Отиди на страница:
Ако днес някой каже, че се чувства роб защото му е малка заплатата, значи ли това, че е роб? А ако някой му каже, че макар да му е малка заплата и поради това да живее в мизерия, в глад и студ, той всъщност живее прекрасно, но поради неправилна ментална нагласа не го осъзнава, означава ли това, че този човек наистина живее прекрасно? |
| Ами то излиза, че цяла Европа е била под феодално "робство". Е, доброволна ислямизация, тогава защо цялото население не е приело исляма, още повече че би получило по-големи права от християните? |
| Картината е била много шарена през тия пет века - в смисъл много различна през един или друг период на различните места. Едно е било в полето, в градовете с турски гарнизони, друго е било в планината, където в селищата е имало само мюдюрин и няколко заптиета, плюс това отделни категории българи са имали даже доста големи права. Формално българите не са били лищени от права, можели са да съдят местните турски управници, в много случаи са печелили дори делата. Това, естествено, не е робство. От друга страна, имало е времена, в които някой спахия получи земя, реши да прави чифлик, но му трябват хора да обработва земите. Отиват неговите хора, подкарват някое българско село и го докарват в чифлика като работна ръка не, ами като работен добитък. И това не е робство, нещо по-лошо е. Когато пък централната власт отслабне, нещата стават ужасни поради безчинствата на местните дерибеи. Оттам и множеството селски бунтове, особено в Северозападна България. Българите пак формално не са роби, имат си права, но на хартия, иначе никой не смята за необходимо да спазва закони, фермани и прочие. Нашите историци обаче изучават историята на макрониво, гледат документите, а не правят изследвания на микроисторията. Ако ги питаш за френската школа "Анали", ще ти кажат да, знаем я. Но я знаят само за сведение, колкото да са информирани, иначе нищо не прилагат. А никой не си живее живота на макрониво. То и сега макроикономическите данни са добри и е ясно какво ще напишат бъдещите историци на сегашния период, когато разтворят данъчните регистри, отчетите на правителството, на БНБ и пр. Това, дето го написа Станишев преди десетина дни - най-цветущия период на българската държава, никога е била по-могъща и дрън, дрън, дрън. |
Е, доброволна ислямизация, тогава защо цялото население не е приело исляма, още повече че би получило по-големи права от християните? Щото нема далавера. Ето каква е била милет системата (отгоре - надолу 1. Султан 2. Османлии (държавни, военни и съдебни служби) - не плащат данъци, бичат казарма 3. Рая а. Мусулмани - плащат данъци, бичат казарма б. Милет , христиени, йодеи итн (дими) - плащат данъци, не бичат казарма, но им земат яничери |
| Мутафчиева беше от хората, които още в 70-те години наричаха Балканите "европейския Югоизток", което според мене е основателно за времето преди лепването на името Балкани в началото на 19 в. в западна Европа.) Тюркологът Иван Добрев показа, че името Балкан не било османско и било засвидетелствано в арабски източник отпреди османското нашествие.) Ислямът забранява насилственото ислямизиране на християни, но не на езичници, а богомилите у нас, в Албания и Босна са били смятани за езичници - те са дуалисти, двубожници. Езичниците са били насилствено ислямизирани, един от ранните примери е зороастристка Персия. И тя с времето станала ревностно ислямска страна, внесла в исляма всичко най- интересно и драматично и създала най-голямата ислямска секта. Персите, които не приели исляма, избягали в Индия и досега са си в Мумбай (парси, Фреди Мъркюри/Фарук Булсара и диригентът Зубин Мета са от тях). Така че родопчаните може да са ислямизирани насилствено и пак да са религиозни фанатици (според мене изобщо не са) и да ни казват, че винаги са били мюсюлмани. Много хора са ислямизирани при женитба, след загубен бас, за да избягнат наказания и т.н., а не от любов към исляма, много (особено високопоставени като Искендер, Александър Шишман) приели исляма за облаги. Някои хора може да са били привлечени от егалитарния апел на исляма - това може би се отнася най-вече за богомилите и други плебейски сектанти, каквито имало в изобилие в 14 в. - това е и времето на Черната смърт. |
| По-големи права са имали войнишките (войнуганските) и дервентджийските села - такива са фактически всички села и градчета, в които се развило българското възраждане - вкл. в източния Балкан, като Ченге, Гулица и Еркеч. Благодарени е на тях източна България се побългарила пак след изселванията към Бесарабия. Изразът "българско възраждане" може да буди възражение у някои само ако се превежда (на английски) като renaissance, но не и като revival. Много автори, вкл. български, отричат твърденията за "ренесанс" или "пред прага на ренесанса" като общоевропейско културноисторическо явление, като стенописите в Боянската църква. Но никой не отрича българското възраждане, the Bulgarian national revival, като етнополитически и културен процес в 18-19 в. |
