Отиди на страница:
| Борован, добре каза "Пипи", че я бях забравил. А специално отидох един ден преди години на пл. "Славейков" и си я купих. Защото старата, с твърди корици, я бях скъсал още като хлапе. Тогава още не се бях научил да си пазя книгите. Честно да си кажа, като я купих се почувствах щастлив. И "Незнайко в Слънчевия град" е хубава книга. А помните ли "Моливко и Сръчко"? |
Пишат бе, Yantar  Класацията е гениална и затова сега Сорос плаща на всичките си агенти по света да я плюят!Аз съм доволен, защото още когато започна кампанията, се хванах на бас, че първите три книги в класацията ще са български. Все пак, когато питаш един масов човек коя му е любимата книга, той първо гледа да не се изложи и второ, гледа да защити честта на милата родина. Така че резултатът е съвсем логичен. Какво са чували българите? "Под игото". Какво са чели? Няма значение, понеже мнозинството участвали в гласуването не са от четящите Друг е проблемът с "Голямото четене". Глупавите резултати се знаеха от самото начало, обаче тази кампания можеше да направи повечко, за да засили интереса на хората към това, какво се издава сега и какво се чете сега. Да пораздвижи книжния пазар, с други думи. Е, не го направи. |
Записките не са роман и комай никой не ги е чел (освен мене  ), както често сме установявали. Много дебала тухла и много политикъли инкърект на места. Едно време я цитирах обилно на форума - "националистите" ме псуваха до девето коляно. Бай Ганьо не е роман, а няколко фейлетона, които много много хора са чели и са пълни с крилати фрази, често цитирани наизуст повече или по-малко грешно. Бай Ганьо за съжаление е непреводим в чужбина, силата му е в езика. Има и няколко подражания, сред тях при соца - Неделчо Драганов за Ставри Ставрев, слабо, сега - Алек Попов - Мисия Лондон (сравняват го), патетично слабо. Това са двете произведения според мене с най-голяма ценност за опознаване на нашенеца, наред с Българи от старо време и Чичовци. Иван Хаджийски е значително по-долу, но все пак в същата категория. Мой любимец от ново време пък е непрофесионалния писател артиста Христо Динев, "Пътешествие по суша и вода", средата на 80-те от изд. Г. Бакалов, сега сигурно библиографска рядкост. Георги Марков в чужбина също написа интересни неща, но за съжаление емигрантските му неволи са му затъмнили взора, и а самия си е бил много трагичен по дебеляновски. Много хора харесват "Видрица" и Чудомир, но според мене те са subpar. Житие и страдания на грешнаго Софрония са свежи. Отец Паисий е написал емоционален политически манифест, подобен на Черноризец Храбър, вдъховявващ и сега в публицистичните си части, ако не и в "историческите". От романите - безспорно Под игото се чете най-увлекателно и е напълно преводим на всички езици, написан по модерен за времето си французки образец, остросюжетно, с герои и злодеи, момински вълнения, любови и ревности, плюс богатата канава на Чичовци, етнографията на бай Марковия двор и тлаката в Алтъново и силните природни картини, носещи и носталгичния печат на емигранта. Не може да сравним четивността на Под игото с примерно Швейк, който според мене е нечетивен след първите 100-200 страници. Никой във Франция не е чел Рабле до края, едва ли много хора в Чехия, камо ли у нас, са чели и Швейк до края (у нас - и Записките). От романите у нас преди девети не са се запомнили много досега, и тогава е имало моди - например Фани Попова-Мутафова. След девети имаше много мастити автори - по памет, Г. Караславов, Д. Димов и Ем. Станев, Ем. Манов и Б. Димитрова, В. Попов, триото П. Вежинов, Б. Райнов и А. Гуляшки (слагаха с тях и К. Калчев), Ив. Петров, Д. Фучеджиев, Г. Стоев, Г. Атанасов и А. Наковски. Радичков също имаше романи, ама те си бяха радичковски. |
