Отиди на страница:
Ачо, всъщност да: коренът на думата е латински...  после се е модифицирал при навлизането в различните неоромански езици... |
| Братя Стругацки, "Куца съдба", 2006 г. (12 лв. - за информация на Манрико): "....Кой каквото и да говори, обаче цялото им начинание с определянето на НКЧТ (най-вероятното количество читатели) е простотия и прахосване на народни пари. Както повечето дълбокомислени начинания, свързани с литературата и изкуството като цяло. Виж ги ти! Наслагали шкафове за сто хилядарки, само за да докажат, че ако книгите на един писател се издават, той ще има много читатели, макар че може и да не са чак толкова много; и обратното - ако не се издават, ако този кучи син го кара само на пост и молитви, тогава този мизерник, този вредител, изобщо няма да има читатели. Или още по - яко: ако се издаде един том, да речем, проза на Александър Сергеевич Пушкин и успоредно се издаде романче на Тоалет Клозетов Клозетич за страстите в леярската кофа, Пушкин ще има много повече читатели. Това, всъщност, е всичко, което той се опита да ми вмени. Е, плюс може би елементарната мисъл, че хубавото е винаги хубаво, а лошото е невинаги лошо..." |
Бре, голяма дискусия! Още нещо - който иска да чете (а не да "притежава" , може да ползва библиотеки, интернет, коопериране на приятели (клуб за четене, аз бях направил 1-2 - в чужбина) и др. Ама на хората не им се чете. Колкото и да се оплакваме от ДДС или от държавата. Пък може след време и да почнат да четат. Аз съм го изчислил - като удоволствие, дължина спрямо цена, преносимост, прекъсваемост и т.н. - прочита на книга е по-добре от отиване на едно кино, гледане на 2-3 ДВД-та или няколко часа ТВ по кабелната. Кирекгор не беше ли ерген. Макар "Дневникът на Дон Жуан" да е страхотно психологическо четиво (горещо ви го препоръчвам, наред с "Опасни връзки" е сред най-добрите описания на емоционални процеси), той май няма никакъв практически опит с жени. Два пъти (май) отменил годежа си и накрая на нея й писнало. Пък той страдал до края на живота си. Или нещо такова. |
Екзистенциализмът обясняват със Сартровата теория : l'existence pré cè de l'essence - съществуването предшества същността, т.е. раждаш се, съществуваш, но в началото си с нищо, никой, а изборът и отговорността какъв да бъдеш е напълно твоя. За френскоговорящите: Натиснете тук Самият термин "екзистенциализъм" приписват и на Албер Камю /Чужденецът/, но самият Камю е имал много разногласия със Сартр и е отказвал да го етикетират като " екзистенциалист". Идва от френското existence /коренът е, естествено, латински - съществуване, немско dasein |
| Баси - изпотрепахте се да си показвате "вагоните" пред Д.И.! Чело коте книжки... Явно все още има надежда... Форуме, благодаря!  |
| Мики, ставаш смешен и ми писна да се занимавам с теб. Малко факти за България: Ставката по Корпоративния данък през 2003 г. беше 19.5%, а приходите от него като процент от БВП бяха 2.5%. Ставката по Корпоративния данък през 2008 г. е 10%, а прогнозираните приходи от него като процент от БВП са 3.7%. В действителност данните за полугодието показват изпълнение на планираните годишни приходите от 67%, т.е. приходите ще бъдат още по-големи до края на годината. Сигурно твърдиш, че ако направим ставката 52% ще имаме още по-големи приходи, а? УАХАХАХА |
| Чета само като прост математик. Турил съм гранично условие: приходи > 0; БВП>0 (Не може да има Държава без приходи) и се замислих за променливата "данъчна ставка". Кое точно е "движещата сила" за осигуряването на приходите: ставката; съотношението ставка/преференции(укриване); неспазването на закона (разходите на данъчните спрямо сигуряваните приходи); производителността на труда или всичко едновременно? До тук, явно е, че няма да имаме "гладко изпъкнала" крива, сиреч ще има повече от една "екстремна точка" - 52-та процента. Та хвърлих поглед на "реалните" стойности. Няма лошо да се сравняваме с Финландия, Австрия и кралствата Дания, Швеция и Холандия, лошото е, когато някой пледира за икономическа зависимост, а тя е приложима избирателно. А Дания, с 20% ДДС върху книгата, е сочена за "най-икономически щастливата страна", защото датчаните били с най-голямо доверие към управляващите ги. Явно последните могат да "пишат" вместо проста "комуникация" с плацикане в СПА център, а народът чете (развива си мисленето) за да е щастлив вместо сървайвърване в просто блеене (по Манрико-мрънкане) до видиотяване. |
