И българи ще колонизират Луната
Отиди на страница:
| Уважаеми zamislen, не искам да звуча грубо, но посочената от вас статия е написана за Ганковото кафене. Дори в този пенсионерски геополитически форум  нивото е по-високо.Предполагам сте запознат с материята, но все пак да се обоснова. 1. He3 е толкова хипотетично гориво, колкото е и антиматерията. И от двете са изследвани реакции на единични частици. И при двете учените си нямат никаква идея как може да се постигне каква да е реакция на ниво примерно микрограм, да не говорим за управляема. 2. Не3 никак не е толкова мощно гориво. Отстъпва по енегийност на деутерия много. Вероятната полза от това гориво е, че продуктите на синтеза му са цели атомни ядра - т.е. няма неутронно лъчение. Но пък много по-трудно се свързва от водорода. Нека се научим първо на управляема термоядрена реакция De-De, пък тогава да мислим за Не3. Не вярвам някой да е говорил за нефта като стратегически ресурс в епохата на платноходите. 3. Не3 не се търкаля на кубчета по лунната повърхност, а се намира в ниска концентрация в лунния реголит. Мегатони реголит трябва да бъде прекопани, за да се събере промишлено количество Не3. Марица Изток ряпа да яде. И това на Луната. Само лунатици като мен вярват , че ще стане в обозримо бъдеще.  4. Изказванията на Перминов , че руснаците искат да помагат, пък видите ли САЩ високомерно мълчат са ала-бала-портокала. - руснаците нямат какво да предложат като опит и знания на лунно направление. От луноходите нищо не е напреднало, само се е изгубило знание и умение. - космонавтиката(особено пилутируемата) е тясно свързана с политиката. Никой в САЩ не иска пак да се постави в сегашното положение, когато между 2010 и 2015 година се разчита/плаща само на Русия за дасе поддържа МКС. Американците даже се бяха запътили да консервират своя сегмент, ама европейците и японците скръцнаха със зъби. - Американците няма да се справят със сроковете, които са си поставили. Но вкарат ли руснаците , ще се забавят още повече. - "Енергия" няма никакви лунни планове - Тези идея бяха издигани от предишния и ръководител, който беше сменен набързо с "наш" човек, когато се разбра че американците ще плащат милиард долара между 2010 и 2015 година за транспортни услуги. |
| Сократе, НЕРВА няма перпективи в обзримо бъдеще. Не знам в коя тема обсъждахме чувствителността на "световната общественост" към солене с плутоний от космоса. Затова и САЩ и СССР си спряха програмите. Ако намерим уран на Луната и изкараме атомен двигател в орбита без гориво, само тогава има шанс да мине номера. Аам за тая задача трябва голяма лунна база с промишлени инсталации. |
| Уважаеми Лунатик, Статията е от:"Дейли телеграф": Студената война между Русия и САЩ продължава на Луната и е в подкрепа на това, което казвате, а именно "космонавтиката(особено пилутируемата) е тясно свързана с политиката", още изказването на руският академик Ерик Галимов, цитирам: "Много представители на космическата програма в Москва са убедени, че действията на Вашингтон по отношение на лунната програма са продиктувани от стремежа към монополизиране на добива на хелий-3. Те твърдят, че президентът Джордж Буш е назначил експерти по него на ключови постове в консултативния съвет на НАСА. Според руския академик Ерик Галимов този заговор "ще помогне на САЩ да установят контрол над енергийните пазари за 20 години напред и да поставят целия останал свят на колене, когато пресъхнат източниците на въглеродни горива". Съгласен съм с Вас за нивото на форума, но нека не подценяваме нещата  |
| Helium-3 Чудесно, остава само да намерят тапа за [/s] |