| Цялата кампания беше много съмнителна, особено резултатите, някак си прекалено равномерно разпределени, много правилни и закономерни - все извисени и световни автори, никакъв Куелю или Нора Робъртс, резултати, даващи право на гордия извод, че българинът чете, четееее, много чете той, туй Екзюпери, туй Маркес, туй Булгаков - всичките ги е изръшкал той, да не говорим за Дъглас Адамс - направо си лягаме и ставаме с него и си запълваме паузите между Слави Трифонов и Ники Кънчев.... Та и затова ме гризе мисълта, как така материалът, дето плющи чалгата, гледа бигбрадър и всякакви други отвратителни шоа, та как така този матриал така се влюби безнадежно в Сто години самота или Майстора и Маргарита. Направо не е за вярване. |
...Швейк, който според мене е нечетивен след първите 100-200 страници. За да четеш Швейк, се изисква поне някакво елементарно чувство за хумор... |
Чак пък книга... Прочетен вестник Караваджо, прочетен вестник, намачкан добре, е много полезен някой път. Хем имаш време и повторно да го прочетеш. Фичо, "Бай Ганьо" е роман-пъзел във фейлетони. Това, което ти е казала другарката и си назубрил от Пантелей Зарев, отдавна е архаично. Аз, значи, съм някакъв НЛО-тец. Щото съм прочел целия "Гаргантюа и Пантагрюел" /великолепно българско издание от 60-те години, хубаво руско от 80-те/. А за "Швейк" си мълча. Познавам поне няколко човека - такава ми е компанията - които не само са прочели книгата, но и цитират волно. Ама - кой в каквато среда се движи, такива хора описва.  А "Приключенията на Моливко и Сръчко" помня. Даже на сина бях взел плоча с драматизация. Всъщност, "Барон Мюнхаузен" на Распе и "Гражданите на Шилда" - романи-пъзели, не споменахме. Е, тръгвам на път! Някои работим, не чешем компютрите в Манхатън!  Редактирано от - borowan на 24/3/2009 г/ 14:36:45 |
| Сократ-май, за да препрочета една книга, трябва напълно да съм я забравил и все едно, че я чета за първи път. Отделно има един куп "ЗА" и "ПРОТИВ" препрочитането, които са специфични за всеки човек. В този смисъл "любима книга" ще да е тази, която въпреки че си я чел доста отдавна още най-много те впечатлява, а "Под игото" е такава книга. Тук обаче идват две други неща: - доколко книгата е политически удобна - сакън да не се обидят турците; - нихилизма - щом е българско значи не е добро. Известно е, че малка държава не може да наложи световноизвестен пистаел, колкото и да е по-добър от останалите, но това не пречи в България той да се оцени правилно. |
| по принцип е тъпо класация за най- любима книга, как да сравня Записките с Майстора и Маргарита- и двете са любими, най запечатала се у главата по може - за мен е Писма от Земята на М.Твен. п.с. Швейк от корица до корица-3 пъти-на 15, на 20 и на 25 г. и всеки път се смях на различни неща п.п.с а най любимият написан диалог е този между Прасчо и Мечо Пух по време на лова на муфлони, отивам да го издиря от нетя Редактирано от - chown на 24/3/2009 г/ 15:40:57 |
| Светло пиво: Със задълбаване в миналото не се гради бъдеще ....... Народ който не знае своето минало, освен че е осъден да го повтори, няма и бъдеще! |
