Отиди на страница:
E6, самият факт че асоциираш математиката със смятане, дава богат материал за размисъл  Вервай ми, по големи фантазьори от математиците нема, това което те са описали като интересно приложение на теорията, ти сега го зяпаш по блокстърите и се кефиш на специалните ефекти  |
Е, ако не можеш да сметнеш 11Х11, това няма да те направи Майка Тереза или Боби Фишер. Впрочем, той напуска училището доста по-малък, мисля на 13 г. Но това не е същвствено.  Не е нужно да отплесваме спора в посоката "Нужна ли е математиката и в каква доза?". От много знаене и можене, глава не боли. Въпросът, според мен е в това, в чия глава се роди идеята да се намаляват часовете по математика, да се внушава, че разпасаността на учениците в "яко" и какво е необходимо за да се променят нещата. Според мен не са необходими прекомерни усилия. Тайланд, Корея и Сингапур показват как се правят тези неща. Нищо им няма на децата в тези държави - учат, не се шляят и успяват и те и обществата им. |
| Спомени от Гивназията.. Всичко Неизменно се Влоши Спомням си като че да беше вчера. Спомням си как стоях в профила по матаматика и решавах задача по стереометрия (Задача в стил “Георгиев” – такава дето трябва да я усетиш ). Но умът ми витаеше другаде. Мислех си за Нея. Самата представа, че ще я видя съвсем скоро повдигаше настроението ми на квадрат. Настроението ми бе лошо (т.е. с отрицателен знак), но четната степен го превръщаше в положителен. Ако бе повдигнато на куб, например, щеше да стане още по-лошо. Не съществуват допустими стойности за настроението на човек. На кратко те са: ( -∞; +∞ ). Опитвах се да разгадая чувствата си към нея. Те бяха сложни като модулно уравнение с параметър. Когато бяхме заедно обичахме да си фантазираме. Имах развинтено въображение в следствие на системното рашаване на стереометрични задачи. Очаквах с нетърпение да бие звънеца. Представях си как ще я видя да излиза от профила по химия... усетих, че се замечтавам, и за това се убодох с пергела. Потече кръв по белия лист и по чертежа. Очаквах, че Георгиев ще дойде да ме нахока, но това не стана. Чудех се дали я обичам, питах се дали и тя изпитва същите чувства. Оставаше ми само едно. Започнах да пиша: Ако означим моите чувства с х а нейните с y, то тогава: (ax+1)69≥ |аby+2| x є ( -∞; +∞ ) y є ( -∞; +∞ ) a≠ 0 b≠ 0 a – параметър за място (то може да действа с + или с - ) b – параметър за време (има отношение към месечния й цикъл) 1 – винаги си имам 1 на ум, когато съм с нея 2 – има 2 неща които намира в мен 69 – познайте... Нейните чувства са в модул, тъй като могат да бъдат хем така хем онака, в зависимост от моите. Не ми остана време да реша уравнението, понеже профила свърши. Слава богу понеже и търпението ми бе свършило. Оставих си задачата за вкъщи. Излязох от кабинета и видях, че ме чака. Целунахме се както си е реда и се понатиснахме в коридора. Училището бе свършило за днес и ние решихме да ядем. Слязохме в стола и се настанихме на нашата си маса. “Какво ще пиеш?”, попитах я аз. “Кафе.” “А захар?” “Да, с три захарчета за да се получи наситен разтвор.” “Няма проблеми.” Наредих се да чакам. Най-накрая дойде и моят ред. Взех й кафе, а също и две порции от храната на стола. Нещо зеленикаво плуваше в супата вчера. Престраших се и погледнах в чинията си. Реших да оставя на нея да разгадае химичния състав. Върнах се на масата и започнахме да се храним. “Днес храната е богата на белтъчини.”, отбеляза тя. “Не като вчера – само целулоза и скорбяла.” Усмихна се. Зъбите й имаха правилна форма като правоъгълници. По-точно аз виждах стените на правилни призми с два триъгълника за основи. “Знаеш ли, довечера един приятел от профила ме покани на купон. Защо не отидем?” Купон, помислих си аз, Това означава пиене. “Добре”, отвърнах, “Ще се напием, нали?” “Разбира се. Нали знаеш – Съединението прави силата. Имам в предвид съединението на алкохола. Както ти е известно, имам си една мечта – да алкохолизираме цялото училище.” “То и без това натам е тръгнало всичко.” “Искам да правим простотии, например да напишем навсякъде по училището един надпис.” “И кой е той?” “Ето този...”, и тя написа: C2H5OH “Страхотна идея!”, възкликнах аз. “Но това не е простотия. Това ще бъде едно предупреждение към