Отиди на страница:
| Абе Генек, ти също май не знаеш на кой свят си. Какви гърци, бе човек. Не разбра ли, че са напуснали този район /както и доста други райони в България/ ОООООООООООООх |
| Сега, не знам кой какво е напускал, но на съседната маса една вечер - по-скоро нощем, защото лятос нощните заведения са препълнени, че и по улиците са проснати маса до маса - имаше гърци /туристи, това в Сандански/, а келнерът свободно разговаряше с тях по гръцки. А комшията на свата ми е с чисто гръцко име, макар да говори по-правилен български от много мои познати в нашия регион. |
| Бил съм точно там няколко пъти, пътеката не е стръмна и се изкачва леко.Горе наистина си стоят и руините на църквата, както се вижда на снимката.Но текстът към снимката е объркан.Целият рид гледа на изток, ако църквата е по на изток би трябвало да е на шосето долу.Вижда се откъде огрява, а и който е ходил знае.Някой от вас виждал ли е снимката за която споменах преди време-в музея?Ако ходите, вижте я непременно-да видите какъв град е бил Мелник.Правена е точно преди първия голям пожар за който споменава Предводителят. |
Гърция и досега не смята северните си провинции за особено сигурни и има специално "министерство за Македония и Тракия" и доброволни отряди сопаджии vigilantеs за тероризиране българското малцинство и драскане по дуварите "смърт на българите". Ха ха недоразумението Фичо с служба в МВнР  Сигурно са вдигнали парти като са те изритали оттам.Редактирано от - timbuktu на 02/4/2009 г/ 10:18:28 |
| Считан понастоящем за „крепост на българщината” още от времето на деспот Алексий Слав, Мелник всъщност не фигурира в първите публикации, посветени на българската къща. Едва след Втората световна война, наблюдавайки рухналите сгради на най-малкия град в страната, някои автори се питат: „Не са ли това нашите стари къщи от Копривщица, Елена и Трявна...” . Това късно „преоткриване” на архитектурното богатство на Мелник има своите причини. Днешни изследователи вярват, че „компактната маса” от населението на града преди неговото „освобождение” от османско владичество била българска . Но в началото на XX век, българският учен Васил Кънчов открива там 4330 души, от които българите са само 500. Мелник е същевременно обитаван от 2650 гърци, 950 турци, 200 цигани и 30 власи . Кънчов констатира, че градът „има днес гръцка физиономия” и че не само на улицата, но и по домовете се говори гръцки език . Ако Пловдив наистина има и своя български възрожденски контекст, Мелник не участва нито в българското просветно движение, нито в българските църковни и революционни борби . Нещо повече: местните граждани им се противопоставят, основавайки гръцки националистически дружества и съдействайки всячески на андартите, дошли от Елинското кралство и от Крит . В резултат на „освобождението” си през Балканските войни, Мелник е напуснат от своето население. Впоследствие, неговото архитектурно богатство е в огромна степен унищожено, и то именно в рамките на българската държава: първо, от населението от околните български села, по-късно от настанените в един вече полуразрушен град бежанци от Егейска Македония . Отчитайки тези факти, епитетът „възрожденски” със сигурност не подхожда особено на Мелник. Но днес, след важната „изследователска” работа, извършена от български историци, етнографи и архитекти от комунистическата епоха насам, той минава именно за такъв. |
