Отиди на страница:
| Скаличански, малка поправка - нарича се "операционна система с обратна връзка"(има достатъчно литература по въпроса). А относно "Обратните връзки"...само два вида са - ПОВ и ООВ! Няма ги коментирам.  |
| Как става едно грешно насочено движение на ръката? 1. Имаме план от ЦНС да се извърши дадено движение. 2. Протича координирани мускулни действия които заедно правят едно цялостно движение на ръката. 3. От рецепторите постъпва обратна информация, показваща на ЦНС, какъв е успеха на извършената операция и дали има разминаване с първоначалния план - на дланта е много горещо!. 4. ЦНС евентулано извършва корекции в наредбите (трай! да не ти хвръкне главата!). и т.н. ръката не издържа и прекратява плана на ЦНС Ето как това е един непрекъснат процес от грешки, в който всеки има важна роля и може да блокира процеса, като обратната връзка и координацията са едни от важните принципи, но не водещи до успеха. Ако така функционира една оперативна система, независимо дали говорим за горен крайник на човек или една държава, то аз винаги ще имам притеснения, защото грешките (корекциите) са заложени априори. |
| Здравейте, Скаличански, Сирена и всички! С удоволствие виждам, че се цитира Маркс, което определено означава сериозност на дискусията. Струва ми се обаче, че много бързо сте преминали към полемика по надстройките. Все пак централното понятие както при Маркс, така и в цялата икономическа мисъл от Смит-Рикардо до днес е понятието стойност. Сега фактите: 1. Фабрично-заводските цени, т.е. стойността на огромното количество стоки за крайно потребление в складовете на производителите с включена печалба за тях е 30-35% от продажните им цени на дребно без включен ДДС. Пуснете едно търсене по "изкупни цени" или просто си спомнете за разпродажбите и ще намерите океан от факти в подкрепа на твърдението ми. 2. Най-скъпите канали на дистрибуция са инфраструктурните. Влезте в сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Вижте различните цени. Дистрибуторските надценки там се наричат цени за пренос или цени за разпределение. Например, надценката на Булгаргаз е 19 лева/1000 м3 при продажна цена от негова мрежа 517 лева/1000 м3. В надценката влиза и печалбата му.Това, което казвам е, че цената на огромното количество стоки в момента, в който стига до нас е 40-45% от тази, на която ги купуваме. 3. Нека приемем, че цялата дейност по производството и дистрибуцията се извършва на кредит и да умножим горните 40-45% по 1, 15. Сложете и някакви провизии, колкото да закръглим присъщата стойност на стоките на 60% от стойността, по която ги плащаме. 4. Къде отиват другите 40%? Аз мисля, че зная къде неотиват - при капиталиста от времето на дедо Маркс. Пък и този капиталист-тамагочи вече го нахранихме в горните три точки. Нямам отговор, но със сигурност знам, че именно това е въпросът.[/left] |
| Преди малко слушах Меркел по н-тв, как отговаря на въпрос: "Нали все пак капитализма не е свършен." Тя каза: "Мен капитализма така или иначе не ме интерресува, важното е да има социално ориентирана пазарна икономика".  Редактирано от - Николай Скаличански на 13/10/2008 г/ 20:16:42 |
| Apolitichen, ти имаш някакъв комплекс от думата власт човече. Примера който ти описваш е действителността на България, но това още веднъж само трябва да ти покаже, че сегашните ни политици са идиоти и трябва да ги забравим. А не че не бива да има държави, щото главите винаги ще оставят ръцете да се горят. Не, когато един политик израстне възпиатн в морал и със мотивация ад е полезен за държавата си на първо място, тогава няма такива проблеми, като тези които те стресират. Аз работя за създаването на множество от такива политици.  |
| Няма никакъв начин да гласувам за тоя Obama calls for 90-day moratorium on foreclosures Ама все по-никакъв начин! Дън стане тая година октомврийската изненада ноемврийска!?  |
