30-те до 40-те години на ХХ-ти век. Това беше едно от понятията, които ние непрекъснато използвахме, но за мен то не означаваше нищо.” (Виж “Le Nouvel Observateur”, 10-16 март 1980, №800, с.56; виж също “Hope Now: The 1980 Interviews”, University of Chicago Press, 1996, 55). Виж статиите |
 м-м-м, да...Излиза, че прилагателното пред екзистенциализъм е безпредметно, по-скоро има значение самото понятие екзистенциализъм (от ит. esì stere = съществувам)... това не е никаква философия, това си ПР: "Не ме интересува дали пишат добро или лошо за мене, важното е името ми да бъде изписано без правописни грешки...", както казваше един |
| Ох, много интелектуално стана тук. Ако чета още малко ще вземе да ме заболи главния мозък. Мисля спешно да отида на щанги, дано ми поотмине малко. |
А ако, освен това, погледнеш по внимателно кривата на Лафер ще видиш, че максималните постъпления в бюджета се реализират при... 52% данъчна ставка... Като погледнахме внимателно кривата, ей тук, забелязахме, че за 2004 г. Норвегия събира 10% от БВП при 28% данъчна ставка, а Исландия събира 2% (без малко) от БВП при 18% данъчна ставка както САЩ при 35% данъчна ставка. Като оставим настрана алогизмите на кривата -нула приходи при 100% облагане и при 0% облагане, тия 52% как ги диференцирахте - на око? или включихте осигуряването, ДОД, ДДС и акциза в геометрично събиране? А местните данъци и такси? А като се вгледам и в нашата практика по събираемостта на данъците, виждам, че "постъпленията" се отчитат през 2005 Валентин Захариев, а постъпват следващите години, ако изобщо постъпят. До какво може да доведе едно "облекчение" за един "гигант" на "national security related industries"! Между другото, когато имаше облекчения при данък-оборота за книгопечатането в началото на 90-те, сергиите бяха заляни с порнографски издания. Та проблемът не е в данъка, а в игнорирането на знанията и уменията при управлението на държавата, а част от знанията се разпространяват чрез Книгата. |
Тъй де, товарищ Маузер, и без това Жан-Пол Сартр го е казал: l'intellectuel est quelqu'un qui se mê le de ce qui ne le regarde pas. Интелектуалецът е някой, който се бърка в това, което не го засяга.   |
| Димитри, напълно съм съгласен с оценките ти за финансовия министър, обаче да знаеш, че не си прав за къщичката на Сервантес. Има такава и е превърната в музей. Намира се в Алкала де Енарес, на 30 км. от Мадрид, Ако искаш, като дойдеш в Мадрид ще те зеведа. Това е къщата в която е живял известно време като млад. Типична испанска къща с патио. Сред експонатите са издания на Дон Кихот на много езици, включително на български, но то е много неугледно и старо. Все си мисля да взема да купя едно прилично издание и да им го подаря. Иначе Сервантес си го обичат испанците. Друг е въпросът колко го четат. Самият той е имал бурен живот и много е страдал. Май затова е успял да напише това което е написал. Например загубва подвижността на лявата си ръка си в битката при Лепанто през 1571 г. Тогава европейската ескардра предвождана от испанците нанася решително поражение на турскоя флот и пресича завинага турските мераци да контролират западното Средиземноморие. Турският адмирал Али е посечен от испански роб, гребец на флагманската галера. Фенерът на галерата се пази в манастира La Virgen de Guadalupe, които за испанците е нещо като Рилския манстир за нас.Такива ми ти едни работи. |
| У Дания винаги мирише на гнило! Явно др.Орешарски го гласят за посланик при "Детския Принц" - да си вунка и мирише на воля...  |
| За екзистенциализма, за книгите и техните цени, за четещите и за времето: "За да бъде всичко изчерпано, за да се чувствам по-малко самотен, оставаше ми просто да пожелая да има много зрители в деня на моята екзекуция и те да ме посрещнат с викове на омраза." /Албер Камю, Чужденецът, С., Народна култура, 1979, с.89. - В едно томче с "Падането", цена 0.65 лв. при средна заплата около 200 лв./ |
| На Сартр приписват репликата: „Израел е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого евреин, без да те изкарат антисемит.“ А България е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого бандит и той да бъде награден с орден Стара планина или да стане рицар на нещо-си. |
| Маусе, няма логика да е от италиански, щеше да е езистенциализъм, ако идваше от esistere.На френски си е exister и оттам си идва.Пък и не съм чел да е знаел италиански, в колежа е учел гръцки и латински.Или ти знаеш? |
| Apolitichen, Защо ли ми се струва, че си прочел постинга ми като дявола евангелието... Държавите, които дадох за пример бяха Дания, Швеция и Финландия... Не на последно място, защото тези три държави са сравними с Бг във всякакъв смисъл - население, ресурси, потенциал... Тези, за които ти говориш са съвсем друг случай (несравним с България), защото: 1. Норвегия ИМА НЕФТ 2. Исландия има САМО 200, 000 души население е безплатна термална енергия 3. САЩ имат 300, 000, 000 души население и незнам си колко самолетоносачи + стотици хиляди войници в Персийския залив...  Така че, гледай пак кривата... в тези 52% ВЛИЗА ВСИЧКО - преки данъци, осигуровки и т.н., което по един или друг начин се преразпределя от бюджета В едно си прав, обаче. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДДС-то само по себе си - по-важното е КАКВА ПОЛИТИКА ПРОВЕЖДАШ като цяло дадена област (образованието) - насърчаваш, неглижираш или ликвидираш...  |
Тъй де, товарищ Маузер, и без това Жан-Пол Сартр го е казал: l`intellectuel est quelqu`un qui se mê le de ce qui ne le regarde pas. Интелектуалецът е някой, който се бърка в това, което не го засяга. Аха разбрах. Значи комшията под мен, вмирисан пенсионер, който постоянно си вре гагата в това защо ползваме толкова много вода е интелектуалец. Ами льоша работа са това интелектуалците, на такъв ако му кажеш: "Шшшш мумийо, спри да смрадливиш щото щи падне лицето" най-вероятно няма да ме разбере и ще трябва да му обяснявам надълго и нашироко. Мдааа тАжна работа |