
| Понеже гледам че тука има доста образовани съфорумци, мисля да пусна тука малко образователни статийки на тема ГОЛЕМИ ДЕБЕЛИ ЛЪЖИ. Или какво аджеба ядеме? Полезно ли е? Има ли добър и лош холестерол? Витамини на хапчета!!! А витамин Д на хапчета? Та да започваме: Лъжите за боди-билдинг - Или защо хапчетата надуват мускули, но не ти дават сила. Справка, разпадането(атрофия) на мускулите на Арнолд Терминатора!!! Мазна диета - др.Аткинс, не, не онзи комика, един друг, дето навремето е предложил диета от която лигите ми потекоха вече Малко факти: 1.Прочутата английска закуска. Навремето, преди 44г, английските деца са страдали от некаква типична детска болест, забравих и името 2.Канадските ескимоси/индианци. Тука ако не знаете, на севера, почти няма зеленина. Хорицата са яли много риба, мазна риба, и тюлени, и тюленска мас, и т.н.... Резултатът? Нямало е случаи на инфаркт. Години по късно, след като приели западната диета, въпросната болест се пръкнала и сред тях. 3.В кръга на шегата. Лъвовете се хранят много "неправилно", сиреч сурово мазно месо. Да сте видели дебел лъв Редактирано от - morehappyman на 24/10/2008 г/ 18:08:48 |
И не само, че се хранят неправилно, но и проявяват мързел - лъвовете де, а лъвиците търчат та гонят тлъсти антилопи с които хранят и потомството и всите котки и хиени Котешка им работа - Морски! |
| Един тест за "интелигентност" на природата. Ако поставете пред един гладен чиляк (не ял примерно 1 седмица, само на вода) две чинии, една пълна с най-различни природосъобразни боклуци, сиреч салатки, трици, кълнове и сие, а в другата чиния една дебела сочна мазна пържола, какъв ще бъде неговият избор? И с каква вероятност |
| Едно време, като излезе Аткинса на мода, и всички дебели бехме очаровани да нагъваме пържоли, хем енд егс и друго, на корем (е, малко ни се стъжни, като почна на 3-я ден да ни се вие свят и да ни пищят ушите), та започнаха да се сблъскват двете концепции за ограниченията. Аткинса беше на някакви точки, май 100 на ден, където яйцата с бекон бяха с нула точки, а салатата с много, а плодовете - сакън!. Конкурентната диета си беше просто нискокалоричната, където пържолата и хемендегса бяха с върхови калории, а салатата - с минимални. Та един очарователен мой колега, известен кодош, Владо Ч., математиците от моето поколение го знаят твърде добре, имаше следното конструктивно предложение. Аз, вика, комбинирам и двете диети по половинка - от Аткинса взимам точките, а от нискокалоричната - калориите. Така си нагласям - 50 точки от Аткинс и 1000 калории от другата. Много ми е добре, пържолата от Аткинса, салатката - от другата, и добре се получава... П П. Впрочем, виждам сега, че Пиер Дюкан прави същата комбинация, само че последователно, а не паралелно. Редактирано от - Геновева на 25/10/2008 г/ 12:38:53 |
| Един мой близък , болен от диабет и с тегло 120кг( е , при ръст 183) с диетата на Аткинс и спорт слезе на 69кг , захарта му е нормална и не взима лекарства за диабет . На 45 години е . И той казваше , че има един период на болки в бъбреците , виене на свят и тем подобни , но след това всичко се нормализирало . Аз също съм малко скептичен към тази диета - не е за всяка кръвна група и за хора с бъбречни и стомашни заболявания - язви , гастрити и пр. |