| Вероятно най-забележителната му сграда от „Възраждането” – и единствена, чийто интериор е относително запазен – е Кордопуловата къща. Навремето толкова незначителна за един Богдан Филов, в наши дни тя е дори считана за най-голямото българско възрожденско жилище. Плоча, поставена до входа й, услужливо ни го напомня и ни информира, че последният й собственик се наричал... Манол Кордопулов. Името със славянска наставка –ов се вижда и в много туристически брошури. Кънчов обаче нарежда членовете на семейство „Куропало” сред осем мелнишки фамилии, които според него нямали въобще българско потекло . „Кордопал” били гърци и според Любомир Милетич . Също като в Пловдив, домът на една гръцка фамилия минава за образец на „българска възрожденска къща”. Той даже се оказва „зряловъзрожденски” – при положение че е строен в средата на XVIII век |
| Генек, имах възможността да бъда в Балчик преди няколко седмици. В една от малкото работещи в това зимно време кръчми на пристанището бе седнала група румънци, а келнерът ги обслужваше на прекрасен румънски език. Понеже съдбата на този град в последния век е добре известна, не се сдържах да запитам откъде са неговите познания за езика на северните комшии. Отговорът беше: "Ами в последната година туристите са все румънци, какво да правя. 30 години служба в Албена ме накараха да науча английски, немски, чешки, та с един румънски ли няма да се оправя". Толкова по въпроса за твоите "гърци" в Мелник днес. |
| Горното е от едно изследване на Чавдар Маринов: Чия е тази къща? Измислянето на българската възрожденска архитектура Ако на някой му се чете: Натиснете тук Ето ги и източниците за Мелник в изследването: Соня Георгиева, „Средновековният Мелник”, Mузеи и паметници на културата, 1979 / 3, стр. 6. Васил Кънчов, Македония. Етнография и статистика, София: Марин Дринов, 1996 (първо издание 1900), стр. 189-190. Васил Kънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница, публикувано в Избрани произведения, том I, София: Наука и изкуство, 1970 (първо издание 1894-1896), стр. 142. Някои „модерни” откъм понятиен апарат публикации признават, че Мелник бил с преобладаваща гръцка култура и съзнание, но все пак твърдят, че населението му си било българско (Виолета Борисова, „Общностна мобилност и културни влияния” в Граничната идентичност на малкия град, Благоевград: Университетско издателство, 2000, стр. 86). Ала единствените известни исторически личности-българи от града – учителят Емануил Васкидович и активистът на ВМОРО Иван Анастасов-Гърчето – са самите с гръцко потекло. По въпроса: Theodoros Vlachos Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, 1969; Κ ω ν σ τ α ν τ ί ν ο ς Tσ ώ π ρ ο ς , Α ν α μ ν ή σ ε ι ς . Μ ε λ έ ν ο ι κ ο -Θ ε σ σ α λ ο ν ί κ η , Θ ε σ σ α λ ο ν ί κ η : Ί δ ρ υ μ α Μ ε λ ε τ ώ ν Χ ε ρ σ ο ν ή σ ο υ τ ο υ Α ί μ ο υ , 1992; Γ ε ώ ρ γ ι ο ς Φ ο υ ρ τ ο ύ ν α ς , Ε υ δ ο κ ί α Φ ο υ ρ τ ο ύ ν α , Μ ε λ έ ν ι κ ο . Η π ο ρ ε ί α τ ο υ α ν ά τ ο υ ς α ι ώ ν ε ς , Σ ι δ η ρ ό κ α σ τ ρ ο : Σ ύ ν δ ε σ μ ο ς Ε υ ε λ π ί δ ω ν Μ ε λ ε ν ί κ ο υ Σ ι δ η ρ ο κ ά σ τ ρ ο υ , 2002; Α ν τ ώ ν η ς Κ oλ τ σ ί δ α ς , Ι σ τ ο ρ ί α τ ο υ Μ ε λ ε ν ί κ ο υ . Η δ ι α χ ρ ο ν ι κ ή π ο ρ ε ί α τ ο υ Ε λ λ η ν ι σ μ ο ύ , Θ ε σ σ α λ ο ν ί κ η : Ε κ δ ο τ ι κ ό ς Ο ί κ ο ς Α δ ε λ φ ώ ν Κ υ ρ ι α κ ί δ η , 2005. Опустошението е наблюдавано от български учени като Любомир Милетич („В полуразрушения Мелник”, Македонски преглед, 1924 / 2) и Васил Златарски (Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса”, стр. 117). |
dibo  Считан понастоящем за „крепост на българщината” още от времето на деспот Алексий Слав ... Прочее, деспотът Слав никъде не е настоявал особено много на българския си произход. |
Предводителю, За региона, който пишеш , все още има хора, които смятат и четат на румънски.Не е въпроса само, че идват много румънски туристи.  |