| Да Лебедински, Имаме шанс за близкото хилядолетие  Малко на руски, от уикито:"При термоядерном синтезе, когда в реакцию вступает 1 тонна гелия-3 с 0, 67 тоннами дейтерия, высвобождается энергия, эквивалентная сгоранию 15 млн т. нефти (однако на настоящий момент не изучена техническая возможность осуществления данной реакции). Как сообщил президент РКК «Энергия» Н. Н. Севастьянов, «Постоянную станцию на Луне мы планируем создать уже к 2015 году, а с 2020 года может начаться промышленная добыча на спутнике Земли редкого изотопа — гелия-3»Российская база на Луне Исходя из чего, населению нашей планеты лунного ресурса гелия-3 должно хватить как минимум на ближайшее тысячелетие. Основной проблемой остаётся реальность добычи гелия из лунного реголита. Как упомянуто выше, содержание гелия-3 в реголите составляет ~1 г на 100 т. Поэтому для добычи тонны этого изотопа следует переработать не менее 100 млн тонн грунта.Продажная цена на гелий-3 компании Спектра (Spectra) составляет $825 за 5 литров[3], что в пересчёте на граммы, означает приблизительно $1200 за грамм ($1, 2 млрд за тонну, хотя на данный момент, вряд ли возможна продажа такого количества по данной цене)." |
| Уважаеми Сократе, Виж бъдещето тук The Future of Aerospace Натиснете тук Кеф ти риба, кеф ти паламуд това го може, само яка икономика, която да не жали средства за наука! |
| Colonizing The Moon - това е казано тук: Натиснете тук |
| Драги замислен, Прегледах по-горния линк. Истинска красота... ако замижим пред факта, че всичко това е предназначено само за трепане. Май за друго пари няма. |
| Драги ми Сократе, Да припомня ли, кои умниици първи започнали да хвърлят бомби от самолет, напира ли гордост в теб? Това, което виждаш по-горе е еволюция на въздухоплаването и в основата са идеи на Леонардо Да-Винчи, който е оставил идейни проекти, резултат от задълбочено изследване полета на птиците, и те са вече факт! |
| Сократе, човекът е Вернер Фон Браун - чист ариец офицер от СС, но реабелитиран и хвърлян на ръце от благодарните американци! |
| Без да отричам огромната роля на Браун, все пак бих казал, че той носеше всички плюсове, но и всички минуси на ДЪРЖАВНОТО начало в космическите изследвания. А минусите са там, че наличието на (сравнително) изобилни средства често води към тромави и скъпи решения. А Брансън например показа, че можело и по-евтино, по-простичко, с по-олекотени системи. Той възроди идеите на Зенгер и Цандер. Дали ще постигне пълен успех - това вече е друг въпрос. |
| Да уважаеми Сократе, Ужасно сте прав, в това, че".....че той носеше всички плюсове, но и всички минуси на ДЪРЖАВНОТО начало в космическите изследвания" За него Чърчил рекъл, че ако е фашист, то е най-големият такъв, понеже с няколко удара с Ф1 и Ф2 е парализирал Лондон и помолил Сталин да ускори действията по направление Пенемюнде с цел спасение на Англия! А в същност той, както и Коральов са били използвани от политиците за имперските си амбиций. Основната цел на немският конструктор и неговият екип е била проект А9/А10 - как да се достигне лунна орбита! Охраняващият го офицер от СС обаче имал специална инструкция, да го ликвидира незабавно, ако бъде заплашен от вражески плен или откаже изпълнение на фюрерска заповед и това лунният конструктор го е знаел добре и лично е проверявал основните части щото нацисткото ръководство е могло да реши, че е некадърен и премахне. В гнева се Хитлер - го наричал лунатик и ненормалник, но въпреки неуспехите по фронта производството на "вундървафе" - така наричали фаутата, вървяли по 100 на ден е при непълна комплектация. Фюрерът рекъл по 100 старта на ден! Добре, че англичаните усъвършенствали радара, че започнали да ги засичат навреме и да обявяват тревога, даже със Спитфаярите ги атакували успешно над океана  |
| 1. Индевър стартира успешно и лети в момента към МКС. 2. Чандраян 1 с нашата техника - дава данни /снимки/ от Луната.  |
Страхотен носител Сатурн 5 - стърчи в Хендсвил 110м висок и неизползваем! Поредното доказателство, че космонавтиката е производна на политиката. Когато трябва да се въодушеви нацията, космонавтиката бива лансирана, глезена и употребена. Когато се постигне целта бива захвърлена тихомълком, докато величаенето и (като по-евтино) продължава. .Но новата ера се задава. Falcon 1 успя да полети. Бигелов прати успешно вече втори надуваем модул в орбита. За суборбиталния туризъм да не говорим. |
