Отиди на страница:
| Всички сте прави! Съгласен съм. Само с едно обаче не съм съгласен - с отношението в момента към т.нар. паричен "Еквивалент"! Какво е златото? А платината, диамантите, картините, марките и пр. "скъпоценности"? Що австралийците имат пластмасови банкноти? И що в древна Америка разменната валута е била...черупки от миди. Дори според един форумен колега, май трябаше да се "вържем" към рублата.  И към "Шлифера на Леонардо" да се вържем, няма ли покритие със стока - ше фанем другия шлифер, на Господа. За безплатни консултации Натиснете тук |
| Какво е БС? Да не би да е производно на БДС? __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| Като стана дума за мидените черупки, ти знаеш ли ги фактите? Защо точно мидените черупки, дето са безброй |
| Същият въпрос се отнася и за монетата от един цент. Що тряба да я има, след като "сеченето" и струва два цента! А де?! |
Е, не, идеята е била различна. Въпросното древно (сиреч измряло вече) племе имали за обменна парична единица мидените черупки. Само дето мидените черупки символизирали...греха Сиреч, колкото повече мидени черупки имаш, толкова по греховен си, по лош. Дотук добре, също така, разбира се, всеки е гледал да се отърве от греховете си, или поне да прехвърли на някой който да може да ги поеме, и обикновено за това се е смятал някой много свят, сиреч некой който е толкова възвишен, че да е в състояние да поеме всичките грехове..или колко може разбира се. Като резултат, човекът с най-много мидени черупки бил или много свят (за да може да понесе целият този товар), или много грешен Звучи ли ви познато с днешната реалност  |
| Ааа, не, Lowec, не опорочавам ракийката с кредити. Както ни е добре известно, при разумно вътрешно приложение, тя има лечебния ефект да те доведе до временна дименция за това, че най-сигурното нещо в живота е смъртта и затова, че си в матрицата, в която някой те е сложил и колкото и да си преуспял, излизане от нейните лабиринти няма приживе. Освен ако не си я измислил ти или някой далеч преди теб с "грижата" за теб. Така че ракийката си я тача и пазя за специалните моменти, когато заличавам/изтривам това, което съм научила и проумяла. С една дума - средство /временно/, за изхвърляне на ненужното /т.е действа като "пургатив"/, за да вкарам следващата доза "прозрения". |
| morehappyman Както и да е, важна е идеята, че май ненапразно книжните банкноти си имат звучното българско название ПАРА, сиреч горещ въздух Аве морков, ти сигурен ли си че ПАРА е българска дума? |
| Не съм сигурен но добре звучи А знаете ли откъде идва думата банкер? От италианското банкиери (или неще подобно) което в превод значело пейка, понеже навремето "банкерите" оперирали на разни пейки, където ставало обслужването на клиетите  |
| моето "умерено" е нищожно за мъжкия свят, но 50-грамката си я харесвам и не се отказвам от нея в подходящи моменти На моменти имам чувството, че не съм емигрирала главно заради вечерите, започващи със шопска, ракийка и мин. вода /българска!/ |
| тази год тук са пластмасови, GM сигурно, уви! Затуй и заради това, че ги имало навсякъде по света, от утре започвам да обмислям да забегна къде чаветата. Като ще е матрица, поне да е в по-видимата й, примитивна форма /не че тук не е, ама там няма да си правя илюзии/ |