Отиди на страница:
| Пазарният фундаментализъм е идеология. Докато Суперкапитализмът на Robert Reich е несполучлив опит за обяснение на провала на съвременния капитализъм. Не може да заменяш една идеология, една вяра, с обяснението за нейния провал. Това прави Чичо Фичо. Той не разбира какво точно става и търси най-близката литература, за да си обясни случващото се, или по-точно, да обясни на форумците, да ги ограмоти, да ги поучи. Колкото Чичо Фичо беше безкритичен последовател на пазарния фундаментализъм, толкова сега е безкритичен и към описаното явление Суперкапитализъм. Аз лично съм я чел книгата и съм я нашарил с отбелязване на неверни за мен неща, както и с много места, където авторът си противоречи, или използва взаимно изключващи се твърдения. Книгата няма за цел да поставя основите на нова теория, а да изиграе известна роля за момента. Да разкритикува съществуващия капитализъм, да подаде някои замълчавани факти и компромати, да изиграе известна политическа роля за смяна на политическия курс и заамяна на управлениета на републиканците с демократи, но промяна към курса на Клинтън, напр. Не по-голяма. Едновременно с критиките към съвременния капитализъм, в книгата се прави и една неоценима услуга към него, като коренът на вината от провала му се търси в редовия покупател. Книгата е едновременно и опит да се съхрани капитализмът, като се изместят от него гневът на хората и се хлъзне в погрешна посока. Праща хората за зелен хайвер. Както и да е, важното е, че книгата и някакви идеи от нея играят роля за момента. Явлението Обама е много по-широко и по-дълбоко и с много повече последствия, отколкото плитките води на Суперкапитализма. |
| Джимо, приятелю не те разбирам изобщо.Набива се на очи обаче: "Много чело, много знае!"" И кво от това? Какви теории, какви Марксове, Тачари , Рейгъни и Милтън Фридмани.Няма нищо ново от под слънцето и всичко е въпрос на управление, боравене с лостовете на управление и стремеж да си свършиш работата въпреки неблагоприятните обстоятелства.Всеки управник който иска да спаси управлението си и се интересува и се стреми да управлява страната си и да я води към благоденствие, т.е. това му е интереса / а не друг, примерно лично облагодетелстване, облагодетелстване на кликата покрай себе си, и гледа на власта като средство за обогатяване, неприкосновенност и безнаказаност/, е длъжен да използва всички възможни лостове и средства за да спаси страната си и не допусне разрухата й.Но това са друг тип хора и друг тип управници. Има и такива хора и такива управници, дето чакат и робуват на готови схеми и рецепти.Крият се и се обосноват зад имената и аторитета на тези, които са ги дали, без да вникват в тях и съобразяват с конкретните обстоятелства, слабо се интересуват от ефиктивноста им към решаване проблемите в държавата, защото реално изпълняват тази дейност проформа, а печалбите и бизнеса им е от друго. Тези дава типа са естествено поляризирани типажи, и в реалноста се наблодяват типажи клонящи повече към единия тип или клонящи повече към другия тип. P.S.Преди доста време разказвах една притча за да покажа , че пазарните принципи и отношения не са нищо ново , а света е живял векове с тях, и са се променили само някой конкретни методи в оперативноста на нещата, иначе макро рамката си е една и съща , дето се вика , откато свят светува, колкото това да не харесва на някой новоизлюпени и учили , недоучили икономически "експерти." А притчата беше следната: "Един човек имал лозе за беритба.Отишъл рано, рано на пазара за да наеме хора да му оберат, лозето.Наел колкото трябвало хора , пазарил ги по една златна пара, за да му оберат лозето и му свършат работата. наетите хора обаче не справяли както очаквал стопанина, работата не им споряла, пук и не били и достатъчно ентусиазирани да я свършат според уговорения срок. Видял как стоят нещата човека, помислил и разсъдил, и отишъл преди обяд да наеме още хора. Те се оказали доста усърдни в работата и така можало да се приключи с гроздобера още на същия ден. Като приключили вечерта, чорбаджията извикал допълнително наетите хора платил им по една златна пара, благодарил им и ги освободил по живо по здраво, после извикал и първите , които наел, платил им по една златана пара, но те се възмутили.Казали: -"Как може така да ни пренебрегваш и да ни плащаш само по една златана пара.Ние почнахме работа рано сутринта, мръзнахме работихме през цялото време, а другите дойдоха чак преди обяд.На тях плати една златна пара, и на нас дето работихме повече плащаш пак една пара. -Не съм Ви пренебрегнал и ощетил Вас-отговорил човекът- аз Вас Ви наех за цялата работа, и Ви пазарих за една златна пара.Като видях , че няма да свършите работата , както исках, се наложи да наема още хора . Та не Вас съм ощетил, а другите наградил, защото на Вас Ви дадох това което Ви обещах, а на другите дадох повече , защото съм доволен от това което направиха!." Та тези на които им разказвах ТОгава не разбраха нищо, А СЕГА не знам, дали е по-разбираемо.Но: Магарето, колкото да го красим и гиздим, ат не става. |
