
| RR, а аз дори не бях в математическа гимназия |
| О, знам това Змей, но изобщо не мисля, че математиката е начин на мислене, и то по-висш, отколкото този на литераторите. Един е Блез Паскал. Той съчетавал и двете безпроблемно. Ще кажа нещо скандално. Повечето от инженерите във форума/свързани тоест по-някакъв начин с математиката/, не могат да съберат две и две що се отнася до литературата, Тясноскроени са и са грубияни. Добре че сме ние тук "уманитрите", да внасяме една лежерна нотка на шампанско, балончета и торта парфе. И затова се разминаваме. Човекът, все пак, се нуждае повече от литературата на чувствата, отколкото от математиката на разума. В крайна сметка. Дори и една животинка, която хал-хабер си няма от математика, повече обича да е погалвана, отколкото обезпаразитявана. |
| Змей, помня го Асенчо. Нейде преди 70-та ще е било, идва и при нас. Изброяваше всички гари по жп линиите от север на юг, от Кулата до Русе и т.н. Но не беше математик, а ходещ компютър /каквито тогава и не подозирахме, че има/. Смърф, бая въобрЪжение е нужно, за да си представиш математици - автори на граматика. |
| Скъпа svetulka, да, АТАКИСТИТЕ може да са сантиментални, но винаги коректни, ясни и точни! Натиснете тук Редактирано от - RR на 13/12/2008 г/ 21:26:50 |
| Преданието ни е донесло една задача, която е трябвало да решат номинираните за жреци в Египет, за да бъдат ръкоположени за такива. (Може би не се казва ръкополагане, но нейсе.) Това показва колко важна е била математиката в живота на египтяните. Ето и самата задача: На дъното на един кладенец били поставени два пръта с дължини съответно 3 м. и 2 м. така че долните им крайща да бъдат в двата края на диаметъра, а горните свободно пуснати към срещуположните образуващи. Прътите се пресекли на височина 1 м. Каква е дължината на диаметъра на кладенеца? Редактирано от - Zmeja на 13/12/2008 г/ 21:30:20 |
| morehappyman Зная, че математиката не е само просто смятане, но изказвания като това ме провокираха: Математиката , като царица на интелекта , ще е навряна в ъгъла , а овчарите ще я бъхтят с тоягата. Тук се сетих за аксиомата на моя даскал в техникума, че който не знае математика е глупак (казано в прав текст).Сигурен съм, че много математици гледат така на другите които са НЕматематици. Да вярно е, че се кефя на много достижения на математиката но и математиците се кефят на други неща постигнати от НЕматематици... |
Българин в УСА, Благодарение на това, че сам чела "Ад" и то в пълното му, непреработено за ученици издание, и не само съм го чела, ами ми е доставяло и удоволствие /ех, Данте, ех, Данте най-после е реабилитиран и от съда на математиците/, днес мога да пиша в този форум с много по-голямо разбиране за това, което се случва в отношенията между нас, форумците/ а то ни се случва и всеки ден в живота, на човеците/; да го пиша добре и да бъда интересна без да прибягвам до изчисления плюс - минус. Голямо щастие е това да бъдеш роден литератор /сигурно и математик, но не е същото/, най-вече за това да ти е гот, че винаги, когато се появиш, където и да е - няма да останеш незабелязан, щото си толкова повратлив в тая сложна игра на думите, че останалите само ти дишат прахта. Това не спасило Цицерон от смъртта, но предполагам, че е изживял целия си живот /колкото са му го позволили/ много щастливо, |
| Зщо няма Нобелова награда за математика?? Ето какво видях в един друг форум: Популярната версия е че Митаг-Лефлер е задявал жената на Нобел. Най-интересното е че всички помнят и разказват тази история, пък на никой не му прави впечетление че Нобел не е бил женен. |
| Е6, Изглежда причината да няма Нобелова награда за математика е, че известният химик е бил и писател т.е. литератор. |
| Скъпа Сибила, нима само това Ви "движи" напред . ...най-вече за това да ти е гот, че винаги, когато се появиш, където и да е - няма да останеш незабелязан, щото си толкова повратлив в тая сложна игра на думите, че останалите само ти дишат прахта. |
А, уманитари и одещи калкулатори са сe вчепкали яко. Редактирано от - Iezuit на 13/12/2008 г/ 21:51:08 |
| Монсеньор, изобщо нямам желание/ и никога не съм го имала/ да се "чепкам" с математиците. Заради благодарността ми към тях за това електричество - перални, телевизори и интеренет, които са ми предоставили съвсем "безкористно" Те се чепкат с мен, обаче ние тук не се замеряме с телефони, а с думи. А при употребата на думите предимството ми е видимо и те много се дразнят от това. Какво да се прави...нямасправедливост на този свят... ![]() |
Бре, това неоправдано самочувствие от прочитането на "Божествена комедия" ли иде, или само на "Ад"? Caravaggio, а де ![]() |
Като чета форума всички с такова умиление си спомняте за училището и се оказва, че повечето от вас са учили по време на комунизма.Що така бе?Нали комунизма има лошо образование?Нали са ви провалили живота?Що си спомняте всичко това с копнеж? |
| Разбира се, че математиката е начин на мислене. Количествените измерения обаче са твърде частен случай, за да бъдат споменати като основен или даже като вторичен белег. Изразяването на количества с (реални)числа е обект на интерес на други науки, които използват математическия апарат. Първата мъничка стъпка е абстрахирането от всички характеристики на обекта с изключение на една (количество?) и изразвяане на това количество с числа. Но това вече не е математика. Решаващата стъпка в разбирането на математическия подход е абстрахирането и от количеството, както и от всичко земно и разглеждане на числата като обекти, които се подчиняват на определени аксиоми. Даже събирането и умножението се разглеждат като операции, за които са в сила общоизвестните комутативен, асоциативен и дистрибутивен закони, а не обратното. Това е различното в мисленето. Връзката между количества и числа е забелязана за пръв път от физиците и инжинерите. Твърде странно, ако се вземе предвид, че голямата част от тях не разбират що е число. |
По повод на споменатите от Sta свойства на операциите, си припомних разказа на В.И.Арнолд за открития урок по математика в едно френско начално! училище. На въпроса, колко е 3+5, изпитаният ученик отговорил: "3+5 е равно на 5+3, тъй като събирането е комутативно". Разбира се, отговор за резултата от операцията "събиране" не бил даден и присъствалият на урока министър на образованието на Франция изпаднал в дълбоко отчаяние. Пак Арнолд свидетелства, че у Балзак срещнал такова определение за правоъгълник: "Един дълъг и много тесен квадрат". ![]() |