Отиди на страница:
| Вече писах, че българската демокрация е като българските кренвирши - има вид на кренвирш, мирис на кренвирш, а вкус - не. Защото произходът му не е от месо, а от боклуци. А на българската демокрация произходът - камуняшки. _______________________ Блогът на Манрико |
Voci, bulgaria и много други бени - не сме европейци защото не мислим като такива. Не е достатъчно да си окачиш табела "аз съм европеец/демократ/незнам какъв си" - нужна е промяна на чипът мисленето и поведението, а не празни лозунг . На първо време - можем да излезнем от двуневронната схема на реакция "синьо /червено" (или под видът и, така обичан в българия и известен като мой човек /не мой човек /на баджанака човек) и да се пробваме реално да погледнем светът който ни заобикаля. |
| FL демокрацията ако беше това което ти си представяш за бoга нека върнем комунизма - от еднопартийните системи той май ще се окаже по хуманен. Дори и във варянтът му с пол пот. |
| О времена, о нрави.Едно време, ако наклепеш колегата си на партийният секретар, беше доносник.Днес, ако снесеш на директора, си, или на Хелзинският комитет си ЧЛЕН на гражданското общество.Ако окупираш Чехите, или маджарите щот нещат комунизъм си интернационалист , борец срещу империализма и контрареволюцията.Сега, ако нападнеш Афг. и Ирак, па и други си борец срещу тероризма и за граждански права-утрепахте рибата сите-както каза Димитри-демокрацията е продължение на тиранията с други средства |
| Вярно говори Бойчев, че и простичко, та и по-глупавите да го разберат. Не разбират! И относителният им дял е прекалено голям. |
| Демокрацията не работи, защото е заложена точно такава, неработеща, т.нар. "Low-Intensity Democracy", а това е модел демокрация, специално изработен за държави с ограничен суверенитет. И не само в България е такава демокрацията. Същата е във всички новодемократизирани страни. Демокрацията е управление на мнозинството, на малцинството, на закона или на каквото и да е, но национално да е. В случая имаме демокрация, при която реалната власт е изнесена извън страната. Имаме управление отвън. Аналогията с времето на комунизма е пълна в това отношение. А кой ни управлява отвън, как и защо, ще разберете, като се поинтересувате що е това " Neo-liberal Economic Globalization ". Бойчев е казал най-много истини, които съм прочел досега от интервюирани от страниците на този вестник, само трябва да се систематизират около тези два въпроса- Неолибералната икономическа глобализация и вида демокрация за държави с ограничен суверенитет и ще тогава на всеки ще му стане ясно откъде ни идват бедите. Най-голямата заблуда е, че демокрацията ни е нефелна, защото ние сме боклуци, но постепенно всичко ще се оправи. Няма такова нещо. От бедата "Неолиберална икономическа глобализация" страдат в момента и старите, изпечени европейски демокрации и опасността е да се дискредитира изобщо демокрацията, както руснаците дискредитираха идеята за социализъм с налагане единствено на руския деспотичен модел. Така и сега за целите на световното господство и концентрирането на цялата световна икономическа и политическа власт в едни ръце, загива идеята за демокрация. След края на Студената война, американската държава трябваше да реши въпроса какво да прави с тези огромни, мощни структури, институции, които бяха проектирани за студена война. Мощна сила в ръцете, но без враг и без цел се разпадат. Тогава им хързулнаха идеята от финансовите среди, да се разшири американската хегемония, като се доизгради и обхване цялата световна финансова и търговски мрежи и се контролира цялата световна търговия. И оттам да се установи още по-здрава хегемония над света. А хегемонията предполага послушни правителства. Корумпирани и послушни. Корумпираните и послушни правителства изграждат за свои цели местен бизнес, воден от съответната корумпирана и мафиотизирана олигархия. Само един разчет не бяха направили от американското правителство, че Неолибералната икономическа глобализация подкопава държавите и нациите по света. Включително и американската държава. Националните интереси се пренебрегват, за сметка на интересите на мултинационалните бизнес-групи, мултинационалните институции. Изведнъж се оказва, че Хегемонът в лицето на американската нация и американската държава, е избрал грешен път за да стане още по-голям хегемон. И този път води до отрязване на клона, на който стои. Води до ограничаване на суверенитета на американската държава, барабар с всички останали, води до обезкръвяване на американската нация. Аутсорсване на производства, на цели индустрии, невъзможност да си защити националния интерес, спадане на образователното ниво, социални напрежения, поболяване на нацията, подмяна на вота на избирателите