| Статията е оригинална, което е нещо рядко в последно време. С някои неща човек може да се съгласи, с други не толкова. Изглежда обаче изводите са коректни, щом толкова народ приема за нормално избор чрез гласуване измежду книги с много различни теми, като история, фантастика, криминале, хумор.... А авторката е права, че не "Под игото" ще възражда интереса към четенето. Това е книга която трябва да се прочете. Други са книгите които ще възраждат интереса към четенето. А нали за това става въпрос всъщност? |
| Нека всеки от вас посочи коя му е наистина любимата книга - тази, която е препрочел 10-15 пъти и тепърва ще препрочита още. "Железният светилник" на Димитър Талев |
| заповядайте , за по ведър следобед ПЛАН ЗА ТЪРСЕНЕ НА НЕЩА 1 - Специално Място Да намеря Прасчо.) 2 - Прасчо (Да узная кой е Малчо.) 3 - Малчо (Да намеря Малчо.) 4 - Зайо (Да му кажа, че съм намерил Малчо.) 5 - Пак Малчо )Да му кажа, че съм намерил Зайо.) "Изглежда, че ще бъде ден, пълен с неприятности" - мислеше си Пух, като се потътра нататък. В следващия момент денят стана наистина неприятен. Пух беше толкова зает да не гледа къде ходи, че стъпи на едно такова място в Гората, което беше оставено по погрешка, и имаше време само да си помисли: "Аз летя! Като Бухала! Чудя се как ли ще спра..." - и спря. "Бум!" "Ох!" - изквича нещо. "Колко смешно - помисли си Пух, - извиках "ох!", без да съм охкал!" - Помощ! - изквича едно тънко гласче. "Пак аз! - помисли си Пух. - С мен се случи Инцидент: паднах в кладенец и гласът ми заприлича на квичене. И сам излиза от устата ми, преди да съм проговорил! Нещо вътре в мен се е повредило. Неприятно наистина!" - Помощ! Помощ! "Ето пак! Казвам неща, без да съм искал. Изглежда, че Инцидентът е много лош!" - После му мина през ум, че може би, когато пък поиска да каже нещо - няма да го може. И за да провери, извика силно: - Много лош Инцидент с Пух Мечо! - Пух! - извика гласецът. - Това е Прасчо! - извика смаян Пух. - Къде си? - Отдолу - отговори Прасчо с отдолен глас. - Къде отдолу? - Под теб! - изквича Прасчо. - Стани! - О! - каза Пух и колкото можеше по-бързо се заизправя. - Върху теб ли паднах, Прасчо? - Върху мен падна - каза Прасчо, когато се чувствуваше вече съвсем добре. - Без да искам! Съжалявам! - Нямах намерение да съм отдолу - каза Прасчо с въздишка. - Но сега съм вече добре, Пух, и се радвам, че това си ти! - Какво се е случило? - каза Пух. - Къде се намираме? - Мисля, че сме в някакъв вид Дупка. Аз вървях тук наоколо и търсех някого... и изведнъж - мен вече ме нямаше там. И тъкмо когато се изправях, за да разгледам къде съм, нещо се стовари върху мен. И това беше ти! - Така значи! - каза Пух. - Да - каза Прасчо. После се приближи още повече и нервно продължи: - Пух, не мислиш ли, че сме попаднали в Капан? Пух не беше мислил по това, но кимна утвърдително, защото неочаквано си спомни как веднъж той и Прасчо изкопаха Пухов Капан за Муслони. И се досети какво се бе случило сега: той и Прасчо са паднали в Муслонски Капан за Пухове! Ето това беше! - Какво ще се случи, когато дойде Му слона? - попита Прасчо, треперейки, откакто чу новината. - Може би той няма да те забележи, Прасчо - окуражи го Пух, - защото ти си Толкова Малко Животно! - Но той ще забележи теб, Пух! - Той ще ме забележи и аз ще го забележа - каза Пух, като помисли. - Ние ще се забелязваме от доста дълго време и тогава той ще каже: "Хо-хо!" Прасчо