| Димитри не можел да разбере що е това либерал! Няма да обяснявам що е това либерал, само ще се опитам да му помогна да си обясни на какво се дължи неразбирането му. Философите разделиха условно свободата на два вида- негативна и позитивна. Буржоазните либерали наблягат на негативната, марксистите на позитивната. А свободата за човека е една, както и здравето му е едно. Представете си, че медиците разделят медицината на две- вътрешна и външна и с гласуване наложат да се практикува само едната. Няма значение от какво се разболяваш, лекуват те за едно и също. Е такова нещо става и със свободата. |
| Пламене, тоя ако беше истински чорбаджия, тия сутрешните щеше да ги раздели на две групи и да ги пусне от двата края на лозето. И който стигне пръв средата (набере най-много), а той ще е само един, получава "награда" - 10 златни пари. Така, само с 9 златни пари в повече, работата се свършва до обяд. |
| Интерсна идея, Apolitichen. Бях чувал досега предложения, да пазари цялата работа "на акорд", и пак да им даде същите пари дето си бил решил, пък те колкото време искат да я вършат.А другата идея беше да си напечата ХАРТИЕНИ ПАРИ и така да си спести всичките ЗЛАТНИ ПАРИ.Ама тогава още е нямало хартиени пари и термини като ИНФЛЦИЯ и ДЕФЛАЦИЯ, са били ненужни на хората. |
| Какво му е интересното, практика от древността. Една работа за да се свърши, трябва да има мотивация. Спазвайки правилото "най-добрият печели", хем се ускорява производството, хем се създават условия за иновации, а и се прави подбор на кадри, които да продължат нататък. Дори фараоните на Египет са подбирали архитектите си за пирамидите на тоя принцип. Е, имало е провали, но залагайки на конкуренцията/иновации, бързо се преодолявали. Прилагайки правилото "най-хитрият печели", виж какво става у България и май, това е причината и за САЩ сега. |
Димитри не можел да разбере що е това либерал! Либерал е всяка шушумига, която се ръководи от принципа: стани ти, за да седна аз. За целта създава партии, големи правителства, регулации, държавана намеса и прочие мероприятия за преразпределние на наличните места за сядане. В този процес броят на местата за сядане не се увеличават, а обратното - бързо намаляват. Процесът продължава надолу докато шушумигата не бъде изхвърлена. |
| Ако парата е ударена отпред, е газ; в реални условия, аха да капне нещо. А димът е твърди частици, увлечени от газ, обикновено горещ. Не капва, а полепва и обикновено зачерня. Но ако парата е ударена отзад, димът е онова нещо, което я обезценява. |
По дефиницията на Зузи, консерватор пък ще да е шушумига, която се ръководи от принципа не можеш да ме изкъртиш и с взрив, неоконсерватор - ..и с ядрен взрив  |
| Принудата е на следващия ден, ако ентусиазмът не е дал резултат в предишния. Сиреч, първия ден берачите са имали свободата да се изявят, по Gozambo позитивно, а вторият ден ги е споходила отговорността да си свободен и да "поемеш предизвикателствата", действащи негативно. |
 Бог да ми прости , но този дебат избива в щура еклектика ... Сещам и тежка невежественост в обективната оценка за научната стойност на Марксовата теория в съвременната социалноикономическа практика ... И само дано не сте помислили , че третирам г-жа Масларова като съавтор на "социалното" в Марксовата теория ... Иначе , когато говорим за капУтализъм , в етичното съзнание трябва да остава Маркс ... Поне и заради изключителния шанс на интелектуалното ни , в една "пределно чиста ситуация" като днешната , то да сети и МЯРАТА на своята способност да отразява "историческото" ... Другото е за кандидат-нобелисти ...  |