| Ето ви нещо полемично: ГРЕШКАТА НА ТРИМАТА К (една теория на конспирацията, вдъхновена от фантастиката) Кларк, Курбик и космическата проповед Точно преди 40 години (и половина, ако трябва да бъдем съвсем точни) на световните екрани се появи един филм, който щеше да даде дълбоко отражение не само върху фантастиката, но и върху начина на мислене на съвременниците. Стенли Кубрик и Артър Кларк бяха обединили усилията си, за да създадат потресаващия шедьовър “2001: една космическа одисея”. Много може да се говори за новаторските решения, за дръзката фабула, за великолепната естетика и вдъхновяващите философски внушения. Но така или иначе киното не стои на място. Дойдоха нови, още по-бляскави фантастични филми, компютърните ефекти разглезиха публиката и “Одисеята” малко по малко потъна в миналото. Едно нещо обаче никой друг филм или творец не успя да й отнеме – невероятното усещане за реалност, което изпитва зрителят и до днес. Нека не забравяме: през април 1968 година, когато се състоя премиерата на тази киноепопея, на Луната още не беше стъпил човешки крак – това щеше да стане след повече от година. Осем месеца оставаха до полета на “Аполо-8” с първата обиколка около Луната и космическата коледна проповед на Борман, Лавъл и Андърс (понякога се питам дали и тя не беше повлияна пряко или косвено от творбата на Кларк и Камерън). А върху мечтата за кацане на земния спътник все още тежеше споменът за трагедията в Хюстън, отнела живота на тримата астронавти Грисъм, Уайт и Чафи. И все пак публиката приемаше “Одисеята” не толкова като кинофантастика, колкото като един поизбързал репортаж от близкото бъдеще. Никой не се съмняваше, че през 2001 година човечеството вече ще е започнало усвояването на Луната, ще е осъществило полет до Марс и ще се готви да прати експедиция до покрайнините на Слънчевата система. Днес тази всеобща вяра изчезна някъде. Изпари се, попи като вода в пустинните пясъци на времето. Младото поколение едва ли може да си представи космическия оптимизъм, овладял преди 40 години цялото човечество. А онези, които са го изпитвали, отправят назад поглед, изпълнен с носталгия и недоумение. Какво стана? Какво се обърка? Струва си да зададем тези въпроси. Отговорът може и да ни изненада. Мисията (не?)възможна На 19 декември 1972 година в Тихия океан кацнаха тримата участници в последната (шеста поред) лунна експедиция. С това програмата “Аполо” тихо издъхна. Вярно, оставащите няколко кораба бяха използвани за програмата “Скайлаб” и дори за пропагандната мисия “Союз-Аполо”. Но Луната беше забравена като цел за човечеството и вече 36 години никой не споменава за връщане там... ако не броим някой и друг колеблив популистки гласец от време на време. Защо? Първият аргумент против лунните мисии е железен и на пръв поглед непоклатим: защо да прахосваме пари в космоса, когато на земята има толкова бедност, глад и нерешени проблеми? Отговорът е даден отдавна: програмата “Аполо” се изплати многократно (според някои експерти е дала стократна възвръщаемост на вложените средства). Лошото е, че това стана по косвен път – чрез създаване на технологии и материали, които се вляха в цялата световна промишленост, станаха част от ежедневието... и по този начин останаха незабелязани. Затова песимистите продължават да повтарят: струваше ли си да хвърляме милиарди заради стотина кила лунни камъни? А щом те не признават дори доказаната ефективност на начинанието, няма смисъл да им се говори, че научният напредък винаги е безценен. Вторият (рядко използван) аргумент: технологически полетът до Луната е много сложен. Да, може би. Но онова, което беше направено преди 40 години, би трябвало да е още по-лесно днес. Третият аргумент: лунните мисии станаха рутинни, не вълнуват вече обикновения американец и затова той не подкрепя по-нататъшното харчене на средства за тази цел. Смешно. Има ли смисъл да спорим? Всъщност да, има. Защото дори да приемем Луната за отминал етап, Марс продължава да вълнува човешкото въображение. Не би ли могъл Марс да се превърне в достойна цел за стремежа към нови и нови хоризонти? Недостижимият Марс Тук вече скептиците попадат в свои води. Ако в спора за Луната те проявяват известна колебливост, за марсианската експедиция съжденията им са категорични: 1. Един полет до Марс би бил безумно скъпо начинание. Дори в най-добрия случай ще струва минимум 200-300 милиарда долара. 