чрез лобизма и политическата корупция, също както в България, изпортване на демокрацията и пр. Хегемонът изведнъж стана зависим от Световната търговска организация, която той сам изгради, и подлежащ на санкции от нея. Световната търговска организация, за която никой никога не е гласувал в Америка. И постепенно, силата на Хегемона се пренесе в мултинационални структури, изграждани по конспиративен път, без гласуване от народите, а американската държава се превърна в един инструмент за Неолибералната икономическа глобализация. След тази криза, вече се видя, че това е път за никъде. Онези, които искаха по този начин да установят веднъж за винаги световно господство, се провалиха. И те се провалиха, защото това е природен и обществен закон- абсолютната власт води до разпад. И разпадът е отвътре. Абсолютният монопол води до деградация. Когато Земното кълбо стане само с един полюс, тогава може и да успеят с абсолютната власт. И затова задачата в момента на новата американска администрация е да намери нов път за хегемония, основан на други принципи, по-скоро с личен пример, чрез работа по решаване на натрупаните глобални проблеми пред човечеството. По-конкретно- нови енергии, решаване на екологичните проблеми, нов тласък на научно-техническия прогрес, нови социални модели, основани на икономии и ефективност, а не на разхищения и безразборна консумация. Затова най-важното е хората в България да разберат, че промяната към по-добра политика в Америка означава промяна и към по-добра политика в България. А иначе Бойчев с таланта си вижда добре проблемите и за мен бе полезен да го прочета. |
| Бойчев сигурно е талантлив писател-драматург, но е политически неграмотен.Такава обърканост и неадекватност се вижда в политическите му анализи, че бих го помолил повече да не политиканствува, заради таланта си и за да запази почитателите си.В противен случай изпада в положението на Шон Пен, Сюзан Сарандън в Америка.Заради политическите им глупави дърдорения си загубиха феновете. Е как може мислещ човек да напише, че България се управлява от Америка?Това е политическо малоумие, което би развеселило всеки политически грамотен човек . |
| Някой гледал ли е Полковникът птица? Или да я е чел? Наистина ли е хубава пиеса? Човека бая прозд ми се вижда, но може от такива да излезе добра литература. |
| Ако някой се интересува защо демокрацията ни "не работи" както би ни се искало, то вижте как е изглеждал елита още през далечния май 90 г. Ясно и точно. Това тогава "не беше за вярване". Днес, мисля, сме готови да оценим написаното: http://grigorsimov.blog.bg/viewpost.php?i d=269566 Весела Коледа на всички! |
| Чичо Фичо Някой гледал ли е Полковникът птица? Или да я е чел? Наистина ли е хубава пиеса? Човека бая прозд ми се вижда, но може от такива да излезе добра литература. * Фичка, че как може да пропуснеш да прочетеш Бойчев? Натиснете тук * Това, че пиесите му се играят в западноевропейските театри, не е ли достатъчен критерий, че е добър писател?  * Я кажи как трябва да изглежда един писател?  Пък не забравяй, че Бойчев е хуморист.Редактирано от - A Bulgarian in the USA на 24/12/2008 г/ 20:33:02 |
Демокрацията не работи, както преди не работеше комунизмът А бе аз за комунизма не знам дали е работил или не. Не съм живял при комунизъм. Ама виж социализма си работеше и то много добре. Работата е там че външни сили не искаха социализма да работи и успяха да го гътнат. Спечелиха 45 годишната студена война. Сега с огромно нахалство, те и тяхните клакьори, се мъчат да очернят картината при социализма и да ни внушат че капитализма бил къде къде по хубав. Лошото е че плюенето по социализма не слага хляб и сирене на масата на хората коите би трябвало да повярват че социализма е гаден а капитализма е цвете за мирисане. Те си го миришат това цвете вече 19 години и си му знаят вонята. |
| A Bulgarian in the USA, много благодаря за линка с текста на пиесата. Дойде като по поръчка: В момента съм в София и тези дни се замислих за съдбата на забравените български гении, какъвто е, да речем, един Васко Абаджиев—най-великият цигулар след Паганини. Хората си тачат и Йехуди Менюин, и Георг Куленкампф, но явно някой има интерес Васко Абаджиев, истинският гений, да е забравен и националният ни нихилизъм тъкмо пасва на подобен интерес. Както си търсех из нета нещо за Васко Абаджиев случайно попадам (не ме питай как стана) на някакво интервю във в. “Стандарт” с напълно неизвестен за мен писател на име Христо Бойчев. Зачитам се аз и, surprise, surprise, пиесите му се играели в незнам си колко национални театъра по света, но тук хич не изглежда да е от предпочитаните за поставяне автори. За Народния театър да не говорим. Тъй като поради горното ходенето на театър, за да гледам пиеса на Бойчев се отлага, почнах да търся негов текст, но не успях да намеря и както ти казах, линкът ти дойде като по поръчка. Нека ти споделя впечатленията си, ако те интересуват. Аз имам известни предразсъдъци, когато се заемам да чета подобни текстове и щях да го захвърля още на първата страница. За мен лично подобни творби експлоатиращи психиатрични клиники (One Flew Over the Cuckoo’s Nest), затвори, съдебни зали и адвокатски пледоарии пред журита, тръпнещи пътници в самолети, които аха да катастрофират и т.