Отиди на страница:
Всички следващи опити за освобождаване на полуострова - и походът на Сигизмунд, и походът на Владислав Варненчик, и помощта за въстанието на престолонаследниците Костадин Срацимир и Фружин Асен, са организирани само с цел подмяната на чалмата с папска тиара, а законните наследници на българския престол - с дребни централноевропейски сурогати Този май се опитва да внуши, че няма да има разлика дали властта на полуострова ще е християнска или ислямска...Ами хайде да видим как щяха да се развият тези земи ако бяха част от християнска Европа, ако тук имаше Ренесанс, ако балканските народи биха имали постоянен достъп до живота, културата, духовността, търговията на Европа и участваха в цялостния европейски живот...Дали това изобщо може да се сравни с реалностите по балканските земи в рамките на османската империя и плачевната изостаналост , до която достигат нашите земи и народи под сянката на султаните? |
Интересно е да се знае още, че Влахия и Молдова са били 4 века васали на турците, като винаги са изпълнявали васалните си договори - както годишно данъчно задължение, така и при поискване на войски в подкрепа на сюзерена. Вероятно това си спасява като държави. Турците също са били коректни. Турците просто са съсредоточили силите си към Виена и опазване на балканските си владения. Те не са коректни, а само реалисти, които са знаели докъде им стигат силите - влашките княжества са попаднали в периферията на техните завоевания- за техен късмет. |
| *стандартни*, *май*:хашлашки стил:да се чуди човек вече:нескопосано представяне на патакламата:...един път са османци, после пък турци:... |
Много тревожно започва последната четвърт на ХIV в. Дааа... Уважаемият г-нъ Петрински, се е набутал в най-неизследваната досега История на България! Що ли? |
| Петрински пак се опитва да съчинява история. Първо, кои да ти владетели в множествено число в Добруджанското деспотство? По онова време (пък и преди него) владетеля си е е един (конкретно за онова време - Добротица). А това за високомерни и неприятни...значи с епитети можем да пишем роман, но не и историческо изследване. Версията за гибелта на Мурад I отдавна е приета в историографията - и то в световен мащаб, така че авторът ако ще лансира своя версия, е редно да извади доказателства. "Стандартно за средновековния бой" владетелят може да загине едва при пълно поражение на войската си или поне когато бойния ред в центъра е изцяло нарушен, така че противника да може да нахлуе към командния пункт и да преодолее личната охрана и резервите в тила. Близко до ума е, че главнокомандващият не размахва меч в първата редица, та да го съсече с брадва първия срещнат селяк или да го прониже заблудена стрела; оставяйки изневиделица в хода на битката войската си без командване. Тоест - гибелта на Мурад в бой би означавала, че съюзниците са спечелили решително превъзходство и пробивайки центъра на османската групировка, лишавайки я от централизирано командване след смъртта му неизбежно удържат победа (което, както знем не се е случило. Или Петрински и това ще пренапише?). Но дори инцидентна смърт на владетеля в хода на битката неизбеvно води до объркване, загуба на управление и често - паника. Което вероятно пак би довело до победа коалицията, оглавявана от княз Лазар. Докато, ако смъртта му настъпва преди битката и е укрита, а командването е поето със сигурност (както и прави Баязид I) последствия на практика няма. Както се и получава. |
Анардил - именно.  Що се отнася до Милош Обилич - легендарен герой е, обаче има две подробности. Първата - май по произход е българин. И второ - налице е писмото на босненския крал Твърдко, в което разказва за ролята на 12 конни рицари, успели да убият Мурат. Народните песни за Милош оставяме настрана - народни песни се пеят и за Крали Марко. Иван Шишман. Опитват се да го изкарат трагичен герой, а той е просто безволев и некадърен. Брат му /по баща/ Михаил Асен загива нейде в Софийско в битка с турците около 1355 година. Вторият брат /и по майка/ на Иван Шишман - Иван Асен, също загива в битка, при обсадата на София. Легендите за геройските сражения на цар Иван Шишман и гибелта му се коренят на живота на тези двама достойни владетели /съцаре на Иван Александър/. Песните за цар Ясен /форма на Михаил Асен/, за бан Янука, Янко /форма на Иван / са исторически сведения за съпротивата на българите. А Иван Шишман типично по еврейски /кръвта майчина вода не става/ шикалкави, търгува, бяга от сраженията. И се предава. Синът му Александър приема мюсюлманството под името Искендер. Просто е следвал бащиния пример на страхливост и примиреност. Избор между папата и султана не е имало. И западните сили не носят вина за съдбата на българската държава. Слаб владетел, нерешителност в действията и ярко бездействие - това е основата на робството. |
| Генек - наскоро "мернах" някакво ТВ(в момента не мога да ти кажа кое), което разследваше Тема - "Имало ли е рицари (подобно рицарите в Европейските "феоди" ), и рицарско съсловие в Стара България?" Намерени са много артефакти и данни - пръстени-печати, елементи от рицарски брони, шлемове, шпори, части от мечове... Но всичко засега е в "суров" вид, и няма единна теория на археолозите и историците... |
