Отиди на страница:
Аз поне не съм попадал на форум без модератор  За щастие съм случвал на читави такива, които са се намесвали само при истинска нужда. Освен това един форумин клуб винаги намира начин да се "самоконтролира". Като всяка група, така и тази си изнамира собствени имунни сили да отхвърли зловредните (хейтъри например). Дойдат, попсуват пък... се ометат да цапат другаде. В повечето случаи такива предизвикват съжаление - "Лелеее тоя горкия къв ли е смачкан в живота, та да се вихри така из нета..." и подобни |
Сибила, не мога да се съглася с мнението ти за необходимостта от контрол над форумите. Нуждата е само от ЕЗИКОВ такъв. Нецензурни и обидни думи и изрази - да, да се режат и съответно дори отстраняват ползващите ги. Но контрол над мненията - това си е цензура. Разликата е ясна - в единия случай има редакторска намеса, във втория - цензура. Мисля още, че напоследък електронните форуми взеха да губят блясъка и очарованието си. От територия на свободното слово /защитено с три члена на Конституцията/ те се превърнаха в говорилни. Говорилни, където човек може да каже това, което му се иска... И което допуска модераторът. Не, не мислете, че става дума за цензура. Модераторите са обидчив и честолюбив народ и твърдят, че са просто следовници на добрите нрави. Поради което изчистват всичко, не отговарящо на писаните и неписаните закони на морала. Подмята, примерно, някой форумец нещо си за ергенлъка на виден политик – модераторът веднага го реже и наказва. Не бивало да се меси никой в личниоя жовот на хората. Какво като това не са нормални хора, а с обществено положение? И – значи, с обществен живот. Както е английската кралица. За която излязоха стотици, хиляди критични статии, предавания, филми дори снимаха за семейството й. Но – във Великобритания си нямат подобна свобода на словото, излизаща на бял свят след модериране. Цензурата е бича на медиите. На първо място е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта, да не се окаже между шамарите, или сред сритващите се атове. Поради което се показват репортажи вместо новини, уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините, незавършеността на поставяните проблеми кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща. Та да се скрие истината. На второ място е редакционната политика. За която само собствениците на медии си знаят в каква посока на вятъра е. И на трето място е намесата на властите. Срещу десетки журналисти у нас се водят дела. Кого някой местен велможа съди, че пуснал снимка на пиянските му изцепки и “уронил обществения му авторитет”, кого преследва прокурор, защото си позволил да цитира мнения за несвършена работа, кого не допускат на изяви на политически партии, че не пишел правилно. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи се научиха да следят форумите. И си правят изводи за отношението на хората. Което, разбира се, не е мечтаното. Заради които изводи си пати огледалото – модераторът става все по-строг. Той си знае – трябва да се пускат само мнения полезни, целесъобразни, безопасни. Да си дрънкат форумците – само и само да не задават опасни въпроси. С което нивото на форумите спада. И стават забавления на маргинали. Сборища на скучаещи хора, търсещи обществена комуникация без лична такава. Ще кажете – свободата на словото е право, но трябва да не се злоупотребява с него. Но кой определя злоупотребата? Хора, назначени за цензори, изживяващи се като неуязвими богчета, не приемащи чуждо мнение. Последователи на Августин Блажени, заявил, че свободата на словото не внася ред във хаоса, а хаос в реда. И затова трябва да бъде следена и ограничавана. Или, както е модерно да се казва - модерирана. По нечий вкус. И в нечия полза. |
Всеки има право да се измисля както личност и да разиграва каквито си иска роли, стига да не вреди на някого. Ако човек във форум няма никакви други намерения, освен да дискутира текущи политически проблеми или, както в случая, някакъв наболял проблем извън политиката, но зададен в официална статия на вестника, кому вреди неговата измислена личност? Има и теми /встрани от официалния форум на вестника/, в които се пише за музика, снимки, поезия, битови проблеми, но там също истинската самоличност на форумците не касае никого. Затова и изнасяне на лични данни без изрично разрешение е наказуемо деяние и много строго се санкционира. Може да навреди само на някого, който не е влязъл във форум, политически, за да върши това, което горе изброих, а си въобразява че се намира във форум за запознанства, който предлага съответно секс, любов, брак или приятелства. Този някой се интересува от истинската самоличност на форумците, с които евентуално би желал да запълни празнини в живота си или да задоволи жажда за някакви приключения, но не е познал. Такива, поне от моя страна, не му се предлагат. Така че да бъде така добър изобщо да не се интересува дали личността ми е истинска или не. Това изобщо не го касае и никакви обяснения не му дължа. |
