Отиди на страница:
едва ли много хора в Чехия, камо ли у нас, са чели и Швейк до края "Приключенията на храбрия войник Швейк през световната война" е велика книга. Лично познавам поне трима души, които са я прочели поне по пет пъти.Руският превод е отличен - правен е от човек, живял дълги години в Прага. Това го казвам, защото го има в мрежата. Редактирано от - StrikeEagle на 24/3/2009 г/ 18:45:12 |
Абе подпоручик Дуб след коя страница се появяваше? Със сигурност е след 100-тна.  В началото е още цивилен и си води разговори с околийския. Хашек не споменава нищо за тезиси... |
StrikeEagle [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 703 Скрий: Име, IP едва ли много хора в Чехия, камо ли у нас, са чели и Швейк до края "Приключенията на храбрия войник Швейк през световната война" е велика книга. Лично познавам поне трима души, които са я прочели поне по пет пъти. Руският превод е отличен - правен е от човек, живял дълги години в Прага. Това го казвам, защото го има в мрежата. Хммммммммм, не знаех че имала край.....  |
| Генек, това е класика която всички ние (сиреч, на нашата възраст де ) би трябвало да сме прочели. Ама сега вече има друга класика, много по интересна и вълнуваща..... Което ми напомня, да се изкефя на себе се, че дойдох тука такам, и НАЙ НАКРАЯТ успях да прочета ВСИЧКИТЕ 10 тома на една от най великото произведение: ЧУНГ КУО. А сократе? Що не го преведохте до край това ве, знаеш ли колко много съм ги споменавал тия ми ти редакции  Я и аз да добавя малко класици тука: - Кентърбърийски разкази, това е КЛАСИКА. MUST HAVE, and READ - Всичките произведения на Киплинг, но не олекотените му като за деца адаптации... - Стивън Кинг - в УСА отдавна е включен в задължителното четиво... - Brent Weeks - написал е засега само една трилогия, но каква трилогия...... Редактирано от - morehappyman на 24/3/2009 г/ 19:08:27 |
| Под Игото е детски роман, с прости послания: "пийте бре, маскари" Захващането за него е точно както го описа armani  Българинът, а може би и хората въобще, обича простите послания: 1. Спестявайте в ДСК 2. Застраховайте в ДЗИ 3. Турците са врагове 4. Те! са прасета (ала Ламбовски) и са ТАМ. Нищо дълбоко, като Достоесвки. Радини вълнения .вс. Престъпление и наказание. абе айде простотии. Дори сред съвреммениците му или около началото на 20 век има доста по- значими. Вазов е паркетен драскач. Дали толкоз е можел- по скоро да, или е разбирал че за прост народ и бестселърщина требе прост изказ и плоско повествование? Простотата на подредения като за 4 клас роман е всичко. Един народ в началото на собствената си държавност (и.е. 3-то отделение е имал нужда от книги на собствения си език) Вазов е такъв графоман- прелиствал съм му 21 тома събрани съчинения- ми той не е спирал да драска. има и стихотворение - "на птиченцето кацнало на прозореца" За мен Вазов е инфантилен, а Под Игото трудно може да се допре до Винету. Вазов е българският Пабло Куельо за блондинки. На тази база и "радка пиратка" е вълуваща оперета в три действия, защото кара циганското малцинство да пее на български, сиреч изпълнява социално или незнам кви функции. |
Автора на статията е типичен български комплексар интелектуалец за които е характерно "чужденеенето". Под игото е по детски наивен роман, без кои знае каква идея , на написан майсторски и си свършил работата за времето и аудиторията за която е бил предназначен. Но читаем, другия български читаем новелист е Димитър Димов, чиито Тютюн е далеч по класна работа. Достоевски е нечитаем за 80% от хората които иначе четат, а те от своя страна са специален подбор от населението, което в голямата си част не чете. Какво ще кажете за "Погнусата " на Сартр, любим роман на французите!? Хайде да не изнасилваме интелктуалноста на българина и на никои друг народ, но е нормално всеки да има самучувствие че има някаква стоиност изразено в галсуване за местна книга. В Англия са избрали "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин, което е на ръба със днешните "женски романи" , въпреки че английския си има По, Стайнбек, Фолкнър и Селинджър... тука някаква аналогия?  |