| Аз не виждам защо спорим. След като всеки е съгласен, че не става дума за робство в истинския смисъл на думата. |
| Интересна дискусия, без да съм историк, изкушавам се да се включа. 1.Мнозина опитват да обобщят живота на българите в Империята с познанията си за последния век от робството. Нима предишните близо 400 год. нищо не значат? Проф. Христо Гандев е оставил оригинални изследвания на Османския архив, "Съдбата на Българската народност през XV век". Според негови консервативни оценки, само през XV век българите са загубили 360 хил. души при заварено население около 900 хил. Това са хора избити, отвлечени, преселени, продадени в робство. Тази последната търговия особено е процъфтявала през 15-16 век; според сръбски историци /вероятно преувеличени/, 200 хил. сърби били продадени из М.Азия и Африка; за България не съм чел оценки. Но даже и половината да е вярното число, това е голям процент от тогавашното население. Това са отвлечени жени и деца, разделени семеиства. Три синджира роби не е метафора, а сурова реалност - поне през първата половина на периода. 2. Пак у Хр.Гандев може да се прочете за съдбата на редица градове и големи богати села - през този период те са обезбългарени, населението отвлечено или избягало в Балкана. Какви права, каква собственост тогава. Едва през 17 век войните и епидемиите разреждат турското население, и българите започват постепенно да заселват земите си. Историята на моя род е един пример. Започва с Кара Добри, който бяга преследван от Търново и се заселва в Дрента на Балкана. През 18 век потомците му слизат в Търновско и Елена, замогват се, заемат се и с обществена дейност. След освобождението има държавници в първите събрания, общественици - като варненския кмет Иван П. Ценов, следващите поколения получават добро европейско образование, професионалисти. Историкът Никола Станев изучава и описва историята на рода; Тя дотолкова се смята за архетипна на здрав български корен, че голяма карта на родовото дърво е била закачена в Славянска Беседа - докато комунистите и съветските инструктури се заели успешно със съсипването не само на родовия, но на народния корен. 3. Някой по-горе беше споменал Баташкото клане, че било дело на българи спрямо българи. Фактически не съвсем точно, в обсадата на селото участвали юруци от съседното село Ени махале, те започнали и клането в Богдановата къща. Но това клане повдига друг, по-важен въпрос - каква роля е играло клането за стабилността на властта, в отношението между мюсюлмани и християни, в демографската съдба на народа ни? Без да съм историк, мисля, че това е въпрос от голямо значение. Защото клането е било широко разпространено и повсеместно, по-скоро смятано за право, привилегия, инициация за мюсюлманина. Почти всяко българско село носи в паметта си споменът за някое клане. Тук иде на ум древна Спарта, и съдбата на илотите в нея. Илотите там са били системно избивани, за да се контролира числото им; по-будните, като деца още унищожавани, за да не застрашат сетне предустановения ред. Така Спарта се радвала на дълги векове вътрешен мир и спокойствие. Но Спарта робство не е имала и роби не е държала. И каква разлика прави това, от гледната точка на един илот? Дали технически периодът на турска власт в България може да се нарече робство? Според мен, да, но не това е важно. Важно е да се познава природата на тази власт. А тя е имала редица по азиатски зверски и отвратителни черти. |
не става дума за робство в истинския смисъл на думата Напротив, не става дума за робство във формалния смисъл на думата, а точно в истинския, същностен смисъл на думата. Ако се чувстваш като роб и смяташ, че живееш робски, то ти си роб и живееш в робство, независимо кой какво ти обяснява, примерно, че не си в робовладелския строй, в Египет или в Рим, и затова не може да си роб. Проформа не си, но по същество си. Защо мислиш са пиянствали толкова много, да не би от хубав живот? |
| Цван Церов от от кметовете, които се помнят. В 1909 г., мисля, издал заповед на "пияцата" да се говори само български. Протестирали и някои българи, но без резултат. |
