Отиди на страница:
Имах една съученичка, казваше се Капка Гроздова. Обичахме да се майтапим: "Умирам за Капка Гроздова!". А на една от учителките ми по английски фамилията беше Праскова. |
| Ех че хубава и полезна статия. Тъкмо се чудех как да се кръстя при регистрацията. Спести ми сумати мислене. Авторът е прав, повечето от старите имена са звучни и хубави. Най-вече по-късите. Могат и сега да се използват. На когото му мирише на възродителен процес да знае, че не е от статията. |
| Назоваването на кърмачета със странни имена носи проблеми само на тях и на милите им родители т.е. те си изтърпяват присъдата ефективно.От моя клас момчетата със славянски и дори прабългарски имена Огнян и Асен бяха побойници и щураци, няма кой да ги е запомнил с добро.Да оставим на годините този сегашен проблем.Във всички времена е имало модни и угоднически тенденции вкл. и по времето на великите ни царе, когато в интерес на политически игри и династични борби са кръщавали децата си с византийски имена. |
| Ето и идна съвсем истинска история за имената... Бай Тасим, Хитлер и Малиновский Знаете вече, че село Карасалий отдавна не съществува. Престанало е да съществува някъде през 1944-1945 година, когато бушуващата война зачерня доста къщи в селото. Днес от Карасарлий не е останало много – една паметна плоча в двора на училището, която напомня на всеки минаващ за загиналите през 1912-1913 и тези от 1944-1945 година. Самото училище, построено в трудните 30-те години на миналия век, с даренията на по-заможните и с труда на по-бедните. Камбаната без църква, на която е написано с релефни букви “Камбанолеарница, София, 1934 година”. Големи, облепени с некролози, стари чешми /те също са част от този разказ/, от които отдавна не тече вода. Казанът за ракия и разказите на хората.... Даже и за другоселец като мен не е трудно да намери казана в Карасарлий... Първото, което човек забелязва, когато влезе в помещението е бай Тасим, човек гонещ 80-те години, със строгото излъчване на банкер от старата школа, за когото най-важното е реномето, доброто име, и с грижата, която се излъчва от майстор часовникар, евреин или арменец. Бай Тасим е казанджията... - Мислиш си, че знаеш световната история, но ще се учудиш като ти разкажа за Хитлер и Малиновский, дето са приятели и живеят тука, до училището, през две къщи...Хитлер е роден в съседното село, но тук е женен и тук живее. Баща му го кръстил тъй, когото през 1941 Германия завладяла цяла Европа. Бил сиромах човека, младо момче, през 1940 година се уволнило, след служба на Царя и Отечеството, в Седми кавалерийски полк... - Бай Тасим, помниш ли всичко това или ми разказваш приказки?!... Бай Тасим ме поглежда, така както банкерът гледа ненадеждния клиент и продължава сякаш нищо не съм го питал, нищо не е чул... - Сиромах човек, както ти казах. Имал малко имоти, колкото да храни себе си и булката... и си помислил, че ако кръсти момчето “Хитлер”, ще получи подаръци от Германия...Подаръци не получил, но пък през 1944 разбрал, че Германия губи войната и преименувал момчето си Христо...Съдбата е страшно нещо, да знаеш. Страно нещо е, момче младо, защото после бащата на Хитлер загинал в същата тази война ... биейки се срещу германците ... и срещу Хитлер…Такива работи момче... - А Малиновский, какво стана с Малиновский, бай Тасим? Бай Тасим поглежда към мен, поглежда към казаните с процеждаща се ракия, слага един дебел кютюк в огъня, и без да си предава особена важност, поради моя интерес към разказа, сам продължава.... - Радион, не Малиновский, а Радион. Кръстен е на Радион Малиновский – два пъти маршал на Съветския съюз, министър на отбраната...Радион е роден в нашето село, през 1952 година... Майка му поискала да се казва така, на името на маршала...Така и го кръстили, а от кметството изпратили телеграма до София, от там до Москва и към края на годината в Карасарлий пристигна колет...подаръци от Москва, лично от маршал Радион Малиновский...малко копие на Кремъл и други дребни неща... Радион не си е сменял името, още се казва така и ако наминеш утре ще се запознаеш с него...Записан е, ще вари ракия...Мисля, че и Христо ще е тук...Както ти казах, те са приятели...Само ела по-рано, те рано се записват... Не, не си измисляше Бай Тасим. Проверих, не си измисляше...Как да си измисля такива неща?! Казах ви, че Бай Тасим е като банкер от старата школа. За него най-важното е реномето... |
| Статията си пада малко манипулативна, защото статистиките от последните години показват друго: завръщане на традиционните имена (прабългарски, славянски и християнски). Например, преди 2-3 години най-честото срещано име при новородените момчета беше Георги, а при момичетата - Мария. А, аз познавам не само Сталин, но и Будьони... |
"Ще приключа с това, че всички елементи на националната ни идентичност са и елементи на националната ни сигурност."  Добра статия. |
| Артистът Георги Джубрилов, Бог да го прости, имаше богата колекция от шашави имена. Бисерът на колекцията беше некролог: "Скръбна вест. Почина Мария Теглипишкова". А най-хубавото име, което съм виждал пък аз, е Патьо Пондьов Бътовски. |
| В България има 25-30 жени с хубавото българско име Пътка. То обаче им създава проблеми, когато трябва да се напише на латиница - например в личната карта. Буквата "ъ" може да се замени или с "a" или с "u". |
| Поради горната причина певачката Кичка Б. се преименува на Кутка Б. - за да не вземе някой вместо К да напише П |
На всички, които не харесват българските имена - анатема и да гинат в безднята огнена!  На останалите - бъдете здрави, плодете се и кръщавайте децата само с хубави традиционни имена, защото човек, който се казва Никълъс или Нео не може да бъде истински българин! На Каменски - бравос за приятната статия, ако и да е пропуснал да забележи някои важни работи... |
| Ами то от списъци с "правилните" имена, през "анатема", до бомби в защита на "правата" вяра са само няколко крачки. |
| Брайтмане, пак ли засмърдя, чадо?! Вземи да идеш да се биеш за "Хамас" най-накрая, та да мирясаш окончателно дано. Че от Нео до Хасан пътят не е дълъг. |
| А пък аз знам и за Цаца и Цоца... А с тези транскрипции имаше оплаквания от форумец, казващ се Вальо Канев или нещо подобно беше. Във Франция го арестували, защото търсели Въльо Кънев... Бащините им имена, за нещастие на потърпевшия, съвпадали.  |
| патриарх Никифор, ти си по близо до "Хамас". Не аз а ти раздаваш "анатеми". Следващата стъпка е да опашеш поясите и да наказваш неверниците извън лоното на твоята си "единствено вярна" вяра. |
| Когато бях на 13 г не харесвах името си и имах желанието да го променя родителите ми предприеха нужното, но "удариха на камък", по това време все още се гледаше с лошо "око" на смяната на имената, последствие от "възродителният процес", и да си смениш име по каквито и да било причини - беше "мисията не възможна", адвоката ни се отказа, още щом научи за намерението ни. След 5 г бях забравила за желанието ми и сега не съжалявам. В крайна сметка името не прави човека, но проблема в ранна детска възраст остава, не забравяйте че децата са доста жестоки и говорят това което мислят или чуят пък дори и зад думите им да няма зла умисъл. |