обществото, че ще се влошим всеки момент, при това непоправимо... а ще повлечем и другите с нас.” Усещах как сякаш някой е поставил настроението ми под корен. И тъй като той бе корен квадратен, то бе в модул, и сега бе отново с отрицателен знак. Купонът (крайната точка на неизменното влошаване) Честно казано не си спомням много ясно. Камоли като че да е било вчера. Хареса ми. Тя си легна с друг. Аз с друга... един приятел от профила се наряза повече и от мен. На стената имаше фототапет на горски поток. Той бе решил да скочи вътре и да се увери сам в закона на Архимед. Не се получи, за това той се разстрои и се изпика в рекичката. Подивели, “екзалтирани” подгответа се преследваха из стаите и се пръскаха с Fanta. Хляба се режеше с ножица, а към два и нещо на някого му хрумна уместната идея да се рисува по стените с лютеница. Всички дружно се включихме в заниманието. На сутринта на стената имаше картинка.. А отдолу се мъдреше: ВСИЧКО НЕИЗМЕННО СЕ ВЛОШИ! Редактирано от - Perkele на 13/12/2008 г/ 19:21:24 |
Господа и мили Дами, не мога да разбера "дърлянето по-горе"  .. Математиката е и си остава инструмент за пораждане/упражнение на определени процеси в мозъка, които имат задача в следствие, да инициират (ако Господ реши ) определени креативни способности, както и систематичен поглед в разрешаване на поставени проблеми. . Но това става в първата половина на висшето образование и е съответно избирателен критерий за по-нататъшното следване на студента, генерално в Германия!!! . С други думи - минаваш Трета Висша Математика - можеш да продължиш след четвърти семестър и "получаваш" правото да станеш Инженер, минавайки в главната част на следването си, при което специализираш. . Но това, че имаш понятие от математика, не те прави по-креативен и способен! Както и не осигурява бъдещето ти като специалист. . В моите среди си позволявам често да казвам: всеки може да смята |
| Аз си изживях чудесно живота досега без никаква математика /моите уважения към нея/ само с простите аритметични действия събиране изваждане, умножение и деление. Че дори и за тях ползвам сметачна машинка. Просто се чудя защо едно време ме изнудваха да се явявам на матура по математика /на която с стегнах за една петица/, вместо да ме оставят да си чета любимите романи. Има си хора за всичко - и математици, и литератори /някои са и двете - ах, какво щастие/ и не виждам защо трябва да се състезават кой по значим и важен. В края на краищата, всички тум четем и пишем, а по-малко смятаме. |
| Имаше един феномен - Асенчо му казваха, макар и да беше възрастен. Асенчо беше човек среден на ръст, простоват, без образование. Някаква мина по време на ВСВ се взривила и едно парче го треснало по главата. Асенчо изпаднал в безсъзнание и след като се събудил установил, че е придобил необикновени "математически" способности. Обикаляше страната и правеше демонстрации пред ученици и студенти как на ум може да извади примерно 10-и корен от 30 цифрено произволно число, да повдигне многоразрядно число на 15 степен, или да намери решението на сложен алгебричен израз - винаги с подчертано големи числа, задавани от публиката. Асенчо сътрудничеше на учените от БАН, но не на математиците, а на психолозите защото той не беше гениален математик, а ходещ жив многоразряден калкулатор. Не той правеше научни изследвания, а него го изследваха психолозите. Та затова, поне за мен, математиката е начин на мислене, а не способност за бързо смятане (както при келнерите и бакалите, преди да се въведат съвременните касови апарати, баркодове, електронни везни и т.н.). |
Perkele, ти ме наведе на спомени  . Аз правех друго - отивах в нейния час и уж по молба на Директорката на НЕГ (тогава Менда Маркова - страхотна жена!) я "издърпвах". Не е истина какви времена .Редактирано от - RR на 13/12/2008 г/ 19:52:21 |
Сибила В края на краищата, всички тук четем и пишем, а по-малко смятаме. Е, тук - да. Но иначе, смятаме, че пушек се вдига |