| И с теб съм съгласна, borowan, въпреки че ще ти дам следния реален пример. Неотдавна влизах в сайтовете на няколко бг университета, после и във форумите им. В единия имаше пълна или почти пълна свобода на словото и беше доста оплюта една преподавателка, която и на мен е преподавала. Е, не беше най-блестящият оратор и учен, но си беше достатъчно читава жената. Това мнение висеше там като дамоклиев меч и вероятно и е създало немалко неприятности. Във форума на друг ВУЗ се регистрираш с трите си имена и университетския си номер /не можеш да постваш, ако не си студент там и от злоба или желание за нелоялна конкуренция да рушиш имиджа на ВУЗа/. Този тип регистрация, явно налага отявлена автоцензура, защото нямаше нито едно нелицеприятно мнение. Всичко това се развива в ситуация на голяма конкуренция между ВУЗовете, борба за рейтинг, студенти и пари. Не смяташ ли, че собственикът на форума има моралното право чрез известно модериране да защити имиджа си /та било той и доста напомпано нереален/. Не се сещам за форум, който е създаден просто така, без някакъв личен интерес на създателя. Не съм съвсем компетентна по въпроса за блоговете, но мисля, че създавайки си такъв, ти си определяш правилата в него. Ако съм права, създай си блог и няма да бъдеш цензуриран /не споменавам нищо за данс и сходни формирования/. |
| А защо никой не лекува болестното гледане на футбол и други спортове? Ако се караш с близки, чупиш вещи, отменяш важни ангажименти ... това си е болест. Или пък се биеш по улицие с хора, които не познаваш и нищо лично не са ти направили, а само са от друг отбор. (Да не говорим за чипса и бирата пред телевизора.) По горните определения и отдадеността на музиката по време на юношеството е болест. Дългия престой в лабораторията, пречещ на нормални социални контакти, е характерен за много велики откриватели. Зависимостта е болестна, когато не можеш да направиш рационален избор и да спреш (да пиеш, да си в нета, да гледаш футбол и да се биеш) дадено поведение, дори когато ясно се вижда, че вреди на други важни (и по-важни) неща за теб - здраве, семейство, кариера и т.н. Ето ви един тест: 1. Отиваш на почивка с любим човек, той/тя иска да се любите, да танцувате и да си говорите, а ти ... играеш карти. Ти си болен! 2. Гледаш по 20 часа на седмица мачове, а си говори с детето с 20 минути. Ти си болен! 3. Купуваш си кола за 50 000, не правиш застраховка каско и караш пиян. Ти си болен! 4. Дават по ТВ за наводнения (3 за една година), над селото има язовир, но ти не си правиш застраховка имущество. Ти си болен! 5. Харчиш по 30 лв на месец за дрехи, но 60 за цигари. Ти си знаеш! |
| Няма нищо лошо в самоизмислените прякори (ник). Това още не е "раздвояване на личността". Лошото е, че такова скриване на истинската самоличност при психически разстроените личности води до... всички знаете до какво, и чрез постингите си разстройват добрия диалог и почтен спор между нормалните форумци. Трябва ли да се намесва модератора в очевидни случаи на психично отклонения? Не знам... Може би просто не трябва да им се вързваме на простакярите (аз се мисля за нормален ), макар че е наистина трудно да не рипнеш, когато някое копеленце си позволи да те нарече "педофил", например, или "комуняга" без да знае колко години си прекарал в комунистическите лагери да кажем или защо колегите ти са отдавна доктори на науките а някои вече доценти и професори, а ти - не...Но мисля, че е по-добре да няма намеса на модератора, защото това създава условия за поява на истинска цензура (виждал съм такава тук при отделни спорни като интелект автори!). А това вече наистина би обезсмислило форума. |
Аз самата, борован, съм много против да се бълват всякакви жълтини, най-често дезинформации, дори против публични личности, които са в светлината на прожектора, макар че известна свобода, а не слободия, около това какви са те като личности и като характери, би трябвало да ни се разрешава, тъй като дали ние живеем добре или зле зависи не само от нашите собствени усилия, а и от взетите от тях решения гласувани, прилагани и спазвани /или не/ от тях закони. Но за разпространение на дезинформации, клюки, интриги и най-обикновени клеветнически твърдения с цел дискредитация и отстраняване на противник с нечестни средства - това не. На всеки, който си позволява това, може да бъде потърсена съдебна отговорност за нанесена обида на личността и достойнството й. Затова подобни обвинения и доноси трябва да бъдат ПОДПИСВАНИ. Как може на някакъв форумен клеветник да бъде потърсена отговорност, след като той е на практика анонимен? Всеки вестник трябва да се грижи форума му да не се превръща в бунище, на което всеки торен бръмбар да търкаля миризливото си топче и да маже и цапа с него невинни, до доказване на противното, хора. |
