То затова и само сладко писва и нагарча. Та трябва солено, люто, стипчиво, кисело...Всъщност, щастието дали е люто или сладко? Защото има хора, които не обичат едното, а само другото? Ега ти философските проблеми на битието, храната и питието, дето се събуждат. Вие мислете, аз отивам да гледам сериала "Тюдори". Интересен е - както всеки английски филм на историческа тема. Лека и приятна борба за територия, топки, авторитет и власт. Както казва Джоуи - ние ще ги замеряме с желе! Редактирано от - генек на 07/10/2008 г/ 21:25:40 |
Получавала съм не по 6 мейла на ден, а по 50 мейла на ден. Това, уверявам ви, е много трудоемко занимание, нямах време да се видя и чуя със стари приятели, не от форума, и те започнаха силно да ми се сърдят. Да оставим това, че семейството ми също не беше твърде доволно от моята, според него, напълно безсмислена интернетна заетост. Аз съм човек, който държи предимно на качеството, а не на количеството, отнася се и за епистоларните ми връзки, а накрая оставих само тези, които ми доставяха истинска наслада, а това означаваше да не обсъждаме форума, а всякакви други неща от живота - най-добрият ми форумен приятел например знае всичко за мен - и хубаво и лошо, както и аз за него, толкова сме близки, че само общуването с него ми е достатъчно, за да оценя деня си като минал чудесно - забавно, смислено и пълно с интересни събития . От неговата класа имам още няколко, но и тях никога няма да ги видите афиширани във форума, ангажирани в лични мои битки. Ние не разбираме така приятелството си и нито те, нито аз, изискваме един от друг доказателства за него във форума и за пред него. Той е много малка част от нашата връзка. Тия 26 000 регистрации не знам кой си ги прави, но във форума се въртим най-много 200 човека има-няма и преди, и сега, така че с повечето от тях съм общувала и извън форума. С някои от тях - абсолютно без никакви ползи, а други от тях продължават да са ми много приятни във форума и много се радвам да ги срещам в него. Крю, ПП. Трябва да ви уверя, че на мейла ми Нели се представи изключително приятно за мен, беше искрена и мила, каквато съм и аз, а това ми направи добро впечатление, не мога да си кривя душата изобщо. Редактирано от - Сибила на 07/10/2008 г/ 21:52:50 |
Навремето нарочно си избрах "гаден" ник, но не знам защо ми пасна като ръкавица! Нещо като моето второ аз. Жалко, че във Форума понякога не се оценяват аргументите, а се действа първосигнално ако някой не е съгласен с написаното. Наистина жалко, защото много от форумците, които уважавам понякога въобще не съвпадат с моето виждане по много проблеми. Понякога споровете отиват твърде далеч, а това не е необходимо. |
генек 07.10.2008 г. 18:11:37 За съжаление това не се случи - почти няма форумец, който не се е опитал да се свърже с мен лично /никога аз самата не съм била инициатор/ и да ми обяснява разни работи зат оя или оня, които изобщо не са ме интересували и не съм изисквала. Сибила, да не те засягам, ама не си спомням кога съм те търсил. Каде са прережда тоа новобранец - сигур още не е навъртял и 6 месеци откак не се опитва да се свърже лично с Сибила. |
Да намразиш някого заради политическите му пристрастия, разбирания и дори страсти, е истинска глупост. Ако човекът добре се аргументира, а ти не можеш да му излезеш насреща също с аргументи - започва се едно стичане на топла пяна по устните и идват предположенията, за които говорех - "той е лично заинтересуван да поддържа този или онзи, има от това ползи - пари и влияние, партиен активист е" и какво ли още не. Не казвам, че и такива форумци няма, но повечето са безобидни политически "коментатори", които имат само своята, различна от другите, идея за доброто на България. Нима някой си мисли, че в единодушието е истината? Не, в спора понякога се ражда истината, защотото, кой беше казал: Ако трима говорят едно и също, то това не означава, че четвъртият не е прав". От различните политически убеждения не би трябвало да произлизат омрази. То и от другото не би трябвало да произлизат - че някой очевидно е надарен с куп положителни качества, които ти нямаш и дайте сега да го смачкаме, да го омърляме, да го свалим до нашето ниво, независимо как и с какви непочтени средства ще го накисваме. С грубиянства и ругателства във форума; с писане по мейлите и пиянски приказки на масата какъв е лош оня и какви ги върши, какво знаеш ти; със заплахи - или той или аз и т.н. С измислици - не се карай с тая, защото ще те баннат, тя така се разправя с враговете си. Оня ден двама такива се нахвърляха върху ми със смешни обвинения, че от мен, видите ли, зависело дали те ще са във форума или не. Муритури те салутант, дори ме поздравяваше единият от тях, Това е обида, както към интелигентността на натоварените с поддържането на реда във форума служебни лица, така и към моята интелигентност, чест и достойнство - никога не бих си позволила да въздействам върху някой упълномощен, за да ми урежда споровете по втория начин. Нито съм страхливец, нито съм лишена от интелектуални възможности да се справя с всеки един нахалник и наглец и то така, че той да остане да изглежда смешен в сравнението между нас. Всичко това не би се случвало, ако всички ние бяхме почтени, справедливи и добронамерени. Но, за съжаление, човешката природа е такава, че повече дава път на злото в себе си, а доброто е някаква рядка бяла врана, която черните врани се съюзяват да гонят до дупка, докато и тя дори и да не успее да почернее, то поне ще посивее. Дами, господа, за мен беше удоволствие, Редактирано от - Сибила на 07/10/2008 г/ 23:25:57 |
Изпълява обещанието си към Сибила. За протокола - да, права е, че съм й писала първа на 21 ноември 2005. Прочетох писмото и разбрах защо съм забравила тази кореспонденция: искала съм да й помогна по човешки и да я посъветвам да не прави форумни грешки с дълги обяснения към този или онзи. Изрично съм споменала, че не държа да ми отговаря. Това е началото на писмото ми:
Мога да пусна и останалата част от писмото (но не виждам смисъл, форумната история изпрати в забвение хората за които става дума), защото не пиша в лична кореспонденция онова, което не съм писала и на форума. Приятен ден. |