...са се правили на много велики, и по-далеч от носа си не са и можели да видят. Корумпираните византийски богаташи не са си давали пари за да въоръжат една армия като хората, мразели са се един друг до дупка и не са пропускали повод да се преметнат по най-глупвия начин.... Tim е пропуснал да допълни, че днес нещата изглеждат абсолютно по същия начин! Я погледнете политическите партии, вижте какво става на улицата, този форум, ако искате, и той е пример за разделение. Един безапелационно заявява, че комунистите са му виновни за всичко. Друг - фашистите. Трети ругае Българската държава, забравяйки от къде е произлязал ... Май е по-добре сами да закрием държавата България и да си намерим някакво друго гражданство - турско, гръцко, македонско, папуаско ... и майната ни! |
| С две думи от евреин не става Император на България. Но и това сме изпробвали. Изключително успешно! После за 500 години не сме можели да продължим изпитанията. Сега продължаваме да пробваме с министър-председатели... |
| Бенедикта, турците завладяват Унгария, както и днешна северна Украйна т.н. Подолие. Там водят войни с поляците. Руската армия попада в клопка и само груба грешка на турците не я довежда до катастрофален разгром. Влахия и Молдова остават християнски анклави. Между другото, влашки войски участват в обсадата на Виена, на страната на турците. Далновидността на влахите е, че не допускат заселването на турско и мосюлманско население на своя територия. Това е част от договора. |
| По въпроса какъв е бил "цар" Иван Шишман има интересно изследване в линка, който дадох: В края на ХІV в. немският рицар Йохан Шилтбергер нарича Иван Шишман не "цар" или "крал", а "херцог". За един анонимен османски хронист той е само "невернишки бей". И ако това странно "понижаване" изследователите отдаваха на незнание или го свързваха с очевидната слабост на търновския цар, то откритите от Климентина Иванова преписи на "Шишманови писма" не оставят съмнение, че през 1394-1395 г. Иван Шишман наистина не носи титлата "цар"! Въпросните документи са подписани с необичайната и твърде ниска от гледна точка на тогавашната йерархия титла "господин Търновски"! |
| Този Иван Шишман! Зловеща и трагична фигура в нашата история - сравнима с мрачния ореол на Иван Йорданов Костов. |
"Имало ли е рицари (подобно рицарите в Европейските "феоди" ), и рицарско съсловие в Стара България?" Оооо, това е отдавнашен въпрос, който се подминава от българските историци. Нейде през....миналия век  правих курсова работа при академик Петър Динеков по темата за отражението на историята /и по-специално битките през 1350-1385 година в Софийско/ в народното творчество. Стана доста синкретична работа, затова се наложи да поработя и с историци. Та тогава зададох наивния въпрос: "Тия "кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака" професионална армия ли са или някаква наборна войска от селяци? И ми отговориха, че това е вдигналият се на борба народ, а у нас не е имало никога някакви си професионални воини.Да, обаче в надписите, намерени в Плиска и Преслав, се говори за отчетност бройка тежки ризници, оръжие за добре въоръжени воини. Които може да са само професионални - та за бой с тежък средновековен меч се изискват бая усилия, а за умело размахване на сабя от препускащ кон - доста тренировки. Ненапразно и в хрониките се говори за лека - наемна! - конница и тежка - българска. Обаче, според нашите партийни историци...Абе, как ще се движим по историческите и военни закони като западняците? Вярно, един рицар на здрав кон, с бойно копие, почти неуязвим в тежка броня, е бил нещо като танк. Помитал пехотата и толкова! Да, ама нашите само с едно ласо го събаряли. Имало е и такива случаи - при Адрианопол, попадналите в засада, затъващи в блато латински рицари, са били пленявани с ласо и канджа. Ама пехотинец срещу конник? Това оставям само на филмите, дето средновековните воини скачат като шаолинци и с голи ръце пленяват бронираните ездачи. Знаете - рицар идва от немското "райтер", конник. Още кавалер /кабалйеро/ - от кавало, кон. Украинците казват "лицар", а руснаците наричат своите "богатири". Което си е форма на българското багатур. Още повече, че в свое писмо император Лъв описва българите като облечени в брони конници /не ризници, а брони!/. През 813 година кан Крум изпраща срещу ромеите "тридесет хиляди войска, облечена цялата в желязо". Ето какво пише Георги Казнцжиев. Багатур-багаин - командир на тежко въоръжена конница, който управлява 53 ризници и 45 шлема. Багатур-биола - конник, благородник. Багатур - Българският кан е притежавал няколко отряда тежковъоръжени багатури, снабдени с първокласни за времето си оръжия. Тежко въоръжен конник, изпълняващ специални военни задачи. Чиготи - тежковъоръжена лична охрана на кана. Тежковъоръжени конници са имали и монголите на Чингиз хан, и на Тимур. Да не говорим за японските рицари, примерно /пеши, но тежковъоръжени/. Така че българската армия не е "заобиколила" законите на развитието. Редактирано от - генек на 18/6/2009 г/ 13:10:24 |
Въпросните документи са подписани с необичайната и твърде ниска от гледна точка на тогавашната йерархия титла "господин Търновски"! Историята се повтаря като фарс - сега имаме господин Сакскобургготски.  |