| Хайде, хайде, не виждам причини за такова чак велико възмущение. Този форум си е съвсем приличен и понякога е даже удоволствие да се чете и пише в него. |
| генек, дръж...и по-леко с бутончето да не прегрееш.... Преди време Джеймс Олдс неволно допуска малка грешка в лабораторните си експерименти. Той изучава функциите на мозъка на мишки с помощта на миниелектроди, имплантирани в различни негови зони. Докторът иска да разбере може ли дразнение на центъра на бодърстването, при което се използва електрически ток, да принуди опитната мишка да избягва мястото в клетката, където са й въздействали чрез внезапни токови удари В крайна сметка става ясно, че почти всички мишки панически се дърпат от въпросното място. Само една упорито се връща в опасния участък. Проверката показва, че електродът й е поставен на около милиметър встрани и засяга съвсем друг център. Следва нова серия експерименти. Резултатите сочат, че ако на това място бъде имплантиран електрод и чрез него се обработва с ток, мишката се научава да натиска 1360 пъти в продължение на един час лостчето, пускащо електричеството. Научен колектив, ръководен от акад. Наталия Бехтерева, повтаря експериментите на Д. Олдс в усложнени условия. Главни герои са 30 мишки, в чиито мозъци са имплантирани електроди. Мястото на присаждането е тъкмо онази зона, която реагира на електрически ток с усещане за удоволствие. Всички гризачи реагират по един и същи начин: изпитват наслада и на бърза ръка усвояват навика перманентно да натискат лостчето, затварящо електрическата верига. След това руските специалисти провеждат серия опити, чиято цел е да се установи дали и в човешкия мозък има център на удоволствието. Резултатът е положителен. Зоната на насладата се намира в "моста", свързващ двете ни полукълба. Както в много житейски ситуации, така и в тази се оказа, че ножът има две остриета - невероятното откритие може да направи всеки от нас много щастлив и едновременно с това да причини огромна вреда обяснява акад. Наталия Бехтерева. По-нататъшните изследвания с мишки ужасяват учените. Гризачите, получили възможността непрекъснато да си доставят наслада, не се нуждаят нито от храна, нито от сън, нито от секс - те стигат до пълно изнемощение и умират. Подобно нещо се случва и с доброволците - 12 мъже и 8 жени на възраст от 20 до 55 години. Честата употреба на копчето за пускане на електричния ток ги превръща в безволеви същества, вълнуващи се само от възможността да изпитат наслада. Те не ядат, не спят и отслабват до неузнаваемост. Експериментаторите едва успяват да ги откъснат от пагубното занимание. |
| Кормиснош, че кой е казал - тук сме нормални? Имай предвид, че ако лудите бяха болшинство - ние щяхме да сме зад решетки, в костюми с дълги ръкави, връзващи се отзад.  Впрочем, дали има някаква разлика между човека и гризачите? Същите действия, само с претенцията, че са на по-високо ниво. И по-изострени перверзии. Никой плъх не е драл жив друг свой близък - дори непознат плъх, с различна религия /примерно - вярва в силата на сланината, а не на наденицата  /. Нито пък...Абе, виж историята! Камо ли един плъх да затвори друг зад бодлива тел.Така че - дали ще се наливаш с ракия за кеф или ще си биеш елшамарчета, тя все тая. Както и дали ще си постоянно във форума /виж спортната част/. Е, отивам за любимата част на все още нормалните мишки - хапката. Мусака!  |
За съжаление това не се случи - почти няма форумец, който не се е опитал да се свърже с мен лично /никога аз самата не съм била инициатор/ и да ми обяснява разни работи зат оя или оня, които изобщо не са ме интересували и не съм изисквала. Сибила, да не те засягам, ама не си спомням кога съм те търсил. |
