Отиди на страница:
| бадева дадох толко пари и за фуко и за баудалино - не стават; а "... розата" е велика защото може не само да се чете но и да се препрочита  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
| svetulka : " И какво сега, днес разбрахме от участниците във форума, че всеки е прочел поне по една книга!" Не, днес разбрахме от участниците във форума, че човек може и да мине без някой роман, преведен от Д. Иванов или Кр. Дянков, но няма да разбере нищо за живота ако не е чел превод на Светомир Иванов или Д. Загоров. |
| Една размишляваща :-) Искам само да кажа, че много ми харесаха постингите ти и кимам в знак на съгласие с всяка твоя дума. И аз не можах да дочета Баудолино и ужасно съжалявам за 14-те лева, които дадох за нея и фактът, че и други са били в моето положение ми дава утеха в несрещнатите очаквания спрямо четивото и неоправдания разход :-) Но за това, в моя случай, е виновна оперативната лит. критика с нейните суперлативи. На мен тя (Баудолино), много ми напомни за "Дъщерята на Калояна" - много любима моя книга от ранните ученически години. * Струва ми се, че г-н ДИ пише с някаква горчивина за факта, че е трябвало да се прехранва като платен четец. Вероятно чувството е предизвикано от някаква негова житейска ситуация, която ми е (естествено) неизвестна, но която е помрачила удоволствието му от заниманието. Заради което му съчувствам, понеже една от несбъднатите ми към момента мечти е била точно тази - да бъда професионален четец. Която пък професия е идеален старт за фабулата в някои шпионски романи :-) |
| Умберто Еко е най-напред лингвист, специалист по семиотика и средновековна естетика и чак след това писател. |
| Чест и почитания, ама май презрения метал тръгна към него не в резултат на тези сериозни академични занимания. |
| "Името на розата" е безспорен търговски успех, главно заради филма (книгата не е много лесно смилаема). Следващите му книги, обаче, имат повече отношение към семиотиката, отколкото към "криминалето". |
| Шон Конъри беше безспорното актьорско величие, но за отбелязване е, че всички "второстепенни" участници бяха изпипани до съвършенство. В резултат филмът беше невероятно истински - като изключим финала, разбира се. Пожертван заради канона. |
| "Отврат, а ти каза ли коя книжка си прочел, или съм пропуснала инфото?" В детската градина : "Мъжът и жената интимно" и "Аз съм вече мъж" В прогимназията : "Кама сутра", "Дълбоко гърло" и "Сексуалните преживявания на една монахиня" В казармата : .... Абе, струва ми се, че няма да искаш да чуеш какво съм чел в казармата. |
за Дългът към удоволствието вече не помня какво се разправяше, ама от тфа дет прочетох от произведението на г-н Адолф Алоис запомних, че от великите сили, Австрия била най-скапаната, че гладът бил негов верен спътник и че евреите миришели |
| анкетата сред британците, на която стъпва ДИ. как да му кажа....направил е извода, но всъщност единствено важно е как е подбран таргета за подобно допитване. защото резултатите зависят само и единствено от това. нищо, щом му върши работа анкетата, лошо няма. като човек с ред резерви към социологията, за мен не може да има представителна извадка по тази тема. четенето е сакрален акт /не в смисъла, че некои цял живот четат Библията или Корана/ и недочетените книги са също толкова личен елемент, колкото и самото то. статията дава за примери сароян и други пен-клубисти. без неудобство споделям, че не съм му фен. а вонегът по едно време така яко го запревеждаха, че зациклянето му стана очевадно и зарязах м-р Роузуотър, въпреки джобния й формат. екзистенциалистите ги четох в крехка възраст с огромни усилия и у мен остана ужасно тягостно чувство. едва ли ще препрочета Чумата. въпросът е какво предлагаше тогава издателския пазар и защо, кой можеше да си достави редица непреведени книги в оригинал. ДИ е имал достъп до оригинали, дори е казвал кое да се преведе.... а много хора не можеха да вземат която книга искат от каталога в Народната библиотека, защото нямаха достъп до всички читални! и какво може да се купи сега. защото и от това много зависи дали ще дочетеш или не нещо. между другото ми звучи малко догматично заклеймяването, че ако някому не пасва Алхимикът, нещо е сбъркал... |
| Искам да кажа и аз своето скромно мнение. Четенето не върши никаква работа. Хората се раждат 2 вида такива които разбират и такива който не разбират. Ако си роден неразбиращ никакво четене не помага. Неразбиращите от четенето стават opinionated. Срещат се индивиди със PhD голи като охлюви. От друга страна ако си разбиращ трудно можеш да бъдеш обудален от каквото и да е четене. И се срещат индивиди без един клас образование и здрав разум колкото не можеш да намериш в тия в цяла инвестиционна банка. И още разбиращите от НЕчетенето си събират мислите и имат шанса да родят собствена оригинална мисъл, което е трудно когато стоиш в канавката на информационата супермагистрала и четеш ококорен чужди мисли. Като го пиша това не означава че не съм от читателите ( или поне бях) или пък имам негативно мнение за самото четене , просто мисли родени от нечетене. |