Отиди на страница:
| ... Тежка история. От тежко време, когато бе срамно да си учен, знаещ, можещ... Нищо чудно, че няма коментари... Великолепна картина е нарисувал майстора, но - тъжна... |
| четох изречение по изречение, на пресекулки, после дума по дума, едвам се дотътрих до края, сърцето ми щеше да се пръсне:смазан съм |
| Дърти реалисте, То затова е хубава статията, защото е истниска. Всеки на нашите години има такива спомени, и повечето са тъжни: нама как да не си спомним с носталгия и тъга тихите улици със старите къщи, с хората, седнали на пейките пред тях до късно вечерта и без да се страхуват, че ще ги пречукат за пет лева (в моя случай става дума за "Красна Поляна" до градинката на "Боримечката" в София, или "Коньовица: на популярен език). Други бяха проблемите и ядовете тогава, но - това е животът ни и не можем да го плюем и зачеркнем хей така, с едно махване на ръка ... За автора-  , но и мен ме натъжи. |
| Донков Колко такива истории и “малки “трагедии има! Но кой ли обръща внимание? По важно е по всички медии да се показват дебили–политици и курви със силиконови цици! |
| Ех, съдба..., съдба...Понякога сами си я избираме. Вълнуващ и трогателен е твоят разказ, сякаш отдавна познавам този човек...А топлата прелест на бърборещите вечери отдавна я няма, уви! |
| "Човек не трябва тъй далече да се връща - рискува да загуби цял един свят, който носи със себе си и в който с времето все по-често и сладко се потапя." Колко много си прав, Калине. И все пак...благодаря ти, че ни потапяш в тоз безвъзвратно заминал си свят. Къде останахте, чудни вечери, безброй желания неизречени... Аферим, Калине |
| В "ония" Времена парите НЕ бяха ВСИЧКО! В "ония" Времена хората правеха Пари, за да живеят! В тези Времена хората живеят, сякаш само за да правят Пари! А когато Парите са всичко- ВСИЧКО друго е нищо!/Р39/ В "ония" времена хората бяха срещу управляващите ги- едните хора срещу другите хора! В тези времена всеки е срещу всеки, всички срещу всеки и всеки срещу всички! Но пък е Демокрация, де! БЛАГОДАРСКО на Калин Донков- за удоволствието да прочета написаното от него! |
| Няма правосъдие и справедливост за народ от мъченици, това сме ние, българите. А държавата ни е зла мащеха, поне от 60 години. Но пък винаги е имало и такива, за които е най-мила майчица. А останалите са обречени да започват на ново по три пъти на поколение. Тъга и мъка. |
| Прочетох написаното и излязoх да се поразходя... Какво да коментираш. Един цял свят е изчезнал. И на негово място се е насадил нов, с който никак не мога да свикна. И не само аз. Не искам връщане на старото. Но глупаво си мислех, че Демокрацията ще я надградим над вече постигнатото. Наивник. Има хора, които не могат да събират. Те разрушават що видят и пускат магарето си да се въргаля в пепелта.  |
| И се питам какво животът ни върши с нас, има ли въобще значение така нареченият житейски път, какво си наследил и възприел, както и за какво си бил предназначен? Един и същ живот ли е това, или са два. Вечния въпрос Калине , вечния...И точно тук можв да се поговори повечко...Истината блика от спора... За статията- изчетох я за секунда!!! [/purple]Редактирано от - ivo kunchev на 20/3/2009 г/ 05:47:44 |
| Г-н Фотон, така е!С новите неща не можем да свикнем, старите ни липсват...Обикновени хора сме. Опитваме се да се приобщим. Да намерим нещо стойностно и прилягащо към нашите усещания... Има такива неща. Не всичко е чалга тарикатлък и бабаитлък... Има ги хубавите неща. За тях да поговориме... |
| IVO KUNCHEV, /:/ "...Има ги хубавите неща. За тях да поговориме... " ......................................... ..................................... ИмаT ги/5-10% от българските Граждани!/ хубавите неща. За тях ЛИ да поговориме..?!. |
| Много време се чудех дали да напиша нещо, защото рядко се срещат хубави разказвачи като Калин Донков, ама винаги ще се намери някой да е недоволен от красиво написаните разкази. Затова искам и да си меря думите, за да не съм този многознайко. Хубава история, насълзи майка ми, трогна ме и мене, ама малко ми е горчиво. Такива истории трябва да възбуждат и гордост, а не само тъга. Гордост за демонстрираното достойнство, както и гордост за хората които не забрвят достойните. |
| Да, написаното е добро ... ! Поздравления. Слагам едно обаче - всеки от нас е преживял някаква малка или голяма трагедия и е видял бездушието на обществото ( сегашно време). Какъв е тогава смисъла на този хубав разказ, щом като ще ме депресира. Пишете по-ведри неща. На мен ми стига това, което аз съм преживял !!! Да в сегашното общество са на власт парите. И ............. можем само да констатираме, без да имаме възможност да го променим.......   |
Сантиментално, добро, неполитично и все пак примирено за ...изгубените дни.Пишете по-ведри неща. Светло пиво, желанието ти е напълно разбираемо! И аз бих искал по–ведри неща. Но тогава ще минем в раздел фантастика!  |
За мен въпроса е по-друг.Два коренно различни строя, еднакво престъпни към хората, са направили един човек изгнанник в началото и в края на живота му.Ето върху това трябва да се замислим, не върху конкретната трагедия.  |
Два коренно различни строя, еднакво престъпни към хората Malinas, обясни ми с какво се различават тези “два строя“, и то коренно? Строят си е един, просто преди беше напудрен и гримиран, или пък обратното!  |
Разлечават се , че тогава имаше 200-300 привилигировани , сега 20 000-30 000. Хрантутим с данъците си повече крадци(демократи)отколкото тогава.  |
| Покъртително, но аз имам някои съмнения че тази история е изцяло истинска. Много е натруфена. Семейство репресирани от народната власт. Син на цигулар. Дъщеря му учителка по френски. Изнасилване на ученическа екскурзия. От човек на малцинството. Неосъждане. Саморазправа като в най-добрите холувудски продукции. Вегетиране и накрая смърт в затвора. Това вече не по холивудски където всичко свършва глуповато весело, а типично по европейски в най-добрите традиции на интелектуалното кино. |