потръпна при мисълта за това "Хо-хо!" и ушите му започнаха сами да трепкат. - Ка-какво ще му отговориш ти? - попита той. Пух се помъчи да измисли нещо, но колкото повече мислеше, толкова повече чувствуваше, че няма подходящ отговор на "Хо-хо!", казано от Муслон с такъв тон, с какъвто този Муслон щеше да го каже. - Нищо няма да кажа! - каза най-сетне Пух. - Просто ще си тананикам, като че ли чакам нещо. - Но той може би ще повтори това "Хо-хо!" - предположи Прасчо развълнуван. - Ще го повтори - каза Пух. Ушите на Прасчо затрепкаха така бързо, че трябваше да ги подпре на стената на Дупката, за да се укротят. - Той ще повтори - каза Пух, - но аз ще продължа да си тананикам. И това ще го Смути. Защото, когато кажеш два пъти "Хо-хо!" със злорадство, а другият продължава да си тананика, ти внезапно започваш да чувствуваш, че трети път, че... че... е, добре, чувствуваш... - Какво? - Че няма защо - каза Пух. - Какво няма защо ... Пух знаеше какво "няма", но понеже беше Мече с Много Малко Ум, не можеше да намери думите. - Е, добре, няма защо ... - повтори той. - Искаш да кажеш, че няма защо повече да "Хо-хо-каш?" - каза Прасчо обнадежден. Пух го погледна с възхищение и каза, че точно това е мислил. Че ако продължаваш през цялото време да тананикаш, не може другият непрекъснато да казва "Хо-хо!". - Но той ще каже нещо друго - каза Прасчо. - Точно така. Той ще каже: "Какво е всичко това?" И аз ще му отговоря (това е чудесна идея, Прасчо, която току-що ми дойде в главата), ще му отговоря, че това е Капан за Муслони, който аз съм направил, и чакам сега някой Муслон да падне вътре. И ще продължавам да си тананикам. Това ще го Обърка. - Пух! - извика Прасчо и сега беше негов ред да се възхищава. - Ти ни спаси! - Така ли? - каза Пух не много уверено. Но Прасчо беше сигурен. Той вече виждаше как Пух и Муслона се разговарят. И изведнъж си помисли с тъга колко хубаво би било, ако той - Прасчо - и Муслона водеха такъв важен разговор, а не Пух. При все че обичаше Пух, той знаеше, че има повече Ум от него, и разговорът щеше да бъде по-добър, ако той, а не Пух участвуваше. И какво блаженство би било да си спомня после нощем деня, когато е отговарял така храбро на Муслона, както би отговарял, ако нямаше Муслон. Толкова лесно му изглеждаше сега. Просто знаеше какво би казал: Муслона (злорадо): Хо-хо! Прасчо (безгрижно): Тра-ла-ла, тра-ла-ла! Муслона (изненадан и вече не много сигурен): Хо-хо! Прасчо (още по-безгрижно): Тру-ту-тум, тру-ту-тум! Муслона (понечва да каже хо-хо, но неловко го обръща на кашлица): Х'рм! Какво е всичко това? Прасчо (изненадан): Здравей! Това е Капан, който съм направил, и чакам някой Муслон да падне в него. Му слона (много разочарован): О! (след дълга пауза) Сигурен ли си? Прасчо: Да! Муслона: О! (нервно) Аз... аз мисля, че аз направих капана да ловя Прасчовци! Прасчо (изненадан): О, не! Муслона (примирително): Аз... аз криво съм разбрал тогава! Прасчо: Боя се, че е така! (Учтиво) Съжалявам! (Продължава да си тананика) Муслона: Добре... добре... аз... добре. Предполагам, че е най-добре да си вървя. Прасчо (поглежда го безгрижно): Трябва ли? Хубаво! Ако видиш някъде Кристофър Робин, кажи му, че искам да го видя. Муслона (много усърдно): Непременно, непременно! (Бързо си отива.) Пух (за когото се предполагаше, че не присъствува, но виждаме, че не можем да минем без него): О, Прасчо, колко си храбър и умен! Прасчо (скромно): Ни