| Дедо и Хюсеин се съревновават кой ще предложи по безумна идея за изход от кризата. __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| В.Лянча, Централното нещо на което наблягам е да покажа, че идеологическата, моралната и професионална недостатъчност на политиците е проблемът в крайна сметка. Човек не бива да има емоционална омраза към някаква система на управление, само защото някой хитряга е изнасилил понятията и се е кичил с празни думички. Трябва да сме безпристрастни, когато говорим за политика, защото не може ръката и главата на едно тяло да се мразят. Ако това става, значи всеки мразещ греши някъде. Ръката и главата имат смисъл само заедно и никой няма по-низша роля в този организъм нито по-висша. Те просто не могат една без друга. Време е да се отърсим от емоциите си. Те са само за в леглото с любимия човек.  Редактирано от - Николай Скаличански на 13/10/2008 г/ 20:42:51 |
| Г-на Хърсева много добре е започнал с първия абзац.Но е пропуснал за последен да сложи. "Банкерите/икономистите/са хора, които учат другите как да правят пари, пък самите те нямат пари". |
| Имам не някакъв комплекс, а множество от комплекси (за жалост не жилищни), затова много внимавам с "командите" и особено с корекциите. В.Лянча, не съм икономист, но съм на пазара. Мога да Ви уверя, че по-често спрягаме думичката пазар, отколкото стойност. Разходите за "да си на пазара" са съизмерими със стойността, но за разлика от стойността, където може да се намери някакво техническо решение за нейното понижаване, за пазара не е така (реклама и само реклама). "Инфраструктурните" канали на дистрибуция са най-евтините (предвидими разходи и гарантирани потребители). На Вас Ви изглеждат скъпи в България, защото непрекъснато се рушат, според мен умишлено. Колкото къде отиват "другите" проценти - в повечето случаи се връщат при "капиталиста" (не се връщат при "корупционния" бизнес), но за разлика от преди 50 и повече година, "капиталистът" все повече отделя от тях за "представителни нужди", по Скаличански - за неоправдан лукс, вместо да ги влага за развитие на производството. Колкото до разпродажбите - по-добре е да се продаде на загуба от 10% (90% от стойността), отколкото да се платят 20% от стойността "складови" разходи и потенциално толкова лихви и накрая да се бракува стоката. Отделно "данъчните" трикове при разпродажба. |
| Чичо Фичо, налучкваш истината без да искаш. Точно малка къща в прерията е бъдещето. Малка къща с цел икономии на енергия и материали и от гледна точка пренаселването, за да има за всички. Къщата в прерията, където можеш да разпънеш слънчеви панели и поставиш вятърни турбини, за да се снабдяваш с енергия. В прерията, защото там на едно място става селскостопанското производство, преработката и потреблението. В града остават безполезни лумпени като теб. От "интелектуалното номадство" големи ползи няма, особено ако номадите са интелектуални като теб. Пълен със заучена информация и без грам собствена мисъл. В бъдещето номадството е на информацията, а не на хората. Няма да има нужда да се грабнеш от България, че да донесеш ценни мисли в САЩ. Можеш да ги изпратиш по интернет. В твоя случай и второто няма нужда. И тук хората четат Уикипедия. Не съм казвал, че хората не могат да си изплащат къщите. Казах, че къщите в цяла Америка не могат да се контролират от шепа Мошета в няколкото мултинационални банки. Ти самият не се слушаш какви клишета повтаряш, че концентрацията на капитала е необходима за големи проекти. Банката на едно от Моше-тата е събрала от цял свят капитали, все едно работи по проект да изпрати хора на Марс, на Венера и на Сатурн, и целият този огромен капитал го използва да строи дървени къщи и да получава ежемесечна рента от всяка една къща в САЩ. това ли е големият проект за който трябва да се концентрират капиталите? Моше-тата просто събират парите на едно място и ги похабяват в рентиерски проекти, вместо да решават проблеми като преминаване на нови енергии и прочие. Ако строителството на жилищни домове има нужда от капитал, то тези пари могат да се съберат в един град от местното население и да се използват за местни нужди. А Моше-тата от Голдман Сакс и други да духат супата! Това, че всеки дребен спестител може да си движи парите