Отиди на страница:
Щом е скъпо платена не е експлоатация, а fair share. Мдаа, Круелка не е чела Маркс. За наказание да напишеш 100 пъти "Един призрак броди из Европа". Сега обяснявам - един наемен топ-мениджър с 1-2 милиона годишна заплата е експлоатиран наемен работник. Ако продаваш от един казан варена царевица на улицата, ти си собственик и средна класа. А ако наемеш едно цигане да продава вместо теб, вече си капиталист-експлоататор и гледаш отвисоко оня мениджър. Той пък стяга революция заедно с цигането, за да ти еспроприира казана за царевицата. Айде сега кажи "мерси" и бягай да си пишеш домашното, да четеш Маркс и да гледаш през прозореца броди ли призракът  _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Не съм оптимист, нещата няма да се оправят, не и с новото чалгамутренско възпитано поколение... Мунчу,  Според мен "архитектите на прехода", онези сиви кардиналчета, които размътиха водата, за да могат по-добре да изловят рибата в собствената си мрежа недооцениха именно този "страничен ефект" - профанизацията не на едно, а НА ЦЕЛИ ДВЕ БЪЛГАРСКИ ПОКОЛЕНИЯ (нали не сте забтавили, че тази година набор '89 имаше абитуриентски бал  )Сигурно са си мислели: "няма страшно - у нас е и хляба и ножа, ние създадохме мутрите, политиците, бизнесмените; ние забъркахме тая каша, но във ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ, КОГАТО ПОИСКАМЕ, пак ние можем да възстановим реда..."  Да, ама не, защото с МИЛИОНИ говеда, които нито се водят, нито се карат, които през живота им не им се е налагола да СПАЗВАТ КАКВИТО И ДА Е правила, които считат за връх на житейския успех носенето на масивни ланци в автомобил-кабрио, движещ се в насрещното с 200 км/ч... РЕД ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАЛОЖЕН... дори силово. Или както беше в диалктиката: количествените натрупвания на чалга-мутренска профанизация са довели ДО НЕОБРАТИМИ КАЧЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ и обществени деформации, които не могат да бъдат коригирани с простото "въвеждане ред"...  |
| Манрико, ти къде продаваш царевица...та да си купя на едро...че и на Круелка да препродам, а ония дет излизаха от Мерил Линч с кашончетата сигур носеха в тях кюлчета със злато и на теб само го показваха, а Манричко...Ха ха. |
| Мунчу е най-близо до истината за емигрантите от високо ниво. За другите, които плачат за ракийката и т.н. - няма смисъл да се губи време да се говори. Много важно е как тръгваш. Ако тръгваш с поглед назад - почти сигурно е че си изгубен. Няма да се чустваш добре ни тук, ни там. Но ако тръгнеш с поглед напред, като знаеш че НИКОГА няма да се върнеш в миризливата дупка, тогава е много по-лесно. Аз съм много доволен, че тръгнах така - с поглед напред, така тръгна и дъщеря ми. Затова нямаме никакви проблеми с носталгията. Ние сме хора на света, излезли от терора на мутрите, чалгата, идиотите, дребните душици в БГ и т.н. Та да върнеш някого с такова мислене в БГ можеш само с вериги. А носталгията: както ми казват хората, които я изпитват, тя е копнеж по дадена страна но ВЪВ ВРЕМЕТО когато ти си живял там. Сега и да се върнете, всичко ще ви бъде чуждо. |
Добра работа, Бойко! | И един съвет към хората, които искат да емигрират с поглед напред - забравете че сте българи. Вземете всичко хубаво, което носите в себе си от БГ, но го приложете на новото място в ТЕХНИТЕ условия. Тогава ще успеете. Потопете се в средата и изчезнете в нея - пълна адаптация и самоопределяне като американец, европеец и т.н. Само тогава ще сте добре. Повтарям - говоря за емигранти от висока класа. Другите, гурбетчиите - не заслужават внимание. |
бабамияга ма отряза - за една глава лук ма няма, мене гурбетчията. Слави само хакъна емигрантите, с докторат, мускули на Роки и бачкатор като текезесар същи. |
