Отиди на страница:
| Боже, колко тъжна и истинска история. Не ми се прави нищо . Ще я разкажа на жената - тя е от Плевен. Благодаря ти авторе! Въпреки че наруши трудовия ми ритъм |
| ех, авторе, трогна ме... и аз като изгнаник се връщам в спомените си на тихи улици, които вече ги няма. Далеч от България тъгувам за нея, но това е носталгия по един "безвъзвратно заминал си свят", както пише бай Хасан, жив само в спомените ни, който няма да се върне, но все пак добре е, че сме ги преживели. Мнозина нямат такива спомени. А за твоя герой....колко такива лица ни гледат от некролози.... |
Великолепна картина е нарисувал майстора, но - тъжна... Тъжна, ама с нотка на надежда - докато в човек го има този огън, да вземе правосъдието, отказано му от нефелната държава в собствените си ръце, надежда има. Колкото повече "големци" в разход - толкова повече надежда. Емануил (ако е вярна историята) може да бъде разгледан като инструмент на естествения подбор за големците. Един ден всички големци ще са наясно че може да им се наложи да се представят пред Божия съд преждевременно и съдебния пристав, който ще ги заведе там ще е някой смачкан от тях човечец. И хич не ми обяснявайте че отмъщението нямало смисъл, а насилието не решавало нищо. Те тия - големците дето ни яхат я плащат тази музика. Ама взеха да свършват баламите, и за най-тлъстата политическа свинкя идва Коледа. |
| Отлична статия. Тук искам да представя една моя мисъл: "Всичко, което е добро за гражданите, е добро и за държавата. Но не всичко добро за държавата е добро и за нейните граждани". Това се подтвърждава и от опитите за подобряване на изборното законодателство. Гражданите искат да гласуват за личности, на които вярват. Но държавата в лицето на сегашните депутати искат в името на своето добруване и възкръсване като депутати да принуждават гражданите да гласуват за наредените партийни листи, в които присъствуват изхабени и корумпирани лица. България няма да се оправи докато не се променят изборното законодателство и сегашната "ДертЛиловска" конституция. Боже, пази България! |
| Ето това е носталгията! Носталгията по детските спомени за тихи улички, за спокоини вечери напълнени с веселие. Гонени от тези спомени , много като мен се връщат, но сблъскваики се с деисвителноста, се чудят дали са купили билет за нужното направление. Носталгията расте, а желанието за завръщане изчезва. За кой ли път искам да попитам, без да чакам отговор. Къде изчезна ЧОВЕЩИНАТА?Защо само за едно поколение всичко се измени?В детските ми спомени, едно от ннай–радостните преживявания е събирането на всички родсвеници–чичовци, лели, вуйчовци и ..много братовчеди! С риск да прозвучи еретично онова време ми харесва само заради отношенията между хората! Сиромашко време, но и някакси щастливо(поне в детските ми спомени) Парите не стигаха, но и не бяха мерило за щастие! А сега всички са зейнали само за пари! За парче земя брат брата убива. Патриот съм. българин съм(дори без паспорт), и затова ще живея със спомените си за онази “другата “България! |
| Напоследък плача на всеки разказ на Калин Донков! Знам, че винаги е било трудно да си човек и да отгледаш хора, но напоследък тук стана невъзможно. 1300 години история са прекалено много, време е този народ да стане история... |
valeri, Алчността и завистта са в основата на това, че родовете в повечето случаи не се събират.Ако един е преуспял, го е страх роднинит да не поискат услуга от него или пък от злоба и завист да се държат лошо.Тогава всички бяхме еднакво бедни и никой от никого не зависеше.Когато сме равни можем да бъдем и щастливи.От различието идва и разделението.Забогателите роднини се срамуват от бедните.  |
И от мене едно  !А си мислех, че само аз робувам на спомените си...  извинявам се, за което..Но не е вярно, "че топлата прелест на бърборещите вечери отдавна я няма" . Зависи къде. В столицата и по-големите градове може би да, но не и в по-малките населени места. Моята съпруга е от В.Преслав. Малко градче. Китно. Където животът сякаш е спрял. Летните вечери на пейката вън на улицата са абсолютно същите, като преди много години... Там му викат "на дирнека", сиреч на пейката с комшиите, нещо като седянка. Стоят и си говорят хората, понякога и до 23.00 часа. Я някой шишенце ракийка ще извади, я домати с краставичка... Ееех! Обаче обърнахте ли внимание в статията на наглед дребни неща? Като това например: "...заслушани и скрити - родителите ни строго предупреждаваха да не смущаваме хората, да не се "завираме" и да не вдигаме врява..." Къде го има днес това, кажете де?! Малките камъчета обръщат колата, мда... Редактирано от - Germanik на 20/3/2009 г/ 10:17:39 |
| Прекрасен материал. Има и нещо което се пропуска от мнозина - саморазправата. При сегашната правова система това е единствения начин. И ще се налага все повече. |
| Истина или не? Не е толкова важно. По-важното е, че е прекрасно написано. Още по-важното е в тона на коментарите Ви. Изпълниха ме с оптимизъм - не всичко в България е загубено при толкова запазена душевност и способност да трогнеш и да се трогнеш. Има надежда за България! |
| Голям си, Калине! Просто си ГОЛЯМ!Благодаря ти. Невероятно добре написана история. Просто образите оживяха пред мен и аз всичко видях с очите си и го почувствах. Светло пиво, ведро е това, че пишем тук и се уважаваме един друг, ведро е това, че във форума се водят истински задушевни диалози, хора си стават близки, познати се намират след като не са се чували и виждали отдавна, с две думи форумът е готин. Е случва се някой път да се спречкаме, но не си гоним гарез, не се намразваме. Като прочетох мненията пред мен, се настроих много позитивно. Със сигурност има и други ведри истории. |
| Просто Калин е майстор на късия разказ. Много ме натъжи и накара да се замисля над това колко е по-добре човек да се въща назад единствено в спомените си. Избледнели или овехтяли, поне стоплят сърцето като пътуване във времето докато пътуването в пространството само ги заличава. |
| Добре е написано, но щеше да е по-реалистично ако бащата не свиреше на цигулка, а играеше табла и децата не слушаха, а кибичеха. |
Да, днес форумът е в като ден за размисъл.След вчерашните и онзиденшните рекордни , но безсмислени крамоли под статиите за Костов и Сидеров..Има ли нещо около което да се обединим , някога...?  |
| За автора . Настръхнах, докато четях. И мен ме превземат понякога спомени за тиха русенска улица, прашна и малка, по която на ден минаваше само една каруца, за да събере боклука. За къпането в Дунава, островите под Захарната и Люляка. Игрите до късно, без родители да се притесняват от закъсненията ни. Сбирките им в беседката под голямата круша в двора. Детство, минало-заминало... За мен важния въпрос днес е: Къде останаха чистите, човешките отношения м/у хората. От къде дойдоха тия самозабравени, нагли, безчуствени... (как да ги нарека)... двукраки, с плоски нокти и без перушина. Отговора, според мен, не е нито демокрацията, нито капитализма. Мисля си, че днес е срамно да признаеш, че си чувствителен, че си честен, че си почтен... С други думи - смотаняк, според ония, двукраките. |