най-малко, Пух! (И после, като дойдеше Кристофър Робин, Пух щеше всичко да му разкаже.) Докато Прасчо се унасяше в сладките си мечти, а Пух се стараеше да си спомни дали бяха четиринадесет или петнадесет, Търсенето на Малчо беше в разгара си из цялата Гора. Истинското име на Малчо беше Много Малко Бръмбарче, но го наричаха Малчо за по-кратко, и то само когато се обръщаха към него - което почти не се случваше, освен когато някой кажеше: "Я! Наистина Малчо!" Той беше престоял с Кристофър Робин само няколко секунди, преди да започне да обикаля един храст, за да се упражнява, но вместо да се върне от другата страна на храста, както очакваха, той не се появи и никой вече не знаеше къде е. - Предполагам, че си е отишъл в къщи - каза Кристофър Робин на Зайо. - Каза ли ти Довиждане-и-благодаря-за-приятното-прекар ване - попита Зайо. - Каза само здрасти - рече Кристофър Робин. - Хм! - каза Зайо. И след като помисли малко, продължи: - Писа ли ти писмо, за да ти благодари за приятното прекарване и че съжалява, че е трябвало внезапно да си върви? Кристофър Робин не си спомняше такова нещо. - Ето! - каза пак Зайо и стана много важен. - Това е Сериозно. Той се е Загубил. Трябва веднага да започнем Търсенето. Кристофър Робин, който си мислеше нещо друго, попита: - Къде е Пух? - Но Зайо си беше отишъл. И така Кристофър Робин се върна у дома си и нарисува портрета на Пух, както прави дълга разходка около седем часа сутринта, сетне той се покатери на дървото до къщичката му, после слезе оттам и като се чудеше какво ли прави Пух, тръгна да го търси из Гората. Не след дълго той стигна до Дълбоката Дупка, погледна в нея и видя на дъното, сгушени един до друг, сладко заспали, Пух и Прасчо. - Хо-хо! - внезапно викна с всички сили Кристофър Робин. Прасчо подскочи шест инча във въздуха, Изненадан и Разтревожен, а Пух продължаваше да спи. "Това е Муслона! - развълнуван помисли Прасчо. - Ами сега?" Той прочисти гърлото си, за да не се спъват думите, и се постара леко и радостно да каже: "Тра-ла-ла, тра-ла-ла!", като че ли внезапно му се беше приискало да си запее. Но не си повдигна главата, защото, ако погледнеш нагоре и видиш един Много Свиреп Муслон да те гледа, може да забравиш какво си искал да кажеш. - Рум-тум-тум! - каза Кристофър Робин с Пуховия глас. Защото веднъж Пух беше измислил една такава песничка: Тра-ла-ла, тра-ла-ла. Тра-ла-ла, тра-ла-ла, рум-тум-тум, рум-тум-тум. И винаги, когато Кристофър Робин я запееше, я пееше с гласа на Пух, защото така й прилягаше. "Той отговори неправилно - помисли си Прасчо обезпокоен. - Трябваше пак да каже "хо-хо!". Може би ще бъде по-добре, ако аз го кажа вместо него. И свирепо - доколкото можеше - Прасчо изквича: "Хо-хо!" - Как попадна тук, Прасчо? - попита Кристофър Робин със своя глас. "Това е Ужасно! - помисли си Прасчо. - Най-напред говори с гласа на Пух, после с гласа на Кристофър Робин и това го прави, за да ме Обърка." - И вече съвсем Объркан, той пискливо изквича: - Това е Капан за Пух и аз го чакам да падне в него, хо-хо, каква е тази работа и пак ще кажа хо-хо! - Какво? - попита Кристофър Робин. - Капан за хо-ховци - каза с дрезгав глас Прасчо. - Току-що го направих и чакам, хо-хо, да дойде... да дойде! Колко дълго щеше Прасчо да продължи така, не знам, ако случайно в този момент не беше се събудил Пух с решението, че гърнетата му са шестнадесет. Той стана и както беше започнал да върти главата си, за да разбере