2. Полетът до Марс ще продължи поне две (или три) години. Съвременните технологии не са създали животоподдържащи системи за толкова дълъг срок. Досегашните опити със затворен цикъл на кислорода и водата не дават надеждни резултати. 3. Толкова дълъг престой в безтегловност гарантирано ще нанесе пагубни поражения върху човешкия организъм. 4. Огромен е рискът от радиация. Едно слънчево изригване (каквото не може да се предвиди година или две предварително) ще убие екипажа на експедицията. Има и още аргументи против марсианската експедиция, но дори изложените дотук изглеждат достатъчни, за да бъде запушена устата на оптимистите. Засега Марс би трябвало да остане само в мечтите... и в популистките политически речи (дори американския президент Буш се изкуши да го обещае за 2030 година – по принципа “я камилата, я камиларя”). Значи трябва да извърнем очи от Марс? Да, но само за малко, колкото да погледнем към една позабравена техническа подробност. Двигател за “Дискавъри” В “Одисеята” тези проблеми сякаш не действат – там космическият кораб “Дискавъри” се отправя на много по-далечен полет. Но, ще кажете, това е на кино. Естествено, че Кларк и Кубрик прескачат проблемите – иначе как ще се получи филмът? Съмнително възражение. Нека не забравяме солидната научна репутация на Кларк. Нека не забравяме и това, че за филма са привлечени сериозни научни консултанти. Проблемите не са прескочени, а напротив: посочен е начинът за тяхното преодоляване. Спомняте ли си например с какъв кадър започваше показването на “Дискавъри” във филма? С въртящата се кабина, премахваща проблемите на безтегловността. Грамадните размери на космическия кораб решават и останалите затруднения: такъв кораб може да носи както дебела антирадиационна защита, така и достатъчно запаси от храна, вода и въздух (плюс система за рециклиране, разбира се). Тук скептиците веднага ще възразят: а двигател, а двигател? Откъде толкова мощен двигател? И откъде толкова гориво? (Любимото занимание на скептиците е да пресмятат колко гориво ще трябва, после пък още колко гориво ще е потребно, за да задвижва тежестта на това гориво... и довеждат спора до класическия парадокс за Ахил и костенурката.) Отговорът се състои само от 5 букви: НЕРВА. Проектът NERVA (Nuclear Engine for Rocket Vehicle Application) започва през 1963 година въз основа на предишни разработки. Излишно е тук да навлизаме в подробности, но работата по създаване на ядрен двигател за космически кораби се оказва напълно успешна. И въпреки постигнатите успехи, през 1973 година програмата е закрита. Обяснение: тревоги за околната среда, загуба на обществен и политически интерес към полетите до Марс след програмата “Аполо”. Екологичните тревоги винаги са били дежурен аргумент, когато трябва да се закопае една или друга ядрена технология. По-интересното е, че пак опираме до същата мантра: “загуба на обществен и политически интерес”. Хм... Ето че другите възражения почват да отпадат. В края на краищата ядрени двигатели движат подводници със стотици хора на борда в автономни плавания, траещи по няколко месеца. Нима при наличие на космически ядрен двигател е толкова трудно да се осигури полетът на екипаж от седем или осем астронавти? Най-вероятно не. Но как да се борим с проклетата “загуба на обществен и политически интерес”? Отговорът изглежда очевиден: като повишаваме интереса. Само че се оказва далеч не толкова лесно... Когато интересът нарасне На 7 август 1996 година НАСА направи изявление за едно откритие, смятано за най-великото в историята на човечеството. Специалисти от Космическия център “Джонсън” заявиха, че в метеорит, произхождащ от Марс, са намерени вкаменелости от микроскопични живи същества. На Марс е имало живот! Сензацията въодушеви целия свят. В специално изявление