Отиди на страница:
| Капитане, не е носталгия това, което описваш. Носталгия е да ти липсва уличката с акациите, нищо, че и е разбит паважа. Носталгия е да я няма синята планина, която си гледал десетилетия от прозореца си. Носталгия е да ги няма приятелите, пръснати кой-знае къде. Носталгия е да не можеш да отидеш и да си поплачеш на гроба на баба си в трудни моменти. Твоето е "жалба за младост". Но това е друга тема. |
| Господа, рарешавам си да отговоря на онези, които са дали умни реплики на моите думи. "Calina Malina babajaga2-2, противоречиш си във втория пост. Хем съветваш: "Вземете всичко хубаво, което носите в себе си от БГ", хем: забравете че сте българи. Потопете се в средата и изчезнете в нея. "" Не съм се изразил правилно може би. Става дума да вземеш всички предимства, които си придобил в БГ (образование, опит, знания и т.н.) и да ги приложиш в новата земя, като забравиш разликите които имаш първоначално с хората от новата земя. Може би хората от новата ти земя нямат някои твои добри качества - тогава използвай тези качества за да се издигнеш по-бързо от тях. Най-тъпото е да мислиш непрекъснато с категории "Аз" и "Те". "Аз" съм един от "Те". "S_parameter Фактът че пише в този форум пртиворечи на това което казва и всъщност все пак гледа назад към България." Никога не съм казвал, че не чета Бг вестници, ако имам свободно време - това си е развлечение. Но никога не съм мислил да се връщам в БГ за постоянно. Затова казвам "да не гледат назад" - да знаят че всички мостове са изгорени. Малко авантЮристично, но много функционално. Не бих се върнал в БГ дори да ми предложат 10 пъти по-голяма заплата. Понеже: 1. Не се знае колко време ще я вземам тази заплата. 2. Не се знае кога мутрите ще отвлекат близките ми 3. Голямата заплата не ти осигурява усмивките на хората по улицата и т.н. |
| Бългериан, патосът, с който хвалиш сам настоящето си битие в материалното му измерение, е сам по себе си признак, че те стяга чепика някъде, и то много силно. Истински щастливите хора рядко говорят двуседмичните пликчета със чековете, на които жените им се радват и съзерцават пред камината след вечеря, лаптопите си или колите, които карат, а говорят за други неща. Но denial-a е все пак защитен механизъм, макар и патологичен, и се налага да се използва, за да не ти гръмнат съвсем бушоните... |
Мили Авторе , тежка ти анкета ... 
Caravaggio е направил един превъзходен опит да преведе това неописуемо (и гадно!) чувство "носталгията" на грубия човешки език!  Редактирано от - Пламен Пенев на 23/9/2008 г/ 21:42:00 |
| С риск да засегна чувствата на много хора, но мечка - страх, мен - не страх: Носталгията е убеждище на песимиста. (разбира се плагиатствувам малко от д-р Джонсън). П.П.Киселите краставички от каца "Плод Зеленчук" са изключение. Както и първата либоф  |
| боико яла да ти покажем монета от 1926 година която е още в обръщение ама в странство дето не са се били за свободата на народа и дето не правят референдуми само през 1946 в името на народа |
| Meto ot Interneto Aз поне не съм от засегнатите! То би било все едно да се засегна от необмислени подмятания за течащия ми нос по време на миналогодишната ми хрема...  |
| Бабаяга2-2, съгласен за изгарянето на мостовете обаче това не лекува носталгията, по скоро облекчава. Мето, песимистът е добре информиран оптимист... |
| Моят любим виц Излязъл татко глист, и син глист, да позяпат малко природа навънка, и както си зяпали и се наслаждавали, синчето попитало: Аве тате, кажи ми защо вместо да отидеме да живееме сред тез тучни поляни, под това топло слънце, ние сме се завряли в тоз мръсен, рунтав гъззз? Татенцето отговорило кратко и тъжно: Родина сине, родина.....  |
paragraph39 [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 35183 Скрий: Име, IP Емигрантството е "хазарт"! Горко на НЕуспелите емигранти! Блазе на успелите емигранти! Горко и на Нацията, която "ражда" емигранти/ особено, ако те са КАЧЕСТВЕНИ представители на тази Нация- защото в нея НЕкачествените й представители ще стават все повече и повече и тази Нация- и държавата й!- ще стават НЕобратимо все по-НЕкачествени!/! Горко на оставащите във все по-НЕкачествената държава на все по-НЕкачествената Нация! Блазе на Нацията, която привлича качествените имигранти! Пара, ми то вече се почна Ако имаш път, мини край Русе да видиш колко малко кучета и котки са останали  |
Сократ-май [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 4999 Скрий: Име, IP И като стана дума - имам чувството, че руснаците не са много приспособими в чужда страна, или във всеки случай значително отстъпват на българите по тази линия. Не знам дали съм прав. Много си прав даже За съжаление, има вариант все пак да се приспособят, като дойдат на тълпи, и вкарат балканските си навици и на работното място Или както казват хората, има само два вида руснаци, пияни до козирката, или току що изтрезнели...за малко. Ония вторите за които това малко е цели 5 дена....са много жалка картинка, направи да ги съжалиш, и да им сипеш един стаканчик |
| Какваджио и Пламене, Именно това се опитвам да разгранича, ама явно говорим от различни емоционални позиции. Аз не оспорвам, че носталгията, Караваджио, е тъгата по акацията и планината, дето ги няма. Ама тя х ги няма и в България и в чужбина – акациите ги изсякоха, а планините - застроиха и омърсиха. Приятелите и купоните ги няма и в България и в чужбина – всеки търси мястото си поединично, щото времената са други и не става „колективно”. Гроба на баба и мама са в България, но гробищата са други – големи и запустели. Това ми беше мисълта – че всеки в носталгията търси оправдание и извинение за невъзможността и/или нежеланието да продължи напред (в България и/или в чужбина), търсейки спасение в хубавите спомени от миналото. И именно ТОВА е „жалбата за младост”, за която говорите. Пламене, аз преболедувах носталгията ( а НЕ „жалбата за младост”) преди години, познавам я. Достатъчно е да поплачеш на някой пресен гроб и на твоето рамо да поплачат някои очи – за да разберем, че никой не е вечен и всичко е относително и трябва да му се радваме, докато го има. И че трябва да се върви напред с усмивка. |