Ние, българите, живеем в две Българии. В едната живеят и работят бивши и настоящи сътрудници и служители на тайните служби, бивши и настоящи мутробандити, бивши и настоящи граждани свързани с бившата БКП - нейни членове, сътрудници. В тази България няма безработица, бедност, криза. Тук всички живеят добре и се радват на един стандарт, който е много по-висок от средния за Европейския съюз. Тук живеят българските милионери, като правило все мили хора обвързани с бившата ДС и БКП. Тук живее административния елит, който никога не изпада от управлението.Тук съществуват децата, близките, роднините на тези, които десетилетия наред ни пълнеха главите с глупостите на комунизма. Тук са и политиците от постоянното управляващо присъствие. Това е една задружна, весела, усмихната компания, която осъществява управлението на страната - от бизнеса и спорта до Народното събрание и Президентството. Тя съществува на принципа: където е текло, пак тече. И не само тече, но направо прелива.
В тази България от време на време се случват събития, които предизвикват временни сътресения. Някой е застрелян, отвлечен, малко е поубит, така да се каже или си е загубил поста. Но всичко това е наистина от време на време и за много кратко време. На мястото на мъртвия идват неговите бойни другари. Продължава достойният му път неговата весела вдовица. И онова, което трябва да си тече пак си тече. А падналия от поста няма време да се освести, защото ведната скача в нов и по-отговорен такъв.Днес депутат, утре министър и накрая бизнесмен, а после колелото отново се завърта - бизнесмен, депутат, министър.
Между гражданите на тази България протичат сложни, но винаги полезни контакти. Припламват любови, нови семейства се създават, стари се резделят. Елитът се съешава, живее си на своята територия, показват ни го много често по телевизията, срещаме го по пътищата, когато ни задминава с огромните си лимузини, докосваме се до него, когато богигардовете му го пазят от народната любов. Дори когато след „уморителен труд" тази България си почива, тя го прави отделно. И там където някой все още плува моряшката, тя кара яхти юнашката. Напомадена, облечена в луксозни и скъпи парцали или с пура в уста, тя ката ден ни напомня за себе си дори и когато хвърля гюбеци в нощните клубове. И още една приятна черта ни показва тази България. Тя много обича руските милиардери и руската водка, онази широка страна родная, в която по-голямата част от тази България се е обучавала, изучавала, но в която странно защо не иска да се прехвърли да живее, ами си остава тук, при нас, до нас, да си ни пази, управлява, рекетира, обира, охранява, администрира, представлява.
В другата България живеят хора с достойни професии и занаяти, таланти и умения, просто българи, които знаят цената на своя труд, които също искат да живеят добре, както гражданите в останалите европейски държави. Това, обаче, не им се полага. Та как, например, учителят да живее достойно, когато неговата европейска заплата е открадната предварително до края на живота му от някой от онази, първата България и тази заплата отдавна се е превърнала в яхта, палат, хотел, лимузина. Ходи, че си я търси. Някои тръгват да си търсят правата, търсят си и парите - ето ги и днес: млекопроизводители, лекари, учители, научни работници. Протест ще организират, митинг, шествие, петиция ще подпишат, реч ще произнесат. Но между двете България има шумоизолираща стена. И шума от едната достига до другата приглушено, омекотено, като някакво далечно ехо, което не разбираш, нито какво ти казва, нито откъде идва.
Така се носят напред във времето двете Българии. Едната лети стремглаво по пътя на успеха и благоденствието, а другата свива зиморничаво душа да оцелее и тази зима, да си плати парното и топлата вода, че и да остане за студената, пък и за буквар за децата, пък и за лекарствата на бабите, да остане мъничко силица просто така - за да се преживее и тази година, догодина до амина.
Когато някога Христо Ботев е мислил млад и луда глава за тези две Българии си го е казал простичко: „А вий, вий сте идиоти!" Мъдрият дядо Славейков пък направо е отсякъл: „Не сме народ, а мърша, ще кажа и с това ще свърша!". Аз така талантливо не мога да завърша. И затова ще спра до тук. И ще си остана в моята България.