| RR, всичко гореописано го изживява литературният герой! все пак, целият разказ е вдъхновен от приятелите ми, които ходеха на прафила по математика.. аз, самият, бях в профила по химия (после и биология), където женското присъствие беше повече от осезателно та така.. а името на учителя по математика си е истиснко -- той ни преподаваше и обичаше да казва "като чуете за функция се смръзвате" и "задачите още са ви нови, но скоро ще започнете да ги усещате..!" хехе.. веднъж преди едно контролно звъннах на един приятел от класа да го питам нещо и накрая, сякаш между другото го питах и как са задачите (той беше от профила по математика). Та той ми отвърна по телефона с осезаемо истерична нотка в гласа "Усетих ги, копеуе, нема ендо две.. усетих ги..!"  |
Сибила,  * Аз пък се чудех едно време, защо не ме оставят да си решавам задачите, ами ме карат да пиша на десет страници за настроението на литературния герой, след като можех да кажа накратко, че му е кофти на душата. А веднъж такава двойка ми извъртяха по литература, защото не съм бил чел Ад. |
| Сибила, Ако не беше математиката нямаше да имаш нито ток, нито течаща вода в къщи, нито пералня, аудио и видеотехника, нито автомобил, нито всичко което е пред очите ти, ... а да не говорим за Интернет. И тогава ще трябваше да се придвижваш на метла, вместо със самолет. Може да не работиш пряко с апарата на математиката, но ежеминутно се ползваш обилно от нейните резултати. |
 Все съм мислил , че хората , а не обратното , през тези 10-12 хиляди години , са опитомили кучетата ... Случило се е , само и благодарение на Математиката , дето им е дисциплинирала мисленето , че и го е вкарала в Метода на универсалните им , философски обноски , с по-нататък за "науката"... Иначе , от дразнителя на една чиста и проста , "следствена" дописка , Фор-умното братство , до един грабнало тухла , къща да строи ... Къде си , Мили Митев , пример за масова еклектика да си сториш ... Тук и от много обич към човеците , кучето ми спира ...  |
| beagle, В иерархията на науките най-отгоре стои философията (поне така твърдят философите, съставители на въпросната йерархия). Непосредствено под нея стои математиката. Частните науки стоят много по-ниско. |
| Змейка мили , Кучето ми чини , че има нещо от Енгелс по този въпрос , сиреч , да е известно за четящата публика ... Математиката е метод на философско обяснение за "крайните" състояния в света на човеците ... Останалото е "лоша безкрайност" ... Коректно спазвам "формАта", но някой и с демократична безотговорност , си Го размахват из Фор-ума ... Чак толкоз , Боже опази ... |
| Хе, Триглавият...И аз си го спомних...След като му зададяха въпроса, той продължаваше да говори за други неща...После изведнъж млъкваше, произнасяше фразата "Асенчо изплува" и казваше верният отговор...С тези думи се шегувахме помежду си когато някой "зацепваше" бавно _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Булгериън ин ди юесей, не приемай този постинг като покана за спор, а по скоро като констатация. В Юесей, за разлика от в Булгерия, кандидат инженерите държат GRE; изпитът е от 40-тина прости математически задачи и 40-тина ужасно сложни литературни въпроса (поне аз ги намерих за такива - наложи ми се да го държа преди къде 5 години). GRE e универсален за степените от мастер'с нагоре - обществени, математически, природни и т.н., с изкл. на бизнесесдисциплините, които държат ГМАТ. Абсолютно невъзможно е кандидат инженер да го прескочи без не просто добра, а без ИЗКЛЮЧИТЕЛНА литературно-езикова подготовка. Т.е. от това което чета, имаш късмет, че си се родил в булгерия, а не в юесей - иначе би гледал инженерната диплома през крив макарон...Аз не съм наясно защо кандидат инженерите в юесей трябва да демонстрират такова изключително високо вербално IQ, нито пък защо историците трябва да се състезават на 40 задачи заедно с инженерите, за да "влязат" да учат; но в Англоезичния свят е факт, и то поне от втората св. война насам... Редактирано от - Rednik South O.Z. на 13/12/2008 г/ 20:38:45 |
| Perkele, аз също никога няма да забравя учителя си по математика в НЕГ - Г-н Ковачев - страхотен човек! Той дори се "гъбаркаше" с нас, потапяйки средния си пръст в кофата с вода за миене на дъската, облизвайки обаче показалеца си , питайки ни, дали и ние го можем . . Мога само да кажа: даде ми страшно много, което няма да забравя никога. Не случайно беше един от най-уважаваните учители в Немската в София! . Айнщайн не случайно казва, че познанието има значение и стойност, когато е свързано с опита . |