президентът Бил Клинтън изрече: “Днес метеорит 84001 ни говори през милиарди години и милиони километри. Говори за възможността за живот. Ако това откритие бъде потвърдено, то със сигурност ще е едно от най-потресаващите научни прозрения за вселената.” Откритието не беше потвърдено. Събитията се развиха по странен начин. Първоначалният единодушен възторг изведнъж се смени със също тъй единодушно отричане. Забелязаните в камъка странни форми се оказаха не вкаменени бактерии, а минерални образувания. Цялата научна общественост се завъртя на 180 градуса, страстите стихнаха като сложени под похлупак. Нямаше разгорещени спорове, каквито бихме могли да очакваме по една тъй вълнуваща тема. Просто истината дойде от последна инстанция и заяви безапелационно: сбъркали сте, няма нищо подобно. И отгоре на всичко от небитието изникна един никому неизвестен графоман, който дотогава се беше провалял във всичките си отчаяни опити да се сдобие с писателска слава. Без много да му мисли, той задигна сюжет (по-късно това щеше да му стане навик) от фантастичния филм “Кеприкорн 1” и написа роман за коварния заговор на НАСА да си повиши държавните субсидии като фалшифицира метеорит със следи от живот. Романът мина незабелязано и не свърши сериозна работа – ентусиазмът беше потушен и без него. Но някои хора запомниха старанието на автора и уменията му усърдно да хвърля кал чрез псевдолитература. След време щяха да си припомнят за него и да потърсят тези му умения в подмолната борба срещу католическата църква. Романът носеше заглавието “Метеоритът”, а името на автора беше Дан Браун. Възможно е всичко да е било точно така: няма и няма интерес нито към Луната, нито към Марс, а когато все пак възникне такъв интерес, за беда се оказва, че има голяма научна грешка. За препоръчване е да вярваме в тази версия, защото иначе нагазваме В непроходимите джунгли на конспиративните теории Нека все пак допуснем, че в метеорит 84001 наистина е имало следи от марсиански живот. Добре, но тогава защо ще се полагат усилия това да бъде скрито от хората? Нима един ентусиазъм, насочен към космоса, няма да бъде от полза за човечеството. От доста години се носи мълва, че някога (вероятно през 50-те години) американското правителство поръчало секретно проучване какво би станало, ако се докаже, че съществува извънземен разум. Социолози, психолози и прочие провели проучването и докладвали: ще настане световна паника. И от тогава до днес всички американски управници сляпо вярват в това и правят всичко възможно да укрият евентуалните признаци за извънземен живот. Прозвуча ли ви убедително? Не, нали! Но нека продължим по линия на конспиративната теория. Използването на фалшиви слухове от тайните служби не е рядка практика. Да допуснем, че и горната история е изкуствено създаден фалшив слух. Но в такъв случай той трябва да прикрива нещо. Какво ще е то, щом не става дума за предотвратяване на масова паника. Когато преди години си зададох този въпрос, отговорът моментално изплува: ако не става дума за масова паника, значи трябва да се предотврати МАСОВ ЕНТУСИАЗЪМ. При такъв вариант нещата изглеждат малко по-логични – разбира се, върху несигурната основа на конспиративната теория. А тръгнем ли да разплитаме кълбото нататък, можем и да стигнем до следващия логичен въпрос. Защо трябва да се предотврати масовият ентусиазъм? Отговор: за да не се наложи колонизирането на космоса. Ха! Та кого може да плаши колонизирането на космоса? На пръв поглед – никого. Освен ако не си припомним за една колония на голяма империя, която преди около два века се разбунтувала и спечелила, защото разполагала с две неща: нова, богата и девствена територия, и отдалеченост от репресивните сили на империята. Днес бившата колония е империя, а бившата империя живее с печални спомени за някогашното величие. Сериозен урок за всеки, от когото зависи създаването на отдалечени колонии. Третият К Твърде фантастично, ще кажете. Прекалено фантастично дори за компания от любители на фантастиката. Вероятно сте прави. Но кой знае защо си