Отиди на страница:
Съгласен съм с Мухи, да му се ненадяваш...  Само искам да добавя, че все пак много неща се учат с прочитане. Защо? Защото за да събереш необходимият житейски опит за да "знаеш" няма да ти стигне цял живот. Затова четем. За да черпим от опита на другите. Да не повтаряме техните грешки. Това за което говори Мухи е способността да си вадим правилни изводи от прочетеното. Някои хора просто я имат тази способност, някои я нямат или я придобиват твърде късно... |
| Рядко единомислие в диаспората! Сега остава да постигнете консенсус по въпроса - "Има ли мечки на Уолстрийт?" |
Гарамеле, тая способност за която говориш да не би да е тая способност която ме караше мен да не се докосвам до американски недвижим имот със лайняна клечка , знаейки опита от спукването на предния балон и последвалата мъка между 1990 и 1996 година. И падането на цените наполовина на някой специални места. Тука четенето помага за научаването на фактите. Тая неспособност е която ви караше да зевзечете спещу мен преди 2 години когато ви говорех че се надул монстър балон на имотите и ще помете като цунами американската икономика от пясъчни кули. И в резките движения ще стигнем чак до так да изберем черен президент. Муа-ха-ха!  |
| -Линкълн го е казал: Можеш да лъжеш някои хора през всичкото време, можеш да лъжеш всички хора някое време, ала не можеш да лъжеш всички хора през всичкото време. Затова ние имаме две партии. Затова и ние трябва да имаме само две партии. Колкото повече партии, толкова повече лъжци и крадци на държавната софра! 19 години 100 партии лъжат, че шъ ни управят, а оправят само себе си!  Редактирано от - потребител,07 на 19/11/2008 г/ 21:07:21 |
| Воци, искам си наградата - шотландска, малцова, 18 год. Някой спомена Бирлибан  - никога няма да забравя планината от кифли  Коя е най- нечитаемата книга не знам, но сред най- неотваряните са всички томове на Избраните Съчинения на др. Тодор Живков. Някой да ги е разгръщал? Има ли нещо написано вътре? |
| Ери, И аз много харесах Името на Розата (току-що бях защитил, беше ми пълна главата с философии - представях си я даже филмирана - в Рилския манастир), не дочетох Махалото и тайка и не започнах другите две. И ние купихме - но на племенницата ми от Пловдив - Баудолино от Германия, на немски - тя беше в немската г-я, не помня за колко, но я нямаха и ни казаха да дойдем на другия ден. Вонегът - много го харесвах и още мисля, че Котешка люлка е истински шедьовър (за нея му дали масторска степен по антропология, би трябвало поне докторска да му дадат - но това се разбира добре като си живял в Америка и си видял Карибите). Чел съм я няколко пъти на децата на английски. Преводът на бълг. е отличен (и много труден), не помня чий. Последната есен докато беше жив Вонегът, имаше насрочена среща с него в книжарницата БН на Юниън скуеър - поведох цялата челяд, синчето си беше във ваканция от колежа, но уви - беше отменена. Следващата пролет се спомина човека. Бил правил два опита за самоубийство, за които знам. Кисел чевек бил. |
Подозирам че ако Вонегът е знаел че писането му ще ентъртейнва нашия манхатънски шмък фичософ щеше да си отреже и двете ръце нежели да пише Кланица 5. Последно когато беше жив такава дива жлъч излъчваше към чиърлидърите на храсталаковата хунта че може да си помислиш че повредата е в твоя телевизор.  |
| "Името на Розата" -да, и аз я харесвам.Толкова много, че навремето , когато излезе, си купих две.Едната за мен/ нещо като всекидневен, постоянен прочит/, втората-за децата. |
| Светулке, знам че е нипричом темата от втория ми пост но пък не можеш да отречеш че е много добър лакмус за разбиране - неразбиране. Мороните изкристализират във цялото им великолепие и блясък. Дори може да се квантува, остойности в $ глупоста им според размера на Джошуа Трий терапията която им се падна през последните 2 години. Ха-ха-ха! |
| И аз ужасно харесвам Вонегът, Котешка люлка и Закуска за шампиони.И Параграфа /22, не 39(шегичка!!/. И един тон още. Една от любимите ми детски книги е Алиса. Джойс, ох Джойс!! Дъблинчани и разказите - да. Ама Юлисис, мъка. Цяла една година стоя у мен тази книга, 80 и някоя година, мъка, не успях да се насиля, освен, разбира се прочутия вътрешен монолог така чудесно илюстриращ the stream of consciousness. Изкушавам се да си купя превода и сигурно някой ден ще дам тези 40 лева /май толкова струваше/ и то не за да потвърдя мисълта /не помня на кого/, че Юлисис е една от книгите, която интелигентният човек държи да има в библиотеката си, но никога не би прочел, а защото съм крайно любопитна да видя превода. Щото Юлисис освен трудно читаем е и трудно преводим. Казандзакис и Алексис Зорбас, за мен велика книга! Дядо Дикенс - като дете много четях, съвсем в крехка възраст, някъде в 6 клас изглежда съм решила, че Дикенсовите тухли си струват. В резултат получих алергия към Дикенс. Дори като студентка със зор го четях. Едва по-късно, 5-6 години след като завърших, реших да прочета първите 50-тина страници на A Tale of Two Cities /имах я още от годините в гимназията, онези прекрасни издания от руската книжарница/ и си казах - бе аз съм била много проста, ми то Дядо Дикенс е прекрасен. Та тогава се върнах и към другите му тухли и много ми харесаха. Та май за някои книги си има време и години, когато да ги прочетеш и асимилираш, та даже и да ги харесаш. На 20 години се пънех да чета Достоевски, не можа да се получи. На 40 разбрах, че Достоевски е велик. А Оскар Уайлд, обожавам този невероятен писател! Ами Джером! Ами Джералд Даръл! Ами Удхауз! То списъкът е безкраен. И като знам, че има много млади хора, които въобще не четат, направо ми става тъжно. |
| Пиздов, не познавам лично хора който са виждали Париж и нямат слабост към него. Въпреки че сега ще изскочат трима американски чиърлидъри да го трашват. На тия не трябва да се обръща внимание. |
За любознателните Натиснете тук  |
| Аз па си аресвам тримата братя и златната ябълка. Ангел Каралийчев с българските народни приказки и с картинки. Това помня, това ми е чела мойта мама. Сега дори децата ми не се впечатляват от манифактурата на име "Хари Потър". Пак ви казвам, интернето е виновен. И пак питам, има ли некой, дето е чел "Одисей"? |
Преводът на бълг. е отличен (и много труден), не помня чий. И аз не помня, но погледнах - Аглика Маркова. |
| Bearman, каква е тая Джошуа Трии терапия? Нещо свързано с "шруумс"? питам, щото ще ходя там в събота. "Майсторът и Маргарита" - велика книга! Едно книжле, по-тънко от "Сидхарта", но също много стойностно - "Към себе си" на Марк Аврелий. И една още по-тънка, но много значима книжка - Дао де Дзин. Не на последно място - Робърт Пърсиг. "Махалото" е може би най-добрия роман на Еко. Последвалият опит на Дан Браун на подобна тематика - ядивен, измамно вкусен, но мноого холестерол и содиум. |