Отиди на страница:
| Идеята за любимА книгА (подчертавам единственото число) сама по себе си е достатъчна обида за всеки интелигентен и четящ човек. Защото единственото число би било разбираемо само за човек, прочел например 2-3 книги. Той спокойно може да посочи в отговор една книга. Но никой четащ човек няма да направи това. Именно затова тази кампания ме дразни толкова много. Просто ме обижда. Така например може да се пита малко дете - ти кого обичаш повече - мама или тати. Абсурдно и грозно е. Точен отговор може да се даде например на въпроса "коя книга сте препрочитали най-много пъти". Да, тогава би била една. Но дали това е непременно любима книга? Или случайно просто книгата, оставена на рафтче в тоалетната и несменяна няколко месеца :-) Книгите, които са ме оформяли, накарали са ме да мисля и много да търся (например допълнителна информация), са поне, поне 20-30. |
Любимата ми жена е една, книгите много. Коя да сложа най-напред? "Швейк"? Романите на Майн Рид? Жул Верн? "Майсторът и Маргарита"? "Време разделно"? "Бай Ганьо"? Много, много. Ами харесват ми. И "Мечо Пух", и "Пипи", и "Пътеводителя", и Шекли, и Робърт ван Хюлик, и...Е, няма как да изброя всичко! Наистина, трудно е да изброиш романите. Но, ако става дума И за книга - не забравяйте Чудомир, Елин Пелин, Стаматов, Мопасан, Чехов... Еднокнижникът има една любима книга - тая, която е /са му/ прочел /и/. А аз харесвам всички - от първата си книга - "Незнайко в Слънчевия град", до сега четената "Московска сага" - 3 част. Иначе нямаше да ги ПРОчета. И още нещо. Кой знае защо си мисля, че има неточна формулировка. Любим роман или познат роман? За съжаление. "Под игото" се ИЗУЧАВА. А трябва да се ЧЕТЕ!  |
| Караваджо, само за протокола, в моята глава форумният ти образ е на едно умно момче, дето е малко нещо заядливо и иска да е на всяка "манджа мерудия" и "на всяко гърне похлупак". Ти как се виждаш а? Сигурно не съм познал. |
Защо след като се споменава и фантастика тук, е забравена една чудесна книга на Азимов - "Самите Богове"  |
Намирисва ми на нафталин, на страх да надникнем отвъд клишетата - за историята, за Балканите, за нас самите. Кои книги определят светоусещането на днешния модерен българин? Ами онези, които са били в задължителния му списък за четене през ваканцията. Така излиза.  |
| Трудно е в такава класация да се фокусира на любима книга, без тя по някакъв начин да не е свързана с България. Защото тогава класацията с любимите книги щеше да е огромна и тези на първите места да бъдат там с колцина гласа. Затова Под Игото е там - въпреки че според мен Бай Ганьо би трябвало - таз книга е уникално българска и безвременна и е въплатила един болезнено роден манталитет дето съществува, откогато е писана чак до наши дни. * Въпреки че според този блог - сигурно Хари Потър би трябвало да е любима книга на всички.  * Иначе за Сократ за Едем - наистина страхотна книга. |
Олдмад, не се броят тези, на които съм отгръщал кориците и набързо прехвърлял за отбиване на номера.  Нито пък за тези, които съм препрочитал два-три пъти - кога набързо, кога издълбоко. Говоря за тая, дето слагам всяка вечер на възглавницата до мен и често-често я препрочитам. Издълбоко. Впрочем, за жена ли говорехме или за книга? Пообърках се вече. |
| Аз пък най-харесвам "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. Инак Чичо Фичо е прав - Мисия Лондон също става |
Caravaggio Чак пък книга... Прочетен вестник Смешно е, когато някой си мисли , че знае всичко за някого или за нещо.....Това се нарича обикновено самонадеяност, самозаблуда, самонавиване или накратко- глупост. Глупостта в различните етапи от човешкия живот е с различна стойност- когато е млад, на човек му е простено. Когато е на попрището жизнено в средата или по-нататък, човек става само за присмех. При някои глупостта преминава в жизнен опит с времето, при други си остава глупост завинаги. Явно този случай е такъв...  Редактирано от - Benedicta на 24/3/2009 г/ 13:41:45 |
Впрочем - що форумните идиоти не списуват под тази тема? Аз очаквах някой да ни светне, че и за тази класация е виновна Русия и комунизма (и Иван Костов).  |