| То и феодализъм през ХХІ в. по дефиниция не може да има, ама ей на, има го: В началото на XXI век в някои от великотърновските села феодализмът се завръща. Роми обикалят по домовете и предлагат продажба или рязане на дърва за огрев и почистване на комини. Но не срещу пари, а срещу домашни животни или старо желязо. Преди 2-3 дни в село Обединение мургав мъж влязъл в една от къщите и попитал домакинята има ли дърва за рязане. Жената казала, че има 8 кубика, но в момента няма пари, защото още не е взела пенсията. "Спокойно - успокоил я резачът, - ще го уредим. Като нямаш пари, можеш да ми дадеш 2-3 кокошки или някое парче старо желязо. След като поумувала малко, накрая жената се съгласила. Осемте кубика дърва й били нарязани срещу стара печка "циганска любов", една отдавна изхвърлена пералня и няколко ръждясали железа. Подобно нещо се случило и в град Лясковец. Там пък мъж се снабдил с 4 кубика нарязани дърва за зимата срещу две агнета, няколко кокошки и един трилитров буркан с туршия. "Докато другите държави вървят напред, ние се връщаме назад, в епохата на изцяло стоковите търговски отношения, когато парите още не са били открити. Както е тръгнало, след още няколко години сигурно ще открием лъка, стрелата и огъня и ще се върнем да живеем обратно в пещерите", шегуват се местни зевзеци. |
Напротив, не става дума за робство във формалния смисъл на думата, а точно в истинския, същностен смисъл на думата. Ако се чувстваш като роб и смяташ, че живееш робски, то ти си роб и живееш в робство, независимо кой какво ти обяснява, примерно, че не си в робовладелския строй, в Египет или в Рим, и затова не може да си роб. В литературно произведение могат да се употребяват такива термини, но все пак историята е наука и формулировката за робство в този аспект е различна. Какво ще кажеш и за "византийското робство", което де факто е завлядяване на една държава от друга и не означава продажба на народа й в робство? Да вземем цитата: "... че сме строшили мръсни окови, че сме свободни, а не робове..." Нито българинът е бил окован, нито е бил роб. Но употребата на метафора в литературно произведение е напълно нормално. Историята обаче трябва да борави с точни факти и термини. Не всеки, който има по-малко права в една държава или е дискриминиран е роб. Остава да кажем, че подтисканите малцинства в някои държави са роби, което не е вярно. Редактирано от - Cruella de Vil на 13/10/2008 г/ 07:39:08 |
Донос на писателя Милан Кундера пратил човек за 13 години в затвора 13 Октомври 2008 Известният чешки писател Милан Кундера е натопил на времето с донос до тайните служби невинен човек, който е бил осъден и е прекарал 13 години в затвора. Това съобщи в понеделник чешкото списание “Респект”, цитирано от Франс прес. Натиснете тук |
| Я па това на какъв език е ? . възкликна Агоп - "Сунце да зайде, я да умирам". Да е на т.н. "мАкедонски" - не е - и сега по старите песни пеят "слънце" - ще да е на езика на Вук Караджич - не може да е друго. |
Хммм, круела, извинения за забавения отговор ама сега те зачетох - виж кво, по социализма освен за турското и византийското робство можеше да прочетеш за такива неща като "фашистко робство" (т.е. режимите непосредствено преди девети), можеше да чуеш изрази на ерудити като "когато бяхме под фашистко (робство) и т.н. върха на сладоледа за мене беше израза "капиталистическо робство" който също се употребяваше за годините преди девети в детството ми (роден съм след 1970-та при това  Думи, фигърс ъв спийч. Аз лично бях убеден, че след турското робство е имало капиталистическо робство, а след него - фашистко робство, от което дошли руснаците и ни освободили, за да си стигнем до идеалното, мечтано състояние - т.е. соц република, нашия край на историята. Така ми го бяха обяснили даскалиците в малките класове. Пойнта ми е, че всяка история всъщност е разказ, и следва правилата на разказа - главни герои, добри, лоши, препятствия по пътя към целта, въведение - кулминация -епилог и т.н. Т.е. историята следва правилата на фикшъна, а не на някакъв "обективизъм" независимо дали е френска, българска турска, английска или ирландска. Все тая. Кое е кулминацията, кои са лошите и какъв е епилога (идеалното състояние) го определя съответната партия, която е на власт, от там и думите на мутафчиева, че историографията е слугиня на политиката - и на запад, и на изток. Твърдението, разбира се, не оригинира от мутафчиева, но говори за мисловната лаборатория, която ползва и която не всички познават и от там не разбират какво говори мутафчиева. както и да е, историята е мемоар, маркер, мемоарът на един народ. За това не можем да оцелеем без да познаваме историята си. От там и предупредителното "турско робство". Оттам и акцента върху трагичните събития в нея. Смисъла на този мемоар е да предупреждава за опасностите и да оправдава националния егоизъм, където е необходимо. |