| Ми не знам. Аз маам всичко, ама тренирам сюрозно, така съм от 4 отделение, макар че съм имал периоди (до 6 месеца) когато не съм тренирал нищо, главно заради контузии. Определено храната и качеството и си оказва влиянието, но пък колкото по интензивно се тренира, толкова по-малко влияние има вида на храната. Ако няколко пъти седмично отделяте по един час за "аеробика" -бягане колоездене, бързо ходене, гребане и т.н. и един час за силова тренировка (може и само лостове - кофички, набирания, коремни и т.н.), може и циста свинска мас с бял ляб и захар да хапвате - няма проблеми. Обаче ако не си мърдате дирника от опърдяния корпоративен стол - тогава дяца, ако щете суха октомврийска шума да ръфате, ше мазнеете няма начин. Естествено културист-шампион, няма да станете, ама не виждам и за какво ви е. Диетите са за мене крайна мярка, но пък някои малки лишения - спиране на хляба и сладкото и елементарно разделно хранене, по време на усилен тренировъчен режим се отразяват много добре. Естествено в такъв случай пада физическата сила, особено експлозивността, ама това е следствие от основен закон в силовите спортове: "Не мое станеш як, без да станеш мазен" Това е мое наблюдение и никого не ангажирам с него. Имам наблюдения върху използването на "хапчета", при това от видни "химици" и определено имат ефекта който се търси. Въпроса обаче е че стероидите следва да се използват в периоди на върхово натоварване на организма, когато издръжливостта на организма е на "ръба", а те служат да бъде "подритнат" още малко нагоре. Истината обаче е че стероидите масово се ползват като "поддържаща терапия", тоест дришльото вдига щанги от 2 месеца ама вече е запукал ретаболил-а да "става здрав". В тоя случай бързо се постига сериозна мускулна маса, дори физическата сила се развива, обаче не се развива издръжливостта на мускулите, те имат експлозивна сила, но нямат "издръжливост". Такива лица са доста забавни - той бута 140-150 от лежанка, ама не може да направи 20 кофички, да не говорим за набирания. Естествено страничните ефекти на стероидите (разкошен дамски бюст и циреи по гърба) си остават за ваша сметка. |
| Едно леко, просто и много диетично понеделнишко обедно меню: 1) Скариди с магданоз, лимон и зехтин. Водка. 2) Супа топчета (не супа топче). 3) Пиле с ориз, печено във фурна. Бело вино, ама не много сухо. 4) Крем карамел плюс сладолед с круша. 5) Порто, шери, или коняче. Понеже менюто е предназначено за работни обеди, нема нужда от следобедни упражнения. |
| Едно леко, просто и много диетично понеделнишко обедно меню: 1) Скариди с магданоз, лимон и зехтин. Водка. 2) Супа топчета (не супа топче). 3) Пиле с ориз, печено във фурна. Бело вино, ама не много сухо. 4) Крем карамел плюс сладолед с круша. 5) Порто, шери, или коняче. Понеже менюто е предназначено за работни обеди, нема нужда от следобедни упражнения. Ох на дяда! Да не се окапеш само П.П. Пропусна кафенце, италианско еспресо с Амаретто и тирамису. Гурме-профан! ![]() |
| товарищ, аз ти посочвам елегантен изход от вредния цикъл на аеробика и контузии, а ти нещо ми се пудриш. Не ти предлагам майонезени калории, а пикантни скаридки - чист протеин. И чиста водчица, а не неква сливова, от която да смърдиш на бъчва цел ден. Пиле, а не тлъста пържола или бифтек. Нема леб, нема пържени картофи, нема пюрета. А ти кво - кафе. Ами нали кафето било вредно за кръвното, затова го нема в менюто. И тирамисуто е толкова сладко, че нормални хора не го ядат. |
| Кафето е източник на антиоксиданти, освен това е кофеина е бедния роднина на кокаина (1 литър еспресо=1 магистрала от най-доброто на камарад Моралес), така че кафенцето е utterly important за свежест Тирамису (сладичко=енергия) заедно с кафето се приема за да не те нагази "колатералната анемия", както наричаше един набор-ветеринар, онова приятно състояние на полудрямка, което неизменно ни наляга, нас ръководните труженици след обилен работен обяд. Аз не се пудря от принципни съображения П.П. Пък и коняче благоволихте да турите, което само си вика за едно хубаво еспресо. |
