Отиди на страница:
| За мен най -добрата е "Старт в живота". Ами някой да чел сйучайно Джон Брейн? " Път към висшето общество"? и продължението му "Живот във.... |
| Отговарям с известно закъснение на няколко скъпи колеги от форума, но преди малко се върнах от голямото второ поетическо четене. Следобеда съм написала, че предишното е било преди 20 години, но всъщност са 19. Предишното е било през ноември 1989 г. Но затова със снимки ще пиша на блога си. *** А сега още малко за Умберто Еко. Наистина, човекът свърши огромно количество черна работа по популяризирането на мъчно разбираеми епизоди от историята на идеите и си заслужава славата. Прояви страхотен нюх към успеха, като първо пусна "Името на розата" - много култура в интригуваща криминална история. А после, все по-сложно и по-сложно. Колкото и трудно да се чете "Островът от предишния ден", Галилеовият "Диалог за двете главни системи на света - Птолемеевата и Коперниковата" е десет пъти по-нечитаем. Уж има трима души, които си говорят - Салвиати, Сагредо и Симпличо - обаче всичко е толкова изкуствено и статично, и толкова нагласени са даже и имената им, че едва ли и учените, и хората на науката, които иначе уж боготворят Галилей, някога прочитат целия диалог. Понеже днес бате Джимо е писал за великото преводаческо дело на Кръстан Дянков, вземам повода да напиша, че може би най-изпипаното издание на научен превод у нас е двутомникът на Галилей. Превод на Симеон Тодоров, редактиран от Марин Калинков. Издание на "Наука и изкуство", 1985 г. Абсолютно нищо не знам за тях двамата. Страхотна работа са свършили. *** Та, в това издание има и превод на прочутия предговор на Алберт Айнщайн към Принстънското издание на "Диалога..." на Галилей. От него се разбира защо и модерните хора на науката не могат да четат Галилей и какви грешки намират в него. ***  Но всичко това е трудно да се преподава и когато споменеш на студентите името на един популярен автор като Умберто Еко, те се оживяват. Нали всичко това все някога и някак трябва да се преподава? Като се каже на студентите, че и Айнщайн обяснява колко спекулативно е конструирал понятията си Галилей и че не е имал как да се защити пред съда на църквата, защото обясненията му на приливите и отливите в световния океан са напълно погрешни, те остават безучастни. Но като им се преразкажат някои места от разговора на Роберто и Каспар, композиран от Умберто Еко с голямо чувство за хумор, те се развеселяват, разбират и май запомнят за какво иде реч и защо Галилей е прочел 30 реда, с които се е отрекъл от това, че "тя се върти", само и само да спечели още няколко години, в които да си напише на спокойствие "Беседите върху две нови науки..."... Това, което направи Еко с първите си три най-популярни романа, е голяма негова дарба, но и голям дар за нас, които преподаваме тези истории на идеите.  А що се отнася до четенето на младите хора днес, струва ми се, че те четат доста. Тук обаче откровено ще споделя и един свой преподавателски ужас от последните няколко месеца. Преди години, за каквото и да заговорех в първите часове, студентите веднага го асоциираха с нещо от "Матрицата". Напоследък обаче има една мода да се чете... Дан Браун! О, ужас! Тоя шифър на Леонардо и това число Фи ли е, или не знам какво е... ужас.  Нямам думи.  Гледам да им препоръчвам по-добри автори. *** А Умберто Еко е голям майстор и на късите текстове с майтапи. Имам един сборник с малки шеговити писания от по 100 реда, който се казва "How To Travel With a Salmon". Благодарение на това чувство за хумор и в романите му големите идеи на миналото наистина са оживели. (съжалявам за клишето)  Редактирано от - Една размишляваща на 19/11/2008 г/ 22:20:53 |
| Забравихте ги "СЪРДИТИТЕ МЛАДИ ХОРА". Може би , защото повечето в този форум млади хора и са сърдити посвой начин и в своя свят... |
| Иво, как ми напомни за сърдитите. Боже мой, самотният бегач. Учехме го в гимназията. Тогава ми хареса и сега си ми харесва. И Life at the Top and Room at the Top. Ами Спасителят в ръжта! А Златния храм на Уилям Голдман! |
| Ери, А защо ли на (руски и) български казваме Галилей, а на запад го титулуват главно по малкото му име Галилео (като Леонардо, Данте...)? А и фамилията трябва да е Галилеи, като "полилеи", не Галилей? Риъл Лайф, Браво на нея - познавам я малко, беше културен аташе в Лондон май че едно време. Как се превежда това: Tswetn-kiul, tsvent-kiul, lett-pool store, Ko jy tsvantoor bat voo yore. Pu-shinik on lo shee zo brath, Kam oon teetron o lo nath, Tswetn-kiul, tsvent-kiul, lett-pool store, Ko jy tsvantoor bat voo yore. (В Котешка люлка се говори и на диалекта (английски креол) на измислен карибски остров, явно моделиран по Ямайка, и има тяхна религия - бокононизъм, явно по модела на Раста) Ами това: 'Twas brillig, and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe: All mimsy were the borogoves, And the mome raths outgrabe. С последното (от Алиса) Стефан гечев и Лазар Голдман (пардон) се справиха фантастично: Бе сгладен и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите, съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси. (по памет) |
| E-e-e! Златния храм!!! Помниш как гадгето му , онова с невероятните и дълги крака си тананикаше след како свършваха с любовта.. И винаги казваше: Благодаря ама удоволствието бе мое... |
Само че не мога да си спомня кой беше написал "Спортен Живот". Уейн??Нещо такова ми се върти в побеляващащта пизпразнена тиква...  |
| За тия като мен които не са чели "The Loneliness of the Long Distance Runner " имам шорткът Натиснете тук Много яко! И други литературни попадения имам на шорткът Натиснете тук Последното отнема цели 13 минути да се прочете  Редактирано от - bearman на 19/11/2008 г/ 23:54:15 |
Бе сгладен и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите, съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси. (по памет) Бе сгладнЕ ( пладне, когато си гладен)............ тЪрляха се....................................... .... другото е вярно. |