| Д-р Гилотен: Моля Предводителя на Команчите и Chreston, да кажат къде според тях минава етническата граница между българи и гърци в Македония до 1913 г. П.П. Не се заяждам. Само искам да чуя, ако ви е удобно разбира се, обосновано мненията ви. Докторе, не съм тесен специалист по този период от нашата ( а и изобщо балканската) история. Интересите ми са насочени към по-ранни епохи. Но все пак искам да ти кажа следното: не вярвам в понятието "етническа граница". Съдбата на Мелник е един от крещящите примери в това отношение: на мястото на изселените след 1912 г. гърци идват българи от земите на днешна Северна Гърция. Къде е тук границата? Подобна е ситуацията и в Странджа планина: сегашното последно българско село в посока Турция - Белеврен, навремето е било турско, а сегашното последно турско село Алатлъ е било българско. След трасирането на границата жителите на двете села са сменили местата си. Примери бол. И не само у нас. Нека не опитваме да трасираме днешните си представи назад във времето. Прага е прекрасната столица на днешна Чехия, но няма разумен чех, който да отрече, че това е един от блестящите немски градове на Средновековието. А какво да кажем за Полша? И т. н. и т. н. |
| Юнаци, вместо да спорите гръцки или български град е Мелник, по-добре намерете 2 дни свободни за да го посетите и се порадвате на красотите му .Близко до Мелник е и роженската църква, където почиват костите на Яне Сандански.Поклонете се и на него и му оставете стрък горско цвете.Ако сте българи!!! |
| Malinas, имам позната от Силистра, която говори перфектен румънски, понеже баба й и дядо й са го учили в училище и след това са и го предали. Тя обича да казва на бирата "бЕра", по румънски. Макар и само за двадесет и няколко години, румънците са оставили отпечатък в Южна Добруджа. Но в интерес на истината този румънски от преди 70 години няма много общо с днешния. И освен това тези неща не са показателни за "румънския" характер на тези земи. Впрочем би било интересно да се види колко днешни добруджанци използват летище Букурещ за полети към Европа и колко летище София. Това превръща ли тези земи в "румънски"? А това, че днес хиляди румънци от Северна Добруджа идват много по-често във Варна, Силистра, Балчик, отколкото в Букурещ, превръща ли ги отново в "българи". Регионите имат нужда от своите естествени центрове, това е то. |
| Николас, гробът на Яне е пред Роженския манастир. Между Мелник и Рожен има една малка отбивчица за гроба на Тодор Александров. |
Къде прочете, че твърдя, че там живеят румънци.Единственото, което пише е: "Не е въпроса само, че идват много румънски туристи." |
| Команч, ще бъда много кратък, понеже е разгара на работния ден. Ще прощаваш, ако забравя да отговоря на някой от въпросите. Упадакът на Мелник започва през 1884 г. с унищожаването на лозята от филоксерата. Следват изселванията първо на турското население, после на гръцкото през 1913 г. Пожарът, цитиран от теб, не е от голямо значение за един жизнеспособен град - през античността и средновековието това се случва много често, без да е причина за упадък. Населението на един жизнеспособен град без проблеми възстановява сградния фонд след пожар. След 1913 г. в града се заселват бежанци от Солунско, Драмско и Сярско. Преместването на пътя прокужда бежанците и не дава възможност на града да се съживи. През 1920 г. в Мелник живеят само 721 д., през 1926 - 722 д., а през 1934 - само 552 д. За града до Струмяни - Петрински има статия в Известия на музея в Кюстендил в един от последните томове (не ме карай да ровя) за негови разкопки там. В същия том и аз имам статия, та поради това съм го чел. |