от един континент в друг с едно кликване на мишката е точно големият проблем в момента. Да си разкараш парите по континентите така лесно е безотговорност към себе си и към семейството си. Резултатът е- пращаш ги и повече не ги виждаш. Така ли е сега? Така е. Парите дребният спестител трябва да ги пази като очите си и където ги даде, да има пълна информация какво става с тях. Сегашната система не позволява да си контролираш парите и затова ги губиш, защото Моше-тата са измислили финансовите пирамиди, в които всеки дребен спестител гори. В началото на пирамидата на някои им се дават печалби, докато зарибят всички, надуват балоните и накрая всички горят, а Моше-тата още по-богати. Точно това става сега- Дребните горят, Моше-тата богатеят. Малоумие е от твоя страна да изтъкваш като предимство, че са някой ти е измислил как да си дадеш парите с кликване на мишката. Ти и цялата Уикипедия да назубриш, никога няма да си зададеш въпроса- как така на база на новите информационни технологии направиха удобства на дребния спестите с едно кликване на мишката да си даде парите, а не направят така, че с едно кликване на мишката да получи пълната информация какво става с парите му. Той си дава парите и те потъват в една черна дупка. Аз ти говоря за излишна и ненужна концентрация на капитали. Нужна само на Мошетата, но не и на народа, не и на дребните спестители, не на държавата, не на развитието. На Бернанке дисертацията е- как да оправяме бъркотията, която сами сме създали в наша полза. Спри малко да четеш бе, човек и малко се размисли над това, което четеш! |
Точно малка къща в прерията е бъдещето Точно голяма пещера в планината е бъдещето. Голяма пещера с цел икономии на енергия (с едно горене, много хора се отопляват) и материали (едно пособие се ползва от всички, вместо от един) и от гледна точка пренаселването (прерията остава за селско стопанство), за да има за всички. Пещерата в планината, където можеш да разпънеш тръби за питейна вода, ще препазва от ураганите и наводненията... Gozambo, бива, бива позитивни мислене, ама мислете и за алтернативите. |
| Скаличански, Дядо Маркс се е направил на Дядо Господ, а ти се опитваш да му бъдеш Пророка. Няма нужда да тълкуваш какво е искал да каже Маркс. Той ако е знаел добре какво говори, той е щял да го обясни по-подробно какво е имал предвид, по-ясно, та да не се объркваме при тълкуването и да не правим руски работи по времето на СССР. Потребностите, казваш, ще си ги определят самите индивиди. Ето, аз съм си определил потребностите от секс, но задоволяването, задоволяването на тези потребности е важно. Шегувам се с този секс, не го приемайте буквално. Да, всеки ще си определи сам потребностите, но следва задоволяване на вече определените потребности. Ами ако обществото не може да ги задоволява, то каква е файдата, че са определени? И къде е границата на потребностите? Някои ще искат майка си баща си. Принципът на Маркс- "...на всекиго според потребностите" включва и двата момента- определянето плюс задоволяването. Засега по времето на руската версия на приложение на марксизма се разви само първата половина- определянето на потребностите. В задоволяването се провалихме. Дедо ти Маркс едва ли си е представял с каква скорост могат да нарастват и да се разнообразяват потребностите, та се е наел с Божествената задача да ги задоволи. Що се отнася за предсказанието му, че ще изчезнат и парите и държавата, то такива предсказания пет пари не струват. Всичко в тази вселена има начало и край, включително и самата Вселена. Ето, аз ще прогнозирам нещо по-важно от изчезването на парите и всички ще се съгласите. Аз прогнозирам, че ще изчезне живота на земята, а не само парите. Не казвам кога, но той и Маркс не е казал кога ще изчезнат парите. Защо не ми ръкопляскате? Пророчествата не се състоят в това какво ще изчезне, а в това какво ще ги замени. Маркс не е успял да предскаже близкото бъдеще, т.е. какво следва, вие се хващате да му тълкувате мъгляви предсказания за няколко епохи напред, т.е. в необозримо бъдеще. |