| Малей, тоя чете И в оригинал??/ А като не може да намери книгата в оригинал - превежда си я отново на езика й, за да я чете в оригинал...Тц, тц, тц! Машаллах, бабо, аферим! И, представете си: ТОЙ - лично ТОЙ, самият ТОЙ - критикува Вазов и се надсмива. Вазов щеше да е умрял от гордост, ако знаеше! Добре, че не е доживял времето на нислките тинести наноси!  |
| Любими книги, оо, с коя ли да почна: Алексис Зорбас, Вонегът, особено Котешка люлка и Закуска за шампиони, Клифърд Саймък - Всичко живо е трева; Братята - Понеделник започва в събота /мога да я препрочитам до безкрай/; Брулени хълмове; Параграфа /22!/; Оскар Уайлд; Урсула Льо Гуин, ... Шукшин, много са... |
| Лен, благодаря за "Параграф 22"! Голяма книга! А геният Оскар Уайлд? Брехт и "Просяшка опера"? Сега гледам един филм от 1935 година, "Одосеята на капитан Блъд" с Ерол Флин. Та си викам - ама как пропуснах Рафаел Сабатини? "Капитан Блъд", "Морският ястреб", "Скарамуш"...Ами Светоний, Плутарх, Тацит? Ами "Така каза Зратустра"? А великият Уолтър Скот? Неповторимият романтик Робърт Луис Стивънсън? А специално внимание трябва да отделя - след дълъг размисъл стигнах до извод коя ми е любимата книга - РОБЕР МЕРЛ, "Малвил" на първо място, "Мадрапур", "Добре охранявани мъже", "Смъртта е моят занаят". Ей, много, много са хубавите книги! И това е най-хубавото, създадено от човечеството. Редактирано от - генек на 24/3/2009 г/ 20:58:16 |
| Генек, за Робер Мерл Сега се сещам и за Стършел, на Войнич, книга, над която ако не заплачеш в юношеските години, не знам...Ами Джером Джером? Повелителят на мухите, Азимов, Робърт Шекли. Харесвам Циклопът, на Генчо Стоев. Преди да се родя и след това. Сърдитите млади мъже, еех, как ми се ще да имам време да препрочета всичко... |
| Генек, И от мен за Мерл. "Малвил" съм го препрочитал поне 7-8 пъти, а "Островът" някъде ми се затри, но е много голям роман. |
| Господи, Златният храм! Когато я прочетох най-напред бях ученичка, сигурно на 17-18. Когато я прочетох пак, вече на 40, пак така ме развълнува, и въобще, велика книга! |
| А аз пък по нова година си препрочетох Железния светилник, Тютюн и Произшествие в Момчилово. Последната я четох на глас на жената. А най ми хареса на Бъдни вечер, че децата се съгласиха да им прочета на масата малко от евангелията за рождеството, на бълг. и англ. на зареда. |
| Сократ е прав. Фичо, класацията не беше само за български романи - нещо не си разбрал. В този смисъл изборът на "Под игото" е смешен. Любимият роман е този, който е преобърнал нещо в живота ти, променил е ценностната ти систем и винаги се връщаш към него. Моите уважения, но съм дълбоко убеден, че за единици "Под игото" е такъв роман. Моите две книги, които никой не е споменал: "По пътя" и "Завръщане в Брайсхед" |
| Много е трудно това с класификация на книгите. Затова и аз мисля, че в идеята на "Голямото четене" на БНТ има нещо също толкова пошло, както и в почти всички други съвременни ТВ шоута. Но във Форума ми направи впечатление един от сигурно десетките възможни реални критерии за индивидуална/лична/класификация на книги. Книгата, която преобърна живота ми. Чудно, и за мене една от тях беше "Златния храм" на Уйлям Голдмън.На 19 бях и аз.  Редактирано от - JJ6 на 25/3/2009 г/ 12:15:13 |