| babajaga2-2 :"забравете че сте българи" То така, ако се забравяше лесно...  Никой не може да забрави, че е българин, където и да се намира по света! Редактирано от - потребител,07 на 23/9/2008 г/ 15:45:14 |
Ние сме хора на света, излезли от терора на мутрите, чалгата, идиотите, дребните душици в БГ и т.н. Та да върнеш някого с такова мислене в БГ можеш само с вериги. Комплексар си ти, байно. Хора на света НЯМА, това че си се преместил някъде не заличава това какъв си, няма (все още) световно гражданство, има национално такова. Друг е въпроса, че според мен емиграцията има и този добър ефект, че прочиства обществото от шлаката и от измекяри като теб! |
Друг е въпроса, че според мен емиграцията има и този добър ефект, че прочиства обществото от шлаката и от измекяри като теб... Стоянчо, май ти звучиш като комплексар... Вярно е, че човек не може да забрави, че е българин, нито има такова животно като гражданин на света, но да не забравяме, че емиграцията обикновено е съпроводена с изтичане на мозъци, а шлаката... тя винаги си остава на дъното на казана...  |
| Като глеам какво чистичко и спретнато общество без шлаки сте останали тама.... Стоянче , нищо лично .  |
babajaga2-2, противоречиш си във втория пост. Хем съветваш: "Вземете всичко хубаво, което носите в себе си от БГ", хем: забравете че сте българи. Потопете се в средата и изчезнете в нея. "  |
Като глеам какво чистичко и спретнато общество без шлаки сте останали тама.... Мен пък не ми се мисли ако бехте останАли кво щеше да е  |
| айде стига с тая висока класа. колко са тия като проценти от всичките? има ли изследване? колко от избягалите тукашни декани са декани и там? кой работил тук на ниво МС без значение главен специалист или главен секретар работи по тамошните министерства? масата и 90% определят нивото - другото е орнамент; дори и бляскави изключенията са безсмислен фокус. |
 Сълзи ми горят очите , като мисля Хърватия , Словения , Словакия , а отскоро и Сърбия ... Мики Маус , Мунчу , точни бивате , братци ... Живота си в България и по-иначе можем да сторим ...   |
| Не бива да съдим, само Господ може да съди. Като се замисля, съм имала възможност за емиграция през тези дълги години на прехода. Но някак си никога не съм имала желание. През 96 лятото бях в Англия, Виденовата криза тъкмо беше пришпорила темпо. Доста си мислех, дали да не остана? Децата ми още бяха в една никаква възраст, ученици, родителите ми - вече в пенсионерска възраст с мизерни пенсии. Съпругът ми - от закрито предприятие. Основният човек, който вадеше хляба на семейството бях аз. Много мислих - ако остана, за месеците докато се стабилизирам, че да мога да пращам и пари, те мойте ще умрат от глад. Не забравяйте, кризата беше в пълен ход, цените растяха с дни. В крайна сметка се върнах. И май не съжалявам, макар че последва онази ужасна зима на 1997. Ама оцеляхме. Многократно съм имала възможност да замина за Щатите с едногодишен договор, но и това не ме привлича, защото за тази една година нито кой знае колко пари ще изкарам, а тук дребният бизнес, който подпомага финансите ни, съвсем ще загине без мене. Пък и родителите ми са възрастни вече, няма как. Та така, многократно сме си го казвали с приятели, особено когато беше първата голяма емигрантска вълна, в годините непосредствено сред 1989 - ние сме от побитите камъни, тук ни е мястото. Не мисля, че съм looser, заради това, че съм избрала да остана тук. И децата ми, вече големи, са тук. Оправят се, учат, работят. Е, трудно ще си купят жилище, но, животът е пред тях, пък и в по-голямата част от света хората нямат собствени жилища. Обичам си родината /не държавата, разбира се/, обичам си работата, обичам си приятелите, близките ми са на 109-200 км разстояние. Не бих емигрирала. Едни са избрали емиграция, други - гурбетчийство /което май е най-тежко/, трети, като мен, сме избрали да останем тук и да се справяме, въпреки трудностите. Справяме се. |