Отиди на страница:
| Сократе, не участвах в класацията, но ще откликна на твоя апел. И така: моя любима българска книга - "Осъдени души" и разказите на Чудомир; любима чужда книга - "Малкият принц", моя "правилна" книга (така, както аз разбирам "правилното" за момента) - все пак "Под игото" (заради "пиянството на един народ"  и може би Швейк... |
| Проблемът за голямото комплексиране според мен е, че сме малка и зависима във всяко отношение страна, управлявана от продажна администрация, което автоматично ни нарежда в редиците на аутсайдерите. И то не само в момента, а и по време на соца, и преди това. Културата - респективно литературата и интереса към нея изобщо, също са следствие от това. Задавам си въпроса защо в класацията на стоте книги, предизвикващи интереса на българите, не намери място нито един от романите на Кърт Вонегът? Мисля си, че параноичния умишлено предизвикан хаос на нашето съвремие тук пряко кореспондира с посланията на този автор. Който между другото бе много пополярен у нас в края на 80-те! Защо тогава можехме да го огкрием за себе си, а сега не? |
| СОКРАТ-МАЙ, Ако позволиш, деля книгите на "любими" и "полезни"! От "полезните" книги предпочитанието ми е "Принципът на Питър"! "Любимата" ми книга е СЛЕДВАЩАТА книга! |
Летец, за Чудомир.Интересен парадокс - той е всепризнат и любим български автор, а дали влезе изобщо в класацията? |
| Подкрепям идеята на Сократ - май. Книгата, която ме разтърси най-силно беше "Гроздовете на гнева" на Стайнбек. Не бих обаче я прочел пак. Това, което чета и препрочитам са разказите на Чудомир. Чичо Фичо, здравей. Добре ми напомни за "Хоро" на Антон Страшимиров. Много силна книга, много интересно и оригинално написана. Къси изречения, междуметия, възклицания, накъсан, но силен диалог, много живи образи. Навремето имаше и телевизионен театър по този роман, с Калоянчев. |
| PS:Въртележката между причина и следствие на нашата комплексираност се корени в липсата на ясна визия за това какво ще преставлява нашата държава. Енергиен център на Балканите ли (АЕЦ-а), център на компютърни технологии ли (опита с "Правец" компютрите), световна туристическа дестинация ли, международна офшорна зона ли, център на голф-игрища в Евопа ли, единствената отворена икономическа зона по тия ширини ли, какво? Правенето от всичко по малко фактически е правене на нищо! Липсва (според мен умишлено налагано отвън) център, цел и посока на нашето развитие. Не може население - което 20 години е принудено да оцелява в долна мизерия да расъждава адекватно за духовността си. |
Тая що не се гръмне  Самият факт, че толкова време се говори за книги, четене и значимост, провокира към собствена вътрешна класация на всеки един от нас...което никак не е малко...А иначе - знайно е На вкус и цвет - тАвариШЧ нет  P.S. А що се отнася до Димитър Чорбаджийски: Срещат се с Караславов и той му вика: Ееее, Чудомире, ти задръсти книжният пазар с тия твои книги бе...А Чудомир му отговорил: Ааа, другарю Караславов, те моите - щото са трето качество - серт - заради това се харчат...Ама вашите - яваш - първо ...та за това _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Така е, Малечко. Но пък що да не пробваме да разсъждаваме? Кога по-малко адекватно, кога повече. Не бива да спираме да разсъждаваме. За каквото и да било. Най-вече за духовността. |
| Тук ще да е моментът, в който трябва да попитаме най-уважаемата редакция на в. "Сега" - с какво, драги, ви наранихме, обидихме, злепоставихме, та трябваше днес ВИЕ да ни нараните и обидите като ни предоставите за четене малоумните комплексирани брътвежи на горното същество с неясен пол, именувано Яна, с извинение?! Малко ли нашето всекидневие ежечасно ни среща с всякакви малоумни патки, които някои даже и у дома си трябва да търпят?! Защо вие, драги, давате трибуна на недое**ни провинциални блогерки-културтрегерки, чийто проблеми се изчерпват с наличието или отсъствието на световни качества в "Под игото"?! Редакцийо, МОЛЯ те, изтрий от електронното издание писанието на тая малоумница-безродница, дето може даже и поетеса да е. МОЛЯ ви, редакцийо, ще целувам вечно прахта от стъпките ви, поръчайте да изземат от продажба днешния брой на вестника и пуснене допечатка с бяло поле на мястото на тоя бълвоч. Веднага! _______________ ЗА ПОВЕЧЕ ХИГИЕНА В МРЕЖАТА! |
| А що се отнася до любимата книга: Моята любима книга е Приключенията на тримата скаути, Жари и Слънчевото момиче - до трето отделение Речни заливи, Рафаел Сабатини , Дж.Лондон, Майн Рид и т.н. - до осми клас Приключенията на Дж.Казанова, Марк Твен, Фантастика - до 22 годиниИ след това световна класика(каквото и да се разбира под това) история ... Но през всичкото това време на съзнателен, несъзнателен и пропилян живот винаги с готовност чета приказки - може би защото почти винаги в тях доброто побеждава  и Фантастика ..._____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 24/3/2009 г/ 11:33:13 |
| Сократе-за идеята Но трудно е да се посочи само Най, най, най Затова за мен -от БГ автори: Тютюн, Самуил, Пътя към София, Чичовци, ..не мога да ги изредя! От чужди автори: Стайнб. Зимата на нашето недоволство, Колела и Летище на Арт.Хейли, К.Саймък-Гробищен свят, А.Кларк- Една одисея в космоса 2001, Ж.Верн-Петнадесет годишният капитан- първата ми морска книга- беше ми подарък, да не забравям и Дон Кихот-Сервантес, Война и мир, Ана Каренина-Толстой, Стендал и т.н. Ех, кога мина това време? Прекрасна идея, Сократе!!! |
| Любимата, истинската, неостаряващата, разтърсващата и разсмиващата книга на българина е една-Бай Ганьо на Алеко... |
| А-а, за най-най грешиш, Караваджо. Не си падам по тия неща. Скромни вкусове имам. Дори точно обратното - точно туй най-най съсипва у младите мерака за четене. |
| Ловкий, Ама можем да ги излъжем, бе! Ей за това най-много ме е яд. Можем да ги излъжем да почнат да четат, а после сами ще разберат, че е хубаво. Само че тая работа не става с формализъм и приказки на едро. Става със сладка приказка и неусетно убеждение. |
| Е, Караваджо, може и с кисела приказка - от твоите приказки ми цъфнаха портокалите. А сериозно - правил съм го. Поне няколко хиляди деца съм зарибил за четенето. Редактирано от - Сократ-май на 24/3/2009 г/ 11:55:11 |