| Браво, добре е казано! КЪМ АВТОРА: Примерът със Сервантес и Испанците не е единствен. аз се сещам за поне още един: за Хашек-Ярослав -писателят, не Доминик - хокейният вратар и чехите. В прага е много трудно да се намери нещо хашеково, освен кръчмата "у калиха", в която е запивал героят на Хашек - Йозеф Швейк. Иначе е пълно с всякакви сувенири на мрачния гений франц Кафка. Дори когато питах за Ярослав Хашек в книжарници и магазини за сувенири, ме гледаха странно. Не го познават....Такива ми ти работи... |
| STARSHI, С риск да ти стана още по-смешен...  Защо изобщо се занимаваме с подоходните данъци??? Нали се досещаш, че в Бг (а и не само там) приходната част на бюджета се крепи на косвените данъци... ДДС, братко!!! При това системата е доста точно оразмерена - понеже в Бг почти целия доход се потребява (а върху потреблението се плаща 20% ДДС), значи, на практика, ти събират веднъж 20% върху дохода + 10% преки данъци + пенсионни + здр. осигуровки... колко станаха???  |
| Джейн е четиринайсетгодишно английско момиченце, с изпъкнало и навирено задниче, едва завряно в удивително тесни панталони. Всяка сутрин тя вперва замечтан поглед там, където слънчевото отражение блести в морето на изток. Зад нея е авренското козе стадо, събрано от Мюмюн, синделски циганин, който се е главил пастир за по един лев на глава добитък на месец. Плюс по една бира за него и Джейн, привечер, когато се приберат от къра. Мюмюн изчаква девойчето да вземе сутришната си доза романтика и леко се покашля. Тръгват надолу, от Аврен всички пътища водят надолу, към едни тучни ливади. Кимам им за добро утро, тя ми се усмихва и като че ли за оправдание промълвява - There's No Place Like Home. Спомня си Дувър, високия бряг. Обзема ме тиха ненавист към родителите и – военни пенсионери, по на 45 години, дошли тук да си профукват парите и завряли чедото си в тоя генгерлик. Миналата година я записаха в авренската прогимназия, но както се очакваше, експериментът приключи с потресающ ефект и нулев резултат, научи се да приказва криво ляво, но учителите не и дадоха диплома. Тогава бащата реши, че от Джейн нищо не става и я даде да учи занаят при Мюмюн. По обяд вече жегата е непоносима, стадото и двамата пастири са някъде навътре в гората. Козите и те не шават. Слънцето е високо и не блести вече в морето. Бавно се нижат тези часове и аз постепенно забравям Джейн, всеки си има кахъри на този свят. Малко преди залез отиваме до Каплата. Отдолу се прибира стадото и запречва цялата улица. Джейн размахва двуметров кривак, мъчи се да отмести стадото и реве с пълен глас: - Ърть, дъйба твойтъ мамъ, дубитък, дъйба! Ърть! Баща и и толкова не може. Дон |
Не знам за вас, ама от скромният ми опит с момиченца с навирени задничета, мога да кажа че тази джейн има нещо по тъмен цвят на кожата  , т.е. на задничето де |
| Статията е хубава, в смисъл, че е хубаво и интересно написана! Тезата в нея обаче ........ Не мисля, че ако книгите са по-евтини, повече хора ще ги четат. Практиката сочи, че повечето хора четат елементарните книги - тип "Арлекин", Дан Браун и прочее повърхностен популизъм. И Пауло Куельо, който обаче само си го купуват, че е модерен, ма не го четат, че им е сложен. Стойностните книги си имат своя аудитория, която си ги купува, независимо от цената. Тази аудитория няма да почне да си купува повече книги, ако са по-евтини. За да купя книга, първо гледам дали ще ми е интересна, после й гледам цената, а не обратното. Ако една книга не ми е интересна, и за лев да ми я дават трудно ще я взема. Обратното пък - ако държа да имам дадена книга, ще намеря начин да й платя цената. Има и една междинна категория - книги, които би си купил, ако не струваха толкова много. Но до тази категория допират само запалените книгомани. А те са малко в нашето общество. Както, прочее, и във всяко друго! И датското вкл. |