| генек, и ти си прав, за съжаление, но ето това е което ме притеснява.... Две загадки на човешкия мозък ме удивиха доста, признава акад. Бехтерева. В продължение на десетина дни двама нейни сътрудници стимулират центъра на удоволствието и установяват, че капацитетът на краткосрочната памет на доброволците е нараснал два пъти. След известно време в групата на "опитните зайчета" са включени и трима наркомани. Неврохирурзи пробиват миниатюрно отворче в черепната им кутия и с помощта на течен азот замразяват центъра на удоволствието. Веднага след това наркозависимите тотално забравят хероина и се отдават на разюздани плътски удоволствия. Експериментите продължават с още петима участници хомосексуалисти. И става чудо: електростимулацията на зоната, отговаряща за насладата, оправя "резбата" им. Цитатът е от вестник Стандарт, 25.09.07За броени дни гейовете се превърнаха във върли женкари усмихва се акад. Бехтерева. Експериментите в Института за мозъка продължават. Целта е да се установи точно докога човек може да си играе безнаказано с копчето на удоволствието. Защото изкуствените щастливци губят инстинкта си за самосъхранение и кефът, предизвикан от електростимулацията, може да ги вкара в гроба. |
За съжаление това не се случи - почти няма форумец, който не се е опитал да се свърже с мен лично Много държа да не се опитваш да се свързваш с мен, дори и във форума, за което лично настоях, пак във форума. Благодаря за разбирането. |
| Харесва ми, че в тази тема няма лични нападки. А няма, вероятно, поради многогодишното и упорито модериране на втория форум, който Сега се принуди да създаде след абсолютното фиаско на т.нар. скайфорум. Сравнително стар форумец на Сега съм, от август 2002, и твърдя, че нямам пристрастяване към този или който и да е друг форум. Имала съм забавни моменти както в Монитор някога, така и тук, но пристрастяване? Не мога да кажа такова нещо. Но съм сигурна, че такова нещо съществува по принцип. При някои очевидно болни хора нещата са наистина грозни и непоправими. Личи им от постингите, от това кой форумец обсъждат отново и отново, и за какво уж "намекват". Мога да дам веднага пример и в тази тема. Ако отворите досието на този ник ще видите с изненада кой човек се споменава натрапчиво в бълнуванията му. Е те, това е болест, реална при това.  Ако се замислите, ще видите, че има два типа форумци. Първите са заради темата и идеите. Вторите са за ни кажат за сетен път игриво/саркастично/заядливо/противно колко мразят или презират някого от форума. Което автоматично в техните очи значи какви пичове са те, предполагам. Препоръчвам ви да се замислите за секунда всеки от вас от кои е. Ако е от вторите може би се нуждат от психиатрична помощ. Относно твърдението на Сибила "почти няма форумец, който не се е опитал да се свърже с мен лично". Искам да уточня, че за мен Сибила определено е от първия тип форумци. Без значение дали ми харесва или не написаното от нея, тя е тук защото нещо от дадената тема я е заинтригувало. Но не бих могла да се съглася, че почти няма форумец не опитал да се свърже с нея лично. Аз, например, не съм от форумците опитвали подобно нещо. Да, чували сме се по имейла, но инициативата не е била моя. Фичо също не се е свързал с нея. . Знам и други форумци, които не са го правили. Препоръчвам й да си преразгледа обсъжданата фраза и емоциите лежащи зад нея. |
Нели, забравила си може би. Ти ми писа на мейла първа, а аз ти отговорих. Дали е било по твоя инициатива или някой ти го е предложил - това не мога да знам. Нямам лоши спомени от това, напротив. Не сме продължили връзката, защото, както обясних, нищо не ми пречи да си казваме каквото имаме и във форума. Аз изобщо нямам никакви проблеми да казвам на всеки каквото мисля за него, разбира се, в рамките на правилата - открито, в очите. Затова и не прибягвам до маски и роли, но нямам нищо против някой да го прави, ако му харесва. Има двама форумци и двамата лични мои приятели, които много харесвам и които често обичат да се маскират - първият за невинни забавления, вторият защото желае да влезе във форума чисто нов, отърсил се от стари вражди и бивши лоши настроения. |
| Ще проверя, довечера, в старата си почта, и ще напиша резултата от проверката, но не виждам защо е трябвало да ти пиша. Наистина не виждам. Спомням си, че главно те четях. Нищо лошо. |
Нели, първият ти мейл до ме е от дата 21 ноември, 2005, озаглавен е "Нели от СЕГА" и започва така: Sibila, Pozvoliavam si da ti pisha....... Припомни си го. Няма да продължавам, естествено, никога не съм си позволявала да препращам във форум лична кореспонденция, това е неписано форумно етично правило №1 но когато твърдя, че по лична инициатива не съм писала на никого, то това е абсолютната истина. Едно единствено изключение има, сега се сетих, първа писах на абулафия, защото го издирвах служебно, като че ли за някаква подписка или някаква друга, по друг повод пак служебна спешна връзка беше изключително необходима с него и той така и си остана единственият, към когото се обърнах първа. |