| Митев, представям си "...благата да потекат в изобилен поток...". Така го описват Рая. За "творческо съдържание на трудовия процес" не е подходящо да говорим, когато тълкуваме Маркс. Ако той беше видял ролята на творчеството, той нямаше да прави теория, вземайки за пример тъкача. Той не е видял нещо много по-важно от тъкача и капиталиста. Всякакви характеристики бъдещи на обществото си представям и нито една не е по Маркс. |
| Gozambo, ще го обясня и чрез секса. Ти може да искаш да имаш Хайди Клум, обаче дали тя ще те иска или не е друга тема, ако ти даде ... ок, ако не ... трябва да си нагодиш нуждите към нещо друго. Ако искаш да я изнасилиш или евентуално тя теб, тогава се намесват регулациите на властта и казват - штоп, кейне незаконни действия, бите! Та така трябва да си действат пердлагането и търсенето под зорката регулация на държавата. Освен това не се правя на пророк на Маркс, имам различни виждания и ощ вярвам в нуждата от координация и непрекъсната връзка между търсене и предлагане!!  Редактирано от - Николай Скаличански на 13/10/2008 г/ 21:33:41 |
| Гозамбо, Бъдещето според мене пък е в урбанизираните градски зони с обществен транспорт и пешеходни разстояния, апартаменти с топлоизолация и централно отопление/охлаждане и обществени паркове. В покрайнините им може да кипи селскостопанско производство с модерни форми - едни приятели са членове на кооператив, дават пари и веднъж в седмицата им носят каквото се е родило - магданоз, целина, ябълки. Само органик. Малките къщички в прерията изискват хиляди квадратни километри комуникации и асфалти и са адски неекологични. А и хората там леко затъпяват, поради което младите се натискат по градовете. Погледни как гласуват американците в градовете и извън тях. Идеята ти, че интернета правел градовете ненужни, не се потвърждава от практиката. Ню Йорк и Лондон си продължават да са центрове на финансите, медиите, модата, издателствата. Силикън вали - на компютрите, Холивуд - на киното, Детройт - на автото, Вашингтон - на политиката. Има нещо, наречено кластеринг, което показва нуждата на хората да се скупчват на едно място. Не градовете, а събърбите си отиват - във вида, в който се развиха след войната по примера на Левиттаун. Компромиса сигурно ще е в по-гъстите крайградски зони, позволяващи обществен транспорт и услуги и свързани с градските ядра с леки железници. Тенденцията на хората да се скупчват се илюстрира и от струпването на населението по крайбрежията. До 2025 г. се очаква 75% от населението на земята да е съсредоточено в крайбрежните зони. Неещо такова се наблюдава даже и у нас. Редактирано от - Чичо Фичо на 13/10/2008 г/ 21:40:00 |
| Митев, идеите могат да стават материална сила и когато не овладеят масите, могат да остават сила и когато изобщо не се материализират. Идеите за материя и съзнание едва ли са толкова точни, за да може Маркс да разбере какво се е случило до момента и какво предстои. За Маркс материално е това, което може да се види, да се пипне и най-вече да се яде. За битието по Маркс по отношение определяне на съзнанието. Маркс използва някаква крайна стрепен на абстракция, като говори за определяне на съзнанието от битието. Друго би било, ако беше казал, че бита на хората определя масовото съзнание или, че икономическите отношения определят политическото съзнание на масите или подобни. Т.е. неща по-конкретни и не общовалидни. Дедо Маркс направо се е напънал да се прави на Господ и папагалите повтарят. Ако мозъкът на човека не беше нарастнал от триста грама на кило и триста, имаше някой да знае какво е това битие и какво е съзнание. Или ако не е новаторската идея на някой откривател, има да си стоим в същото положение хиляда години. |
| Да напомня също, че лозунгите "Берлин - бащиния на евреите", "назад към селото/земята/кръвта" са нацистки лозунги. Приказките за еврейски и други заговори са разтуха за негодника - или временно - за комплексирани, уплашени и дезориетирани хора. Омразата към градските "лумпени" (високочели, яйцеглави) е и нашенска каскетлийска болест, и американски консерваторски спорт. |