| "Стани ти, за да седна аз!" това е принцип на социалистическия либерал -мястото винаги е чуждо. При пазарната икономика либералът звучи така "Аз работя повече, за да не работиш ти". За целта подобрява организация, производство и сваля цените. В този процес броят на потребителите не се увеличава (няма да гледаш два телевизора едновременно за да ставаш кривоглед), поради което броят на производителите трябва да намалее. Процесът продължава надолу докато либералът стане консерватор. Тогава се минава на приниципа "Аз съм вече седнал и докато не си вдигнете стандарта (човешки права, еко-норми, в краен случай - да мислите така, както аз мисля) до моя, няма да ставам." И така, докато не счупи столчето от издуване. Понеже има наследствени права, процесът се движи и отпред назад, и отзад напред, за туй леко се объркваме, когато не знаем в кой етап сме хванали либерала. |
| Вожда, "1. Данъчна система. Щатите имат може би най – лявата данъчна система сред западните общества" - всъщност от 1980 г. насам средната класа кредитира най-богатите. Буш няколко пъти намали данъците на най-богатите. "2. Бюджет и монетарна политика. Дясна е догмата за балансиран бюджет" - всъщност балансиран бюджет имаше при Клинтън, а при Рейгън и двамата Бушеви има голам дефицит. Причината за който е ниското облагане н анай-богатите (а сега и Ирак). "3. Регулации. Мисля си, че щатите си ги имат в изобилие" - всъщност Уолстрийт беше оставен последните осен години да се "саморегулира", което доведе до сегашната криза. Фирмите, които наистина се саморегулираха, като ГС, избягнаха най-лошото, но други не успяха. "4. Социална политика - също никаква следа от някакъв бесен капитализъм тип 19 век" - Буш се опита няколко пъти да приватизира Социална сигурност, а в 90-те години Гингрич искаше да разтури Медикеър. Сега Социална сигурност щеше да е на дереджето на норвежкия пенсионен фонд. Здравеопазването беше въпрос номер на тези избори едно преди кризата от септември. Гозамбо, Ако имаш и нещо по същество по темата, ще го прочета. |
| Apolitichen, та проблема не е в икономическата системата.Т.е не може да се приеме априорно , че държавния социализм е губещата система и той не може да просъществува и да изгради силна икономически страна.Пример за ТОва е китайската социалистическа икономика.Проблема обаче е в човешкия фактор, и социализма в бившите социалистически страни загуби битката именно заради хората, които живеят в тях.Пак заради Проблема обаче е в човешкия фактор, различните бивши социалистически страни просперират по различен начин. Когато, мислиш "макро", ТОгава ти знаеш че важното е да платиш тези пари за да ти функционира системата, т.е. без да платиш нещата ти няма да се получат .Някой трябва да усвои тези пари за сметка на ТОва , че ти е свършил някаква работа. Когато мислиш "микро", ти трябва да спестиш, икономисаш, или усвоиш някави пари , които системата ти подава, за сметка на някаква свършена работа. Проблема идва когато на върха на системата хора с "микро мислене", се налага да изпълняват "макро мисленето".И какво се получава , понеже тези хора имат тази власт, разпределят макроикономическите средства които системата трябва да изхарчи, но те не разбират точно логиката на това и се чувстват , като котка в килер със вкусотии, и естествоно поради "микро" мисленето си, се интересуват как да усвоят въпросните средства, било лично било чрез подставени лица, било чрез дружески кръг и т.н.Съответно така се снижава контрола над целесъобразноста и качеството на свършената работа срещу изразходваните средства. Това става в България по принцип, но се видя и , че в САЩ се получи същото.САЩ получили през 90-те години , като подарък наготово , световна хегемония, се оказа неподходяща и неподготвена да бъдат единствената световна глобална сила.Така изживя един бурен период на усвояване на световните пари , и естествено много хора се облагодетелстваха от този факт. Искам да кажа, че САЩ са пример как когато имаш "микро" мислене, не можеш да понесеш тежеста на "макро"товара да си единствената глобална сила и да осигуриш, нормалното функциониране на една космополитна система. По тази причина когато усетиха , че парите няма да идват вечно и да задоволяват постоянно увеличаващото се число на на хора и нужди, се наложи да започнат войната във Ирак с цел усвояване на "морето петрол" намиращ се в тази страна.Войната естествено претърпя пълно фиаско, по простата причина , че се оказа че "морето петрол" документирано и от састелитите изведнъж изчезна.Петрол нема , естествено няма ч и плячката заради която се започна войната.Следователно след като не е постигнала целите си всяка операция е фиаско. |
Проблема обаче е в човешкия фактор Проблема е, че всички социални инженери не слагат в сметките си хората, върху които ще се пробват техните теории - те си изграждат един измислен свят и после се опитват да натикат обществото в него. __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |