Отиди на страница:
| При едно от идванията ми в БГ в началото на 90-те години прочетох на първа страница на "24 часа" (когато това лице ни беше Премиер министър): "Филип Димитров го чукат цигани !" ... Без коментар - за нивото на пресата ни и езика в нея (едва ли нещата са се променили особено оттогава - достатъчно е само да погледнем заглавията на която да е вестникарска будка). |
| Абе, някой сме се учили /деятелен залог/ в единствения български университет, ама... така са ни учили в университета... Страдателен залог!  |
| Е, добре, улучи между очите:езикът не се развива!А граматиката е логическа система. "Индже майци си думаше" и "Индже на майка си думаше" не е развитие, хайде, ти си Петър Райчев, а ние ще ти лепим афишите. |
| Приятно , много приятно е когато човек чете посочените примери, от изкуствени хора - за изкуствени хора , имащи изкуствен интелект /чипове в манерките/и обозначаващи се като интелектуалци. Аз не случайно казвам , че необразованите са огромният проблем на България. |
Еййй, не можеш докато не се самоизтъкнеш... Генек  Голям зор те гони да плеснеш с ръце и да затръбиш в ушите на всички колко си велик и знаещ  Vanitas, vanitatum et omnia vanitas.  Редактирано от - Benedicta на 02/5/2009 г/ 19:34:45 |
| Големият Калин Донков ЗИМНА КЪЩА ................................. Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена иде време за горест, иде мраз несъмнено, а сърцето на лятото още кърви. .................................. По кръга на студените мокри скали гъвкав размисъл слиза, жадуван, дочакан и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон, а сърцето на лятото още боли. .................................... С изяснени във мъчна усмивка черти всеки стъкмя огнище и потърсва кибрита. Синьо светва слана, скрежът слиза в горите, а сърцето на лятото още тупти. ....................................... На мъглите през мрачното, млечно море завърни се отнякъде, излъжи ме "Навеки". Една ябълка матова донеси отдалеко и... сърцето на лятото няма да спре... И голямата музика на ФСБ Натиснете тук Редактирано от - E6 на 02/5/2009 г/ 19:54:31 |
| Като чета Калин Донков, се сещам че в "приемницата на Римската империя"-Италия, скоро излезе една книга с още по-конкретни статистики и с имената на ДНЕШНИТЕ мафиотски босове! Вярно че писателят го охраняват денонощно девет бодигарда от "благодарността на мафиите"..... Но пък и народът на Италия взе оттогава да се противопоставя на рекети и заплахи.... че и стохилядни демонстрации прави ! .... За подобни неща тук ще се говори..... малко по0късно....НАЛИ ???  Важното е да сме....хем съвременни, хем ....агнето да е цяло..... Пък и.... кво им е на обикновените гласоподаватели в губернията ??? Щастливи са ! |
| Caravaggio, Тоя последния не съм го гледал. Да не би още да не е пускан по екраните, сега да се се снима или да е само в проект. |
| O.K. Né ron - Silvana Pampanini, Gino Cervi (снимка: натиснете тук) |
| И още едно на Калин Донков, също претворено в песен ... Натиснете тук Калин Донков Материя На чувствата в отчаяния лов, догдето ги преследва и тълкува, душата се лекува от любов. Макар че от любов не се лекува. И винаги изправена на съд, наивно брани слабото си право. Очаква от любов да и простят. Макар че от любов не се прощава. В света, от реализъм опростен, единствено контрастите избира. И от любов умира всеки ден. Макар че от любов не се умира.  Редактирано от - Miranda на 02/5/2009 г/ 22:03:37 |
| Зимна къща, кой знае защо на клипа на ФСБ картините са от Америка-Сиатъл, есен някъде в Нова Англия, Западното крайбрежие, Флорида и пр. |
| Тц! Бенедикта, няма самоизтъкване. Просто исках да ти насоча вниманието върху разликите между СМЕ СЕ и СА НИ. Пък и, ако бях сигурен, че знаеш за какво става дума, бих обърнал вниманието ти към диалога за ученето в "Драконът" на Евгений Шварц. Онзи диалог - "Всички са ни учили, но защо ти..." А в несериозния смисъл - има разлика и между мъжкия деятелен залог и женския страдателен. То е свързано с пълния и краткия член. Редактирано от - генек на 02/5/2009 г/ 21:53:15 |
| Този Ланцелот. Потому что я не тот, что год назад. Я освободил вас, а вы что сделали? Бургомистр. Ах, боже мой! Если мною недовольны, я уйду в отставку. Ланцелот. Никуда вы не уйдете! Генрих. Совершенно правильно. Как он тут без вас вел себя -- это уму непостижимо. Я могу вам представить полный список его преступлений, которые еще не попали в жалобную книгу, а только намечены к исполнению. Ланцелот. Замолчи! Генрих. Но позвольте! Если глубоко рассмотреть, то я лично ни в чем не виноват. Меня так учили. Ланцелот. Всех учили. Но зачем ты оказался первым учеником, скотина такая? Давам линк: Натиснете тук |
за FSB !!!| БЛУС Съмнения, възторзи, страх съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах. И само век ще те обичам! Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта... Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков |
| Караваджо, казва се "беме млади и убави, сега сме само млади". Да ти кажем друго, друже: с поезията сме врло зле. Кога бех малък, помним баба ми ме заведе на гости при некви нейни приятелки, шото й бех казал, че съм съчинил стихотворение. И за да демонстрира дарбата на потомството, ме накара да го рецитирам. Което и надлежно сторих, само дето мойто произведение се състоеше от две кратки строфи: Вятър клоните клати, Е**ти Потъна в земята от срам, горката, вечна й памет. Редактирано от - sybil на 03/5/2009 г/ 00:53:28 |