| И още малко по въпроса за "естествените центрове"! Имам някои наблюдения за Средните Родопи. Днешната граница там е прокарана, както това е добре известно, по вододелните ридове на планината и няма нищо общо ни с етноси, ни с вяра, ни с какво да е. Естествените средища на планинците са били градовете по периферията на планината - Пловдив, Асеновград, Ксанти и др. Новите граници са разделили села с роднини, които днес, заради липсата на преки пътища, пътуват по 150 километра на изток до Капитан Андреево и още 150 км на запад до района на Ксанти, за да видят роднините си, които по права линия живеят на 10-15 км от тях. Централната гръцка власт, впрочем, саботира всячески строежа на пътища към българската граница, макар местната да пледира нонстоп за тях. Ясно е защо са саботажите. Ясно е защо се измисли в Гърция "помашки речник". Направят ли се КПП-та, Смолян ще изчезне като средище на Родопите, понеже никога не е бил такова, а градовете в днешна Гърция отново ще станат притегателен център на бългаското население на планината независимо от неговата вяра. |
| На гроба на Тодор Александров се натъкнахме случайно миналото лято, слизайки от заслона на Тевното езеро в Пирин към Мелник. Мястото (от гледна точка на нашето слизане) е на самия край на пътека, обозначена с дървени табели като "Пътека на мира", на висок песъчлив хълм, отрязан като с нож от страната, към която са Рожен и Мелник. Мястото е спокойно, с изобилие от борове и много приятна гледка. За съжаление обаче изглежда се използва и за хапване/пийване от мърлячи. Църквата беше затворена с ръждясали катинари, но около големите дървени маси в двора бяха нхвърляни битови отпадъци- бутилки, пликчета, пластмасови отпадъци. А гробовете са два. Въпреки, че бяхме изминали около 40 километра с раниците и вече наближаваше края на деня, спряхме да се полюбуваме. А, и последно- водата от голямата чешма в дворчето има кофти вкус, понеже изглежда се пренася от стари и ръждясали метални тръби. |
| Malinas, ако си разбрал(а) думите ми като упрек към теб, посипвам си главата с пепел. но не са малко хората, които продължават да считат тези земи за румънски. Това едно. А колкото до конкретния келнер - аз именно затова и го попитах за познанията му по езика, понеже съм се натъквал на много хора от по-старата генерация, които говорят добре румънски. Затова и приведох силистренския случай. Но неговият отговор бе отрицателен, той не бе един от тях. Та ме съмнява и доколко "гръкоезичният" келнер в Мелник е бил такъва зарад баба си е деда си. |
| Благодаря ти. Махнах си въпроса, защото видях в youtube откриването на паметника. Бях там преди 4 години за последно и се каня да ходя тоя месец. Не съм го виждал. Никой не ми е казал. Затова. Благодаря. А за румънския преди 1940 година - съвсем нормален румънски си е. Говорил съм с хора, които са ходили на румънско училище там. Става дума за българи. А ако говориш за румънското население - те пък са били заселени там куцовласи от Македония. И такива познавах - в Букурещката телевизия. Те пък се имаха за македонци и си викаха "маке". Спомням си едно име Caranghel - Караангелов. Доста налудничаво е на Балканите да се говори за чисто население. Примерно - при положение, че единият ми род е от Дедеагач - преселници българи, които в България са се имали в първото поколение за "гърци". Или баба ми от другата линия, която е от Велес - българка, която в България е била наричана "македонка". Хайде да спра до тук. Е, ако на някого дядо му и баба му са от съседни варненски села и не са излизали никога в "чужбина" той ще се чувства чист българин, докато научи, че имa кехайя-арнаутин в рода му. Примерно де! Колкото до Добруджа - има си вече румънска инвазия - архитектурна ако искате - чрез румънските проекти на румънски инвестори. Балчик напр. Съвсем нормално си е хората от Добруджа да вземат самолета от Отопени или Баняса, нежели от Враждебна. Точно така десетки хиляди поляци летят за Гърция, Турция, Испания и другаде в отпуска от Берлин. Те да не са германци! Някой болен мозък може да се намери винаги за всичко. Редактирано от - Nickolas на 02/4/2009 г/ 11:42:30 |