припомням, че през 60-те години ентусиазмът не беше насочен само към космоса. Същите вълнения будеше усвояването на океанските дълбини. И макар резултатите там да не бяха тъй сензационни както “малката крачка” на Армстронг, със сигурност можем да кажем, че бяха не по-малко успешни. Което ме насочва към третия К – Джеймс Камерън и неговия филм “Бездната”. Също тъй реалистичен като “Одисеята”, филмът ни показваше в почти репортажен стил живота на една дълбоководна станция (естествено, покрай напрегнатия и увлекателен сюжет). Тогава също нямаше съмнения, че в най-близко бъдеще това ще се превърне в реалност, че човечеството ще се научи да живее под водата и ще завоюва богатствата на океанските дълбини. Какво стана после? Пак ли проклетата “загуба на интерес”. Стига, приятели, не е сериозно. Есперименталните подводни станции бяха реалност, те показваха, че пътят е открит и не е чак толкова труден. Да обясняваме всичко само с нечии желания и нежелания е, меко казано, наивно. Тримата К – Кларк, Кубрик и Камерън – допуснаха най-голямата грешка. Те виждаха едно реално бъдеще на човечеството, но пропуснаха да вземат предвид силата на политическата конюнктура и мисловната инертност. Нещо стана, нещо се обърка... и хоризонтите на новите светове бяха забравени. Ще си ги припомним ли някога, или ще стане както в онзи фантастичен разказ, където от изчезналото човечество бяха останали само две реликви: стартовият ключ от първия и единствен човешки полет до Марс, и едно филмче на Уолт Дисни? |
Сократе  Ти ли го измисли всичко това?:"Тримата К – Кларк, Кубрик и Камерън – допуснаха най-голямата грешка. Те виждаха едно реално бъдеще на човечеството, но пропуснаха да вземат предвид силата на политическата конюнктура и мисловната инертност." НАСА троши 11 милиарда годишно, мислиш ли, че го прави без съгласието на сената? |
| Сократе, много добра тема. Аз имам една теория, която може би обяснява донякъде положението. Измислих си я докато се чудех защо напоследък научната фантастика липсва за сметка на фентъзито. Не съм сигурен даже дали не съм плагиаствал неволно. Идеята си витае из въздуха, не е трудно да се формулира. Трите М  (The Mother of all Mothers - the Matrix)Коя е основната движеща сила, тласкаща един човек към непознатото(космос или морски дълбини)? - Любопиството. Какво нужно за да се задоволи любопитството? - Сетивна информация от желаното място. Как се доставя тази сетивна информация? - като се прати човека на мястото. - като се прати автомат, заменящ частично човека - като се измисли такава(подаваш гориво на въображението и то върши работата). Кой е най-трудният начин? - да пратиш човек на място. - иска много ресурси, човекът трябва да физически, психически, инженерно и научно трениран. - успяват единици, другите гледат отстрани и въздишат. Кой е най лесния и масов начин. - да виртуализираш желанат среда, така че да впрегнеш въображението на всеки да работи, без да се иска от него кой знае какви усилия. Например защо да трябва да се тренира за претоварвания(4-5-8G), след като може това неудобство въобще да не присъства в симулираната среда. Много по-лесно да играеш UFO 2, отколкто да се гмуркаш със стокилограмов скафандър на 200 метра дълбочина. Или пък никой от нас няма вече шанс да стане космонавт и да види Земята отгоре, но има шанс да види стотици "чужди" светове като стар космически вълк в някоя онлайн игра(примерно EVE online). Човек започва да се чуди, кое е по-ценно. Да вложи огромни усилия, да премине през безброй трудности за да види камъните на Марс. или Да вложи малко усилия и пари и да създаде един виртуален Марс, такъв какъвто му харесва, или още по лесно да си плати за вече създаден такъв. Човек, за когото Google Sky е по красиво от истинското звездно небе, не би бил въодушевен от един технически възможен полет до Марс, с радиационни бури и развалящи се тоалетни. Та идеята ми е, че докато не ни писне заиграването с Матрицата, няма да има скок в космоса. А че ще писне е сигурно. И най красивия сурогат, не може да замести оригинала. |