| Ама къде е сиренцето, бе! Не онова на Лафонтеновата гарга, а онова малко парченце, преди десерта (а защо и не вместо него). Всичките ми приятели и сътрапезници ми знаят лафа - франкофонски, с извинение - et mon petit fromage?, тогава, когато всички мислят, че вечерята вече е свършила и отиваме към кафето. Също и на всяка сбирка в къщи - може върху дървена дъска да си го режем, във всичките му варианти, а може и платото с гроздови зърна и орехови ядки помежду видовете. А привързаността към тази традиция ме кара дори в най-евтините кръчми да си поисквам 100 гр - от сирене и кашкавал карашик, съответно краве и Витоша, но какво пък. За онази тънка нишка на спомена, която ме води към малкото панерче с нарязан багет, чинийката със салатеното листо, кубчето масло и малкото триъгълниче от каквото си поискаш. И пъргавото момче, което ти подава това, което си повикал, е не така гръмогласно като прадядо ни Ганьо - гарсон, юн пише дьо розе! (заб. пишЕто е юзчето на франкофоните, но по-едричко, към 200 гр. го докарва). |
Сиренцето не е добавено, защото хубавите сирена са мазни, а тука става дума за диетично меню. Иначе, камамбер, или рокфор на бисквитка, плюс червено вино |
| "Бри", възмеко и възмазно. Въз препечена филийка от франзела. Френска класика. Лекия вкус на плесен придава една особена пикантност, подобна на тази която остава на езика след четене на Рабле. Statutory notice: Шибани жабари, не случайно Вермахта ги прегази през 1940. Редактирано от - товарищМаузер на 28/10/2008 г/ 22:35:11 |
| Като стана въпрос за бри и жабари, веднъж си хапнах сиренце "dolce bianco" (не виното - сирене!). Много ми легна на душата, мазничко и по-хубавко от бри. Ама не разбрах кой и къде го прави и откъде да си го намери човек. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Да, нарязания на едро багет е по една специална линия, скъпа на сърцето на всеки франкофон. Но иначе сиренцето, със солена бисквитка, крекерче, мааалко препечено кръгче франзела, но разбира се!!!! Като стана дума за сланинката, препечена и нейната прелест, също очевидна, не е лошо и да е кайзерована същата. Но едно такова просто удоволствие наблюдавах, когато моята съквартирантка в общежитието, аспирантка от Киев, си правеше домашен пир по украински. Много беше добре балансиран, макар и не по разделното хранене. Тъъънко парченце сланинка, рязано в момента на дъска, обелена скалидка чесън, една кисела краставичка, парче дъхав черен хляб (такъв тук не съм яла никога). И водка - в една маалка чашчица, не с тия моди на хард алкохола в дебелодънни чаши по 200 гр., нали? |
| Ма да не ти казвам преди колко години беше, ще си вземеш думите обратно. Хем беше дама от Киев, Галя Ширякова, хем беше и аспирантка във френската катедра, хей на! Обичаше живота, имаше един любовник френски търговски деец, като идваше той в командировка в Москва, аз освобождавах терена и ходех в близката библиотека да чета. А после ми беше много благодарна, щото аз се изнесох на частна квартира, но останах там регистрирана и тя си ползваше сама стаята, както си иска - или за сланинка, или за французин, както дойде... |
Сланината - домашна, от Гошо. Гошо охранван последните три месеца от мъченическия си живот с царевица, за да е пъстра сланината. Същата овъргаляна в червен и черен пипер, кимион, чубрица и шпикована през 2, 54 см. с половинки скилидки чесън. Хляба - бял и препечен. Ебането - на голо, ракията - с мезе ![]() |