Омръзнали са ми националните държави[/quot
[quote]Животът понякога си прави евтини каламбури. Ето един такъв: Първите двайсетина години от своята биография аз прекарах на улица Московска, последните пет – на улица Европа. Ако го бях казал като метафора – щеше да е кич. Но то е просто факт.

Ако преди 1000 години е било достатъчно да кажеш, че си християнин или селянин, за да изчерпаш въпроса за идентичността, днес работата е станала далеч по-сложна. Още един пример от живота в обединена Европа, който, мисля, добре ще затвори темата за мешавицата от идентичности. Дъщеря ми, която завърши европеистика в Маастрихт и европейско право в Единбург, а сега работи в Брюксел, в един момент беше потопена в следната почти необозрима шарения: родена в България, завършила гимназия в Германия, учи в Холандия на английски, живее в Белгия, дели квартира с рускоезична германка от Казахстан, чийто приятел е хърватин, приятелят на дъщеря ми е турчин, най-добрите им приятели са германско-италианска двойка, а съседите – шотландци. Ако не сте сколасали с броенето – точно десет различни национални обозначения. Не е чудно, че при тях въпросът за националната идентичност е някъде съвсем на заден план.