откъде е това неприятно усещане, че нещо лази по средата на гърба му - видя Кристофър Робин. - Здравей! - извика той радостно. - Здравей, Пух! Прасчо погледна нагоре и веднага извърна поглед. Почувствува се така Глупаво и Неудобно, че почти реши да забегне и да стане Моряк - когато неочаквано видя нещо ... - Пух - изквича той, - нещо лази по гърба ти!. - Така си и мислех! - Това е Малчо! - квикна Прасчо. - О, това е, което е, нали? - каза Пух. - Кристофър Робин, аз намерих Малчо! - извика Прасчо. - Браво на теб, Прасчо! - каза Кристофър Робин. След тези окуражителни думи Прасчо се почувствува напълно щастлив и реши, че вече няма защо да става Моряк. Затова, когато Кристофър Робин им помогна да се измъкнат от Дупката, тримата се хванаха за ръце и тръгнаха заедно |
| За най-любимата книга, дето пита Сократ-май - не е само една. "Властелинът на пръстените" "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" "Колелото на времето" "Аквариум" "Рудниците на цар Соломон" "Стоедин" |
| Може би класацията трябваше да се нарича: "Най-четена книга" - докато не са махнали "Под игото" от плана за обучение по литература в училищата /помните ли "Аз съм българче"?/. |
| Абе подпоручик Дуб след коя страница се появяваше? _______________________ Блогът на Манрико |
от детството ми, любимата ми книга е "Братята с лъвски сърца" от Астрид Линдгрен. Пипи дългото чорапче и Карлсон никога не са ми харесвали.. |
| Не знам, може би имам малко по-особено отношение към книгите, но има две-три, които знам почти наизуст, но продължавам да ги препрочитам. И това не е толкова заради съдържанието, колкото заради настроението - както когато човек си има любимо място, посещава го редовно, макар всичко там да му е познато. Това разбирам под любима книга. Иначе има книги, които са ми направили страхотно впечатление, но ги препрочитам един или два пъти, не повече. Бих посочил "За кого бие камбаната" и "Острови по течението" на Хемингуей, "Клетниците" на Юго, кажи-речи всичко на Дюма, разказите на Борхес (особено "Вавилонската библиотека" и "Алефът" , "Името на розата" на Еко, цялото творчество на Лъвкрафт, "Българи от старо време" (най-хубавият български език в цялата наша литература), "Момчето от Джорджия" на Колдуел, монтерейският цикъл на Стайнбек... ох, и още много и много. |
| Здравейте! Аз се наработих, а вие обсъждате. Искам и аз да добавя. Романите на Жоржи Амаду - като се почне от "Подземията на свободата", мине се през "Какао и кръв" и "Габриела - карамфил и канела", та се стигне до "Старите моряци". Освен това, мисля, че съм един от малкото, прочел ВСИЧКО от Жул Верн /руско издание от 1905 година, Университетската библиотека/. Да не се задълбавам, но има много интересни книги. Понякога една страница да е - заслужава си. "Брутално" - едно нормално криминала на Грейди, пазя заради анализ на света през политиката. Уудхаус е винаги свеж и изненадващ, Пратчет е философ и сатирик, Шекли...Ооооо, тоя Шекли! Нежната човешка фантастика на Саймък. Всеобхватните романи на Братя Стругацки. Да не изброявам. Гледам - нашият гуру на битпазарната икономика задава задачи. Подпоручик Дуб се появява на страница 539, втори ред горе /издание "Народна култура", 1969 година/. Манрико, сигурно и сега си говорите с околийския началник колко нечетящи са хората, а? Но - оставям ви, чака ме случайно намерен брой на "Факел" отпреди две години, с бележките на Лидия Чуковска за Солженицин. |