н. са неестетични и аз ги пропускам. Да не говорим, когато по-нататък се разбере, че са и гарнирани с вече екплоатирани хичкоковски пернати. Щях да сгреша обаче, ако я бях захвърлил, така както щях да сгреша навремето, когато понечих да захвърля “Животът-начин на употреба” на Жорж Перек, защото началото й ми се стори прекалено маниерно. Оказа се, че до известна степен при Бойчев познатото в сюжета е каквото са познатите седем тона в музиката или познатите цветове върху палитрата на художника. Все пак, в случая леко дразни и пиесата щеше да спечели, ако не се беше прекалило с предвидимата гротеска и даже фарс. Талантът му обаче надмогва, струва ми се, тези евтини и като че ли неизбежни трикове (не сме наивни, нали; театърът няма да преживее днес без комерсиалното). Общочовешкото звучене в поантите на пиесата е силно и поглъща известното простеене на места. Драматургично нещата ми изглеждат добре изградени и балансирани и отделните елементи и обрати пасват така леко и естествено, като че ли просто другояче не може и да бъде. И всъщност това допринася за качественото представяне на истинските внушения на автора, каквито конкретностите в едно интервю изопачават като в криво огледало. Защо му е да дава интервюта на този автор? Чрез пиесата си е по-дълбок и разбираем. |
| Бивол по калдъръма, аз от литература не разбирам, ама пиесата е хубава. Бойчев винаги ми е харесвал с чувството си за хумор. Защо в БГ негови пиеси не се играят, защо е популярен в чужбина, а не в БГ, не мога да ти кажа. |
| A Bulgarian in the USA, няма да се изненадам, ако причината е известна политическа некоректност. Определени неприкрити алюзии не се прощават при каквато и да е демокрация. |
 Демокрацията в България още не работи и не съществува. Демокрация означава равни права и задължения за всички. Но ние сме още много далеко от нея. |
| Демокрация в никакъв случай не означава равни права и задължения! Демокрацията касае единствено вземането на решения и означава ЗАЧИТАНЕ ВОЛЯТА НА МНОЗИНСТВОТО, вариант на ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА! Както и да го въртиш и сучеш, все е това - пролетариатът е мнозинство НАВСЯКЪДЕ по света! За разлика от диктатура/тоталитаризъм, където решенията се вземат еднолично! Значи: начинът на вземане на решения определя диктатура или демокрация, а собствеността върху средствата за производство определя разликата между социализъм(комунизъм) и капитализъм! Всичко друго, каквото ти текне, са вариацийки по темата... |
| навремето пътувам командировка с влак към морето и се качиха две моми от полски тръмбеш/ и тогава селските моми бяха по-лесни като сега/ та уредих ги в хотела да делим една стая на дружба на широките шведски легла/ в ресторанта вечерта се присламчи колега/ и ни излезе после в института приказка че сме забили две полякини от полски тръмбеш/ всичко ни е такова/ и този писар когото поставят по театрото из европата от стремеж да лапнат парите от фондовете/ същите пари с които дойче веле покрива разходи за да ни пуска балканска чалга/ той и кулеков са клоуни на прехода, криво разбран като пародиен жанр/ щом се пише инженер - защо не е/ по селски, като дончо цончев, иска да мине за добър писател между инженерите редосеяладжии/ но в никакъв случай не е добър инженер между писарите |
| Т ЖИВКОВ, /:/ "...Както и да го въртиш и сучеш, все е това - пролетариатът е мнозинство НАВСЯКЪДЕ по света!..." ......................................... .................................. Така е! Но почти навсякъде по Света партиите на Пролетариата са малобройни и в Малцинство или ги няма! Защо така, а?! Проблемът е, че при Демокрацията Избори се печелят с ...Пари и Медии/ или с пари за медии/! С много пари и с масови медии! А Парите НЕ са у Пролетариата! И медиите НЕ са "пролетарски", а са частни-т.е., работодателски, "капиталистически"! Е, въпросът е- може ли, при Демокрацията, Пролетариатът да спечели Избори?! Според мен, НЕ може! А НЕ може, защото Демокрацията е от Богатите и за Богатите! А Равенство в Правата, но БЕЗ Равенство във Възможностите/паричните, най-вече!/ е празни или манипулиращи думи- или и двете!- при Демокрацията! КАЗАХ! Редактирано от - paragraph39 на 25/12/2008 г/ 09:36:37 |